Фонтаните на рая artur Clarke

Колкото повече човек надделява над природата, толкова по-податлив на

изкуствени катастрофи става... Съвременната история ни дава достатъчно

доказателства: например потъването на Морския град (през 2127 година),

сгромолясването на купола на Тихо (2098 г.), изплъзването на Арабския

айсберг от въжетата за теглене (2062 г.) и прегряването на реактора в Тхор

(2009 г.). Уверени сме, че листът ще има много по-внушителни попълнения за

в бъдеще.

Може би най-ужасяващите перспективи са свързани с психологическите, а

не с технологическите фактори. В миналото полудял терорист или снайперист

можеше да убие само шепа хора, днес за побъркан инженер не е трудно да

ликвидира населението на цял град.

През 2047 година Втората космическа колония "О,Нейл" се размина на

косъм с подобно нещастие и това бе добре документирано. Такива случаи поне

на теория биха могли да се избягнат посредством проучване, проверка и

антиаварийни процедури, въпреки че последните не са ефикасни.

Съществуват особени, но за щастие - редки, събития, когато въпросният

индивид е известен в обществото или притежава такива уникални способности,

че никой не може да разбере какво прави, докато не стане твърде късно.

Опустошенията, предизвикани от подобен зъл гений (като че липсва по-добър

термин), могат да обхванат цялата планета, какъвто е бил случаят с Адолф

Хитлер (1889 г. - 1945 г.). Удивително много пъти тяхната дейност остава

неразкрита, благодарение на конспиративното мълчание на техните съратници.

Класически пример в това отношение дадоха публикуваните наскоро

дългоочаквани мемоари на мадам Максин Дювал. Дори и днес някои страни на

проблематиката остават не дотам изяснени..."

Дж. К. Голицин

"Цивилизацията и нейните бунтари"

Прага, 2175 година
- Височина: едно, пет, нула. Скорост на сондата: девет, пет. Повтарям -

девет, пет. Топлинният щит - изхвърлен аварийно.

Значи космическият апарат бе навлязъл благополучно в атмосферата и

беше се отървал от излишната скорост. Но бе прекалено рано за ликуване.

Предстоеше да бъдат изминати още сто и петдесет километра по вертикал, а

също - и три по хоризонтал, а виещият на все по-висока нота вятър

усложняваше обстановката. Въпреки че сондата носеше известно количество

гориво, свободата й на маневриране бе твърде ограничена. Ако операторът не

улучеше планината от първия път, нямаше да има възможност за втори опит.

- Височина: едно, две, нула. Липсват атмосферни ефекти.

Миниатюрната сонда се спускаше от небето като паяк по копринена

стълба. "Надявам се, че хипернишката ще им стигне. Колко вбесяващо ще бъде,

ако се свърши само на няколко километра от целта! - помисли Дювал. -

Подобни трагедии са се случвали с някои от първите кабели, положени на

морското дъно!"

- Височина: осем, нула. Приближаването - по разчет. Сила на опън:

едно, нула, пет процента. Слаб полъх на вятър.

И така, най-горният атмосферен слой се оказа турбулентен, въпреки че

това се забеляза само от чувствителните инструменти на борда на неголямото

превозно средство.

Край пункта за управление монтираха малък телескоп с дистанционно

управление и започнаха автоматичното проследяване на все още невидимия

спускаем апарат. Морган се насочи нататък и помощникът на Дювал го последва

като сянка.

- Виждаш ли нещо особено? - прошепна тихо след секунди от студиото си

журналистката.

Морган поклати нетърпеливо глава и продължи да гледа през окуляра.

- Височина: шест, нула. Отклонение наляво. Сила на опън: едно, нула,

пет процента... корекция: едно, едно, нула процента.

"В нормите е!" - помисли Дювал. Но в горния слой на стратосферата

започнаха да стават неприятности. Положително, Главният конструктор сега

вече следеше с поглед движещия се обект.

- Височина: пет, пет. Започва двусекундна импулсна корекция.

- Готово! - викна Морган. - Видях реактивната струя!

- Височина: пет, нула. Сила на опън: едно, две, пет процента.

Трудности при поддържането на курса. Силни пориви на вятъра.

Немислимо бе, че само на някакви си петдесетина километра, оставащи до

Земята, малката сонда щеше да приключи своето тридесет и шест

хилядикилометрово пътешествие. Но колко самолети и ракети потъваха в траур

заради последните няколко метра!

- Височина: четири, пет. Силен помитащ вятър. Отново излизане от

курса. Следва трисекунден импулс.

- Загубих я от поглед! - рече с възмущение Морган. - Изпречиха ми се

облаци.

едно, пет, нула процента. Повтарям: едно, пет, нула процента.

"Лошо!" Журналистката знаеше, че скъсването ставаше на двеста

процента. Само едно по-силно подмятане и експериментът щеше да приключи

преждевременно.

- Височина: три, пет. Вятърът се усилва. Едносекунден импулс.

Горивният резерв почти свърши. Силата на опън продължава да се увеличава.

Стигна едно, седем, нула процента.

"Още тридесет процента и ще бъде превишена якостта на скъсване. Дори

тази невероятна нишка ще се прекъсне, като всеки друг материал!" - помисли

Дювал.

- Обхват: три, нула. Завихрянията се увеличават. Силно дрейфуване

хаотични.

- Виждам я! - извика Морган. - Проби облаците!

- Обхват: две, пет. Няма достатъчно гориво, за да се върне на

правилния курс. Оценка: целта ще бъде пропусната с три километра.

- Няма значение! - викна извън себе си инженерът. - Стоварвай се,

където свариш!

- Ще стане скоро. Обхват: две, нула. Силата на вятъра се увеличава.

Загуби се стабилизацията. Товарът започна да се върти.

- Натисни спирачките. Ускори разхода на жица!

- Вече е направено - продължи влудяващо спокойният глас.

Ако репортерката не знаеше, че Морган бе наел в космическата станция

специалист по трафика, щеше да помисли, че приказваше робот.

- Развиващото устройство - повредено. Товарът се върти с пет оборота

за секунда. Жицата вероятно се е заплела. Сила на опън: едно, осем, нула.

Едно, девет, нула. Две, нула, нула. Обхват: едно, пет. Опън: две, едно,

нула. Две, две, нула. Две, три, нула...

"Няма да успее! - помисли Максин. - Остават само дузина километри, а

проклетата жица се е омотала в развиващото устройство..."

- Сила на опън: нула. Повтарям: нула.

Край! Нишката беше се скъсала и вероятно сега се извиваше като змия

нагоре към звездите. Без съмнение операторите на "Ашока" щяха да я

пренавият отново. Дювал бе запозната с теорията и знаеше, че задачата бе

сложна и щеше да отнеме много време.

А малкият товар щеше да падне някъде долу, всред полята и джунглите на

Тейпробейн. Все пак, както бе се изразил Морган, "експериментът бе

деветдесет и девет процента успешен"! Следващият път, когато нямаше

вятър...

Между два облака-галеона, плуващи в небето, гореше ярка звезда.

Изглеждаше като метеор, падащ към Земята посред бял ден. По ирония, сякаш

за да се надсмее над създателите си, беше се задействувала автоматично

светлинната сигнализация, улесняваща компютърното управление на сондата. Е,

можеше да свърши още една полезна работа - щеше да помогне да се определи

мястото на катастрофата.

Помощникът на Дювал бавно водеше камерата, така че журналистката да

може да наблюдава как ярката дневна звезда отплува покрай планината и

изчезна на изток. Приземяването щеше да стане на не по-малко от пет

километра.

- Върни камерата към доктор Морган! - изкомандува тя. - Бих искала да

поговоря с него.

Възнамеряваше да направи няколко ободрителни забележки, при това -

достатъчно високо, за да ги чуе банкерът от Марс. Щеше да изрази своята

увереност, че следващия път снижаването щеше да стане напълно успешно.

Дювал все още съставяше своята малка утешителна реч, когато изведнъж всичко

изхвръкна от ума й...

В бъдеще щеше да възпроизвежда многократно записа на събитията през

последвалите тридесет секунди, докато ги научеше наизуст. Но така и нямаше

да бъде сигурна дали наистина ги бе разбрала.

Глава 30. Царските легиони

Надяваше се, че в случая ставаше дума за незначителна спънка. Наблюдаваше

как ярката звезда се изгуби зад билото на планината. В действителност бе

загрижен дали от "Народни Марс" щяха да счетат парите за пропилени.

Наблюдателят с присвити очи, разположил се в инвалидната количка, бе по

изключение неразговорчив. Изглежда земното притегляне бе обездвижило

ефективно и крайниците, и езика му. Но сега той се обърна към инженера,

преди още той да му бе проговорил.

- Само един въпрос, доктор Морган! Зная, че тази буря е

безпрецедентна, но въпреки това се случи. Следователно може да се повтори.

Какво би станало с кулата, ако беше построена?

Морган размисли бързо. Не можеше да даде прецизен отговор за толкова

кратко време, а и едва вярваше на събитията.

- В най-лошия вариант би се наложило да прекъснем за кратко действията

си. Би могло да се получи усукване на релсата. На тази височина вятърът не

духа със сила, която би поставила под угроза самата структура на цялото

съоръжение. Дори използуваната експериментална нишка би била в безопасност,

ако бяхме успели предварително да я закотвим. - Вярваше, че анализът му бе

честен.

След няколко минути Уорън Кингзли щеше да го уведоми дали

За негово най-голямо облекчение банкерът с видимо удовлетворение

отговори:

- Благодаря ви! Това бе всичко, което исках да зная!

Морган, обаче, бе решил да изнесе по-конкретен урок.

- А на Монс Павонис, разбира се, такъв проблем не би могъл да

възникне. Плътността на атмосферата е по-малка от една стотна...

Чу страхотен трясък. Не че щеше да помни звука с десетилетия, но едва

ли щеше да го забрави през живота си. Повелителният повик, надмогващ рева

на урагана, накара Морган да се пренесе мислено на точно противоположния

край на Земята.

Вече не стоеше на ветровития планински склон. Намираше се под купола

на Хаджия София и гледаше нагоре с благоговение и възхищение на работата на

майстори, починали преди шестнадесет столетия. А в ушите му звучаха трелите

на голямата камбана, която веднъж бе събрала вярващите на молитва.

Споменът за Истанбул избледня. Озова се пак на върха на планината още

по-учуден и объркан.

Какво му бе споменал онзи монах? Че нежеланият подарък на Калидаса,

камбаната, бе мълчала в продължение на векове и бе позволено да се чуе

гласа й само при нещастие? Тук не се бе случило такова, но може би бе

настъпило в манастира?

За миг една предполагаема възможност го смути. Може би сондата бе

паднала на територията на храма. Не, това бе невъзможно! Не бе улучила

върха с разлика, измерваща се в километри. Във всеки случай представляваше

прекалено малък обект, за да причини сериозни щети, тъй като полупадаше,

полупланираше в небето.

Вгледа се към манастира, откъдето гласът на огромната камбана

продължаваше да предизвиква бурния вихър. Оранжевите раса бяха изчезнали от

парапетите и не се виждаше нито един монах.

Нещо докосна нежно бузата на Морган и той механично го пропъди с ръка.

Не успя и да размисли, когато скръбно пърхане изпълни въздуха и удари като

с чук мозъка му. Накани се да тръгне към светата обител и да попита учтиво

Маханайаке Тхеро какво бе се случило...

Почувствува още веднъж ефирен, копринен допир по лицето и този път с

крайчеца на окото зърна нещо жълто. Реакциите му винаги бяха били бързи.

Пресегна се и хвана.

Разтвори длан. Насекомото лежеше смачкано и изживяваше последните

мигновения от ефимерния си живот. Морган наблюдаваше. Добре позната му

Вселена сякаш затрепера около него и го погълна. Свръхестественото му

поражение се превърна в още по-необяснима победа! Въпреки това не

почувствува триумф, а само - объркване и удивление.

Защото чак сега си спомни легендата за златистите пеперуди. Подети от

урагана, стотици и хиляди бяха пометени и захвърлени нагоре по склона на

планината, за да умрат на самия връх. "Легионите на Калидаса" най-сетне

бяха покорили заветната цел... и бяха си отмъстили!

Глава 31. Голямото преселение

"На този въпрос никога не ще мога да намеря отговора!" - каза си

Морган, но възкликна:

- Планината е наша, господин президент! Монасите започнаха да

напускат! Не е за вярване! Как би могла легенда отпреди две хиляди

години... - Поклати глава все още замаян и изумен.

- Ако достатъчно много хора вярват в едно предание, то се сбъдва!

- Предполагам! Но има и друго. Цялата верига от събития изглежда

невероятна!

- Рисковано е да се употребява тази дума! Нека ти разкажа една малка

историйка. Скъп приятел, голям учен, сега покойник, имаше навика да ме

дразни, като казваше, че "щом политиката е изкуство на вероятностите, то тя

е привлекателна само за второстепенните умове!" Според него първостепенните

се интересували само от невъзможното. Знаеш ли какво му отговорих?

- Не? - смутолеви учтиво и предразполагащо Морган.

- "Щастие е, че има толкова много от нас... тъй като все някой трябва

да управлява света..." Както и да е, ако се е случило невероятното, то ти

трябва да го приемеш с благодарност.

"Приемам го... - помисли Морган - неохотно! Странно е устроена

Вселената! Няколко мъртви пеперудки могат да балансират един билион тона

товар!"

А и ролята на преподобния Паракарма стана ирония на съдбата. Сигурно

от "Службата по мусоните" се разкая горчиво. Главният конструктор бе приел

извиненията му с необичайно снизхождение. Досещаше се, че подчиненият му,

брилянтният доктор Чоам Голдберг бе революционизирал микрометеорологията.

Никой нямаше понятие от заниманията му, но стана известно, че той бе

получил един вид нервен припадък, докато провеждал експериментите си.

"Никога няма да се повтори..." Морган бе изразил своите най-искрени надежди

за скорошното му оздравяване, въпреки че бе запазил в достатъчна степен

бюрократичния си инстинкт, за да намекне, че очакваше да получи

допълнителни разяснения в бъдеще по установения ред. Служителят си отиде

след безбройни благодарности, несъмнено потресен от смайващото великодушие

на Морган.

- Интересувам се само от любопитство - накъде заминават монасите? -

попита шейхът. - Бих им предложил своето гостоприемство тук. Нашата култура

винаги е проявявала търпимост към чуждите религии.

- Не зная, а посланик Раджасингхе - също. Попитах го, но той каза, че

те нямат проблеми. Орден, който е живял пестеливо в продължение на три

хиляди години, не е съвсем без средства.

- Х-м-м. Може би бихме могли да използуваме част от тяхното богатство.

Този твой малък проект набъбва финансово всеки път, когато ми идваш на

посещение!

- Не е съвсем така, господин президент! Последната оценка включваше

чисто счетоводни цифри, отнасящи се до строеж в условията на далечния

Космос. Но сега "Народни Марс" се съгласи да започне да дава пари. Ще

уловят астероид, съставен от въглищен прах и ще го съпроводят до земната

орбита. Натрупали са значителен опит в такъв сорт операции и така ще решат

един от главните ни проблеми.

- Ами откъде ще вземат материал за тяхната собствена кула?

- На Деймос има неограничени количества въглерод - точно на нужното им

място. От "Народни" вече са започнали търсене на най-подходящите минни

площадки, въпреки че на практика действителният добив ще се извърши не на

тяхната луна.

- Смея да попитам: защо?

- Причината е естественото центростремително ускорение. Дори на Деймос

то е няколко сантиметра за секунда на квадрат. Хипернишката може да се

произвежда изключително само при пълна липса на гравитация. В противен

случай не може да се гарантира идеалната кристална структура, подредена на

много голяма дължина!

- Благодаря ти, Ван. Безопасно ли е да запитам поради какви причини си

променил първоначалния основен дизайн? Повече ми харесваше макета с четири

тръбопровода: два, водещи нагоре, и два - надолу. Праволинейната

метросистема бе разбираема за мен... дори ако трябваше да си я представя

издигната на деветдесет градуса.

Не за пръв път, а несъмнено - не и за последен, Морган се удиви на

свежата памет на старика и на начина, по който се мъчеше да схване

техническите подробности. Човек никога не можеше да счете за даденост

отношенията си с него. Въпреки че понякога въпросите му се подбуждаха от

чисто любопитство - често до степен на палавата любознателност на човек с

непоклатимо достойнство - той никога не подценяваше дори най-

незначителното.

- Опасявам се, че първоначалните ни идеи бяха твърде "земни".

Приличахме на изобретателя на първата лека кола, чийто дизайн неизбежно

наподобявал теглена от коне карета...

Сега нашият проект представлява куха кула с квадратно сечение с по

една пътека-релса от всяка страна. Представете си ги като четири вертикални

железопътни линии. Ширината на кулата е четиридесет метра на орбиталното

ниво, но надолу конструкцията изтънява и страната на квадрата достига

двадесет метра на площадката, разположена на Земята.

- Също като сталаг... сталак...

- "Сталактит"! Да, и на мен ми се наложи да направя справка! От

инженерна гледна точка добра аналогия би се получила с Айфеловата кула...

само че обърната "с главата надолу" и "разтегната" сто хиляди пъти!

- Толкоз много ли!

- Горе-долу!

- Е, смятам, не е противозаконно една кула да "виси", вместо да се

"извисява"!

- Но ние имаме и кула, която води нагоре също така. Спомнете си... от

синхронната орбита към масивната котва, която държи опъната цялата

структура.

- Ами "Междинната станция"?

- Няма промяна. Остава на същото място - на височина двадесет и пет

хиляди километра.

- Добре. Зная, че никога няма да стигна дотам, но обичам да си мечтая

за нея... - Промърмори нещо на арабски. - Разправят още една легенда, ще

знаеш... за ковчега на Мохамед, провесен между небето и Земята - също като

"Междинната станция"!

- При откриването на трафика, там ще вдигнем банкет във ваша чест,

господин президент!

- Дори ако спазите вашето разписание - признавам, че просрочихте само

с година при строежа на "Моста" - ще бъда на деветдесет и осем! Не,

съмнявам се, че ще доживея!

"Но аз ще бъда жив да видя! - каза си Ваневар Морган. - Защото сега

знам, че и боговете са на моя страна - които и да са те!"

ЧАСТ IV. КУЛАТА

Глава 32. Небесен експрес
- Не твърдеше ли, че "никога нямало да се отлепи от Земята"? - запита

умолително Уорън Кингзли.

- Бях се изкусил! - Морган разглеждаше макета в пълен мащаб и

захихика. - Наистина прилича на изправен нагоре железопътен вагон!

- Точно това е представата, която желаем да продаваме! Купуваш билет

на станцията, даваш багажа си за проверка, настаняваш се на въртящото се

кресло и се възхищаваш на гледката. Или отиваш до салона с бара и

посвещаваш следващите пет часа на сериозно пиене, докато те изнесат на

"Междинната станция"! Между впрочем, как ти се струва идеята на отдел

"Дизайн" да се постави декор от деветнадесети век в стил "Палман"?

- Не ми се нрави. Превозните средства "Палман" не са имали пет пода с

кръгла форма, при това - разположени един над друг.

- По-добре се скарай на дизайнерите за този пропуск. Умират да сложат

газово осветление!

- Ако искат да постигнат привкус на антика, което е много по-

подходящо, веднъж гледах някакъв филм за Космоса в "Музея по изкуствата" в

Сидни. Там една совалка имаше кръгъл салон за наблюдения - точно от каквото

се нуждаем!

- Спомняш ли си заглавието на филма?

- О... чакай да помисля... нещо от рода на "Космически войни през 2000-

та година". Уверен съм, че би могъл да го намериш.

- Ще посъветвам дизайнерите да го гледат. А сега нека влезем вътре.

Искаш ли да сложиш каска?

- Не! - отвърна самонадеяно Морган.

Самочувствието му бе едно от малкото предимства, с което компенсираше

с десет сантиметра по-ниския си ръст.

Влязоха в макета с естествена големина и той почувствува почти

момчешка тръпка на очакване. Вече бе проверил дизайна, бе наблюдавал

компютърните графики и разположението от различни симулирани ракурси. Но

сега усещаше действителността, материалното. Наистина, "никога нямаше да се

отлепи от Земята" - както гласеше старата шега. Но някой ден неговият брат-

близнак щеше да профучава нагоре през облаците и щеше да се изкатерва само

за пет часа до "Междинната станция", отстояща на двадесет и пет хиляди

километра от Земята. И щеше да харчи по един долар на пасажер за

електричество...

Дори и сега бе невъзможно да се възприеме напълно значението на

предстоящата революция. За пръв път Космосът щеше да стане досегаем така,

както всяка точка на добре познатата ни Земя. Ако след няколко десетилетия

човек пожелаеше да прекара уийкенд на Луната, щеше да може да си го

позволи. Дори Марс не бе извън въпрос. Падаха ограниченията за това какво

щеше да бъде възможно!...

Морган се върна рязко в действителността, тъй като се спъна в края на

лошо поставен килим.

- Извинявайте! - смутолеви гидът. - Предполага се, че зеленото ще

напомня на хората за родната им планета - още една от идеите на отдела по

дизайн. Таваните ще са сини, цветът им ще става все по-наситен в посока към

горните етажи. Освен това желаят да използуват непряко осветление

навсякъде, за да могат да се гледа към Космоса.

- Идеята е превъзходна, но не става! - Морган поклати глава. - Ако

осветлението е достатъчно силно, за да може да се чете, отблясъците ще

затъмняват звездите. Имате нужда от напълно затъмнена салонна секция.

- Вече е запланувана такава за част от бара. Посетителите ще могат да

си поръчат питие и да се оттеглят зад завесите.

Бяха застанали на най-долния етаж на капсулата. Представляваше кръгла

стая с диаметър осем и височина три метра. Наоколо се въргаляха различни

кутии, цилиндри и панели за управление с надписи от типа на: "Резерв от

кислород", "Акумулатор", "Въглероден двуокис", "Трошачка", "Полева

аптечка", "Температурен контрол". Всичко бе от временно, условно естество и

готово за мигновено преместване и употреба.

- Някой би помислил, че строим космически кораб! - отбеляза Морган. -