Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

93
тиен свят стълбата, по която да се изкатери към своя мисловен свят.
Цялото човешко познание, според мнението на Шопенхауер, произлиза от два корена от живота на представата и от възприемането на волята, която действа в нас. Нещото в себе си се намира отвъд света на нашата представа. Защото представата е само следствието, което нещото в себе си упражнява върху моя орган на познание. Аз познавам само въздействията на нещата, но не и самите неща. И тези въздействия са именно моите представи. Не познавам слънце и земя, само еднооко, което вижда слънце, и една ръка, която чувства земя. Човекът знае единствено, че светът, който го обкръжава, е там само като представа, това означава, само във връзка с друго, с представяното, което е той самият. (Шопенхауер, Светът като воля и представа) Но човек не си представя просто света, а също така действа в него. Той става съзнателен за своята воля и преживява, че това, което усеща в себе си като воля, може да бъде възприето отвън като движение на неговото тяло. Това означава, че човек възприема своето действие двойнствено, отвътре като
представа, отвън като воля. Така Шопенхауер заключва, че волята е това, което се явява като представа във възприетото телесно действие. И той твърди, че волята се намиране само в основата на представата за собственото тяло и собственото движение, а че това е така и при всички останали представи. Следователно целият свят, според възгледа на Шопенхауер, в същността си е воля и се явява за интелекта като представа. Тази воля,

смята Шопенхауер, е същественото във всички неща. Само нашият интелект прави така, чеда възприемаме множество от отделни неща. Чрез волята си човек е във взаимовръзка, според това виждане, с единната мирова същност. Докато човек действа, в него действа единната праволя. Като отделна, обособена личност човек съществува само в своята представа в същността си той е идентичен с единното световно основание. Приемем ли, че в Ницше, когато той сее запознал с философията на Шопенхауер, мисълта за свръхчовека вече е била налице несъзнателно, инстинктивното- гава това учение за волята е могло да предизвика в него симпатия. В човешката воля му е даден елемент, който прави човека непосредствен участник в творението на световните събития. Като волево същество човек не е просто стоящ вън от световните събития наблюдател, който си създава образи на действителността, а самият той е творец. В него владее божествена сила, над която не съществува друга.
32.
От тези възгледи се оформят при Ницше двете идеи за аполоновото и дионисиевото разглеждане на света. Той ги употребява за гръцкия живот на изкуството, който възниква от два корена от едно изкуство на представата и от друго изкуство на волята. Когато представящият си идеализира своя представен свят и въплътява своите идеализирани представи в творби на

изкуството, възниква аполоновото изкуство. Той придавана отделните представни обекти блясъка на вечното чрез това, че отпечатва красотата върху тях. Но той остава в представния свят. Дионисиевият творец не се опитва само да изрази красотата в своите творби, а подражавана творческото действие на световната воля. Той иска да изрази в собствените си движения мировия дух. Прави от себе си видимо въплъщение на волята. Превръща се сам в творение. Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност той е забравил да върви ида говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ (Раждането на трагедията, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава сена мировата воля. По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в честна бог
Дионис. В дионисиевия служител Ницше вижда прототипа на дионисиевия творец. Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че сее осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно- вото. По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдателна картина, представяща самия него. Хо-
рът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия

образ представлява примитивната трагедия. Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание завръзката на човека с прасилите на света. Такова съзнание се изразява като мит. Митичното трябва да бъде противоположност на най- древната трагедия. Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство замита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
33.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война намита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид
72
разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при
Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
Не питам за историческото оправдание на тези
Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог. Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина това е филологическо представяне на описа-

ние, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде. От планината много неща се изопачават съгласно законите на оптиката.
34.
Това, което се има предвид, е въпросът каква задача поставя Ницше в своята книга Раждането на трагедията Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването. В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне. Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикоти казва Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш дати кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-добро- то за тебе напълно недостижимо да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за тебе скоро да умреш!“
(„Раждането на трагедията,
§ 3) В това предание Ницше открива изразено едно основно усещане на гърците. Той смята за повърхностно мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието. Иго откриват в един свят на богове и в изкуството. Само чрез контрастния

образна боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима. Основният въпрос в Раждането на трагедията за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз- ващо. Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
35.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт. Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум. От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушителна гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант изкривен понятиен инвалид. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти наличността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултатна надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В Залезът на кумирите четем Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката какво се случва всъщност Преди всичко е победен аристократичният вкус

сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери (Проблемът на Сократ, § 5) Там, където за нещо негово- рят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
36.
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите Несвоевременни размишления „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на дионисиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха- уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев духне е бил все още създа-
ващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразителна чувствата, защото думите постепенно все повече се при-

100
гаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: