Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| нихилизъм. 20. Когато силният дух търси причината зададена човешка дейност, той я намира винаги във волята за властна отделната личност. Човекът със слаби лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това. Той не се чувства достатъчно силен да направи от себе си господар на своите действия ида ги направлява. Смята инстинктите, които го тласкат, за повели на чужда сила. Той не казва действам, защото искам. Казва аз действам според повеля, защото трябва. Той не иска да си заповядва, ада слуша. На определено ниво на развитие хората разглеждат своите подбуди за действие като Божествени повели, а на друго ниво вярват, че вътрешен гласим говори и им повелява. Не се осмеляват да кажат, чете са тези, които заповядват, а твърдят, че в тях се изразява по-висша воля. Един е на мнение, че 64 съвестта му казва какво трябва да направи във всеки отделен случай. Друг твърди, че му повелява някакъв категоричен императив. Да чуем какво казва Й. Г. Фихте. Нещо трябва да се случи, защото нещо просто трябва да се случи. Съвестта сега изисква от мен то да се случи и точно затова съм тук. Имам разум, за да го разпозная, имам сила, за да го извърша.“ 52 Привеждам с предпочитание изказването на Й. Г. Фихте, защото той е извел с желязна последователност докрай мнението на слабите и провалилите се. Какво постигат тези мнения, може да се разбере само ако се търси там, където теса доведени докрай. Не може да се разчитана половинчати мислители, които провеждат всяка мисъл само до средата. Изворът на знанието не се търси в отделната личност от онези, които мислят по скицирания начина отвъд тази личност във воля в себе си. Тъкмо тази воля в себе си трябва като глас Божи или като гласна съвестта, като категоричен императиви т.н. да говори на отделния човек. Тя трябва да бъде универсален водач на човешката дейности праизвор на нравствеността, а също да определя целите на нравствената дейност. Аз казвам, че повелята за дейност е тази, която чрез самата себе си ми поставя цел. Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда мида вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“ 53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми 65 обещава.“ („Призванието на човека, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел. Той иска да бъде поведен към целта от по-висша воля, на която да служи. Желае да се освободи от волята си ида направи от себе си инструмент на „по-висши“ цели. В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които сами известни, Фихте описва отдадеността на волята в себе си. Възвишена и жива воля, която не може да се назове с име и не може да се обхване от понятие, към тебе бих издигнал душата си, защото ти и аз не сме разделени. Твоят глас прозвучава в мен, а моят – в теб. Всички мои мисли, щом са истинни и добри, са мислени в теб. В теб, необяснимата, се създавам аз самият, светът за мене става напълно разбираем, всички загадки на съществуването ми се разрешават и най-пълна хармония се възцарява в моя дух.“ 54 „Закривам лице пред теб и поставям ръка върху устата си. Както няма никога да разбера каква сив същността си, тъй също няма никога да стана теб самата. След хилядократно преживени духовни животи щете разбирам също тъй малко, както сега, в тази земна колиба (Призванието на човека, Трета книга) Накъде иска да поведе човека тази воля, отделният човек не може да узнае. Който вярва в тази воля, признава, чене знае нищо за крайните целина своите действия. Целите, които отделният човек преследва, не са истински цели за вярващия в по-висша воля. Така той поставяна мястото на създадените чрез индивидуалността позитивни цели една крайна цел на цялото човечество, чието мисловно съдържание обаче е нищо. Такъв вярващ е морален нихилист, обхванат от най-лошия вид невежество. Ницше е искал да разгледа този вид невежество в своя останал незавършен труд Воля за власт“. 55 Възхвала на моралния нихилизъм откриваме отново в Призванието на човека на Фихте: Не искам да опитвам това, което мие отказано чрез ограничението, и това, което не би ми било от полза какво сити за себе си, не искам да знам. Но твоите връзки и отношения с мен, ограничения, с всичко ограничено, са открити пред очите ми и ако мога да стана такъв, какъвто трябва да бъда, теме обгръщат в светлина поясно, отколкото е ясно съзнанието наличното ми битие. Ти създаваш в мен познанието за дълга миза моето призвание сред разумните същества. Как, не зная аз, нито имам потребност да узная. Ти знаеш и разпозна- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|