Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

37
личието, че за него всяка добродетел сее превърнала в погнуса, поставяна над човека. Какво е най-великото, което можете да преживеете Това е мигът на най-го- лямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разуми вашата добродетел.“
25
Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на модерните образовани. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към
една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания ида служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мири покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония. Не индивидуални цели, а веднъж установени шаблони трябва да се следват в живота. Трябва да изчезне отделният животи всички да станат членове на един всеобщ световен ред.
„Без пастири едно стадо Всеки иска едно и също, всеки е като другите който чувства друго, влиза доброволно в лудницата.
„Някога светът беше луд, казват най-изтънчени- те и примигват.
Човекът е мъдър и знае всичко, що е станало тъй няма причина да се присмива. Все още спори, ала скоро се помирява иначе ще получи стомашно разстройство.“
26
Заратустра е бил твърде дълго отшелник, за да придобие такава мъдрост. Той чува своеобразни тонове, прозвучаващи от вътрешността наличността, ко-

38
гато човекът стои настрана от пазарския шум, където някой само преповтаря думите на другиго. И той желае да възвести на хората Слушайте гласовете, прозвучаващи единствено във всеки един от вас. Защото само теса естествени, само те казват на всекиго какво може.“
Враг на живота, на чистия и пълнокръвен живот е този, който оставя тези гласове да прозвучат нечути и се вслушва във всеобщия крясък на тълпата. На приятелите на равенството между хората Заратустра не желае да говори. Те биха могли да го разберат само погрешно. Защото те биха повярвали, че неговият свръхчовек е онзи идеален образец, на който трябва да се уподобят всички. Но Заратустра не желае да давана хората предписания какви трябва да станат. Той само иска да насочи всеки един към самия себе си ида му каже остави сена самия себе си, следвай само себе си, постави се над добродетел, мъдрости познание. На такива, които искат да се търсят, говори Заратустра. Думите му са валидни не за тълпа, която търси всеобща цел, а за спътници, които като него вървят по собствен път. Само те го разбират, защото знаят, чене иска да каже вижте, това е свръхчовекът, станете като него, а вижте, аз се търсех това съм аз, както ви уча вървете и се търсете така, тогава ще имате свръхчовека.
„На отшелници ще пея песента си. и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето щастие, за да прелее сърцето му.“
27

39
12.
Две животни – змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно – следват Заратустра. Теса символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъли цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордости себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето.
„И ако някога ме изостави мъдростта ах, тя обича да отлита – тогава нека мъдростта мис глупостта мида политне!“
28
13.
Три преображения трябва да извърши духът, за да открие себе си. Това учи Заратустра. Благоговеене първо духът. Той нарича добродетел каквото му тежи. Той се принизява, за да въздигне добродетелта си. Той казва цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пъти-

щата Божии. Бог ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми. Само търпеливият е силен. Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, ида изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели. Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила. Не по свои пътища върви духът, а по пътищата на тогова, на когото служи.
Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог нему говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят. Той търси някакво ръководно начало за съдбата си. Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си. Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято ти трябва. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото. Той трябва да дадена живота ми правило, което не зависи отмени от моята воля, тъй говори духът на това ниво. Натова правило трябва да се подчиня. Свободен съм, смята духът, но само свободен, за да следвам такова правило.
И това ниво преминава духът. Той става като детето, което не пита, докато играе, как трябва да направи това или онова, а следва само волята си, следва себе си. Своята воля желае духът сега, своя свят печели загубилият света. Три преображения надуха ви посочих как духът се превръща в камила, камилата – в лъв, и накрая лъвът – в дете. Тъй рече Заратустра.“
29

41
14.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека – пита Заратустра. Те казват душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото ти трябва. Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали ида не чувства угризения на съвестта. Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, наспящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. Малцина знаят това човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли Ще изневерявам ли Ще бъда ли изкушен от жената на ближния Всичко това се съгласува зле с добрия сън. Мир с Бога и съседа тъй иска добрият сън. А също мир с дявола на съседа Иначе нощем той щете навести.“
30
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир. Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи най-до- брото за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждавана своя покой. Неговата мъдрост означава будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъли ако трябваше да избера безсмислието, за ментова щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие, казва Заратустра.
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал

света. Един недоволен, страдащ бог е имал предвид
Заратустра. За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра. Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал. Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове!“
31
Заратустра сее научил да използва сетивата си ида разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но
Заратустра сее научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си. На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!“
32
15.
Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея иреалност. Теса придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото. Заратустра обаче казва само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността. Едно единство са тялото и душата на човека от един корен израстват тялото и духът. Затова духът е тук, защото тук е тялото, което има сили да развива духа. Както растенията развиват цветовете, така тялото развива духа.

Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе- същност. В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“
33
Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното вре- алността; който смята реалността за бездуховна, за просто природна, за груба, само той придавана духа и на душата някакво особено битие. Той прави от реалността просто обиталище надуха. На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух. Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
„В твоето тяло има повече разум, отколкото в най- голямата ти мъдрост. Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир. Инструмент на тялото ти е също твоят малък разум, братко мой, който наричаш дух, инструменти играчка на твоя велик разум.“
34
Глупак е този, който къса пъпката от растението и вярва, че откъснатата пъпка ще се развие до плод. Глупак е също така този, който отделя духа от природата и вярва, че един такъв отделен дух може да твори.
Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло. Един болен инстинкт може само да каже моето царство не е от този свят. Царството на един здрав инстинкт е само този свят.

44
16.
Що за идеали са създали тези презрители на реалността Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват отвърнете поглед от настоящето и погледнете към отвъдното Какво означават аскетичните идеали С този въпроси с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце. Към генеалогията на морала, Трета част)
Когато някой творец, например като Рихард
Вагнер, в последния етапна своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение. Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност. Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте – Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте – Фауст.“ Към генеалогията на морала, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално. Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер. Дотогава музиката за него е изразно средство, което се нуждае от нещо, на което да придаде израз, нуждае се от драмата. В книгата си Опера и драма, написана през 1831 г, той казва, че най-голямата заблуда, в която човек може да изпадне във връзка с операта, е, „че едно средство

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: