Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

9
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
1.
Фридрих Ницше се определя като самотен мислители приятел на загадките, като несвоевременна личност. Който върви по такива пътеки като него, несрещани- кого това е участта находещия по собствени пътеки. Никой не идвана помощ той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря, казва Ницше в предговора към второто издание на своята Утринна заря. Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше. Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал. Доверието мие спечелено веднага. Разбирам го така, сякаш е писал за самия менза да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“
9
Човек може да говори така ида е далеч от това да се признае за последователна Ницшевия мироглед. Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има последователи. Той слага в устата на своя „Заратустра“ следните думи Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи
Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде? Още не бяхте подирили себе си тогава ме открихте. Тъй правят всички вярващи.

Затова значи тъй малко всяка вяра. Сега ви казвам изгубете ме и се открийте и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“
10
Ницше не е месия и основателна религия. Затова той може да желае приятели на своите възгледи, но привърженици на своето учение, отказващи се от собствената си личност, за да открият неговата, не иска.
В личността на Ницше живеят инстинкти, противоречащи на представите на неговите съвременници. Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най- важните културни идеи на онези, в чиято среда сее развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите. Антипатията е плодна непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне. Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни свободомислещи. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу старите заблуждаващи представи, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характерно инстинктите не могат да се напаснат с този променен

характерна разбирането. Тези свободомислещи поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една постара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите. Разумът търси в материята, в сила-
та, в природната закономерност причината на явленията инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог. Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те него правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бога защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите отричане на Бог. Велики изследователи подчертават, чене отричат представи като Бог, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука. Техните инстинкти са изостанали зад разума им.
Голяма част от тези свободомислещи поддържат възгледа, че човешката воля не е свободна. Те казват, че в определен случай човек трябва да постъпва по начин, обусловен от неговия характери съобразно условията, които му влияят. Когато се вгледаме в противниците на възгледа за свободната воля, ще открием, че инстинктите на тези свободомислещи се отвръщат с отвращение от извършителя наедно лошо дело така, както инстинктите на другите, които сана мнение, че свободната воля може да се направлява според желанието за доброили зло.

Противоречието между разуми инстинкт е отличителният белег на нашите съвременни умове. Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава затова дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, чене може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа. Той говори чрез своя Заратустра: Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог Следователно няма богове!“
12
Нищо отвътре него подтиква да определи нещо като грешно. Той не се нуждае от теория за свободна или несвободна воля, за да смята нещо за грешно. Също и патриотичните чувствана сънародниците му са чужди на природата на Ницше. Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е родени възпитан, нито свре- мето, в което живее. В „Шопенхауер като възпитател казва Толкова е провинциално да се обвържеш с мнения, които след няколкостотин мили вече не са валидни. Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост. Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изуча-

13
ва религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“
13
Чувствата на немците по времена войната през
1870 г. предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“
14
, се намирал наедно живописно кътче в Алпите, потънал в мисли, едновременно угрижени безгрижен, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал под стените на Мец“, все още го измъчвали въпросите за живота и старогръцкото изкуство (вж. Опит за самокритика във второто издание на Раждането на трагедията. Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през
1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за лошите и страшни последици“
15
на приключилата победно битка. За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народе налице опасността победата да се преобразува в пълно поражение в поражение, в унищо-

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: