Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

58
ва благодарение на факта, че човекът размишлява над световните явления и си изгражда мисли за нещата. Човекът е създател на истината. Свободомислещият осъзнава, че създава истината. Той вече не разглежда истината като нещо, на което се подчинява, а я разглежда като неин създател.
19.
Хората със слаби познавателни инстинкти не се осмеляват от изграждащата понятия сила наличността си да придават значение на световните явления. Те искат пред сетивата им да пристъпи закономерността на природата като обективен факт. Един субективен, оформен според организацията на човешкия дух световен образ им се струва без стойност. Но простото наблюдение на световните събития ни предоставя само един световен образ без връзка и без детайли. На обикновения наблюдателна нещата никой обект или събитие нему се струва по-важно и значимо от друго. Недоразвитият орган на един организъм, който може бие без значение за развитието на живота, стои там точно със същата претенция за внимание, както и най- развитата частна организма, докато ние просто наблюдаваме обективните факти. Причина и следствие са следващи едно след друго явления, които преливат едно в друго, без нещо да е разделено, докато ние прос-
то наблюдаваме. Когато с нашето мислене направим така, че преливащите едно в друго явления да се отделят и мисловно едно след друго да се свържат, може

да се види една закономерна взаимовръзка. Мисленето обявява едното явление за причина, а другото за следствие. Ние виждаме една дъждовна капка да пада върху почвата ида образува вдлъбнатинка. Същество, което не може да мисли, няма да види тук причина и следствие, а само последователност отявления. Едно мислещо същество изолира явленията, прави връзка между изолираните факти и означава единия факт като причина, а другия като следствие. Чрез наблюдението интелектът е подтикнат да създава мисли ида ги слее с наблюдаваните факти в смислен световен образ. Човек прави това, защото иска да владее мисловно сбора от наблюденията. Една противопоставяща му се безсъдържателност го притиска като непозната сила. Той се бори с тази сила, преодолява я, като я прави мислима. Всяко броене, претегляне и изчисляване на явленията става поради същата причина. Това е волята за власт, която се преживява в порива за познание.
(Аз представих в подробности процеса на познание в моите две книги Истина и наука и Философия на свободата“
49
.)
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като изразна стремежа си към власт. Той също смята своята интерпретация за обективен факти пита как човек може да открие такъв обективен факт в реалността Например пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие. Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този въпрос.

Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно. Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли заявленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото теса възможни. Разчита сена това да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки чете, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки (Отвъд доброто и злото, § II) Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки. са ни най-необходими, чене може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота (Отвъд доброто и злото, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
Когато притъпеният и слаб интелект разбере, че всяка преценка за нещата произтича от самия него, образува се чрез него и се примесва с наблюденията, тогава той няма смелостта да я прилага откровено. Той казва, че преценките, направени по този начин, не могат да ни дадат познание за истинската същност на нещата. Тази истинска същност остава заключена за

нашето познание. По още един начин слабият интелект иска да докаже, че чрез човешкото познание не може да се постигне нищо несъмнено. Той казва, че човек вижда, чува, изпробва нещата. И това, което възприема, са впечатления върху неговите сетивни органи. Когато възприема един цвят, един звук, той може само да каже Очите ми, ушите ми са предопределени да възприемат цветове и звуци по определен начин. Човек възприемане нещо извън себе си, а само една определеност, модификация на сетивните органи. Във възприятието очите и ушите са предопределени да усещат по определен начин. Те се привеждат в определено състояние. Тези състояния на своите органи човек възприема като цветове, звуци, миризми и т.н. Във всички възприятия човек възприема само своите собствени състояния. Това, което нарича външен свят, се състои единствено от тези негови състояния, които представляват негово дело. Той не познава нещата, които го карат да разглежда външния свят като такъв, познава само въздействията им върху своите органи. В това обяснение светът изглежда подобен на сънуван от човек сън, който е предизвикан от нещо непознато. Ако тази мисъл се изведе логически докрай, ще стигнем до следното. Човек също така познава своите органи само доколкото ги възприема. Теса части в неговия свят на възприятия. И личността си човек осъзнава само докато си създава образите за света. Той възприема съновидения и в тях един аз, край който преминават тези съновидения. Всеки сънищен образ

съпровожда този аз. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този аз. Този аз е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение. Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответствана образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание. Необходима е система на познанието, система от прости образи, без реалност, значение
и цел“
50
. За Фихте всяка реалност е чуден сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува сън, свързан със самия себе сив сън“
51
Какво означава тази последователност от мисли Един слаб интелект, който не иска да се осмели да при- даде смисъл на света от самия себе си, търси този смисъл в света на наблюденията. Естествено той не може да го открие, защото простите наблюдения са безсъ- държателни.
Силният и продуктивен интелект използва своя понятиен свят, за да обяснява наблюденията. Слабият и непродуктивен интелект смята самия себе си за безсилен да прави това и казва Не мога да открия смисъл в явленията, теса прости образи, които минават покрай мен. Смисълът на битието трябва да се търси отвъд света на явленията. По този начин светът на явленията, тоест човешката действителност, се обявява за сън, за измама, за нищо, а истинската същност на

явленията се търси в нещото в себе си, за което не е достатъчно никакво наблюдение и познание. Това значи, че за него не може да се изгради представа. Тази истинска същност представлява напълно празна мисъл, мисъл заедно нищо. Светът на явленията е сън за онези философи, които говорят за нещото в себе си.
Нищо обаче е това, което те разглеждат като истинската същност в света на явленията. Цялото философско движение, което говори за нещото в себе си и което в по-ново време се крепи преди всичко на Кант, представлява вярата в нищото, представлява философски

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: