Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

Сократ) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност. Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му.
Тъй като Ницше има описаните възгледи, той отдава малко значение на логическото доказване на дадено твърдение. Интересува го не дали едно твърдение може да се докаже чрез логиката, а дали то е в хармония с неговата същност. Не само разумът, а цялата човешка личност трябва да бъде удовлетворена. Най- добрите мисли са тези, които привеждат всички сили на човешката природа в подходящо движение. Само такива мисли интересуват Ницше. Той не е философски ума духовен медосъбирач“
21
, който търси пчелните кошери на познанието, за да принесе придаващото стойностна живота.
3.
В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество. На него му харесва всичко, което проявява сила, и нему харесва онова, което издава слабост. Той се чувства достатъчно щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му. Обича препятствията, противопоставянията, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила. Избира най-трудните пътища, по които може да върви човекът. Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Весе-

19
лата наука“:
„Живея в моя собствен дом,
не следвам чуждите повели,
осмивам майсторите, щом сами не са се те осмели.“*
Ницше усеща всички начини на подчинение под чужда воля като слабост. Затова, което представлява чужда воля, той мисли другояче в сравнение с онези, които се смятат за независими, свободни духове. За Ницше е слабост, ако човек подчинява мисленето и действията сина така наречените вечни закони на разума. Това, което прави всестранно развитата личност, не е предписано от някаква наука за морала, то се ръководи от подбудите наличния аз. Човек вече е слаб в мига, когато търси закони и правила, според които
трябва да мисли и действа. Силният определя начина на своето мислене и действие според своята същност. Ницше изказва този възглед най-ярко в изреченията, заради които ограничено мислещи хора са го окачествили като опасен дух. Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха ведно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символното указание, запазено като тайна само за най-висшите степени Нищо не е истинско, всичко е позволено. Това беше свобода надуха, с която бе възвестена вярата
* Преводна стиховете Христо Маринов. – Бел. ред.

на истината (Към генеалогията на морала, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство. Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите.
Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си свободомислещи, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено вечните закони на разума, неоспоримите морални понятия или Божията воля. Ницше не смята такива личности за действително силни. Защото те също не мислят и действат според собствената си природа, а според повелите на по-висш авторитет. Дали робът се подчинявана произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един Бог или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всичките са под-
чинени. Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде позволено, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: