Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| гато проумява, че трябва да забрави засвоите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс- но иска със своя Заратустра. Но му липсва още силата да изкаже желанието сина свой език. Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата. 38. В развитието наличните инстинкти на отделния човек Ницше вижда целта на цялото човешко развитие. Работещото срещу това развитие за него представлява най-същественото прегрешение срещу човечеството. Нов човека има нещо, което се противопоставя по един напълно естествен начин на неговото свободно развитие. Във всеки отделен момент човек не се самоопределя сам чрез действащите в него подбуди, а също чрез това, което е натрупано в паметта му. Той си спомня засвоите преживявания, иска да се сдобие със съзнание за преживяванията на народа си, рода сина цялото човечество чрез хода на историята. Човекът е историческо същество. Животните не живеят исторически. Те следват инстинктите, които действат в тях във всеки отделен момент. Човек се самоопределя чрез миналото си. Когато иска да предприеме нещо, той се пита какъв опит имам или какво е направил някой друг в подобно начинание Импулсът за действие може напълно да се заглуши чрез спомена за някакво преживяване. Като разглежда този факт, Ницше си задава въпроса Доколко способността за спомняне в човека действа в живота му подпомагащо и доколко отрицателно Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял, живее като исторически смисъл, като учение заминалото в човека. Ницше пита Доколко историческият смисъл действа жизнеподпомагащо? Той се опитва да даде отговор в Несвоевременни размишления За ползата и вредата от историята за живота (1874). Поводът затова писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено приучените е станал характерен признак. Ницше вижда навсякъде да се възхвалява задълбочаването в миналото. Само чрез познаване наминалото човек трябва да бъде в състояние да различава това, което е възможно или невъзможно за него. Такова изповедание му се наби- 105 ва в ушите. Само който знае как сее развил единна- род, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще. Този зов чува Ницше. Философите не искат да измислят нещо ново, а само да изучават мислите на своите предшественици. Този исторически смисъл действа парализиращо на настоящото творчество. В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс, силите отслабват, преди да са се задействали. Да вземем за пример човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие. Той не вярва вече в битието си, не вярва вече в себе си, вижда всичко да тече и се загубва в потока на развитието. Забравянето е характерно за всяко действие. Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне (История, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответствана сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията отминалото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване наличната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|