Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| добро и зло. Той създава сам доброто и злото. „Когато пристигнах при хората, аз ги заварих да седят върху една стара самонадеяност. Всички си въобразяваха, че отдавна вече знаят какво е за човека добро и какво – зло. Говоренето за добродетели им се струваше нещо овехтяло. И който искаше да спи добре, преди сън говореше още за доброи зло. Тази сънливост аз обезпокоих, когато учех що е доброи зло, това още никой не знае, освен ако не е творец Той е този, който създава човешката цели дава смисъли бъдеще на земята. Той твори така, че нещо да е доброили зло.“ 60 Дори тогава, когато свободомислещият действа съобразно общоприетото, той го прави, защото иска да направи от общоприетите мотиви свои и защото в определени случаи не смята за необходимо да поставя нещо ново на мястото на общоприетото. 22. Силният търси своята житейска задача в утвърждаването на творческата си личност. Това търсене го отличава отслабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро. Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел. Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили. „Своя враг трябва да търсите, война да водите и замислите си И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, ада се борите. Не ви съветвам да се стремите към мира към победа. Работата вида бъде битка, мирът вида е победа Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“ 61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта настрадащите състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждавана това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарета произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее слабостта, страданието. Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие. „Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане налични правила, присъединяване и експлоатация.“ 62 „Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни Тогава как ще побеждавате с мен Ако вашата жестокост не иска да проблясва като светкавица, как ще създавате с мен Създаващите са твърди. Блаженство трябва да е за вас с ръка да оставите отпечатък върху хилядолетието като върху восък. Блаженство е върху волята на хилядолетието да пишете като върху мед, потвърди от мед, по-благородни от бронз. Напълно твърдо е само най-благородното. Този нов скрижал, о, братя мои, ви давам станете твърди!“ 63 Свободомислещият не се занимава със състраданието. Който иска да му съчувства, трябва да бъде питан от него за толкова ли слаб ме смяташ, чеда не мога да понеса страданието си За него всяко състрадание е унижение. Ницше изразява отвращението си към състраданието в Четвърта частна „Заратустра“. Заратустра пристига в една долина, която се нарича змийска смърт. Тук няма живо същество. Само някакви отвратителни зелени змии идват тук, за да умрат. „Най-уродливият“ търси тази долина. Той не иска да бъде виждан от никого заради ужасяващия си вид. В тази долина него вижда никой освен Бог. Но той не може да изтърпи и погледа му. Съзнанието, че Божият взор прониква навред, му е непоносимо. Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата сив Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сама свободомислещият иска да се уповава само на себе си. 23. Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност. Те не търсят просто естествените взаимовръзки в човешкото развитие, а търсят връзката на човешката дейност с това, което наричат воля в себе си, вечен, нравствен световен ред. На човек, който нарушава този световен ред, те приписват вина. И не се задоволяват да оценяват едно действие според неговите естествени последствия, а наблягат на факта, че погрешното действие води до морални последствия и наказания. Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен реди с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест. Това не важи за силната личност, която се интересуват само от естествените последствия на своята дейност. Силният пита доколко начинът мина действие има стойност за живота Отговаряли той на това, което съм искал Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии. Знае, че действа по начин, който отговаряна естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, четене са подобри. По същия начин преценява резултата отчуждите действия. Мо- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|