Географско положение, граници и административно-териториална структура

ЗАМЪРСИТЕЛ	Серен диоксид	Азотен диоксид	Прах
ЕМИСИЯ (т/км2.год)	0.4-0.999	 0.1	 0.1

Източници на атмосферно замърсяване

На територията на община Провадия качеството на атмосферния въздух се наблюдава главно чрез мобилната станция за емисионен контрол на РИОСВ – Варна, оборудвана с автоматични монитори за въглероден оксид, озон, азотни оксиди, серен диоксид и фини прахови частици – ФПЧ10 (с големина на частиците под 10 m). Паралелно се провеждат наблюдения на фонови данни за метеорологични условия в приземния слой: посока, скорост на вятъра, атмосферно налягане, температура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха.

Динамиката в промяната на стойностите на различните замърсители в изследвания период предполага продължаване тенденцията към снижение нивото на замърсяване през годините.

От горепосочените данни изводът е, че за община Провадия проблемите със състоянието на атмосферния въздух не са особено големи в сравнение със страната, но въздухът е един от най-уязвимите компоненти на околната среда.

Характерните замърсители са фини прахови частици и серен диоксид. През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни инсталации. Промишлените източници на замърсяване са незначителни (с изключение на асфалтовата база на “Пътища и мостове” ЕООД).

Предприемат се мерки за намаляване на атмосферното замърсяване чрез газифициране на промишлеността, обществените сгради и жилищата на населението. Процесът е в напреднала фаза. Проектирано е и изместване на транзитния автомобилен поток извън града с цел намаляване на вредните емисии.
1.9.2. Води

Състояние на повърхностните води

Поречие р. Провадийска – р . Девненска. Поречието тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Реките се замърсяват от: производството на разсол - с хлориди и нефтопродукти; от втока на води от шламоотвал Падина и заустванията в р.Девненска. Водите на р. Провадийска, които са замърсени наднормено главно с неразтворени вещества, разтворени вещества, хлорни йони, амониев азот, нитритен азот и нитратен азот. Преди устието си река Провадийска е уширена и удълбочена, като се превръща в утаител с полезен обем 600 000 m³. Последните 18 км от реката са превърнати в пречиствателна станция на водите от шламоотвала (отпадъчните води на Девненския промишлен комплекс/, при което активната реакция се връща в пределите на нормата за сметка на живота в този участък. Дъното и бреговете на реката са покрити с рядка бяла карбонатна утайка.

Преди да достигне до територията на общината р. Провадийска се замърсява от много източници: отпадни битови и промишлени води от гр.Каспичан и гр.Нови пазар /завод “Китка”, завод за фаянс и др./, замърсяване от селско стопанство и населени места без канализация и др. Източниците на замърсяване в района на гр. Провадия са ПСОВ-Провадия, директните зауствания от някои предприятия в града, повърхностно замърсени валежни води, “Провадсол”АД.

Въпреки някои колебания приносът на град Провадия (респективно ПСОВ) и на “Провадсол”АД за замърсяването на река Провадийска е очевиден.

Следователно главните източници на замърсяване на реката в разглеждания участък са преди всичко отпадните води от ПСОВ и в по-малка степен отпадните производствени води от предприятията в града, т.к. през последните години поради икономическата стагнация повечето от тях не работят с пълен капацитет или изобщо не функционират.
Пречистване на отпадъчните води

Съществуващата Пречиствателна станция се разполага върху общинска земя извън регулация на десния бряг на река Провадийска. Изградена е по проекти на ТПО-Варна от 1962-1966 г. През 1970 г. е пуснат в експлоатация само първи етап на обекта включващ механично пречистване (ръчна решетка, хоризонтален пясъкозадържател, две двойки двуетажни утаители, четири изсушителни полета, битово-лабораторна сграда и хлораторно).

ПСОВ е с действителен капацитет в момента 40 l/s. Механичното пречистване

(осъществявано сега) не е достатъчно за достигане на емисионните изисквания на изход на станция за трета категория воден обект в мястото на заустване. Съществуващата ПСОВ е хидравлически претоварена и ефекта от работата й е незначителен. Заустващите в станцията битово-фекални и производствени отпадни води (препомпвани с мощни помпи от КПС-3) периодично се изпускат директно (без пречистване) в река Провадийска през аварийни байпасни преливници.

Всички данни потвърждават сегашния нисък пречиствателен ефект на станцията и значителното въздействие на заустваните от нея води върху качеството на водите на река Провадийска, което се дължи главно на липсата на биологично стъпало на пречистване.

Това налага нейната реконструкция и модернизация, която е извършено проектиране от “БОРА” ООД през 2002-2003 г. На проектите е извършена процедурата по ОВОС през 2004 г. Новата схема на пречистване на отпадните води е с механично и биологично третиране на отпадната вода и механично обезводняване на утайките. Механичното стъпало включва фина стъпкова решетка с компактор за задържаните отпадъци и тангенциален пясъкозадържател с класификатор за пясъка (за обезводняването му). На вход има измерително устройство. Биологичното стъпало включва SBR реактор (биобасейн с подприщване), въздуходувна станция за пневматична аерация и контактен резервоар с реагентно за NaOCl. Приета е схема биологично пречистване с активна утайка до степен на пречистване нитрификация с денитрификация и дефосфатизация, което отговаря на изискванията за “чувствителна зона”.

За ПСОВ е издадено Разрешително за заустване на отпадни води №542/08.07.2002 г. с индивидуални емисионни ограничения както следва: БПК5 – 25 mg/l, ХПК - 125 mg/l, неразтворени вещества - 35 mg/l. Издадено е и Разрешително за водоползване от собствен водоизточник (вододобивни системи “Провадия” и “Златина-Ветрино”) №269/09.05.2001г. Разрешителното за заустване е приведено в съответствие с изискванията за “чувствителна зона”.

В ПСОВ се пречистват и отпадните води на повечето предприятия в града. Тяхните локални пречиствателни съоръжения в повечето случаи не работят ефективно. Основният замърсителен товар постъпва от завода за олио “Слънчеви лъчи” ЕАД: мазнини, БПК5, НВ. Потенциални замърсители с нефтопродукти и други опасни вещества са “Протех”ЕАД, “Корабно обзавеждане”АД, “Елдом-Микс”АД, ВРЗ “Овеч”, “Провадия-Автотранспорт”ЕООД, “Химик”АД и др.

Сега на територията на община Провадия се контролират 10 обекта, формиращи отпадъчни води. От тях в река Провадийска заустват: ПСОВ-Провадия, “Провадсол” АД (след септични ями), охлаждащите води от масло-екстракционен цех на завода за олио (“ДТБ-Актив”), “Елдом микс” АД и “Протекс” АД - бившият ТК “Г. Димитров”.

Няма информация за състоянието и пречиствателния ефект на каломаслоуловителите на бензиностанциите, автомивките и складовете за ГСМ. Липсват мазниноуловители на обекти от хранително-вкусовата промишленост, ресторанти и др. под.

Необходимо е всички локални пречиствателни съоръжения да отговарят на изискванията на Наредба №7/2000 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, а директните зауствания да се премахнат.
1.9.3. Акустична среда
Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които той е генериран.

Шумовото замърсяване е характерно за град Провадия. В разглежданата градска територия се генерира промишлен (производствен), транспортен, битов шум и шум от строителни дейности. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вредно.

Основният аспект на вредното въздействие на шума е свързан с влиянието му върху човешкия организъм.

На територията на общината основно се формира транспортен шум (най-значително е въздействието от ж.п. линията София-Варна и път ІІІ-701 “Айтос-Провадия-Тервел). По градация след него са битовият шум и производственият шум. Най-ниско е нивото на шума от строителни дейности. За шумовото замърсяване допринася наситеността на градската територия с транспортни трасета (автомобилни и железопътни) и транспортни средства (около 4400 лични МПС, 300 товарни автомобила, 55 автобуса и около 50 строителни машини), неблагоприятния релеф (тесен пролом между два високи ската), както и обособеното разположение на града спрямо производствените обекти и ниското ниво на строителни дейности.

Характерното разположение на промишлената зона, обособена в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите.

В зависимост от разглеждания район битовият шум има различно въздействие. Тъй като в града преобладава ниско строителство, а жилищните територии са разположени по скатовете на клисурата, този шум има възможност за по-голям обхват, но за сметка на това се намалява неговата интензивност и степен на вредно въздействие, особенно в часовете за отдих. В жилищните квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част.

Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство. В настоящия момент значителни интензивни строителни мероприятия на територията не се извършват и поради това не се генерира сериозен строителен шум. Освен това този вид шум е ограничен по време (предимно в светлата част на деня) и е с невисок интензитет.

За града основният проблем с шума възниква от транспортния поток. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява около транспортните трасета, основно през работно време и делнични дни.

През годините се наблюдава завишение на интензитета на шумовите нива около транспортните пътища и стабилизиране около 65-69 dB(А), което е относително неблагоприятно като фактор на средата за обитаване. В жилищните райони шумът е с нива около 45-50 dB(А).

Изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са около преминаващия през града участък от пътя, свързващ Варна с Айтос и ж.п. линията София - Варна. Средно е нивото на интензивност на шума в промишлените зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за отдих

(паркове).

Един от основните екологични проблеми на общината е свързан с отпадъците. Той включва наличието на сметища, които не отговарят на съвременните изисквания, наличието на нерегламентирани сметища, състоянието на депото за ТБО на град Провадия и дългосрочното решаване на въпроса с депонирането на отпадъците (създаване на регионално депо). Проблем е и разделното събиране на отпадъците. Община Провадия има действаща Програма за управление на отпадъците, която постепенно се изпълнява и периодично се актуализира. Програмата е отворена за включване на нови елементи. Изготвят се отчети за изпълнение на заложените в програмата дейности. Ежегодно се изпращат отчети за изпълнението й в РИОСВ-Варна съгласно нормативните изисквания. Община Провадия е включена в реализацията на потенциалния бъдещ ИСПА проект “Регионално управление на отпадъците – Провадия” за изграждане на регионално съоръжение за третиране на ТБО в гр. Провадия, за което има учредено акционерно дружество “Екополис-7” АД гр.Провадия.

Данните за генерираните количества отпадъци са твърде относителни, т.к. не се базират на директно претегляне. По данни от Програмата за управление на отпадъците (ПУО) количеството генерирани отпадъци в община Провадия е както следва:

Сметосъбиране и сметоизвозване се извършва ежедневно само в гр. Провадия от фирма “Адиан” ООД –Варна, ул. “Иван Вазов” №8 съгласно сключен договор от 2000 г. за организирано сметосъбиране. Обхванато е 65 % от населението. Използваната сметоизвозна техника е контейнеровози и пресоваща техника. За сметосъбиране се използват контейнери тип “Бобър” - 1,1 m³ и контейнери 4,0 m³. Такса смет се актуализирана периодично с решение на Общинския съвет.

До този момент обезвреждането на отпадъците се извършва чрез депониране. Депото на гр.Провадия се намира на 7 km от града в района на бившата кариера “Ерека”, местност “Студена вода” и се експлоатира от 1986 г. Проектната площ е 15 dka, а заетата 8,5 dka (това е обаче само малка част от кариерата). Реалният капацитет на депото на практика се лимитира от обема на бившата кариера, който е много голям (площта на кариерата е 164,8 dka, дълбочината й варира от 10 до 28 m, обемът на чашата й е 3222500 m³, което може да се приеме за минимален капацитет на депото). Депото се контролира от общината (има входящ контрол и отчетност по обеми, няма разрешително според изискванията на чл. 37 от ЗУО).

Технологичната схема на депониране на съществуващото депо на Провадия е пробутване със запръстяване. При селските сметища отпадъците само се изсипват. Те не отговарят на изискванията на чл. 45 от Наредба №13/1998 и следва да бъдат закрити. Данни за съществуващите депа са посочени в Табл. 1.9-4.

Предвижда се на територията на новото депо да се обособи зона за сепариране на отпадъците и отделяне на полезните компоненти, което ще намали с около 20% депонираните количества. Депонирането ще се извършва в клетки с ежедневно запръстяване. Предвижда се отделна клетка за строителни отпадъци. При нормативна допустимост ще се обособи клетка за твърди опасни отпадъци. Паралелно с реализацията на регионалното депо ще се закрият поетапно всички съществуващи сметища в изброените общини, което ще реши въпроса със старите замърсявания.

Не е за пренебрегване задачата за търсене на ефективни алтернативни решения за обезвреждане на отпадъците: компостиране, рециклиране. Предвидено е изграждане на компостни стопанства в големите населени места на общината, където преобладават органичните отпадъци от растителен и животински произход: Житница, Бозвелийско, Блъсково, Градинарово, Снежина, Славейково, Петров дол и Комарево.


Стари замърсявания и нерегламентирани сметища
На територията на общината са констатирани случаи, при които отпадъци се изхвърлят на нерегламентирани места. Тези микросметища замърсяват почвите и водите и са предпоствка за увеличаване на здравния риск за населението, т.к. в някои случаи са разположени до вододайни зони или в близост до водни обекти. Почистването им следва да се осъществи по график, изготвен на база съставен кадастър на замърсените места и в последователност в зависимост от степента на риска и наличните средства. Констатирани са и случаи на повторно замърсяване на вече почистени терени.

Предвижда се поетапно закриване на съществуващите 24 селски сметища след въвеждане на системата за организирано сметосъбиране в срок до 2007 г. (за целта общината има изготвен план). По принцип е възможно част от тези терени да се използват като контейнерни станции за бъдещото регионално депо.

Проблем представлява и нерегламентираното депо за опасни отпадъци на завода за олио в бившата кариера “Ерека” - издадена е забрана за ползването на кариерата, но старите замърсявания следва да се почистят .
Разделно събиране на отпадъците
До този момент на територията на Община Провадия няма ефективно работеща организирана система за разделно събиране на отпадъците. На практика това до известна степен се извършва нерегламентирано от ромите и клошарите, изземващи от извозваните отпадъци хартия, метал, стъклени бутилки и пластмаса.

Проектът за регионално депо предвижда сепариране на отпадъците преди депонирането им.

Целесъобразно е полагане на усилия за въвеждане на вътрешноведомствено разделно събиране на хартиените отпадъци (главно в училищата и държавните ведомства) като се реши въпросът с последващото им предаване за рециклиране.

Следва да се отбележи, че на територията на общината има предприятия за преработка на вторични суровини (например “Феникс реком инвест”АД и “Ферометалснаб” ЕООД). Има и фирми, занимаващи се с изкупуване на вторични суровини.

В лечебните заведения се извършва разделно събиране на болничните отпадъци.
Опасни отпадъци
На територията на общината има склад за съхраняване на стари пестициди с изтекъл срок на годност в с. Житница, който е ремонтиран със средства, отпуснати от ПУДООС. В него са събрани 56000 t твърди и 14000 t течни препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. По този начин са ликвидирани съществуващите 4 стари склада.

На територията на общината и областта няма регламентирано депо за опасни отпадъци, поради което те би трябвало да продължават да се съхраняват при източника на генерирането им. На практика голяма част от тях вероятно се изхвърлят на депото край Провадия и на нерегламентираните селски сметища. Към масово разпространените опасни отпадъци се отнасят отпадъците, замърсени с нефтопродукти (основно от каломаслоуловителите и от промишлеността), старите акумулатори и батерии, живачните лампи, специфични производствени отпадъци и др. Проблем представлява нерегламентираното депо за опасни отпадъци на завода за олио в бивша кариера “Ерека” /издадена е забрана за ползването на кариерата, но старите замърсявания следва да се ликвидират/. Проблемите могат да се решят със създаване на клетка за опасни отпадъци в бъдещото регионално депо.

Старите акумулаторите се приемат от фирма “Ферометалснаб” ЕООД и “Феникс реком инвест” АД, които имат разрешителни за дейности с ОЧЦМ. Отработените масла следва да се събират от лицензирани по ЗУО фирми. Все още преобладава практиката старите батерии, масово да се изхвърлят в битовите отпадъци. Следва да се определи място за поставяне на съдове за събиране на излезли от употреба батерии и оператор, който да рециклира този вид опасни отпадъци.

Не е решен въпросът с третирането на живачните лампи, съобразно изискванията на нормативната уредба – не е определена общинска площадка за събирането им, поради което те се съхраняват при източниците на образуването им. В случая нерешаването на проблема е свързано със забавяне и на национално ниво, но по принцип не е невъзможно организирането на събирането и съхраняването на старите лампи в общински контролиран пункт до настъпване на момента на цялостното му решаване.

Според отчетните информационни карти по Наредба №10/1998 за реда за оформянето на документите относно отчета и информацията за управление на дейността по отпадъците голяма част от производствените и опасните отпадъци от стопанските субекти се предават за рециклиране на лицензирани фирми, а за тези, които не подлежат на последващо третиране, са изградени площадки, за които има издадени санитарни разрешителни от РИОКОЗ. Има фирми, които нямат разрешителни по чл. 37 от ЗУО.

Опасните болнични отпадъци се изгарят в съществуващ “инсенератор”, представляващ примитивна пещ с недостатъчно висока температура и непълно горене.

- Общината е сравнително малък генератор на битови отпадъци, поради оползотворяването на голяма част от тях за изхранване на животни, резкия спад на доходите и потреблението през годините на прехода и породената от това допълнителна “икономичност” на населението.

- Основните проблеми на общината по отношение на отпадъците са свързани с липсата на отговарящи на новата нормативна уредба депа за отпадъци, наличието на нерегламентирани сметища, липсата на разделно събиране, липсата на депо за опасни отпадъци, липсата на тегловен контрол за достоверно определяне на количеството на отпадъците, липсата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване в селата. Все още депонирането остава единственият метод за обезвреждане на отпадъците.

- Създадени са необходимите организационни предпоставки и се работи за решаване на проблемите в съответствие с нормативните изисквания чрез реализация на регионално депо за отпадъци. По този начин ще се постигне дълготрайно ефективно решаване на проблема с третирането на всички видове отпадъци.

- Създадени са необходимите организационни предпоставки и са направени първите стъпки за решаване на проблемите с отработените масла, старите акумулатори и батерии и живачните лампи в съответствие с нормативните изисквания, но се изискват още усилия и средства за довеждане докрай на започнатите за решаване проблеми.
1.9.5.Почви и нарушени терени

Към нарушените терени се отнасят замърсените с вредни вещества земи (основно засолени или замърсени с нафта терени от дейността на “Провадсол” АД), ерозиралите земи, депата за ТБО и кариерите (кариера за камък “Тепето” няма предоставена концесия и е констатиран незаконен добив от “ЗСК Девня”, който е спрян със заповед на контролните органи).

Почвеното замърсяване се получава по различни пътища. Индиректното замърсяване на почвите следствия атмосферното и водното замърсяване е с ограничен обхват на територията на общината (около автомагистрала “Хемус” и пътят Тервел – Провадия – Айтос, както и в производствените зони на гр. Провадия). Терените, подложени на органично замърсяване от торищата на животновъдните предприятия значително са редуцирани през последното десетилетие (в момента функционират само говедовъдни стопанства в с. Житница и с. Равна). Няма данни за евентуално замърсени земи около складовете за препарати за растителна защита и за изкуствени торове. На територията на общината има засолени земи (основно на територията на “Провадсол” АД и около разсолопроводите към Девня. Общината няма особени проблеми с ветровата ерозия, но съществуват благоприятни условия за развитие на повърхностната водна ерозия по наклонените терени. Проблеми по скатовете на град Провадия създават и свлачищата. Причините за тях са неблагоприятен геоложки строеж, плитки природни и техногенни подземни води, неадекватна антропотенна намеса (неправилно застрояване и липсана канализационна мрежа). През последните години борбата със свлачищата се води като се изграждат канализационни мрежи.

Общата площ на съществуващите в момента депа за ТБО (селски сметища) е близо 110,5 dka, т.е. под 0,021% от цялата територия на общината. Предвижда се изграждане на едно регионално депо и ликвидиране на селските сметища. По всяка вероятност някои от тези терени ще бъдат предназначени след рекултивационни мероприятия за контейнерни станции (площадки).

На територията на общината няма големи кариери за инертни материали. Съществуващата кариера за трошен камък “Тепето”е с неуредени документи за концесия и експлоатацията й на този етап е спряна.

Нарушените терени от кариерни дейности са под 0,05% от цялата територия на общината. Необходимо е извършване на рекултивация на кариерите, които вече не се експлоатират (в т.ч. кариера “Ерека”).

Общото заключение е, че нарушените терени са много малко и не представляват сериозен проблем за общината.
1.9.6. Биологично разнообразие и защитени обекти

На територията на община Провадия със статут на защитени обекти са “Славейкова гора” – защитена местност, “Снежанска кория” – защитена местност и “Голямата канара” също защитена местност. В общината няма територии определени със заповед със статут на резервати, поддържани резервати, природни паркове и природни забележителности.

Защитената местност “Славейкова гора” е обявена за такава със заповед № РД-810/23.08.2002. Тя е с площ 73.50 ха и е защитена поради факта, че предоставя възможности за местообитания на редки грабливи птици.

Защитената местност “Снежанска кория” е обявена със заповед № РД-814/23.08.2002. Нейната площ е 81.00 ха и е защитена вековна дъбова гора с възраст над 150 години.

Защитената местност “Голямата канара” е обявена като такава със заповед № РД-213/05.04.1979. Тя е с площ 33.00 ха. Преставлява голям карстов каньон наситен с местообитания на белоопашатия мишелов и египетския лешояд.

1.10. Синтезиран анализ на състоянието, проблемите и възможностите за развитие (SWOT- анализ)
1.10.1. Секторни анализи
1.10.1. 1 Икономическо състояние
Силни страни

• 
  наличие на разнообразни производства,
  
• 
  фирми с утвърдени позиции на българския и международния пазар, значителна предприемаческа активност,
  
• 
  висок дял на частния сектор,
  
• 
  сериозен туристически и бизнес потенциал, развит банков сектор,
  
• 
  развита мрежа от образователни центрове,
  
• 
  наличие на вече изградена газоразпределителна мрежа,
  
• 
  нулева ставка данък печалба, свободна работна ръка.
  

• 
  активно икономическо сътрудничество;
  
• 
  увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в преработвателна промишленост; транспорт и съобщения; хотели и ресторанти, строителство и др.;
  
• 
  повишаване атрактивността на региона чрез инвестиции в областта на високите технологии;
  
• 
  привличане на стратегически чуждестранни инвеститори;
  
• 
  повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия;
  
• 
  създаване на регионални мрежи за сътрудничество между фирми и научни институти.
  

• 
  остаряла производствена база;
  
• 
  недостатъчно количество и качество на произвежданите стоки и услуги;
  
• 
  значителен дял на натуралното стопанство;
  
• 
  малък брой фирми с чужд капитал;
  
• 
  липса на големи инвеститори в района;
  
• 
  намаляване броя на реално функциониращите предприятия в общината;
  
• 
  формиране на изостанали селски райони;
  
• 
  незадоволително търсене на квалифицирани специалисти от бизнеса;
  
• 
  висок дял на нискоквалифицирана свободна работна ръка,
  
• 
  недостатъчен брой малки и средни предприятия, прилагащи и/или предлагащи иновации;
  
• 
  липса на всеобщ достъп до Интернет;
  
• 
  повишаване конкурентоспособността на съседните общини и поставянето на община Провадия “в сянка”.
  

• 
  инвазия на вносни стоки в силна конкуренция с националното производство,
  
• 
  изтичане на квалифицирана работна ръка в гр. Варна и други населени места, поради липса на подходяща работа.
  

1.10.1.2. Промишленост

• 
  подобряване на икономическите показатели във всички промишлени сектори,
  
• 
  нарастване броя на заетите,
  
• 
  ръст на инвестициите,
  
• 
  добра натовареност и рентабилност на ДМА в малките и средни предприятия,
  
• 
  съществуващи традиции и опит в областта на машиностроенето, текстилната и дървообработващата промишленост.
  

- рационалното използване на висококвалифицираните незаети към момента специалисти,

-диверсификация на икономическите дейности,

- повишаване на експорта.

• 
  диспропорции в икономическото развитие на общината,
  
• 
  висок дял на “сивата” икономика.
  

• 
  резки отрицателни промени в макроикономическата среда,
  
• 
  неблагоприятни промени в гео-политическата и икономическата среда,
  
• 
  отлив на инвестиции от общината,
  

• 
  благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на характерните за района земеделски култури;
  
• 
  традициите и опитът при отглеждане на селскостопански култури и животни, кадровият потенциал и консултантският ресурс;
  
• 
  наличието на богат генофонд от култури и сортове;
  
• 
  приключилият процес по възстановяване на собствеността и наличие на картов материал за всяко землище;
  
• 
  възможността за регистрираните земеделски производители да ползват кредити и субсидии по Инвестиционните програми и Целевите финансови линии на ДФ ”Земеделие” и САПАРД в т.ч. по мярката на САПАРД за развитие на екологично производство;
  
• 
  възможността за регистрираните земеделски производители да ползват програмите на САПАРД за обучение;
  
• 
  наличието на стандарти за качество и контрол на съответствие на качеството на пресни плодове и зеленчуци, съгласно регламентите на ЕС;
  
• 
  повишеното ниво на информираност и партньорство;
  
• 
  добра реализация на продукцията на вътрешния и международен пазар.
  

• 
  ниското ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво;
  
• 
  неефективното производство, нарушената връзка между наука, производство и пазар;
  
• 
  наличието на пустеещи земи и изоставени овощни и лозови насаждения;
  
• 
  ниската екологична и агротехническа култура, нарушен сеитбооборот;
  
• 
  раздробеността и маломерността на площите и фермите;
  
• 
  голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;
  
• 
  липсата на ясна законова регламентация на правата и задълженията, уреждащи поземлените отношения;
  
• 
  ниската техническа съоръженост, остаряла и амортизирана МТБ;
  
• 
  липсата на племенни животни;
  
• 
  разрушените мелиоративни съоръжения и неизползван потенциал на поливните площи;
  
• 
  посегателства върху селскостопанската продукция и имущество;
  
• 
  недостатъчното обучение и ниската квалификация на заетите в производството;
  
• 
  недостатъчното използване на наличните насърчителни средства, предоставени от различните програми;
  
• 
  липсата на мотивация за работа в отрасъла .
  
• 
  липса на урегулиран пазар и стабилни цени на селскостопанската продукция;
  
• 
  липса на преки субсидии за подпомагане производителите на земеделска продукция;
  

• 
  Трайните насаждения – чрез създаване на нови масиви от лозя , овощни насажде­ния и етерично – маслени култури;
  
• 
  Засилване позициите на зеленчукопроизводството;
  
• 
  Развитие на животновъдство и птицевъдство, базирано на развитието на зърно про­из­водството;
  
• 
  Развитие на пчеларството - чрез създаване на повече пчелни семейства и предприя­тия за обработка на пчелен мед;
  
• 
  Подобряване на пазарната инфраструктура;
  
• 
  Увеличаване на биологичното производство;
  
• 
  Повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с нормативната база, както и с научните постижения и европейските стандарти.
  

• 
  Обезпеченост от лесовъдни кадри с добра подготовка;
  
• 
  Развито ловно стопанство;
  
• 
  Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват работа на част от местното население;