Г крадлив отбор европейски позор

Всъщност тази седмица бе един идеален умален модел на българското време. А проблемът със Студентския град пък е идеален умален модел на българската действителност.

И така - най-напред отново се оказа, че проблемите в България ни изненадват като първия сняг. Така в случая трябваше да загине един млад човек, за да се ударят всички по челото и да открият, че има голям проблем. По същия начин, ако миналата зима не беше паднал голям сняг и не беше блокирал по пътищата стотици хора, може би и до ден днешен прословутият "батко" щеше още да си е уважаван директор на пътната агенция и да раздава милиони на брат си и други близки другари. По същия начин щяхме да се правим, че не знаем нищо, ако един реотан не беше дал на късо и не беше убил 9 души във влака за Кардам. Или пък, ако някой или нещо не беше запалил склада с боеприпасите в Челопечене. След като с изненада научим отдавна известното, идва ред на познатото вайкане, престорено съчувствие и откровен PR. По въпроса за Студентския град го наблюдаваме вече 2 седмици. Включват се всички медии и всички политици. Искат се присъди и незабавни мерки. Замесените институции започват с огромна изненада да откриват собствените си безобразия - като общината и сагата с парцела от 200 квадрата, дето бил отреден за параклис, после на книга даден за павилион, а накрая станал на дискотека върху 1000 квадрата. Или университетите, които се вайкаха, че някой им е отнел Студентския град. Накрая обаче се оказа, че повечето заведения там са на терени, отдадени под наем от самите университети. Започват безкрайни проверки и се предлагат куп безсмислени "решения". Екзотични - като идеята на президента да дойде жандармерията. И революционно-утопични - като идеята всичко в Студентския град да се национализира.

Лека-полека цялото говорене се завърта в омагьосан кръг. Защото нищо в Студентския град не представлява някакво изключение от онова, което представлява цяла България. Същата тъмница, кал, мръсотия, грозотия. Същото безразборно, полу или напълно незаконно строителство. Същата дискотечно-клубно-хазартно-алкохолно-наркотична чалга. Същите, отново разпасали се мутри, купили си място и безнаказаност от същите разпасали се чиновници. Същото насилие, същият хаос, същата липса на ред, власт и закон. И решението на проблема, естествено, трябва да е същото. Никой няма да ни го даде наготово и затова трябва поне да се опитаме да се ориентираме в основните варианти. Между революционния и еволюционния възглед. Някои - на маса, на площада или от тв екрана - предлагат веднага да се премине към революционни действия, пък каквото ще да става. Те обаче нямат смислен отговор на въпроса: какво и как да се прави, след като всеразрушаващата вълна на революцията отмине? Отговорът е отдавна известен от историята и от нашия собствен опит. А и често революционерите се оказват част от проблема, а не от решението. Естествено, че за предпочитане е еволюционното решение - управление, което, в услуга не на себе си, а на обществото, създава, спазва и следи за спазването на правилата. И общество, което излъчва и контролира това управление и само спазва правилата. Разбира се, да се формулира това решение е лесно. Да се изпълни е трудно. Въпросът всъщност е: кога, как и дали изобщо е възможно?

Оптимистичният възглед е, че кризи като тази в Студентския град са оздравителни и след тях нещата започват да се променят в положителна посока. Реалистите казват, че това съвсем не е задължително.


27.12.-02.01.2009 г.

Дело за акциите на Общинска банка се точи четвърта година

Ходът на предстоящи­те преговори, които Сто­личният общински съвет смята да води с фирмите на Христо Ковачки за из­купуването на дяловете им в Общинска банка, до голяма степен зависи от раз­витието на съдебните де­ла, заведени от столични­те фирми за възстановя­ване на акционерното им участие в кредитната инс­титуция. Казусът има дъл­га история, оплетен е и е в основата на акционер­ната драма в банката. За какво става дума? На 18 януари 2005 г. комисията по стопанска политика към СОС обяви, че общинските фирми „Водоснабдява­не и канализация" ЕАД, „Пътища и строежи" ЕАД и „Софинвест" ЕООД през декември 2004 г. са прода­ли акциите си в банката на четири частни дружества - „Софийски аптеки" АД, „Софстрой" АД, „БКС-Средец" АД и „СМф-Монтаж и инсталации на сис­теми" АД. След тези опе­рации общото дялово участие на Софийската об­щина и на нейните дъщер­ни фирми в банката е на­маляло от 80.5 на 74.5% от капитала й. Резултатът е елементарен: софийските общинари губят възмож­ността еднолично да решават съдбините на кредиторката. Защото реше­нията на общото й събрание се вземат с мнозинс­тво от 75% от капитала плюс една акция. Обществена тайна бе, че приватизираните об­щински компании бяха под контрола на тогавашния кмет Стефан Софиянски и на неговия близък сърат­ник Любомир Павлов, кой­то по същото време бе председател на надзорния съвет на банката. Затова общинарите директно обвиниха Павлов и Софиян­ски в опит за скрита при­ватизация на кредитната институция. Точно тази афера бе един от мотиви­те срещу Павлов да бъдат повдигнати обвинения за престъпление по служба и той, макар и временно, да попадне в ареста.

Всички тези активни мероприятия не промени­ха обаче създалото се ста­тукво в управлението на банката. СОС не можа да възстанови правото си ед­нолично да решава съдба­та й. Притиснати от обсто­ятелствата, приватизира­ните бивши общински фир­ми разпродадоха акциите си в банката, а новият им собственик се оказаха единадесет дружества, контролирани от бизнесмена Христо Ковачки. фи­нансисти и юристи твър­дят, че по онова време въпросните компании са придобили акциите по но-минал. И още нещо - сега се оказва, че някои от при­ватизираните общински дружества са сменили собственика си. Например в момента мажоритарен собственик на „Софстрой" е „Алфа финанс" на Иво Прокопиев.

Но това е друга тема. По-важното е, че със заку­пените 26% фирмите на Ко­вачки разполагат с правен инструмент, за да контро­лират цялата кредитна ин­ституция, тъй като без тяхно съгласие не може да се приеме нито едно решение на общото събрание.

По тази причина още през пролетта на 2005-а СОС разпореди на общин­ските компании да започ­нат дела за обявяване на сделките по прехвърляне­то на притежаваните от тях банкови акции на банката за нищожни.

Поредното заседание ,по един от тези търговски искове се проведе в Со­фийския градски съд на 16 декември. Делото е заве­дено от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД.

Сегашното ръководст­во на дружеството настоя­ва съдът да приложи чл.26 от Закона за задължения­та и договорите и да обяви за нищожна сделката по прехвърлянето на акциите му в Общинска банка на приватизираната компа­ния „Софстрой'? Част от мотивите са, че акциите са придобити със заемен ка­питал, което нарушава раз­поредбите на тогавашния, а и на сега действащия за­кон за кредитните институ­ции. Адвокатите на „Водос­набдяване и канализация" посочват, че ценните кни­жа са придобити от „Софстрой" по договор от 2002 г., в който купувачът се е ангажирал да ги плати разсрочено в рамките на три години - с други думи, пол­звал е търговски заем. Не­що повече в хода на скан­дала около прехвърлянето на акциите стана ясно, че през декември, 2004 г. точ­но „Софстрой" е получил кредит за оборотни средс­тва от Общинрка банка в размер на 1.28" млн. лв., а няколко дни по-късно за почти същата сума е купи­ла по номинал от дружес­твото „Водоснабдяване и канализация" 178 000 броя акции на Общинска банка, всяка с номинал от 10 лв. (т.е. 1.78 млн. лв.).

Друг аргумент на защи­тата на „Водоснабдяване и канализация" е, че с по­купката на акциите на Об­щинска банка „Софстрой" става собственик на пове­че от 10% от капитала на кредитната институция. Придобиването им обаче предполага да има изрич­но разрешение на БНБ, а такова не е давано. И по­ради това сделката е нева­лидна и акциите трябва да бъдат върнати. Софийски­ят градски съд отложи де­лото за 31 март 2009 г. с оглед двете страни по него да призоват свидетели за това заседание. Въпросът е, че ако искът на „Водос­набдяване и канализация" бъде уважен на всички ин­станции, ще се окаже, че „Софстрой" трябва да вър­не на общинската компа­ния акциите, които е полу­чил от нея. Как обаче ще стане това, след като цен­ните книжа вече са прода­дени на трети лица? Дали подобно решение пораж­да задължение сегашните акционери да върнат на „Водоснабдяване и канали­зация" акциите и в банка­та? Ако отговорът е да, то­гава СОС заедно със сво­ите фирми ще възстанови контрола си върху кредит­ната институция, тъй като ще притежава над 75% от капитала й. А подготвяни­те преговори за изкупува­не на дяловете на фирмите на Ковачки в банката ста­ват безпредметни. Ако от­говорът е не, ще излезе, че водените съдебни процеси са само инструмент за на­тиск върху Ковачки в хода на предстоящите пазарлъ­ци.

Казват, че на Коледа мечтите се сбъдват... За транспорта в София обаче Коледа няма. Във всеки голям и многолюден град по света има задръствания, но у нас те са плод най-вече на чиста простотия. В нашата столица всяка мутра може да спре или да мине, където си иска и всеки цървул да блокира центъра, защото някой за нещо си му бил длъжен. Във всеки случай организацията на трафика със сигурност би могла да е далеч по-добра.

Близо до акъла е, че ако градският транспорт е редовен, леснодостъпен и поддържан, много повече хора биха го използвали. А това на свой ред би намалило броя на автомобилите, които се движат по улиците. Само че в София разписанията са най-обикновена формалност, нови возила има само по частните линии (и то не по всички), а много от живеещите в крайните и нововъзникналите квартали дори нямат възможност да ползват обществен превоз. Много показателно е, че отдавна разчертаните бус-ленти и досега не се използват по предназначение, тъй като няма кой да санкционира нарушителите. Обещанието на местната власт е от Нова година за това да следят 65 трафик-полицаи, които преди малко повече от месец бяха назначени на щат към общината. Абсурдно звучи, но сегашната схема за движение не е променяна от години, а населението на града е нараснало значително. Резултатът е, че до някои софийски райони, които преди са били слабо заселени, и досега има една-единствена автобусна линия, въпреки че живеещите там в момента са в пъти повече. До повечето нови комплекси, път на градския транспорт изобщо не е стигнал. При това положение хората нямат друга възможност освен да ползват личните си автомобили, за да се придвижват из града.

Срам не срам, но много от автобусите, трамваите и тролеите все още напомнят отдавна отминалите Тошови времена, при все че вече две години София е столица на държава от Европейския съюз. Промяна имаше единствено по маршрутите 9 и 111, обслужвани от "Столичната компания за градски транспорт" като частник, след като ги спечели на търг през 2007 г. и пое ангажимента да обнови превозните средства. През лятото тя достави 44 рейса от марките "Тедом" и "Мерцедес". По нито една от останалите 70 общински линии така и не тръгна нов автобус. Е, как тогава да не се запитаме, къде е логиката общината да плаща повече на частниците, за да обновят парка си, вместо да свърши същото в собствената си фирма?

Не може да се отрече, че тази есен местните управници все пак направиха някакъв опит за модернизация на обществения превоз, като въведоха системата за електронно таксуване в трамваите и тролеите. Но нещо не се получи - за нововъведението бяха платени 3 млн. евро на чешката фирма "Микроелектроника" и вече четири месеца валидаторите за таксуване са налице, а хората, които ги ползват, още се броят на пръсти. По идея на съветника Радослав Тошев беше създаден и "Център за градска мобилност", който обедини общинската фирма "Паркинги и гаражи", "Столична компания за градски транспорт" и "Трамкар". "Центърът" трябваше да въведе в експлоатация системите за управление, контрол и подобряване на движението, да осигури продажбата на билети и карти за пътуване и да контролира паркирането. Трябваше, но не ги въведе, а за причините Тошев нищо не казва.

Единственият на този етап бърз и редовен превоз за софиянци - метрото, също не стигна по-далеч от метростанция "Сердика". Преди няколко месеца се разбра, че разширението на подземната железница до кв. "Младост", което щеше да е готово през 2007-а, няма да влезе в експлоатация и догодина. А иначе през 2008-а бяха подписани договорите за изграждането на втория метродиаметър и преди десетина дни дори официално бе поставено началото на строителството. Избран бе и изпълнител на отсечката между кв. "Младост" и бул. "Цариградско шосе". Скоро ще бъде обявен и търга за трасето между кв. "Обеля" и пътен възел "Надежда".

На хартия нещата не изглеждат чак толкова зле. На такъв носител, както казват чиновниците в днешните европейски времена, фигурира и разширяването на булеварди, и довършването на пробивите на някои важни пътни артерии, и изграждането на безконфликтни кръстовища. Някъде във въздуха витаят и малко странните амбиции на бившия вече заместник-кмет по транспорта Велизар Стоилов за поставянето на сглобяеми прехвърлящи мостове по натоварените трасета и изграждането на... въздушен трамвай, като в японската столица Токио. И тук за втори път няма как да не се запитаме - не е ли по-разумно да се започне от най-лесния начин за намаляването на задръстванията - системите за управление на светофарите? Всекидневие са колоните от автомобили по някои булеварди, докато по пресичащите ги улици преминаващите коли са изключително малко.

Простотиите в София край нямат. През отиващата си година "синята зона" за платено паркиране в центъра беше разширявана на няколко пъти с аргумента, че така се въвежда ред и се облекчава трафикът. Което не е просто глупост, а глупост на квадрат. Противното би означавало цялата столица да стане една "синя зона" и онези "аристократи" от "Паркинги и гаражи" да престанат да разчертават паркоместа по тротоарите. Да не забравяме, че с мотивите за ред през септември бяха въведени винетките за живеещите в обхвата на "синята зона", които се оказаха същински грабеж. Въпросният стикер (за който се плащат 70 лв. на година) изобщо не ти гарантира, че пред дома ти утре няма да паркира "голф" с пернишка регистрация. Затова пък единственото адекватно решение на проблема - обществените подземни паркинги, от близо десетилетие е на етап "идея". През 2006-а и новият главен архитект Петър Диков заяви, че строителството им започва, година по-късно обещанието бе повторено, а сега чакаме първа копка. Вярно е, че бяха обявени конкурси за изграждането на два такива паркинга - до бъдещите метростанции пред ЦУМ и край хотел "Кемпински", само че те се провалиха поради липса на кандидати. Така че ще е прекрасно, ако положението с транспорта в европейската ни столица не се влоши през 2009 г. още повече. Всичко останало са коледни мечти...

в София, става ясно от обществена поръч­ка на Столичната община. С нея "MOT Макдоналд" и "Луи Берже", които надзира­ват строителството на аутобана, са пока­нени да разработят генерален план за ор­ганизация на движението.

23.12.2008 г.

23.12.2008 г.

Новосъздаде­ното общинско дружество "Център за граж­данска мобил­ност" вече е впи­сано в Агенцията по вписванията. То обединява до­сегашните "СКГТ-

София" ЕООД и "Паркинги и гара­жи" ЕАД. В него ще бъде сформи­ран фонд, в който ще влиза част от приходите от пар­кирането, за да се изплащат с нея лизинговите внос­ки на новите авто­буси, които ще бъдат доставени. По думите на Герджиков ще бъде използвано и нама­лението на цените на горивата, което е благоприятно за изплащането на старите задълже­ния за гориво.


26.10.2018 г.

Посоки

Трябва ли да се увеличат парите за транспорта в София
Трябват нови инвестиции

В транспорта на София спешно трябва да се влеят страшно много инвестиции. Градът има необходимост от нови транспортни средства. Дори имаше идея да бъде развит вътрешнокварталния транспорт.

Средствата, отделени за транспорт в София през следващата година, ще са 100 млн. лв. вместо досегашните 67 млн. лв. С увеличението ще се платят нови автобуси и задълженията на дружествата.

Лентата се очаква да прережат министър-председателят Сергей Станишев, изпълнителният ди­ректор на НАПИ инж. Янко Янков и кметът на София Бойко Борисов. Отворени ще бъдат 4,5 км от разкло­на на Симеоновско шосе до бул. „България". Новият път е с по три платна за движе­ние в двете посоки, две ло­кални платна и тротоари. Изградени са пътните въз­ли „Симеоново" и „Драга­левци". Скоростта на дви­жение по новото шосе ще бъде 80 км/ч.

Кметът на София Бойко Борисов настоя в писмо до вътрешния министър Михаил Миков да се извини на столичани за причинените неудобства от ограниченото движение в пиков час по улиците вчера. Причина за затварянето на центъра около площад "Св. Александър Невски" беше официалното закриване на мисията ни в Ирак и честването на празника на Гранична полиция.

"Предвид всекидневното неудобство, създавано за софиянци от държавните институции, в което съм въвлечен и аз като кмет на Столична община, поради необходимостта да съгласувам мероприятията, предлагам МВР, президентството и общината заедно да се извиним на жителите и гостите на София", пише още столичният кмет в писмото си.


23.12.2008 г.

Спецпрокурорка оцеля в кола с развити болтове
Ивайло КРАЧУНОВ

Обвинителката от Со­фийска градска проку­ратура Моника Мали­нова от вчера се движи с въоръжена охрана. Причи­ната: неизвестни засега злосторници развили бол­товете на предното ляво ко­лело на нейния „Фиат Пунто" в четвъртък през нощта. Известно е, че ако това ко­лело се откъсне дори и при скорост от 50 км/ч колата може да се „подхлъзне" и вариантите са два - или да навлезе в насрещната лен­та, където да бъде натресена челно, или да бъде поме­тена от движещата се в крайната лява лента авто­мобили.

„Уплаших се, след като разбрах, че болтовете не могат да се развият случай­но!", заяви вчера пред „Труд" прокурор Малинова. От съображение за сигур­ност младата дама катего­рично отказа да застане пред обектива.

Обвинителката, която участва в разследването на няколко топдела, е извадила луд късмет благодаре­ние на колосалните пред­празнични задръствания в София. Заради спиращия дъха трафик Малинова е „пъплила" с около 20 км/ч.

Прокурорката благодари на Господ, и че в деня след гнусния номер, който са й скроили, се е наложило да отиде в кабинета си в Со­фийската градска прокура­тура, а не в този в Национал­ната следствена служба, в който по принцип работи през повечето време. В про­тивен случай обвинителка­та, която 7 години е работи­ла и като следовател, е щя­ла да мине по обичайния си маршрут по столичния бу­левард „Цариградско шо­се". И ако го била сторила, пъкленият план на бандити­те, най-вероятно е щял да се увенчае с успех.

Част от процесите, по кои­то работи Малинова, са с евроизмамите, в които са засегнати изключително много финансови интереси. Магистрати допускат, че провокацията срещу Мали­нова е свързана с тези раз­следвания. „Случилото се с г-жа Ма­линова е много неприятно и най-вероятно е свързано с нейната работа. А тя се справя доста прилично с нея. Въпросът за сигурност­та на членовете на звеното е първият, който съм поста­вила", заяви вчера пред „Труд" Маргарита Попова, която оглавява родното спецзвено за борба със злоупотребите свързани с източването на еврофондовете. Г-жа Попова е и пряк ръководител на Моника Ма­линова. „Делата, свързани с евроизмамите, са причини­ли големи щети на държава­та. Колежката Малинова ра­боти по тези процеси. След като се случи този инцидент с колата й, взехме решение да я пази охрана от новото звено към Военно окръжна прокуратура. Надявам се, че Малинова вече се е поу­спокоила от преживяното", заяви зам. главният проку­рор Валери Първанов.

- Кабинетът ми е разпо­ложен в сградата на На­ционалната следствена служба. В петък обаче ми се наложи да отида до офи­са си в Софийската градска прокуратура, който е в Съ­дебната палата. Сутринта тръгнах с колата си натам, но още преди да я парки­рам, чух, че нещо почна да трака силно. Тъй като не разбирам много от ремон­ти на коли, не можах да преценя каква точно е по­вредата. В първия момент си помислих, че се е счупил предният мост. След като повторно се качих в авто­мобила и потеглих, шумът от тракането се усили още повече. Реших да се при­бера до дома и се движех с около 20 км/ч, тъй като око­ло Лъвов мост имаше огромно задръстване. По пътя срещнах мой познат и го помолих да кара зад мен. Като пристигнахме, забелязах, че всичките болтове на предната лява гума са развити и буквално се крепят на магия. Моят познат пък ми каза, че ко­лелото се е движело на зиг-заг.