Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| или че произлиза от него, така то се отрича от себе си. Какво друго е направил дяволът или в какво се състои неговото падение и отричане, освен във факта да приеме, че той също е нещо и че това нещо е негово и че на него му принадлежи също нещо? Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение. защото всичко, което се смята за доброили трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливости е срещу самия Бог (Немска теология, 4 глава, трето издание, преводна Пфайфер.) Тези изречения изразяват възгледа на всеки проповедник. Те изразяват истинския характерна пропо- ведничеството. И този характер е противоположността на това, което Ницше означава като стойностно и достойно в живота. Стойностният тип човек иска всичко, което той е, само чрез самия себе си. Той иска всичко, което смята и нарича добро, да не принадлежи нани- кого, освен на самия него. Но този посредствен възглед не е изключение. Той е един от най-разпространените и най-старите факти, които съществуват. Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни букви за нашето зем- но съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина аскетична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот (Към генеалогията на морала, Трета част, § 11) Затова аскетичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от задръжки и слабост на жизнените сили, защото страдат от действителността. Аскетичният проповедник е утешители лекар на онези, които страдат в живота. Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото заздравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот. В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила. Чрез култивирането на това убеждение той елиминира щастливите, които получават силата си от природата. Тази омраза, която би трябвало да се проявява чрез факта, че слабите водят продължителна унищожителна битка срещу силните, проповедникът иска да я потисне. Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен животи твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот. Аскетичният проповедник трябва да бъде признат като предопределения спасител, пастири застъпник на болното стадо. По този начин разбираме неговата огромна историческа мисия. Господ- ството над страдащи е неговото царство, към него е насочен инстинктът му, в него е изкуството му, в него са майсторството му и начинът му на щастие (Към генеалогията на морала, Трета част, § Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а ида работят за унищожението му. Когато се казвана хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане народното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“. 45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение. Такъв начин на мислене произлиза от страданието в живота и насочва оръжието си срещу живота. Когато здравият, радващият сена живота се зарази от него, той изкоренява от себе си здравия и силен инстинкт. Трудът на Ницше достига връхната си точка благодарение на факта, че противопоставяна това учение нещо друго, един възглед за здравото и сполучливото. Провалилите се в живота могат да търсят в учението на аскетичните проповедници своето изцеление Ницше иска да събере здравите ида им каже едно мнение, което е по-близко до тях, отколкото всеки враждебен на живота идеал. 18. Също и в поддръжниците на съвременната наука е вкоренен аскетичният идеал. Разбира се, тази наука се хвали, че е изхвърлила извън борда всички представи, основани на вярата, и се придържа само към действителността. За нея е реално само това, което може да се преброи, изчисли, претегли, види и хване. Фактът, че по този начин битието се принизява до сервилно аритметическо упражнение и математическа играе безразличен на съвременните учени. (Веселата наука) Такъв учен не си приписва право да интерпретира преминаващите пред сетивата и разума му световни събития, така че той да властва със своето мислене. Той казва, че истината трябва да е независима от интерпретациите му, че няма работа с истината, а трябва да оставя световните явления да му я диктуват. До какво е достигнала съвременната наука, съдържаща цялата организация на световните явления, е казал един привърженик на тази наука, Рихард Веле 46 , в една наскоро излязла книга Какво би могъл да открие накрая като отговор духът, който наблюдава света и прехвърля в себе си въпросите за същността и целта на всичко случващо се Ще се случи, че той, както въображаемо е застанал в противоречие сокол- ния свят, ще се разтвори и в бягство от събития, ще се слее с всички събития. Той няма да познава повече света, ще каже, че вече не е сигурен дали тези, които знаят, съществуват, или теса просто събития. Всичко се случват наистина по такъв начин, че понятието наедно знание може да се изведе прибързано и необосновано. И нагоре се стрелват понятия, за да донесат светлина на събитията, но теса блуждаещи огньове, души на желанията за знание, окаяни, очевидно нищо не казващи постулати на една празна форма на знанието. Непознати фактори трябва да управляват в про- мяната. Природата име потънала в мрак. Събитията са воалът на действителността Съвременните учени не мислят затова, че човешката личност може да открие смисъл в събитията на действителността ида замести непознатите фактори, действащи в промяната на случките, със собственото действие. Те не искат да интерпретират бягството от явленията чрез идеите, произхождащи от личността им. Искат просто да наблюдават явленията ида ги описват, но не ида ги обясняват. Искат да останат при фактите и не позволяват на творческата фантазия да си създаде от действителността подреден в себе си образ. Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел 47 , от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото иго обвиняват в прегрешение към истината. Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, сочи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духана личността. Присвоите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността. Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение. Не ги касае какво човек може да вложи чрез въображението сив нещата. Истината за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да се отдадено не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия духна аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено. Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон 48 , е казал за приемането на една световна душа, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна (Граници на естествознанието) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в обективната истина. Тази обективна истина обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. Безусловно честният атеизъма неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха) не е в противоречие с онзи аскетичен идеал, както изглежда външно той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание ка- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|