Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| рална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни задруги. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има морално право да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи сена общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек. Това е естествената взаимовръзка наедно лошо действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек. Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред ведно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победили отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош задругите. Правото вдадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт. 24. Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен. Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи еднакви права и задължения за всички. Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за морално право на силните да третират слабите. Морални права той не признава. Иначе е на мнение, че превъзмогването на по-слабото чрез по-силното, което той смята за принципна живота, по необходимост трябва да води до робството. Също така е естествено победеният да се бунтува срещу победителя. Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството. Изразна това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по ня- какъв начин са били победени от по-способните. Като резултатна това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите. Победата на това движение за него представлява издигане на провалилите се, злощастните във вреда на подобрите. Ницше желае противоположното култивирането на силната, самовластна личност. Той мрази страстта, искаща да уеднакви всичко ида удави суверенната индивидуалност в морето на всеобщата посредственост. Не всички са длъжни да имат едно и също нещо ида му се наслаждават, смята Ницше, а всеки трябва да има това, което може да постигне според големината на своята личности да му се наслаждава. 25. Това, което човек цени, зависи от стойността на неговите инстинкти. Човек говори за стойността на работата. Трудът трябва да облагородява човека. Но работата сама по себе си няма стойност. Само доколкото служи на човека, тя има стойност. Само доколкото трудът представлява естествен резултат от човешките наклонности, той е достоен за човека. Който прави от себе си служител на работата, той се принизява. Само човекът, който не може да определи за себе си своята стойност, иска да измери тази стойност в обемана дейността си. Характерно за демократичното градско съсловие на по-ново- то време е, че то измерва стойността на човека според труда му. Дори Гьоте не е свободен от това убеждение. Той оставя своя Фауст да открие пълно удовлетворение в съзнанието за извършената работа 65 76 26. Също и изкуството, според разбирането на Ницше, има стойност само когато служи на живота на отделния човек. И тук Ницше прокарва възгледа на силната личности отрича всичко, което слабите инстинкти казват за изкуството. Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо безкрайно в крайното, една идея в действителността, нещо вечно във преходното. Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата. Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота. Сетивният образ е само изразно средство, само формата заедно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото сетивния изглед на идеята“ 66 . Подобно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елементи само когато представлява това, то има своето основание. Този, който не може да търпи живота такъв, какъвто го възприема непосредствено, го преобразява според потребностите си и по този начин създава произведение на изкуството. А какво иска наслаждаващият сена изкуството Той желае увеличаване на радостта си от живота, засилване на жизнените си сили, задоволяване на потребности, които действителността не задоволява. Не иска, когато умът му е отправен към действителността, чрез творбата на изкуството да забелязва отражението на божественото и неземното. Да видим как Ницше описва впечатлението, което му прави Кармен на Бизе: Аз ставам по- добър човек, когато ми говори Бизе. Също и по-добър музикант, по-добър слушател. Можели изобщо да се чуе нещо по-добро? Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми сече изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам сена щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля затова, или не знам колко много мисля затова. Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време. Забелязали ли стече музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигранна нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми. Къде съм Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило затова, кое е добро.“ („Случаят Вагнер, § 1) Понеже музиката на Вагнер нему оказва такова въздействие, Ницше я отрича. Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични. Като факт, моят „petit fait vrai“* е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да се сърди и се бун- * малък истински факт (фр.) – бел. ред. 78 тува. Той има потребност от такт, от танц, от марш. Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц. Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми Не сели нарушава храносмилането ми Не сели сгорещявам внезапно. Питам се какво всъщност иска тялото ми от музиката. Мисля, че иска да олекне, като чели всички животински функции трябва да бъдат ускорени чрез леки, смели, свободни, себеуверени ритми като чели твърдият и тежък живот трябва да загуби тежестта сив потока от златни и нежни леещи се мелодии. Моята меланхолия иска да отпочине в убежищата и бездните на съвър- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|