Фонтаните на рая artur Clarke

"Сега вече ни е известно, че междупланетната космическа сонда-робот,

обикновено наричан "Старглайдер", е напълно автономен и работи съобразно

общи инструкции, запрограмирани в него преди шестдесет хиляди години.

Докато пътешествува между слънцата, използува петстотинкилометрова антена,

за да изпраща информация със сравнително бавна скорост към своята база, а

от време на време приема случайни команди от "Стархоум" - нека заемем този

прекрасен неологизъм от поета Леуелин ап Цимру.

Докато преминава през нашата галактика, обаче, има възможност да черпи

енергия от Слънцето и по този начин препращането на информация нараства

значително по обем. Освен това "презарежда батериите си", да използуваме

тази далечна аналогия. И тъй като подобно на нашите "Паиъниър"-и и

"Воиъджър"-и използува гравитационното поле на небесните тела, за да се

отблъсква от звезда на звезда, ще действува вечно, освен ако някаква

механическа повреда или космическа катастрофа не сложат край на кариерата

му.

нашето слънце като комета, новият му курс бе насочен право към Тау Цети,

отстояща на дванадесет светлинни години. Ако там има живот, новият диалог

би започнал след 8100 година от новото летоброене...

"Старглайдер" обединява функциите както на изследовател, така и на

посланик. Когато в края на някое от хилядолетните си пътувания открие

технически развито културно общество, сондата се сприятелява с туземното

население и започва комерсиален обмен на информация - единствената възможна

форма на междупланетна търговия. Преди да отпътува отново на безкрайно

пътешествие след кратко транзитно преминаване, "Старглайдер" дава

последните си координати на своя роден свят, който започва да очаква пряка

връзка с най-новия член на галактическата съобщителна мрежа.

В нашия случай в известен смисъл можем да се гордеем с факта, че

идентифицирахме родното слънце и дори излъчихме своето първо предаване,

преди "Старглайдер" да бе предал някакви звездни карти. Какъв невероятен

късмет извадихме, че имаме толкова близки съседи!"

значението на няколко хиляди основни думи на английски и китайски език,

което бе постигнал по дедуктивен път от анализа на нашите радио, телевизия

и особено от предаванията на нашите услуги с видеотекст. Но по време на

своето приближаване сондата бе успяла да избере съвсем не представителен

подбор от целия спектър на човешката култура. Знанията й съдържаха малко от

теоретичните науки, елементарна математика и произволни откъси от

литературата, музиката и визуалните изкуства.

Подобно на всеки самоук гений "Старглайдер" имаше обширни празнини в

образованието си. Като се водехме от принципа, че бе по-добре да дадем в

излишък, отколкото недостатъчно, подарихме на "Старглайдер" "Оксфордския

речник на английския език", "Големия китайски речник" (издание на

"Мандарин") и "Encyclopaedia Terrae". Тяхното предаване в цифров вид отне

малко повече от петдесет минути. Забележително бе, че веднага след това

"Старглайдер" остана безмълвен почти четири часа, което се оказа най-

дългото прекъсване в ефира. Когато подновихме контакта, речникът му бе

значително разширен и повече от деветдесет и девет процента от времето би

могъл да издържи с лекота теста на Тюринг - тоест от съобщенията, получени

от "Старглайдер", нямаше начин да се различи дали бяха изпратени от машина

или от много интелигентен човек.

Понякога се случваха пропуски. Например: използуване на двузначни

думи, а също и липса на емоционален акцент в диалога. Това можеше да се

очаква: за разлика от земните компютри, които можеха да повторят емоциите,

вложени от техните създатели, то чувствата и желанията на "Старглайдер"

съответствуваха на напълно чужд за нас биологичен вид и следователно бяха

трудно разбираеми.

Валидно бе и обратното. "Старглайдер" схващаше напълно какво се имаше

предвид с "Квадратът на хипотенузата е равен на сумите от квадратите на

двата катета". Но имаше не повече от бегла представа от възторга в ума на

Кийтс, който бе написал:

на опасни морета, в приказни страни усамотени..."

Ти си по-красива и по-сдържана..."

"Старглайдер" хиляди часове музика, драма и сцени от земния живот, както на

хората, така и на природата. По взаимно съгласие бе въведена известна

цензура. Въпреки че едва ли би могла да се отрече склонността на

човечеството към насилие и войнственост (твърде късно си припомнихме

"Encyclopaedia"-та), бяха излъчени само няколко внимателно подбрани

примера. А докато "Старглайдер" бе достатъчно далеч и не можеше да прихване

радиосъобщенията, нормалните такси на мрежите за разпространение на

видеоинформация бяха нетипично ниски.

В продължение на векове - преди да достигне своята следваща цел,

земните философи щяха да водят дебати със истинското разбиране на

"Старглайдер" за човешките дейности и проблеми. Но едно бе вън от съмнение.

Стоте дни на присъствието му в пределите на Слънчевата система промениха

необратимо представите на човека за Вселената, нейния произход и мястото му

в нея.

Човешката цивилизация не можеше да остане същата след заминаването на

Глава 15. Бодхидхарма

лотоси, щракна тихо и се затвори след него, Морган почувствува, че влезе в

съвсем друг свят. Не за пръв път стъпваше на земя, обявена за свещена от

някоя религия. Бе виждал Нотр-Дам, Хаджиа София, Стоунхендж, Партенона,

Карнак, катедралата "Сейнт Пол" и поне дузина други главни храмове и

джамии. Но бе ги наблюдавал като оцелели реликви от миналото, в качеството

на великолепни примери на изкуството или инженерната мисъл без аналог със

съвременния начин на мислене.

Но тук по всичко личеше, че времето бе спряло своя ход. Ураганите на

историята бяха подминали тази самотна цитадела на вярата и я бяха оставили

без сътресения. Монасите все още се молеха, медитираха и наблюдаваха

зараждането на зората така, като бяха правили през последните три хиляди

години.

Докато минаваше по износените плочи на двора, полирани от краката на

на прогреса се опитваше да разруши древна и благородна светиня и още нещо,

което едва ли някога щеше да проумее докрай.

Спря като закован при вида на огромната бронзова камбана, висяща в

камбанария, която сякаш израстваше от стената на манастира. Инженерният му

ум за миг определи теглото й като не по-малко от пет тона и това, че бе

много стара. "Как, по дяволите..."

Монахът забеляза любопитството му и се усмихна с разбиране.

- Възрастта й е две хиляди години - рече. - Подарък е от прокълнатия

Калидаса, а ние сме счели за благоразумно да не отказваме. Според

легендата, отнело е десет години, за да се дотътри до върха на планината...

и живота на стотици.

- В какъв случай я използувате? - попита Морган, след като асимилира

информацията.

- Поради омразния си произход бие само в случай на беда. Лично аз

никога не съм я чувал, нито пък някой жив човек. Звучала е веднъж без

намесата на човешка ръка по време на голямото земетресение през 2017

година. Предишният път е била през 1522 година, когато нашествениците-

иберийци опожарили храма "Туутх" и завладели Свещената реликва.

- И след толкова усилия... никога не сте я използували!

- Може би само дузина пъти през последните две хиляди години.

Проклятието на Калидаса все още тегне върху нея!

"Ето това се казва силна религия! - помисли неволно Морган. - Но едва

ли е било икономически оправдано!" Съвсем непочтително се запита колко ли

монаси бяха се поддали на изкушението да чукнат по камбаната макар и много

тихо, само за да чуят неизвестния тембър на забранения й глас...

Тръгнаха покрай голям заоблен каменен блок, в който бяха просечени

стъпала към позлатен павилион. "Това е самият връх на планината!" - осъзна

Морган. Знаеше чии мощи почиваха тук, но монахът го просвети още веднъж.

- Виж отпечатъка на стъпалото. - Посочи. - Мюсюлманите вярват, че бил

на Адам; застанал бил на това място, след като бил изгонен от рая. Индусите

пък го приписват на Шива или Шаман. Но за будистите, разбира се, това била

следата на Просветения.

- Забелязах, че го спомена в минало време - каза с нарочно безизразен

глас Морган. - А в какво вярват сега?

Лицето на монаха не изрази емоции, когато отговори:

- Буда е бил човек като теб и мен. Белегът в скалата... а тя е

извънредно твърда - е дълъг два метра...

Това изглежда разреши темата и инженерът не зададе допълнителни

въпроси, докато го провождаха покрай къса галерия със сводове, която

завършваше с отворена врата. Придружителят му почука, но не дочака отговор

и направо махна с ръка на посетителя да влезе.

Морган подсъзнателно очакваше да намери Маханайаке Тхеро да седи с

кръстосани крака върху рогозка, евентуално заобиколен от дякони, които

пееха и кадяха тамян. В студения въздух наистина се усещаше следа от мирис

на тамян, но главният енорийски свещеник на Маха Вихара на върха на Шри

Канда седеше като в офис зад съвсем обикновено бюро, снарядено със

стандартен персонален компютър с допълнителна банка за данни. Единствената

особена вещ в стаята бе главата на Буда, малко по-голяма от реалните

размери в живота и поставена върху плинт в единия ъгъл. Гостът не можа да

различи дали виждаше скулптора или просто прожектиран образ.

Въпреки конвенционалната работна обстановка, главният жрец на

манастира трудно можеше да се сбърка с друг божи служител. Ако не се

вземеше предвид неизбежната жълта роба, Маханайаке Тхеро го отличаваха две

черти, съчетанието на които поради възрастта му бяха изключително редки: бе

напълно плешив и носеше очила.

"И двете отлики са избрани нарочно - прие Морган. - Липсата на

окосмяване на главата може да се излекува успешно. Това блестящо теме с

цвят на слонова кост или е обръснато, или е третирано с депилатор." Освен

това не си спомни кога за последен път видя човек да носи очила, освен в

историческите хроники или в театъра.

Комбинацията бе забележителна и смущаваща. Посетителят не успя да

направи абсолютно никакви предположения относно възрастта на Маханайаке

Тхеро. Можеше да бъде от зрелите четиридесет до добре поддържаните

осемдесет. И лещите на очилата, въпреки че бяха прозрачни, някак си

скриваха мислите и емоциите, бушуващи зад тях.

- Айю боуан, доктор Морган - каза върховният жрец и посочи с жест към

единствения празен стол. - Този е моя секретар, преподобният Паракарма.

Вярвам, не бихте възразили, ако той остане и направи някои бележки.

- Не, разбира се - отговори новодошлият и склони глава към другия

присъствуващ в стаята.

Забеляза, че младият монах притежаваше буйна коса и внушителна брада.

Явно бръснатите глави бяха въпрос на избор.

- И така, доктор Морган, вие искате планината - продължи Маханайаке

Тхеро.

- Боя се, че да, ваше... тоест... преподобни. Във всеки случай, поне

- При възможността ви за избор в целия свят - притрябвали са ви точно

тези няколко хектара?

- Предпочитанието не е наше, а на природата. Станцията на Земята

трябва да бъде разположена на екватора, при това - на възможно по-голяма

височина, където редкият въздух намалява силата на ветровете.

- Има и по-високи екваториални планини в Африка и Южна Америка.

"Пак започнахме!" - помисли Морган и изстена наум. Горчивият опит бе

го научил, че бе почти невъзможно да накара миряни, независимо колко

интелигентни или повлияни от егоистични чувства да бяха, да оценят неговия

проблем, още повече че очакваше значително по-голям неуспех всред тия

монаси. Ех, ако Земята бе идеално симетрично тяло без върхове и спадове в

гравитационното си поле!...

- Повярвай ми! - отвърна с патос. - Прегледахме всички алтернативи.

Котопакси и връх Кения... дори Килиманджаро, въпреки че се намира на три

градуса по на юг... Биха били добре с изключение на един фатален

недостатък. Когато сателит бъде издигнат на стационарна орбита, той няма да

застане съвсем точно над една и съща точка. Поради неравномерността на

гравитационното поле, за която няма да навлизам в подробности, той ще

дрейфува над екватора. По тази причина на всички наши геосинхронни сателити

и космически станции ще се наложи да изгарят допълнително гориво за

корекция на орбитите. За късмет загубите няма да са големи.

Но когато става дума за изменяне на положението на милиони тонове,

особено когато те са под формата на крехки пръчки с дължина десетки хиляди

километри, това е невъзможно. А и не се налага. За наше щастие...

- Не е "наше"! - вметна Маханайаке Тхеро и почти изведе Морган от

ритъм.

- ... има две стабилни точки на геостационарната орбита. Спътник,

залепнал на дъното на невидима падина...

Една от тези точки е над Тихия океан, така че не ни върши работа.

Другата е директно над главите ни.

- Несъмнено няколко километра в едната или в другата посока не биха

имали значение. Има и други планини в Тейпробейн!

- Които не стигат и до половината на Шри Канда, където е налице сила

на ветровете под критичната стойност. Наистина, има немного урагани на

екваториалната ширина. Но се случват достатъчно често и биха застрашили

цялата структура, при това - в най-уязвимата точка.

- Можем да контролираме ветровете! - Това бе първия принос на младия

секретар в дискусията и Морган го загледа с нарастващ интерес.

- Да, но само в някаква степен. Съвсем естествено, вече разисквах този

проблем със службата "Управление на мусоните". Твърдят, че е немислимо да

се постигне абсолютна сигурност, особено когато става дума за ураганни

ветрове. Най-добрият шанс би бил петдесет към едно. Много е малък за проект

на стойност един трилион долара!

Преподобният Паракарма изглеждаше склонен да спори.

- Съществува почти забравен математически клон, наречен "Теория на

катастрофите", с помощта на който метеорологията може да стане не по-малко

точна наука от математиката. Убеден съм, че...

- Нека поясня! - намеси се ласкателно Маханайаке Тхеро. - Моят колега

някога бе много уважаван заради своята работа в областта на астрономията.

Предполагам, чували сте за доктор Чоам Голдберг?

Морган сякаш пропадна в дън земя. Трябваше да бъде предупреден! След

това се сети, че професор Сарат наистина му бе споменал с весел блясък в

очите "да се пази от частния секретар на оня приятел"... бил много умна

личност.

наричан още "Доктор Чоам Голдберг", му върна погледа с определено

недружелюбно изражение. И така, инженерът бе опитал да запознае двамата

невинни монаси с присъщата нестабилност на орбитите. Но Маханайаке Тхеро

най-вероятно бе получил много по-добри кратки обяснения на тази тема

предварително.

Спомни си, че световната научна общественост бе разделена на два

лагера по отношение на предмета на доктор Голдберг. Едните считаха, че той

бе полудял, а другите още не бяха решили какво да мислят. Той бе един от

най-обещаващите млади учени в областта на астрофизиката, когато преди пет

години публично заяви: "Сега, след като "Старглайдер" ефективно разруши

всички традиционни религии, ние най-сетне можем да обърнем сериозно

внимание на концепцията за Бог!".

След тези думи бе изчезнал от обществения живот.

Глава 16. Разговори със "Старглайдер"
От хилядите въпроси, зададени на извънземната космическа сонда

"Старглайдер" по време на преминаването й през Слънчевата система,

човечеството очакваше с най-голямо нетърпение отговорите на тези, отнасящи

се до живите същества и цивилизациите на другите планети. Противно на някои

очаквания роботът отговори с готовност, но предупреди, че последната най-

нова информация по въпроса бе получил преди столетие.

Като се имаше предвид големия обхват на културата, създадена на Земята

от един-единствен биологичен вид, бе очевидно, че би имало многократно по-

голямо разнообразие сред звездните светове, където можеха да съществуват

всевъзможни форми на живот. След няколко хиляди часа от секващи дъха и

често неразбираеми или дори страховити сцени на живот на други звезди не

остана съмнение, че предположението бе вярно.

Въпреки това "Старглайдер" бе успял да направи приблизителна

класификация на културите съобразно техния стандарт на технология -

вероятно единствената възможна обективна база за сравнение. Човечеството

откри с интерес, че влизаше в категория номер пет на скала с приблизителни

нива: 1. Каменни сечива; 2. Метали, огън; 3. Азбука, занаяти, кораби; 4.

Парни машини, елементарна наука; 5. Атомна енергия; космически пътешествия.

Когато "Старглайдер" бе започнал мисията си преди шест хиляди години,

неговите създатели били в пета категория, подобно на човешката раса. Сега,

обаче, били се издигнали с една степен по-нагоре, характеризираща се с

възможността за пълно преобразуване на материята в енергия и за

трансмутиране на всички химически елементи в промишлен мащаб.

"А има ли категория седем?" - бе попитан веднага "Старглайдер".

Отговорът бе кратък: "Потвърждавам!". Когато бе настоявано за подробности,

сондата обясни: "Не ми е позволено да описвам технологията на по-

високостояща култура на по-нискостояща." Проблемът остана открит чак до

края, независимо от всички подвеждащи въпроси, изобретени от най-изявените

юристи на Земята.

Дотогава "Старглайдер" представляваше най-добрият партньор на всеки

земен специалист по логика. Тази му изява се дължеше частично на грешка от

страна на катедрата по философия на Чикагския университет. В изблик на

безпределно високомерие, оттам бяха излъчили тайно цялото съдържание на

"Summa Theologica", а резултатите се оказаха истинско бедствие...

Съобщение 1946. Поредица 2. "Старглайдер" до Земята:

Анализирах аргументите на вашия светец Томас Акуинас, както беше

поискано във вашето съобщение 145, поредица 3 от 02 юни 2069 година, 18

часа и 42 минути средно Гринуичко време. По-голямата част от съдържанието

се оказа случаен шум, думи без смисъл, така че липсва всякаква информация.

Но на листинга, който следва, са изброени 192 погрешни логически съждения,

изразени съобразно символната логика на посочената ми справочна литература

43 ("Математика") от 29 май 2069 година, 02 часа и 51 минути средно

Гринуичко време.

Заблуждение 1:... (Следваха седемдесет и пет страници разпечатка.)"
Както показваше дневникът на осъществените радиовръзки, на

"Старглайдер" му бе отнело по-малко от час, за да срине светия Томас.

Въпреки че философите щяха да прекарат следващите няколко десетилетия в

спор относно анализа, те намериха само две грешки, които, обаче, се дължаха

на неразбиране на терминологията.

Би било интересно да се знае каква част от обработващите информацията

схеми бе употребил "Старглайдер" за изпълнението на тази задача. За

нещастие, никой не попита, преди сондата да бе превключила на режим на

пътуване и бе прекъснала контакта. Но след това бяха получени дори още по-

опровергаващи съобщения...

Съобщение 9056. Поредица 2. "Старглайдер" към Земята:

Не съм в състояние да различа ясно вашите религиозни церемонии и

привидно идентично държание по отношение на спортните и културните функции,

които ми изпратихте по ефира. Имам предвид конкретно: "Бийтълз" от 1956 г.,

Световния финал по футбол през 2047 г. и последната публична изява на Йохан

Себастиан Клоунз през 2056 година."
"05 юни 2069 година, 20 часа и 38 минути средно Гринуичко време.

Съобщение 4675. Поредица 2. "Старглайдер" до Земята.

Последната ми информация по този въпрос датира отпреди 175 години, но

ако съм ви разбрал правилно, отговорът е следния. Поведение от така

наречения "религиозен" тип съществува измежду 3 от 15 известни ми култури

категория 1, 6 от 28 култури категория 2, 5 от 14 култури категория 3, 2 от

10 култури категория 4 и 3 от 174 култури категория 5. Би трябвало да се

вземе предвид, че разполагам с много повече примери от категория 5 поради

причината, че единствено те могат да се откриват на астрономически

разстояния."

Съобщение 5897. Поредица 2. "Старглайдер" до Земята:

Прави сте в дедукцията, че трите култури от категория 5, които са

ангажирани в религиозни дейности, имат възпроизводство от два родоначалника

и че младежта е останала в семейни групи в продължение на дълги периоди от

живота им. Как стигнахте до тези умозаключения?"

Съобщение 6943. Поредица 2. "Старглайдер" до Земята:

Хипотезата, която наричате "Бог", не може да се обори само с логически

съждения, но пък ви е напълно ненужна, поради следните причини.

Въпреки че приемате, че Вселената може да бъде "обяснена" като

съзидание на същество, известно като "Бог", той очевидно притежава по-

висока степен на организираност, отколкото продукта, който е създал. По

този начин вие сте усложнили повече от два пъти първоначалния проблем и сте

направили първата стъпка по пътя на безкрайния регрес. Уилям от Окхам е

посочил през вашия петнадесети век, че обожествяваните същества не би

трябвало да се умножават без необходимост. Следователно аз не мога да

разбера защо продължават дебатите на тази тема."

Съобщение 8964. Поредица 2. "Старглайдер" до Земята.

"Стархоум" ме информира преди 456 години, че бил открит произхода на

Вселената, но аз не съм притежавал подходящи интегрални схеми, с които да

го възприема. Би следвало да се свържете директно със "Стархоум" за повече

информация.

А сега превключвам на режим "пътуване" и трябва да прекъснем контакта.

Сбогом."
Според мнозина това последно и най-популярно от всичките хиляди

съобщения доказвало наличието на чувство за хумор у "Старглайдер". В

противен случай защо роботът бе чакал последния момент, за да ни подхвърли

подобна философска "бомба"?! Или цялата дискусия бе част от грижливо

подготвен план, целящ да насочи човешката раса към определени рамки на

мислене дотогава, докато не дойдеше "Стархоум" след примерно сто и четири

години?

като изнасяше от Слънчевата система не само неоценимо количество научни

познания, но и също съкровищата на технология, напреднала векове пред

всичко, известно на човечеството. Въпреки че не съществуваше космически

кораб, който можеше да завладее "Старглайдер" и да се завърне на Земята,

след като го догонеше, то такъв можеше да бъде построен.

Преобладаваха, обаче, други, по-мъдри съвети. Дори автоматична

космическа сонда би могла да разполага с достатъчно ефективна защита срещу

пирати на борда, включително и като крайна мярка - способност за

саморазрушение. Но най-изразителният аргумент бе, че неговите създатели се

намираха само на петдесет и две светлинни години. През хилядолетията,

докато "Старглайдер" обикаляше, тяхната възможност да пътуват из Космоса

сигурно беше се подобрила значително. Ако човешката раса ги предизвикаше,

можеха да пристигнат леко раздразнени след няколко столетия.

Междувременно, един от безбройните ефекти, които оказа на човешката

култура "Старглайдер", бе, че предизвика достигането на връх на процес,

който вече набираше скорост. Космическата сонда сложи край на билионите

думи религиозни безсмислици, с които привидно интелигентни мъже бяха си

размътвали умовете в продължение на векове.

Глава 17. Паракарма

глупак. Наистина, Маханайаке Тхеро може би бе загубил тактическо

предимство, като разкри самоличността на преподобния Паракарма. От друга

страна информацията не представляваше някаква особена тайна. Вероятно той

дори допускаше, че инженерът вече знаеше.

В този момент се получи благоприятна пауза, тъй като двама млади

послушници влязоха в офиса един след друг. Единият носеше поднос, натоварен

с малки чинийки ориз, плодове и, както се оказа по-късно - тънки палачинки,

докато другият го следваше с неизбежната чаша чай. Нямаше нищо,

наподобяващо месо. След дългата нощ Морган би приветствувал две-три яйца,

но предположи, че те също бяха забранени. Не... тази дума бе прекалено

силна. Сарат му бе обяснил, че орденът не забраняваше нищо, тъй като не

вярваха в абсолютното.. Но си имаше ясно градуирана скала на търпимостта, а

отнемането на живот - дори на потенциален такъв - попадаше твърде ниско в

листата.

Морган започна до опитва различните блюда, някои от които му бяха

напълно непознати. Погледна въпросително Маханайаке Тхеро, но той поклати

глава.

затова не бива да бъде отвличан с материални неща.

Инженерът загриза много вкусен плод папая и размисли върху философския

водовъртеж, предизвикан от това просто твърдение. Според него празният

стомах можеше да отвлича повече мислите и дори - да потисне напълно висшите

мисловни функции. Благословен винаги досега с добро здраве, никога не се бе

опитвал да раздели тяло и душа и не виждаше защо трябваше въобще да се

прави опит.

Докато Морган поглъщаше екзотичната си закуска, Маханайаке Тхеро се

извини и в продължение на няколко минути пръстите му шареха с шеметна

скорост върху клавишите на компютърната конзола. Тъй като екранът се

виждаше добре, учтивостта накара Морган да гледа все встрани. Но неизбежно

очите му падаха все върху Буда.

Главата изглеждаше като истинска, тъй като плинтът, основата на

колоната, хвърляше бледа сянка върху отсрещната стена. Но това не бе

достатъчно за окончателното впечатление. Възможно бе плинтът да бе

материален, а холографската проекция на главата - внимателно проектирана

отгоре. Трикът бе широко разпространен.

Това бе произведение на изкуството, което досущ Мона Лиза отразяваше

емоциите на наблюдателя и едновременно му налагаше собствената си власт.

Очите на Ла Джиоконда бяха отворени, обаче, въпреки че никой нямаше да

разбере какво гледаха те. Очите на Буда бяха напълно кухи - празни езера, в

които човек можеше да загуби душата си или да открие цяла вселена.

Върху устните му се прокрадваше усмивка, дори по-многозначителна от

тази на Мона Лиза. При това действително ли се усмихваше или светлината

създаваше подобен ефект? Може би да, защото под определен зрителен ъгъл

усмивката изчезваше и се заместваше от изражение на свръхчовешко

спокойствие. Морган не откъсваше очи от хипнотизиращото изражение и само

познатото шумолящо бръмчене на запаметяващия диск на компютърната конзола

го върна към действителността... ако въобще можеше да се нарече така...

- Мисля, че ще ви хареса да отнесете сувенир от вашето посещение! -

промълви Маханайаке Тхеро.

Морган пое предложения лист и се изненада, като видя пергамент с

качеството на архивно копие, а не обичаен лист крехка хартия, предназначена

за кошчето за боклук след няколкочасова употреба. Не можа да разчете нито

една дума с изключение на небиещо на очи буквеноцифрово обозначение в

долния ляв ъгъл, записано с пищни заврънкулки на тейпробейнски език.

- Благодаря! - каза възможно най-иронично. - Какво е това? - Имаше

добра представа; правните документи изглеждаха сходно, независимо от

страната или епохата на създаването им.

- Представлява копие от споразумението между цар Равиндра и Маханайаке

Сангха с дата Весак, 854 година от нашата ера. Определя владението на

земите около храма за вечни времена. Правата, получени чрез този документ

са били признати дори от нашествениците.

- От каледонците и холандците, навярно. Но не и от иберийците!

Ако Маханайаке Тхеро бе изненадан от пълнотата на предварителната

подготовка на госта, той не го показа дори с трепване на вежда.

- Те никога не са се подчинявали на закон или заповед, особено когато

се е отнасяло до други религии. Предполагам, че вие също не сте поддръжник

на тяхната философия "Силата е равнозначна на право".

Морган се усмихна изкуствено.

- Положително! - потвърди.

"Но къде трябва да се тегли чертата?" - попита се наум. Когато биваха

засегнати наложителни интереси на голяма организация, обичайните

съображения за моралност често отстъпваха на второ място. Скоро най-

блестящите умове на планетата в областта на правото и електрониката също

щяха да съсредоточат вниманието си в настоящата точка. И ако намереха

верните отговори, щеше да възникне крайно неприятна ситуация. Тогава той

щеше да бъде провъзгласен за герой... или злодей.

- Тъй като повдигнахте на въпрос темата за споразумението от 854

година, нека ви припомня, че то се отнася само за земите, включени в

границите на храма, които са ясно определени от стените.

- Правилно. Но те обхващат целия връх.

- Не контролирате земята извън тази площ.

- Имаме правата на всеки собственик на земя. Ако съседите нарушават

обществения ред, ние ще търсим обезщетение по съдебен ред. Не за пръв път е

обсъждан такъв проблем.

- Зная. Имате предвид системата за кабелния асансьор.

Слаба усмивка се разля върху устните на Маханайаке Тхеро.

- Написал сте си домашното за отличен! - похвали го. - Да,

противопоставихме им се енергично по ред причини. Съгласен съм, че

съоръжението в крайна сметка бе построено, но ние често получаваме поводи

да сме благодарни за това. - Замълча замислен и добави: - Имаше и някои

проблеми, но успяхме да просъществуваме съвместно. Случайни зяпачи и

туристи са доволни да останат на панорамната платформа, докато истинските

поклонници, разбира се, ние винаги се радваме да посрещнем на върха.

- Тогава вероятно и в нашия случай би могло да се стигне да взаимно

приспособяване. Няколкостотин метра по-малка височина не са от голямо

значение за нас. Можем да оставим върха недокоснат и да издълбаем ново

плато също като управата на асансьора.

Морган се почувствува определено неловко под внимателните погледи на

двамата монаси. Не се и съмняваше, че те бяха вникнали в абсурдността на

предложението, но той бе длъжен да го спомене.

- Притежавате много специфично чувство за хумор! - отвърна най-накрая

Маханайаке Тхеро. - Ако тук се издигне и вашето чудовищно съоръжение, какво

би останало от духа на планината или усамотеността, която търсихме три

хиляди години? Очаквате ли от нас да предадем вярата на милионите, които

посещават това свещено място, често дори с цената на своето здраве и дори -

живот?

- Симпатизирам на вашите чувства - отговори Морган. "Лъжа ли го?"-

малко. Всички поддържащи приспособления ще бъдат погребани във вътрешността

на планината. Ще се показва само елеваторът, а от разстояние ще бъде

незабележим. Общият изглед на Шри Канда в общи линии ще остане непроменен.

Дори няма да пострада вашата прословута сянка, на която и аз току-що се

възхитих.

Маханайаке Тхеро се обърна към своя колега сякаш търсеше потвърждение.

Преподобният Паракарма погледна Морган право в очите и каза:

- Ами шумът?

"По дяволите! - помисли инженерът. - Това е най-слабото ми място!"

Товарите щяха да тръгват от планината с няколкостотин километра в час.

Колкото по-бързо набираха скорост от системата, разположена на земята,

толкова по-малко щяха да натоварват висящата кула. Разбира се, пътниците не

можеха да се издигат с ускорение много по-голямо от земното, но капсулите

щяха да се приземяват с дозвукова скорост.

- Ще има известен шум, дължащ се на аеродинамиката - съгласи се

Морган. - Но ще бъде значително по-малък от този край летище.

- Много успокояващо! - отбеляза Маханайаке Тхеро.

Гостът можеше да се обзаложи, че преподобният вложи в думите си

сарказъм, въпреки че не откри и следа от ирония в гласа му. Или

демонстрираше олимпийско спокойствие, или пробваше реакциите на посетителя.

Младият монах, напротив, изобщо не направи опит да скрие своя гняв.

- В продължение на години - каза с възмущение той - ние протестирахме

срещу безпокойството, предизвиквано от кацащите космически кораби. А сега

вие искате да създадете невъобразим шум в... нашия заден двор!

- Скоростите, с които работим, няма да превишават тази на звука - поне

на тази височина - отвърна твърдо Морган. - Освен това структурата на

кулата ще поглъща по-голямата част от звуковата енергия. Всъщност -

натърти, опитвайки да сложи поанта върху внезапно съзряното предимство, - в

далечна перспектива работата ни ще подпомогне избягването на шумотевицата

от кацането на ракетите. Планината ще бъде действително едно по-тихо място.

- Разбирам, вместо случайни сътресения, ще бъдем подложени на

непрекъснат гръм!

"До никъде няма да стигна с тази личност! - помисли Морган. - А си

въобразявах, че Маханайаке Тхеро щеше да бъде най-големия препъни-

камък!..."

Понякога бе добра тактика да се смени рязко темата. Инженерът реши да

потопи внимателно пръст в тресящото се блато на теологията.

- Няма ли нещо правилно в това, което опитваме да направим? - попита

искрено. - Целите ни може и да са различни, но крайните резултати имат

много общо. Ние се надяваме да построим само едно продължение на вашата

стълба. Ако позволите така да се изразя, ние я удължаваме... чак до небето!

За момент преподобният Паракарма изглеждаше изненадан от толкова

дръзка наглост. Но преди да се опомни, по-върховният монах хитро отвърна:

- Интересна гледна точка. Но нашата философия не вярва в Небето.

Спасението, ако то съществува, може да се намери само на този свят и дори

понякога самият аз се учудвам на нетърпението, с което някои го напускат.

Известна ли ви е историята на Вавилонската кула?

- Смътно.

- Препоръчвам ви да я прочетете в старата християнска библия - Битие

11. Там също се описва инженерен проект за изкачване до небето. Провалил се

поради трудности при общуването между строителите.

- Въпреки че и ние ще имаме своите проблеми, не мисля, че някой от тях

би бил с подобен характер.

Но след като хвърли пак поглед към преподобния Паракарма, Морган вече

не бе толкова сигурен. Тук вече зейна комуникативна пропаст, която в

известен смисъл бе по-голяма от тази между Homo sapiens и "Старглайдер". Уж

говореха на един и същ език, но помежду им бе се разпростряла бездна от

неразбиране, която никога не би могла да бъде преодоляна.

- Може ли да ви попитам - продължи с невъзмутима учтивост Маханайаке

Тхеро - какъв успех постигнахте с "Отдела за паркове и гори"?

- Охотно биха ни сътрудничили!

- Не съм изненадан. Хронически не им достига бюджетът и всеки нов

източник на доходи би бил добре дошъл. Споходи ги неочаквано щастие с

асансьорната система и несъмнено те се надяват вашият проект да бъде още по-

голям.

опасности за природната среда.

- Представете си, че кулата се срути долу!

- Няма да падне! - В своите думи вложи целия си авторитет на инженер,

чиято преобърната небесна дъга сега свързваше два континента.

Но му бе известно, а и на непреклонния Паракарма му бе ясно, че никога

нямаше абсолютна сигурност в подобни строежи. Преди двеста и две години, на

7 ноември 1940 година, подобен урок бе демонстриран по начин, който нито

един проектант не би забравил!

Морган рядко сънуваше кошмари, но това бе един от тях. Дори в

настоящия момент компютрите на "Теран Констракшън" се опитваха да прогонят

този призрак.

Но цялата изчислителна мощ на Вселената не можеше да осигури защита

срещу проблемите, които засега не бе предвидил - срещу все още неродените

кошмари!

Глава 18. Златистите пеперуди

редуващи се бързо от всички страни, Морган заспа непробудно, още преди

колата да бе слязла в низината. Дори безчислените остри завои не можаха да

го задържат буден. Съзнанието му се върна бързо при рязкото натискане на

спирачките, от което полетя напред, но бе задържан от предпазния колан.

За момент остана объркан и помисли, че продължаваше да сънува. Бризът

подухваше леко през полуотворените прозорци. Полъхът бе толкова топъл и

влажен, като че идеше от турска баня. Въпреки това колата явно бе попаднала

в заслепяваща снежна виелица.

Инженерът примигна, потърка очи и ги отвори, за да посрещне

действителността. За пръв път в живота си видя златист сняг!

Гъст рояк пеперудки пресичаше шосето и се насочваше на изток поради

неотклонна, целенасочена миграция. Някои от тях бяха попаднали в колата и

трепкаха лудешки с крилца, докато не ги пропъди с ръка навън. Много повече

бяха се размазали на предното стъкло на автомобила. С няколко несъмнено

подбрани попръжни на тейпробейнски шофьорът се показа навън и избърса

стъклото до чисто. Когато свърши, роякът бе изтънял до шепа изостанали

скитнички.

- Знаеш ли легендата? - попита и хвърли поглед към пасажера.

- Не! - отряза го късо Морган.

Изобщо не бе заинтересован, копнееше да се върне към прекъснатата

дрямка.

армията, победена при Якагала.

Морган изръмжа от липса на ентусиазъм с надеждата, че шофьорът щеше да

разбере намека, но той безмилостно продължи:

- Всяка година горе-долу по това време те се отправят към планината и

до една умират на склоновете й. Понякога успяват да се изкачат до

половината и човек може да ги зърне от асансьора, но това е най-високото

място, до което стигат. Което е късмет за вихара!

- Какво значи "вихара"? - попита в полусън инженерът.

- Означава "храм". Ако го достигнат, следва, че Калидаса е победил и

всички бхикус... тоест "монаси" - ще трябва да напуснат. Такова е

пророчеството! Написано е на каменна плоча, намираща се в музея "Ранапура".

Мога да ти я покажа!

- Някой друг път - каза бързо Морган и се намести пак на тапицираната

седалка.

Но не можа да заспи в продължение на много километри, тъй като

магията, която шофьорът му разкри, го преследваше като призрак.

През следващите няколко месеца си я спомняше от време на време - при

събуждане или в труден момент. Потопяваше се за сетен път в златистата

снежна буря, докато обречените милиони същества изразходваха напразно

своята нищожна енергия, за да нападнат планината и всичко онова, което тя

символизираше.

Дори и сега, в началото на своята кампания, образът го преследваше и

му създаваше чувство за неудобство.

Глава 19. Край брега на езерото Саладин
"Почти всички компютърни симулации на алтернативната история стигат до

извода, че битката при Туърс (през 732 година от нашата ера) била най-

съдбоносната за човечеството. Ако Чарлз Мартел бе победен, ислямът най-

вероятно е щял да реши вътрешните си проблеми, които го отслабвали, и щял

да продължи нататък, докато завладеел Европа. В такъв случай вековете на

християнско варварство са щели да бъдат избягнати, а Индустриалната

революция е щяла да започне хиляда години по-рано, следователно досега

щяхме да сме достигнали звездите, а не само най-близките планети...

Но съдбата се наложила по друг начин и армиите на Пророка се върнали

обратно в Африка. Ислямът продължил невзрачното си съществувание и в края

на двадесети век бил не повече от интересна археологическа находка. След

това внезапно изчезнал..."

Из речта на председателя на

симпозиума по случай 200-годишнината на Тойнбий

Лондон, 2089 година
- Знаеш ли, че наскоро се провъзгласих за контраадмирал на Сахарската

флота? - попита шейх Фарук Абдулах.

- Не бих се учудил, господин президент! - отговори Морган и хвърли

поглед към искрящите сини простори на езерото Саладин. - Ако не е морска

тайна, колко кораби командувате?

- В момента - десет. Най-големият е тридесетметрова плаваща платформа,

стопанисвана от "Червения полумесец". Всеки уийкенд спасява некомпетентни

моряци. Моите хора все още не са добри на вода. Погледни само онзи

непохватен моряк, дето се опитва да прибере такелажа! В края на краищата

двеста години не се оказаха достатъчни, за да превключим от камили на

плавателни съдове!

- Междувременно разполагахте с "Кадилаци" и "Ролз-Ройсове". Несъмнено

те са улеснили този преход!

- Все още са в автомобилния ми парк. Моят пра-пра-пра-прадядо "Силвер

Гоуст" е като нов. Но трябва да бъда честен - само чужденците-посетители

срещат проблеми, когато им се наложи да се борят с местните бури. Ние

предпочитаме моторни катери. А следващата година ще се сдобия с подводница,

която гарантирано ще достига най-голямата дълбочина на езерото от

седемдесет и осем метра.

- За какво е нужно това?

- Сега се чуват твърдения, че Ерг бил пълен с археологически

съкровища. Разбира се, никой не се тревожеше за тях, преди да бъдат

потопени.

Нямаше смисъл да опитва да кара да бърза президента на АСАР -

Автономната Северноафриканска Република - и Морган прояви предпазливост.

Както и да гласеше Конституцията, шейх Абдулах разполагаше с много повече

власт и богатства, отколкото който и да е на Земята. И най-вече - той

разбираше полезността и на двете.

Президентът произхождаше от семейство, което не се страхуваше да поема

рискове и рядко имаше повод да съжалява за това. Първата известна и много

рискована постъпка (която им навлече омразата на целия арабски свят поне за

половин столетие) бе да инвестират изобилието от претродолари в науката и

технологията на Израел. Тази предвидлива постъпка доведе до превръщането на

Червено море в огромна мина, до победа над пустините и доста по-късно - до

"Гибралтарския мост".

- Не е нужно да те убеждавам, Ван, колко съм възхитен от новия ти

проект! - възкликна накрая шейхът. - И след всичко, което преминахме

заедно, докато "Мостът" бе в строеж, зная, че ти можеш да го осъществиш...

ако разполагаш със средствата.

- Благодаря ви!

- Но аз имам няколко въпроса. Не съм наясно по какви съображения е

предвидена "Междинна станция"... и защо се намира на височина двадесет и

пет хиляди километра?

- Причините са няколко. Нуждаем се от главна електроцентрала

приблизително на такова равнище, конструкцията на която и без това ще бъде

доста масивна. Тогава изведнъж ни хрумна, че седем часа е прекалено дълго

време за човек да бъде затворен в тясна кабина, следователно разделянето на

пътешествието на две би довело до редица преимущества. Няма да става нужда

да даваме храна на пътуващите при транзитното преминаване, тъй като те биха

могли да похапнат и протегнат крака в станцията. Освен това можем да

оптимизираме дизайна на превозното средство. Само капсулите, пътуващи в

долната част на кулата трябва да имат аеродинамична форма. Изминаващите най-

горния участък биха били по-прости и леки. Междинната станция би служила за

преминаване на пътници и товари и като център за управление и контрол, а

също, надяваме се - и в качеството на главна туристическа атракция и

самостоятелна почивна станция.

- Но тя не се намира посредата на пътя! Тя е почти на... две трети от

разстоянието до стационарната орбита.

- Вярно! Средната точка би била на осемнадесет, а не на двадесет и пет

хиляди километра. Но тук се намесва още един фактор: сигурността! Ако

секцията отгоре се откъсне, "Междинната станция" няма да падне на Земята!

- Защо не?

- Ще е набрала достатъчно инерция, за да поддържа стабилна орбита.

Разбира се, ще пада в посока към Земята, но - бавно и няма да навлиза в

атмосферния слой. Затова ще бъде достатъчно надеждна. Просто ще стане

космически спътник на Земята, движещ се по десетчасова елиптична орбита.

Два пъти на ден ще преминава през първоначалното си място и евентуално би

могла да се свърже отново. Поне на теория...

- А на практика?

- О, уверен съм, че може да се направи. Положително хората и

екипировката на станцията биха могли да се спасят. Но няма да имаме дори

тази възможност, ако я разположим на по-малка височина. Всичко, паднало под

границата от двадесет и пет хиляди километра, ще навлезе в атмосферата и ще

изгори за не повече от пет часа.

- Значи ли, че предлагаш този факт да се рекламира всред пасажерите,

пътуващи до "Междинната станция"?

- Надявам се, че ще бъдат достатъчно заети да се възхищават на

гледката и няма да се безпокоят за това.

- Описа го като елеватор на театрална сцена!

- А защо не? Единствената разлика е, че най-високата сценична

постановка се е издигнала само на три километра! А говорим за нещо, десет

хиляди пъти по-високо!

Шейх Абдулах обмисли продължително.

- Пропуснахме златна възможност! - промълви накрая. - Можехме да имаме

петкилометрово пътешествие нагоре по пилоните на "Моста"!

- Това бе предвидено в първоначалния проект, но ние ги намалихме

поради тривиална причина - икономията!

- Може би сбъркахме! Вероятно биха се изплатили. А току-що осъзнах и

нещо друго. Ако тази... хипернишка... я имаше на времето, предполагам

"Мостът" би могъл да бъде изграден на половин цена!

- Не бих желал да ви лъжа, господин президент. Би струвал по-малко от

една пета. Но строежът щеше да се забави с двадесет години, затова не сте

загубили!

- Трябва да обсъдя това с моите счетоводители. Някои от тях все още не

са убедени, че идеята е била добра, въпреки че нарастването на трафика

изпреварва предвижданията. Но аз все им повтарям, че парите не са всичко.

Републиката се нуждае от "Моста" в психологическо и културно отношение, а

също - и в икономическо. Знаеш ли, че осемнадесет процента от хората

преминават само заради преживяването? А след това се връщат веднага

обратно, въпреки че трябва да платят двойна такса!

- Струва ми се, посочих ви подобни аргументи преди доста време! -

отвърна сухо Морган. - Не можах да ви убедя лесно.

- Наистина! Спомням си, че "Оперетният театър" в Сидни бе твоя любим

пример. Обичаше да изтъкваш колко пъти името е изплатило себестойността -

дори ако ставаше дума за пари, а не само - за престиж.

- Не забравяйте пирамидите!

Шейхът се разсмя.

- Как ги бе нарекъл? "Най-добрата инвестиция в историята на

човечеството"?

- Точно така! Все още изплащат дивиденти от туристическите посещения

даже след четири хиляди години!!

- Сравнението не е справедливо, въпреки всичко. Текущите им разходи са

несравними с тези на строежа на "Моста"... още повече с твоята бъдеща кула!

- Тя може да просъществува и по-дълго от пирамидите, тъй като ще бъде

построена в много по-благоприятни природни условия.

- Тази мисъл е внушителна! Наистина ли вярваш, че ще бъде

работоспособна в продължение на хилядолетия?

- Не в първоначалната си форма, разбира се. Но по принцип - да.

Каквито и технически нововъведения да донесе бъдещето, не вярвам, че някога

може да се появи по-ефикасен и по-икономичен способ за достигане на

Космоса. Представете си кулата като особен вид мост, който води към

звездите или поне - до планетите.

- Нека повторим още веднъж - ти искаш от нас да го финансираме. А

същевременно ще изплащаме "Гибралтарския мост" още двадесет години. Но

космическият елеватор няма да бъде на наша територия, нито пък - от пряко

значение за нас.

- Но аз вярвам, че ще е, господин президент! Вашата република е част

от икономиката на Земята и цената на превоза на товари в Космоса сега е

един от факторите, ограничаващи растежа. Ако погледнете бюджетните

предвиждания за петдесетте и шестдесетте години от нашия век...

- Вече го направих. Много интересно! Но въпреки че не е точно да се

каже, че сме бедни, не можем да повишим и на йота необходимите фондове.

Какво пък, проектът ти би погълнал целия съвкупен световен продукт в

продължение на няколко години!

- И ще се изплаща на всеки петнадесет завинаги след това!

- Ако изчисленията ти са верни.

- Бяха правилни, що се касаеше до "Моста". Но вие сте прав, разбира

се, и аз не очаквам от АСАР да направи нещо повече от това да започне

практически изпълнението на проекта. Ако вие веднъж покажете вашата

заинтересованост, ще бъде многократно по-лесно да се получи подкрепа и от

други.

- Например?

- А от твоя работодател, "Теран Констракшън Корпорейшън"? Какво

възнамеряваш в действителност, Ван?

"Започна се! - помисли Морган и едва не въздъхна с облекчение. - Сега

най-накрая мога да поговоря откровено с доверено лице, което стои над

незначителните бюрократични интриги, но може да оцени тяхната деликатност."

- Цялата работа по новия проект свърших през свободното си време... В

момента съм във ваканция. По случайност, така се роди и идеята за "Моста"!

Не зная дали ви споменах, че веднъж получих официално нареждане да забравя

проекта... През последните петнадесет години научих няколко полезни урока.

- Твоят доклад трябва да е отнел много компютърно време. Кой го

заплати?

страна подчинените ми непрекъснато правят изследвания, които никой не би

могъл да разбере. В интерес на истината, под мое ръководство малък колектив

обмисляше идеята в продължение на няколко месеца. Те са такива ентусиасти,

че прекарват повечето от свободното си време в допълнителна работа. Но сега

трябва или да се посветим на проекта, или да го напуснем!

- Твоят уважаван председател знае ли за всичко това?

Морган се усмихна невесело.

- Не, разбира се. Не бих желал да го информирам, преди да съм

подработил окончателно и подробностите.

- Разбирам някои от усложненията - каза проницателно президентът. -

Едно от тях е, предполагам, да се осигури, че сенаторът Колинз не е

изобретил първи.

- Не може да присвои идейния проект, дори да пожелае! Идеята е на

възраст двеста години! Но както той, така и други могат да забавят

осъществяването й. А аз искам да я видя реализирана, докато съм жив!

- И разбира се, възнамеряваш да отговаряш за... Е, добре, какво

предпочиташ да направя за теб?

- Нека считаме въпроса ви само за предложение, господин президент. Вие

бихте могли да имате по-добро виждане. Трябва да се формира консорциум,

който да включва, може би, властите на "Гибралтарския мост", корпорациите

на "Суецкия канал" и Панама, Компанията на подводния канал "Великобритания -

Франция", корпорацията на "Беринговия язовир"... След това, когато всичко е

в кърпа вързано, може да се сезира "ТКК" с молба за фундаментални

изследвания. На този етап инвестициите ще бъдат пренебрежимо малки.

- От какъв порядък?

- По-малко от милион. Особено след като аз съм свършил деветдесет

процента от работата.

- А по-нататък?

- С вашата подкрепа, господин президент, мога да действувам според

обстоятелствата. Мога да остана на работа в "ТКК" или да напусна и да се

присъединя към "Консорциума по астроинженерство", нека така да го наречем.

Всичко ще зависи от условията. Ще направя най-доброто за реализацията на

идеята!

придвижим проекта!

- Благодаря ви, господин президент! - отговори прочувствено и искрено

Морган. - Има само една досадна пречка, с която трябва да се справим

веднага... може би, дори преди да положим основите на консорциума.

Необходимо е да сезираме Световния съд и да установим своите пълномощия

върху най-ценния имот на Земята!

Глава 20. Танцуващият мост

глобален мащаб бе много удобно човек да разполага с място, което можеше да

нарече "офис". Не всичко бе възможно да се съхрани под формата на

електрически заряди. Все още имаше вещи като добрите стари старомодни

книги, професионални удостоверения, награди и почести, инженерни модели,

проби на материали, художествено представяне на проекти (не толкова

прецизни като компютърните, но но все пак достатъчно нагледни) и, разбира

се, килимът от стена до стена, от който всеки висш бюрократ се нуждаеше, за

да смекчи влиянието на окръжаващата го действителност.

Офисът на Морган, в който присъствуваше средно десет дни в месеца, бе

на шестия етаж (отдел "Сухопътен") на просторната главна квартира на "Теран

Констракшън Корпорейшън" в Найроби. Долният етаж се заемаше от отдел

"Морски", а следващият - от администрацията, тоест от председателя Колинз и

неговата империя. Архитектът, изпаднал в настроение на наивен символизъм,

бе посветил най-горния етаж на отдел "Аерокосмически". Дори на покрива

имаше малка обсерватория, снарядена с тридесетсантиметров телескоп, който

неизменно биваше повреден, тъй като го използуваха по време на гуляи, при

това - за съвсем неастрономически цели. Стаите на хотел "Трипланетари",

отстоящ само на километър, бяха любима цел, тъй като там често се появяваха

някои странни форми на живот или поне - на поведение.

Тъй като Морган поддържаше връзка с двете си секретарки - едната от

плът и кръв, а другата - електронна, той не очакваше никакви изненади,

когато влезе в офиса си след краткия полет до АСАР. Според стандартите на

отминали епохи, организацията, която ръководеше, бе необичайно малка. Под

негов пряк контрол се намираха по-малко от триста мъже и жени, но

компютърната власт и тази за обработка на информация на тяхно разположение,

бяха най-мощните на цялата планета.

- Е, как се разбра с шейха? - попита Уорън Кингзли, негов заместник и

дългогодишен приятел, щом се оказаха сами.

- Много добре. Мисля, че сключихме сделка. Но все още не мога да

повярвам, че ни спъва такъв глупав проблем. Какво е мнението на юридическия

отдел?

Ако съдиите приемат, че въпросът засяга значителни обществени интереси, на

нашите преподобни другари ще се наложи да се попреместят... Въпреки че ако

решат да проявят инат, ще се получи неловка ситуация. Може би ще трябва да

им изпратиш едно малко земетресение, което да им помогне да решат по-бързо!

Фактът, че Морган бе от ръководството на "Дженерал Тектоникс" бе

отдавна предмет на подбив между двамата. Но засега, може би - за щастие -

този отдел не бе успял да изнамери начин за контролиране и насочване на

земетресенията, нито пък се очакваше такова нещо в близко бъдеще. Най-много

можеха да полагат усилия да ги предсказват и да пренасочват тяхната енергия

в безопасна посока, преди да нанесат големи щети. Дори на това поле на

дейност успех ги постигаше при не повече от деветдесет и пет процента от

случаите.

- Чудесна идея! - отвърна Морган. - Ще я обмисля. А сега какво ще

кажеш за нашия друг проблем?

- Всичко е готово. Искаш ли резултатите веднага?

- О-кей - нека видим най-лошото!

Прозорците на офиса се затъмниха и в центъра на стаята се появи

решетка от светли линии.

- Погледни насам, Ван! Започва режимът, който ни създава проблеми.

Редици букви и числа се материализираха в празното пространство -

скорости, товари, ускорения, транзитни времена... Морган ги поглъщаше с

поглед. Над килима затрептя глобусът на Земята с неговите окръжности,

обозначаващи географски ширини и дължини. От пода изникна с височина един

човешки бой светла нишка, която отбеляза положението на орбиталната кула.

- Петстотин пъти по-голяма скорост. Мащаб на страничното увеличение -

петдесет. Започваме.

Някаква невидима сила започна да усуква светлинната линия и я

отклоняваше от вертикала. Нарушението се придвижи нагоре, имитирано с

помощта на милионите компютърни комбинации в секунда, съобразно движението

на товара нагоре през земното гравитационно поле.

- Какво е отместването? - попита Морган и напрегна очи, за да проследи

подробностите на симулацията.

- В момента е около двеста метра. Но достига триста, преди да...

Нишката се скъса. В забавеното движение, което в действителност би

могло да достигне скорости от порядъка на хиляди километри в час, двата

сегмента на разкъсаната на две кула започнаха да се извиват и раздалечават -

единият се наведе към Земята, а другият се издигна в Космоса като камшик.

Но Морган вече не възприемаше съзнателно това въображаемо нещастие,

съществуващо единствено в паметта на компютъра. Насложена върху този образ

бе реалността, която го преследваше от години като призрак.

Бе гледал онзи стар, отпреди две столетия филм поне петдесетина пъти.

Дори някои епизоди проследи кадър по кадър, докато научи всички подробности

наизуст. В края на краищата на негово разположение бе най-скъпият

документален филм, сниман някога - поне в мирно време. Бе струвал на

държавата Вашингтон няколко милиона долара за минута...

Филмът започваше така. На екрана се появяваше строен (прекалено

тънък!) и кокетен мост над каньона Такома. По него нямаше движение на

превозни средства, но посредата една кола бе напусната от шофьора си. И

нищо чудно, тъй като мостът се държеше като никой друг в цялата история на

инженерството!

Изглеждаше невъзможно как хиляди тонове метал можеха да се кършат в

такъв въздушен балет!! Човек по-скоро би повярвал, че мостът бе направен от

гума, а не - от желязо! Широки, бавни извивки с амплитуда няколко метра

преминаваха по протежение на цялата дължина на съоръжението, така че

магистралата, провисена на подпори, се извиваше насам-нататък като

раздразнена змия. Вятърът духаше долу ниско в каньона и произвеждаше

недоловим от човешкото ухо звук, който попадаше в резонанс с красивата, но

обречена инженерна конструкция. В продължение на часове вибрациите на

усукване нарастваха по сила, но никой не можеше да предвиди кога точно щеше

да настъпи края. Но продължителните предсмъртни мъки свидетелствуваха за

препоръка, която неудачниците-проектанти бяха пренебрегнали съвсем.

Внезапно поддържащите кабели се скъсаха и завършаха нагоре като

убийствени железни камшици. Магистралата се срути в реката, като се огъваше

и преобръщаше; части от нея се разхвърчаха на всички посоки. Дори когато

картината биваше възпроизведена с нормална скорост, последният катаклизъм

изглеждаше като на забавен кадър. Мащабът на пораженията бе толкова голям,

че човешкият ум не намираше база за сравнение. В действителност, финалът

продължи може би около пет секунди. Накрая мостът над пролома Такома доби

ненакърнима слава в историята на инженерната мисъл. Двеста години по-късно

този последен момент бе запечатан на фотография, закачена на стената на

офиса на Морган и със заглавие: "Най-скъпият продукт".

За инженера събитието не бе шега, а постоянно напомняне, че

неочакваното винаги се появяваше изневиделица. Когато бе проектиран

"Гибралтарския мост", Главният конструктор прочете внимателно класическия

анализ на нещастието в пролома Такома, написан от Теодор фон Карман, и се

поучи от една от най-скъпите грешки от миналото. Впоследствие не възникнаха

никакви сериозни проблеми, свързани с вибрациите, дори и при най-силните

пориви на ветровете, които ревяха в Атлантика, въпреки че магистралата се

изместваше на стотина метра от центъра - точно както в изчисленията.

Но конструирането на космическия асансьор представляваше огромен скок

напред в неизвестното. Затова някои неприятни изненади можеха да се

превърнат в сурова действителност. Силата на ветровете в частта,

преминаваща през атмосферата, бе лесно да се изчисли, но бе необходимо да

се вземат предвид и вибрациите, предизвикани от спирането и потеглянето на

огромни товари, и дори - ефектите на приливите и отливите, дължащи се на

Слънцето и Луната, тъй като конструкцията бе гигантска. Факторите трябваше

да се вземат предвид не действуващи поотделно, а в съчетание даже, може би,

с едно неголямо земетресение, което да усложни картината при така наречения

"анализ на най-лошия случай".

- Всички симулации в този режим на обработка на тонове товари, дават

един и същи резултат. Вибрациите се усилват, докато настъпи скъсване на

височина около пет хиляди километра. Трябва да увеличим драстично

вибропоглъщането.

- Страхувах се от подобна перспектива. От още колко допълнителна

тежест се нуждаем?

- От десет мегатона!

Морган доби мрачно удовлетворение от цифрата. Бе близка до направеното

от него предположение въз основа на инженерната му интуиция и мистериозните

ресурси на неговото подсъзнание. Сега компютърът донесе потвърждение.

Трябваше да увеличат масата на "котвата" в орбита с около десет милиона

тона.

тривиална. Бе еквивалентна на скална сфера с диаметър двеста метра. Морган

си спомни внезапно как Якагала се извисяваше в небето на Тейпробейн. Какви

усилия би струвало да бъде издигната на четиридесет хиляди километра нагоре

в Космоса! За щастие, нямаше да се наложи, съществуваха алтернативни

варианти.

Главният конструктор винаги оставяше подчинените си да мислят

самостоятелно. Единствено така ги накарваше да поемат лична отговорност, а

от друга страна се разтоварваше от задължения, пък и служителите достигаха

до решения, които той често недоглеждаше.

- Какво предлагаш, Уорън? - попита тихо.

- Можем да използуваме някоя от товарните ракети, базирани на Луната,

за да изкачим на орбита десет мегатона лунна скала. Работата ще бъде дълга

и продължителна и ще трябва да разгърнем широкомащабна космическа операция,

с цел да уловим материала и да го насочим в желаната посока. Ще възникнат и

някои психологически проблеми...

- Да. Мога да си представя. Не желаем втори Сан Луиз Доминго.

Сан Луиз бе малко, за щастие, селце, където бе попаднал отклонил се от

предначертания път товар от обработен на Луната метал, предназначен за

космическа станция, летяща на ниска орбита. Управлението на полета на

металния къс бе отказало, в резултат на което се появи първият кратер на

Земята, дело на човешка ръка. Двеста и петдесет души загинаха. Оттогава

населението на планетата стана извънредно чувствително по отношение на

практиката с небесните цели.

- По-благоприятният анализ посочва улавянето на астероид. Вече търсим

такива с подходяща траектория. Открихме три многообещаващи кандидата. В

действителност, нуждаем се от космическо тяло, състоящо се от въглища.

Впоследствие, когато установим обработваща космическа фабрика, бихме могли

да го използуваме като суровина. Ще свалим две птички с един камък!

- При това - голям - истинска канара! Но като че последната идея бе

най-удачна. Забрави за лунната ракета. Трябва да се изстрелят един милион

десеттонови пратки, което ще ни върже ръцете с години напред, а като имаш

предвид, че някои няма да могат да бъдат уловени... Ако не намерим

достатъчно голям астероид, ще изкачим необходимата допълнителна маса с

помощта на самия космически подемник... въпреки че мразя да се пилее

излишно енергия.

- Последната идея може да се окаже икономически най-изгодна.

Последните изградени електроцентрали са високоефективни и издигането на

всеки тон товар на орбита би струвало само по двадесет долара.

- Сигурен ли си в тази цифра?

- Цитирах ти изявление на "Централната електростанция".

Морган замълча за няколко минути. След това каза:

- Колегите от "Аерокосмическия отдел" наистина ще ме намразят!

След това добави наум, но се обърна повече към преподобния Паракарма:

"Ненавистта е емоция, недопустима за истински последовател на дадено

учение!". В очите на бившия доктор Чоам Голдберг бе прочел намерение за

непреклонно противопоставяне. Но това можеше да се окаже не по-малко

опасно.