Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| сила на един човек, на един народна една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират. (История, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народили култура. Затова той казва „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота!“ (История, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в историческата обективност, което иска само да вижда и разказва това, което действително сее случило в миналото, което търси само чистото познание или поточно, истината, от която нищо не произлиза (История, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея. Такава личност сее превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци. История) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. Струва ми сече човек възприема само обертоновете на онзи оригинален исторически основен тон. Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум (История, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите напред- ците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност История) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно Иначе миналото ви принизява Следователно история пише опитният и превъзхождащият. Който не е изживял нищо по-велико и 108 по-възвишено от останалите, не може да узнае нищо велико и възвишено отминалото (История, § 6) Срещу прекомерното разрастване назначението на историческия смисъл Ницше възразява, че човек преди всичко се учи да живее и използва историята само в служба на изживяния живот.“ (История, § 10) Той иска едно учение за житейското здраве. Историята трябва да се разглежда дотолкова, доколкото тя поощрява такова учение за здравето. Какво е жизнеутвърждаващо в историческото разглеждане Въпросът е поставен от Ницше в неговата История и с този въпрос той вече стои на мястото, което е описал в гореспоменатите (на стр. 20) изречения от Отвъд доброто и злото. 39. В особено голяма степен противодействана здравото развитие наличността схващането, което се появява в гражданското филистерство. Един филистер е противоположност на човека, който намира удовлетворение в свободното изживяване на своите заложби. Филисте- рът признава това изживяване само дотолкова, доколкото то съответствана средностатистическото човешкото дарование. Докато филистерът остава в своите граници, не може нищо да му се възрази. Този, който иска да остане средностатистически човек, има работа единствено със себе си. Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко. Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус, естетика Фридрих Теодор Вишер и други. Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в паметна Хьолдерлин. Той вижда това в думите Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен. Животът му е изпълнен с благости копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие пълнота и живот в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил. Надуха му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да из- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|