Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| дитирамбов драматург, като това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта Както ида си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялости завършеност той е фигура без задръжки и пропуски – истински свободният творец, който неправи нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирителна привидно разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух. И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болес- тен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт. Разбира, чене принадлежи на инстинктите си и се изкушава от неподходящо мнение да остави едно изкуство да въздейства върху инстинктите му, което изкуство е можело само да им нанесе вреда, да ги разболее. 37. Ницше приема влиянието на противоречащата на основните му инстинкти Шопенхауерова философия, описано в Несвоевременни размишление „Шопен- хауер като възпитател (1874), по времето, когато все още вярва в тази философия. Ницше е търсил възпитател. Правилният възпитател може да бъде този, който действа върху възпитаника си така, чеда може да се развива най-дълбоката същност наличността му. Върху всеки човек влияе времето с културните си средства. Той възприема това, което времето предлага като образователна материя. Но се пита как може да открие себе си, когато към него отвън нахлуват безброй влияния как от себе си може да развива това, което може той, само той и никой друг. Човекът, който не иска да принадлежи към масата, трябва само да престане да бъде нехаен. Той следва съвестта си, която зове Бъди себе си Ти не си това, което правиш, мислиш, желаеш Така си казва човекът, който един ден открива, че винаги сее задоволявал с това да приема образователната материя отвън. („Шопенхауер като възпитател, § 1) Ницше открива себе си чрез изуча- 102 ването на Шопенхауеровата философия, макари все още не в изконния си облик. Несъзнателно Ницше се стреми просто и честно да се изразява, следвайки своите основни инстинкти. Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми навремето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи отличните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. Здравото задоволство наговорещия завладява Ницше при първия прочитна Шопенхауеровите изречения. Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринудености естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ- кровените си инстинкти. Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само изразна над- логичното, на инстинктивното в себе си. Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно ко- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|