Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| ваш какво мисля и искам. Изобщо не разбирам как можеш да узнаеш чрез какво действие да постигнеш това съзнание. Да, аз знам съвсем добре, че понятието зададено действие и заедно особено действие на съзнанието се цени само от мен, но не и от теб, безкрайния. Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността не разбирам дейст- вието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето. Ти действаш, самата ти воля е дело, но начинът ти на действие е противоположен на този, по който аз мога да мисля. Ти живееш и си, защото знаеш, желаеш и действаш, вездесъщ за ограничения разум. Но ти не си, както бих могъл да си представя, само едно 67 същество във вечността.“ 56 На моралния нихилизъм Ницше противопоставя целите, които творческата воля си поставя. Научите- лите на смирението Заратустра казва Тези учители на смирението Навред, където има нещо дребно, болно и шугаво, лазят те, като въшки. И само моето отвращение ми пречи да ги пукна. Това е моята проповед за вашите уши Аз съм Заратустра, безбожникът, който говори Кой е по-безбожен от мента да се възрадвам на неговото учение Аз съм Заратустра, безбожникът Къде да открия себеподобни А моите себеподобни си изграждат своя воля и отхвърлят от себе си всяко смирение.“ 57 21. Силната личност, която създава цели, не жали сили за реализирането им. Слабата личност, напротив, изпълнява само това, на което Божията воля или гласът на съвестта, или категоричният императив казва да. Съответстващото на това да слабият го определя като добро, а което му се противопоставя, като зло. Силният не може да признае доброто и злото, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност. Той не вярва, че някаква вечна световна воля води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата. За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, чете самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“ 58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено. Несвободният решава според общоприетото. Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“ 59 Това общоприето се означава от моралистите като вечна воля, категоричен императив. Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н. То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области. Свободомислещият не е свързан с общоприетото. Той има индивидуални подбуди и те не са по-малко основателни от другите. Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия. Свободомислещият стои отвъд това, което се възприема като Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|