Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

14
2. Ницше не е мислител в обикновения смисъл наду- мата. Обикновеното мислене не е достатъчно зареша- ване на дълбоките въпроси, които той е поставил пред света и живота. За тези въпроси трябва да се освободят всичките сили на човешката природа мисловното разглеждане само не е достатъчно за тях. Ницше не се доверявана чисто мисловни доказателства за един възглед. В мен живее недоверие към диалектиката, към доказателствата, пише през декември 1887 г. на
Георг Брандес
16
(вж. неговите Хора идела, стр. 212). Запитащия за причините на неговите възгледи Зара- тустра“ е подготвил отговор Ти питаш защо Аз не принадлежа към онези, които човек може да пита за тяхното защо.“
17
За него не е важно дали дадено мнение може да се докаже логически, а дали то въздейства върху всички сили на човешката личност така, чеда има стойност за живота. Той признава една мисъл само ако допринася за развитието на живота. Желанието му е да види човека толкова здрав, колкото е възможно, толкова силен, колкото е възможно, толкова креативен, колкото е възможно. Истина, красота, всички идеи имат стойности дават на човека нещо, доколкото те насърчават живота.
Въпросът за стойността на истината се явява в по-малко произведения на Ницше. Той е поставен в най-дръзка форма в книгата му Отвъд доброто и злото. Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почи-

15
тание – какви въпроси вече ни постави тази воля за истина Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва. И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси Кой всъщност поставя въпроси Какво в нас желае всъщност истината Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос. Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината?“
18
Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел мислители приятел на загадките, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. Аз съм призван да дам свидетелство за истината – казва Фихте. – Нищо не зависи от моя животи от моята съдба безкрайно много зависи от действията на моя живот. Аз съм жрец наистина- та, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам ида страдам.“
19
Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура. В сравнение с цитираното
Ницшево изказване те изглеждат повърхностни. Човек може да им възрази Не ели възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината Дали Фихте си е задавал този въпрос Дали са го правили други, които са дали свидетелство за

16
истината?
Ницше обаче задава този въпрос. Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предметна разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж. Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като достатъчно дълго е гледал между редовете на философите, Ницше открива, че в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота наличността би трябвало да се увеличават. Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота. За този инстинкт погрешността наедно съждение не е още възражение срещу това съждение. За него е важно само доколкото е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида (Отвъд доброто и злото. Това, което ви тласка, мъдреци, и ви прави толкова страстни, него ли наричате воля за истина“?
Воля за възможност на всичко съществуващо тъй наричам вашата воля!

Вие искате да направите всичко съществуващо отпърво възможно: защото се съмнявате със справедливо недоверие дали то вече е възможно. Но то трябва да се пречупи и преклони пред вас Тъй иска вашата воля. Трябва да стане чисто и подвластно надуха, като негово огледало и отражение.
Това е цялата ви воля, мъдреци, воля за власт
(„Заратустра“, Втора част, За превъзмогването) Истината трябва да подчини света надуха и по този начин да служи на живота. Тя има стойност само като условие за живот. Можели да се продължи по-на- татък ида се попита Каква стойност има сам по себе си животът Ницше смята един такъв въпрос за невъзможен. Той приема като факт, над който не желае да разсъждава, че всяко живо същество иска да живее толкова пълнокръвно, колкото е възможно. Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направените имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: