Георги Константинов емигрантски спомени том 4
Потърси в архива писмото до министър Танев!
Изтегляне 7.39 Mb.
|
Потърси в архива писмото до министър Танев! ***
След отпечатването на последния за 1989 г. брой 4 (12) на бюлетина А.-К.Р., организацията реши да прекрати издаването му, с оглед настъпилите промени в страната и очакваното издание на Федерацията, която най-после беше започнала да дава признаци на живот. Според мене това решение беше малко преждевременно. По предложение на Тр. Марулевски, през м. март 1990 г. се издаде един единствен брой на в-к “АНАРХИСТ”. По дух и съдържание поместените в него материали не се отличаваха от досегашните. Мотото, перифразиращо Бакунин, гласеше: СТРАСТТА ДА РАЗРУШИМ ДЪРЖАВАТА И Я ЗАМЕНИМ СЪС САМО-УПРАВЛЯВАЩА СЕ ФЕДЕРАЦИЯ НА КОМУНИТЕ (СЪЮЗ НА СВОБОДНИ ОБЩИНИ) Е ТВОРЧЕСКА СТРАСТ!!! Уводната статия Фалит на диктатурите. Бием тревога! На борба за Свобода! беше на доаена на българските анархисти, емигрант от 1923 г. Йосиф Синто или “Никола Чорбаджиев”, който беше подкарал своята 90-годишна възраст. Освен програмни лозунги, тя предвиждаше трудностите на борбата за освобождаване на трудовите хора от гнета на държавата и от обира на привилегированите паразити и отправяше апел към всички анархисти да се включат в нея. На същата първа страница започваше и обширна статия на автора на тези спомени, в която за ен-ти път се връщах към програмата на революцията: Положението и изходът от него "Третата световна война" за която от десетилетия се приготовляваха страните от Варшавския пакт и НАТО завърши. Москва я изгуби без атомни взривове. Две са основните причини, които я доведоха до това поражение. И двете са тясно свързани помежду си. Кремъл изгуби военното и икономическо съревнование със Запада. Неговата полицейска и социал-икономическа система се оказа непреодолима бариера за научно-техническото развитие или за това, което ние наричаме роботронна революция. Опитът да се ускори развитието й посредством методи, характерни за робовладелството и крепостничеството претърпя фиаско. Същевременно, изтръгването с помощта на нагайката на непрекъснато растящата маса от принадена стойност, “необходима” за издръжката на десетки милиони паразити от държавния и партиен апарат и за инвестициите в оръжейната индустрия и имперската политика, доведоха СССР до най-тежката криза от 1917 година насам. Тия две обстоятелства извадиха на сцената “реформатора” Горбачов и неговото обкръжение. Вече пета година “новото” ръководство търси изход от смъртоносната интернационална и социална криза на системата. То лъкатуши между Сцила на отказа от имперските си апетити и деколонизацията и Харибда на заплашващата да се генерализира социална борба на 130 милионния “съветски” пролетариат. Резултатите от тази “реформаторска” политика са такива, че все по-голям брой коментатори, специалисти и политици от всички цветове - от небезизвестния Збигнев Бжежински до наскоро починалия Андрей Сахаров и вътрешнопартийния опозиционер Борис Елцин, стигат до извода, който направихме преди три години: ИМПЕРИЯТА ОТИВА КЪМ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА И СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ. Руската криза, влиянието на редица допълнителни причини, специфичните исторически обстоятелства и на последно по място, но не и по значение - огромният икономически, финансов, политически, дипломатически, културен и пропаганден натиск на капиталистическия свят и неговия военен потенциал, катализираха събитията във всички страни от източно-европейския преден двор на империята. В тоя "двор" е и България. Тя също е въвлечена във водовъртежа на започващите революционни промени... Днес българското общество е навлязло в непреодолима социална, политическа и икономическа криза. Нейн начален израз са дворцовата "революция" на б.к.п. и появата на многоцветна политическа опозиция. Властта търси напразно решение на кризата в реформирането на държавния капитализъм. Проектираната козметична операция трябва да доведе до "плурализъм" в икономическия и политически живот, т.е. до отстъпване на парцели от етатизираната икономика на частния капитал и многопартийност. Хибридът, който би се получил, ако операцията излезе сполучлива, партийните идеолози наричат "демократически социализъм" или "социалистически" пазар. Всъщност се касае за частична реставрация на изоставената преди повече от четири десетилетия класическа смесена капиталистическа икономика, потопена в... парламентарен сос. (NB: Виж “планът Живков”!) "Идеалните" цели на тази борба са безсмислени: б.к.п. е ЗА, опозицията ПРОТИВ нещо, което не съществува - СОЦИАЛИЗМА! Борбата им с кризата е безпомощна. Тя не сочи нито брод, нито решение на жизнените проблеми на многомилионния български пролетариат. Ако ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, както казва вождът на опозицията д-р Желев не може да бъде АЛТЕРНАТИВА на ЧАСТНИЯ, верно е и обратното: Частният, па бил той и архидемократичен, не е и не може да бъде изход за 90-те процента пролетарии, от които е съставен българският народ. До къде доведе нещата държавният капитал и неговата диктатура е известно на всички. Но нашите работници, селяни и интелигенти едва ли има за какво да завиждат на народите от "развиващите се" страни от Африка, Азия и Латинска Америка. Тяхната мизерия, социална поляризация, преврати, военни диктатури с редуващи се псевдодемокрации, затъване в милиардни дългове и превръщането им в полуколонии, които изнасят лъвския дял на производството си за погашение на лихвите към международните банки на световния капитал, гладните бунтове и кървавите репресии са също общоизвестни. Нищо по-различно не може и няма да донесе у нас "демократическият капитализъм", защото по степен на своето развитие България принадлежи на "третия свят". Що се касае до "първия свят", със своя вековен технологичен, финансов, икономически и културен аванс, той си остава непостижим за нас. Затова, ние анархистите сме били и оставаме врагове на капитала и държавата във всичките им форми и "демократическата" в това число. Още повече, че в края на двадесетия век автоматизацията, роботизацията и компютъризацията на капиталистическата икономика засилват конкуренцията до пароксизъм и чертаят на хоризонта нови империалистически катаклизми, а в настоящето, със стремежа си към "рентабилност" и "конкурентност", капиталът поставя всичко и всички под желязната си пета. И в най-богатите страни все по-значителни слоеве от населението достигат дъното на мизерията, броят на безработните се изчислява в милиони, с един замах се унищожават резултатите от едновековната борба на работническите профсъюзи и капитализмът от навечерието на новия век е на път да въстанови безжалостната дарвинова борба за съществувание, пренасяйки закона на джунглата в "пост-индустриалната" цивилизация. Ние отхвърляме и "демокрацията", заедно с всяка форма на държавата, защото човешките права и свободи са измама, щом богатствата, средствата за производство и информация са в ръцете на държавата или на капиталистическите монополи. Ние сме и против политическите партии с техните апарати, от които се рекрутират правителствата, парламентите и държавната бюрокрация. Поради статута си на властници техните активисти се нареждат винаги от другата страна на социалната барикада - при богатите и привилегированите. Пролетариатът няма какво да очаква от тях! Изборните кампании тук не могат да променят нищо, дори да се провеждаха в чист вид, като в реторта. Крайният продукт от тях, даже и в най-демократичните републики или монархии, е винаги съсредоточаването на властта в ръцете на няколко хиляди професионални политици, които разиграват многопартийната "демократическа игра", от която народът остава изключен. Игра за забавление на галерията с нейните диспути, клоунади и маймунади, докато истинските, засягащи интересите на всички граждани дела се решават в кабинети, комисии, щабове и кантори. Поради тези причини приказките за "народовластие" звучат като издевателство. Затова ние казваме: НИКАКВО ДОВЕРИЕ към правителството на разкрасяващата се като проститутка "нова" б.к.п., нито към нейната "демократично капиталистическа" опозиция! Те, по отделно или заедно, не могат да решат никой от въпросите, поставени пред трудовия народ от всеобщата и катастрофална криза, в която безразделната държавнокапиталистическа диктатура въвлече страната. Не могат да сторят това никакви кръгли маси или избори. Необходимо е да се разпуснат всички институции на държавата, да се ликвидира експлоатацията, да се преразпределят богатствата и националния доход и се включат всички паразити в трудовия процес. Но е наивно да се очаква това от политиците. Партийната бюрокрация иска на всяка цена да съхрани властта, имуществата и привилегиите си, а опозицията - да я измести от копанята. Най-многото, което могат да сторят, е да си ги поделят. Техните програми, насочени към създаване на "социалистически" пазар, към нови "преходни периоди" или конвергенция с класическия капитализъм, могат само да засилят кризата и мизерията на народа през близките месеци и приготвят терена за мощни социални експлозии. (NB: Живеех все още с остатъците от своите “народнически” илюзии и си мислех: Щом в Нигерия при 20-процентово поскъпване на хляба народът се навдигаше и помиташе богаташките квартали, защо това да не стане и у нас при една “корекция на цените” от 200 %? Не бях разбрал, че за да се случи това, трябва да внесем негри!) Както показва опитът на другите "соц."-страни, "новата", "правова" власт и международният капитал искат да стоварят цялата тежест на кризата върху пролетариата. Още сега, с помощта на инфлация, увеличаване на цените, замразяване на заплатите и безработица - продукт на плановете за "рационализиране и рентабилизиране на стопанството", те започват да изрязват и без това мизерните работнически доходи, свеждайки жизнения уровен под днешния просешки минимум. Паралелно расте пропастта между имащите милионери и нямащите нищо милиони, или както ги наричат "социално слаби слоеве на населението". Илюзорни са и надеждите за ускорени капиталовложения и развитие. Източниците на капитали са изчерпани. Селото е разграбено в процеса на първоначалната акумулация на държавния капитал, индустрията е допотопна и България, бидейки самата стопански и военен придатък на московската империя, няма колонии. Що се касае до западната "помощ" от която капиталът очаква дивиденти, примерът на страните от третия свят, които са с "пазарна икономика", трябва да накара всеки ентусиаст да се замисли. Днес само погашенията на лихвите на надхвърлящите 10 милиарда долара заеми стават непосилни за разстроената и разграбена икономика. Тогава ИМА ЛИ ИЗХОД от приближаващите глад и разруха, след като твърдим, че всички обещания са измама? Обещаваме ли ние нещо на народа? НЕ! Ние само му казваме, че никой, никаква власт, партия, водачи или предприемачи не могат да решат неговите проблеми. Или той сам ще направи това, или мизерията и деспотизма с които живее ще бледнеят в сравнение с това, което иде! Народът е изправен пред ИЗБОРА: “реформирано” варварство или Социална революция. Той може да избере варварството, но ще има и революцията! Затова, ние апелираме към него да отхвърли илюзорните идеи за "национално помирение" и "консенсус", с които властта и опозицията маскират тъмните си намерения и користни интереси. В едно класово общество тези "идеи" са измама! Единствено възможната стратегия в него е тази на борбата на бедните срещу богатите, на подтиснатите срещу подтисниците! Класовата борба трябва да се генерализира във всички сектори на обществения живот. Не само сред българското "мнозинство" от народа, турското и останалите "малцинства”, но и в партията, която също е разделена на социални етажи. За да излезнем от пропастта на най-тежката морална, социал-икономическа и историческа катастрофа от руско-турската война насам, НИЕ АНАРХИСТИТЕ апелираме към ПРОЛЕТАРИАТА от индустриалните предприятия, земеделските стопанства, услугите и лабораториите, НИЕ ЗОВЕМ МЛАДЕЖТА от учебните заведения и войсковите единици: - Да се организират в независими от държавата и от партиите РЕВОЛЮЦИОННИ ИДЕЙНИ И СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ. - С тяхна помощ да създадат в процеса на стачните борби, на митингите и демонстрациите АКЦИОННИ КОМИТЕТИ за подпомагане на трудовия народ в провеждане на следните РЕВОЛЮЦИОННИ МЕРКИ: 1. САМОВЪОРЪЖАВАНЕ НА ПРОЛЕТАРИАТА и разоръжаване на ДС и милицията, на офицерския корпус и останалите преториански отряди на диктатурата. Закриване на министерствата на вътрешните работи и войната. Разпускане на съдилищата, прокуратурата и адвокатурата. Ликвидиране на партийния и държавен апарат, чрез уволнението на цялата бюрокрация ОТГОРЕ ДО ДОЛУ: от централния комитет и държавния съвет, правителството и парламента, през областните им звена до кметствата и локалните филиали на партийните и държавни институти. Конфискация на сградите и имотите им за нуждите на населението. Уволнение на партийната, административна и профсъюзна бюрокрация във всички сфери и от всички нива на стопанския и културен живот на страната. 2. Избор на всички ОРГАНИ НА НАРОДНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ: квартални, районни и общински съвети от общите събрания на въоръжения народ. Свободно съюзяване на общините в САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ФЕДЕРАЦИЯ, с право на всяка община за напускането и. Координиране на решенията и действията на общините, посредством регионални конференции и федерални конгреси. Изборност, отзоваемост, императивни мандати, ротация и КОНТРОЛ върху броят на членовете в органите за самоуправление и делегатите за конференции и конгреси - директно от общите събрания на въоръжените труженици. Заплащане на изборните длъжности със средната заплата за страната на всички, които поради обществените си функции трябва да се откъснат временно от обичайната си трудова дейност. 3. С тази федеративна, самоуправляваща се организация, освободените от държавната власт, труженици ще могат: Да планират, организират и реализират съобразно собствените си нужди производството, снабдяването и разпределението. Същото важи за услугите, образованието, здравеопазването и другите общественонеобходими функции. Да разработват перспективни планове за развитие на индустрията, на земеделието, на услугите, на жилищното строителство, на съобщенията и на транспорта, за народното здраве, обезопасяването на труда и екологията, за науката и културата, съобразно нуждите на гражданите в отделните общини и тяхната федерация. Чрез своята самоуправляваща се организация те ще могат да развиват с приоритет, да съкращават или закриват отделни клонове на производството и услугите във всеки населен пункт, район или в страната. Да определят темповете на това развитие, размера и разпределението на обществените фондове, регулиращи обществената справедливост. Фондове, без които тези планове не могат да бъдат реализирани. Да определят стопанските си и културни отношения със съседните и по-далечни народи. 4. Осигуряването на обществения ред и отбраната на страната е дело на ВЪОРЪЖЕНИЯ НАРОД. - Ако са необходими специалисти-криминалисти, те трябва да бъдат назначавани, издържани и пряко подчинени на общината, лишени от власт над гражданите, от униформите си и другите символи на полицейщината. - Бидейки против СМЪРТНИТЕ НАКАЗАНИЯ И ЗАТВОРИТЕ, ние сме за решаване на мерките срещу нарушаващите правилата на нормално общуване, на личните и обществени интереси на гражданите от създадените за тази цел от въоръжения народ в териториалните и производствени единици РЕВОЛЮЦИОННИ ТРИБУНАЛИ. - Ако международната обстановка налага отбраната на революцията, макар да разчитаме на солидарността на народите от другите страни, ние предвиждаме изграждането на бойни единици от въоръжения народ, без откъсването им от трудовите процеси, използвайки ги като основа за формиране на отделните видове въоръжени сили: авиация, марина, танкови части, моторизирани сухопътни и т.н., на базата на гражданската авиация и флот, на тракторните и транспортни паркове и т.н. Подобна система на въоръжен народ съществува от векове в Швейцария и специалистите считат построената на този принцип "армия" за една от най-боеспособните в Европа. В нея ние сме за въвеждане на изборност, отзоваемост и сменяемост на съветите и комитетите от военни преподаватели и специалисти, без всякакви чинове, отличия, ордени и т.п. Изборност, подчинена на същите принципи на федералната организация, за всички бойни единици и техните обединения. - Възнагражденията на криминалните и военни специалисти са равни на тези на останалите въоръжени труженици. Заседедаващите в трибуналите, наред с присъстващите в тях граждани не са платени поради спорадичния характер на заетостта им. 5. Трудовите колективи ликвидират стопанската бюрокрация и завземат предприятията в индустрията, земеделието и услугите. Те са дело на техния труд и по право им принадлежат. Тези колективи: - Избират административни съвети за организиране на трудовия процес, както и делегати за стопанските конференции и конгреси при същите условия на които са подчинени изборите на органи за обществено самоуправление. - Организират контрола над трудовата дейност и разпределението на доходите между членовете на трудовите колективи в предприятията, земеделските стопанства или службите. - Изработват и утвърждават на общите си събрания производствения план за съответната икономическа единица, съобразно нейния капацитет и налична работна ръка. Във връзка с това правят искания за съкращения или увеличение на заетите в трудовия процес, които адресират до съответния стопански отдел в общинския съвет. - Координират чрез конференции и конгреси тези планове, разпределението на суровини и машини, както и организирането на производствената дейност по браншове или в мащабите на страната. Въпросите за движението на работната ръка от едно предприятие в друго, от едни район на страната в друг се решава свободно и доброволно от всеки труженик, освен за наказаните с изключване от колектива негови членове, които могат да бъдат изпратени в райони, които се нуждаят от тяхната квалификация, със съгласието на колектива от новата месторабота. Бидейки по принцип за равенството и солидарността при разпределението на трудовите задължения и възнаграждения, дотогава докогато роботронната революция ще позволи пълното и всестранно задоволяване на нуждите на отделните индивиди и на обществото като цяло, когато труда ще бъде доброволен, съобразно дарбите и наклонностите на всеки, свободен от всякакъв контрол и "безплатен", ние считаме, че при днешната степен на развитие и наследената от частния и държавен капитализъм деморализация и на трудещите се, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО на трудовите задачи и определяне на възнаграждения за изпълнението им, трябва да става по решение на колектива в съответното предприятие или служба. Вътре във всеки колектив, ние анархистите ще поддържаме това разпределение на трудовите задължения да се съобразява с физическите и интелектуални възможности на всеки отделен труженик, а размера на възнагражденията и трудовата заетост да се различават САМО по броя на членовете на семейството му и в зависимост от тежестта или опасността на положения труд. Паралелно със създаване на такава организация на обществения, икономически и културен живот, за премахване на привилегиите и преодоляване на мизерията, на кризата и разрухата, на глада и студа, които днешният режим ще ни остави в "наследство", ние анархистите сме за ПРОВЕЖДАНЕ И НА СЛЕДНИТЕ ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ: - Конфискация на личните и колективни влогове, на движимите и недвижими имущества на "номенклатурата" и забогатялите под нейна протекция спекуланти и мошеници във всички сфери на политическия, стопански и културен живот, и предоставянето на тези средства на общините за ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ от общите им събрания, с оглед удовлетворяване нуждите на най-онеправданнте и лишените. По този начин, още веднага ще могат да се удовлетворят най-крещящите нужди от жилища, сгради за обществено ползване, транспорт и снабдяване на населението с "дефицитни" храни, лекарства, апарати и уреди. - Включване на всички уволнени паразити от държавния и партиен апарати в производството (тъй като те едва ли са годни за друга дейност след дългата им деквалификация в чиновническите кабинети) - на работа във фабрики и земеделски стопанства срещу възнаграждението на средния работник, което ще позволи да се намали работното време за всички останали и увеличат доходите им. - Въвеждане на ПОДВИЖНИ СКАЛИ на работно време и на възнаграждения, с оглед възможните съкращения на днес заетите в дадени предприятия и служби, закриване на предприятия и дори на цяли клонове от днешната колониална икономика, както и поради наличието на инфлационни процеси до овладяването им. - Премахване на привилегиите на "номенклатурчиците" заедно със самите тях и изравняване на пенсиите им със "средно-статистическите", за да се увеличат тези на двата милиона, живущи днес на ръба на глада. - Спиране на всякакви инвестиции за внос и производство на оръжия, военни и полицейски съоръжения, и пренасочване на освободените средства и работна ръка в други браншове на индустрията или на селското стопанство и на преработващите продукцията му в леката промишленост. - Анулиране на заемите, които номенклатурата е взела от западните и съветски банкери за своите паразитни нужди, прищевки и поддръжка на репресивния си и шпионски апарат. - Денонсиране на всякакви неравноправни стопански, търговски, финансови, военни, културни и пр. договори със СССР или с коя и да е друга страна, с оглед ликвидиране на полуколониалния статут и експлоатация на българския народ. Спестените чрез тези мерки средства ще позволят увеличение на стандарта на населението и ускоряване на общото развитие на страната, която е на "третосветовно равнище". Ние анархистите считаме, че тази програма на СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ще бъде безкрайно обогатена от инициативите и историческото творчество на милиони индивиди, скъсали с робската психика, покорност, послушание и мълчание, и излезли решително на арената на обществените борби. Заедно с това, само след реализацията й, ще може да се говори за равенство, свобода и солидарност между всички хора на труда. Само тогава свободата на личността, на нейните инициативи и творчество, свободите на словото и печата, на организирането и събранията ще станат реалност и основа за вземане на колективни, оптимални решения по всички въпроси на обществения, икономически, международен и културен живот.” ГК Отново, както във всяка една от предшестващите години, аз не се изморявах да повтарям (без особени резултати) и да изпращам нашите програмни послания, с надеждата да бъдат чути в България и гласът ни да достигне до подготвяната конференция на анархистите в Казанлък през май. Понеже на апела на “репресираните” за публично поемане от БКП на вината за невинните жертви на болшевишкия терор, Филип Боков-син отговори цинично: “Вината ние поемаме само с мезета”, публикувахме и “ПЪРВИЯТ ЗАКОН НА ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ”: “Степента на развитост, достигната от дадена цивилизация, е обратно-пропорционална на броя на обитаващите я БОКОВЦИ.”(*) (*) Виж значението на “боков” в речника на турско-езичните чуждици!
“Преустроилият” се орган на казионните профсъюзи с главен редактор Тошо Тошев – небезизвестен доносник на ДС и радетел за “истината” - реагираше нервно: “В редакцията получаваме всякакви издания. Но такъв вестник още не бе идвал. Пристигна малко криминално, без адрес на подателя. Клеймо на плика показва, че той е тръгнал към България от пощенската станция на парижката Източна гара. Иначе колоритният вестник на 8 стр., които са на хубава хартия, се казва “АНАРХИСТ”, брой 1 от март 1990 г. Там, където на други вестници пише “Пролетарии от всички страни...”, е отбелязано “СТРАСТТА ДА РАЗРУШИМ ДЪРЖАВАТА И Я ЗАМЕНИМ СЪС САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ФЕДЕРАЦИЯ НА КОМУНИТЕ (СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ОБЩИНИ) Е ТВОРЧЕСКА СТРАСТ!!!” Уводната статия от анонимната организация на анархистите е озаглавена “Фалитът на диктатурите. Бием тревога! На борба за Свобода!” Авторът на програмната статия, подписал се Г.Константинов, е категоричен, че след ликвидирането на държавата и нейната стопанска бюрокрация, трудовите колективи трябва да завземат предприятията в индустрията, земеделието и услугите (всичко това твърде много прилича на получилото печална слава предаване на собствеността ЗА СТОПАНИСВАНЕ от трудовите колективи, което бе венец на живковата демократизация и перестройка). Не зная кои са въпросните задгранични поборници на БЕЗРЕДИЕТО, но ние и без това сега достатъчно сме се разбъркали та едва ли ни е необходимо още повече да се стремим към ентропията... Петър ТОМОВ” До този момент, това беше единствената анархистическа изява, “удостоена с вниманието на голямата преса”, за което би трябвало да ни се благодари. Тъй като вниманието на “трудовия” мастурбант беше привлечено от моята статия, Парижката организация ме натовари да изпратя следното ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА НА ЖЪЛТИЯ ВЕСТНИК “ТРУД” Дами и Господа, Във връзка с антрефилето “Обади се и Анархията”, съм замолен да ви отговоря от името на редакционната колегия на в-к “АНАРХИСТ”. Напълно разбираеми са вашите страхове от “безредието и разбъркванията”, както и надеждите ви да се избегне “ентропийнната смърт” на държавата и капитала, като се вдъхне живот на номенклатурните паразити, посредством капиталистическата алчност, предприемаческата енергия и зоологическия егоизъм на излезлите от техните среди гангстери и мошеници. Вие и вашият журналист П.Томов сте смутени и от нашата “криминалност и анонимност”. За да разсеем смущенията ви, които едва ли са резултат само на “идеологическо безкултурие”, разбулваме “мистерията”. Аз и моите другари емигранти принадлежим към анархистическото движение, родено в окървавените борби на пролетариата с държавата и капитала за Хляб и Свобода. В тях, един от главните ни врагове бе и си остава държавно-капиталистическата система и нейната диктатура, на която всички вие до вчера служихте така усърдно, а днес сте се запретнали да “разграждате”. Тази борба ние водим от времето, когато вашата система се съдържаше в ембрионално състояние, в писанията на нейните идеолози-“класици” Маркс и Енгелс. Тя продължи през последвалите фази на реализацията й от Ленин и Сталин до... тодор живков (с извинение) и техните днешни наследници. Тази борба ще завърши само след окончателното унищожение на всички форми на държавното насилие и наемния труд. Редакционната колегия на в-к “Анархист” и излъчилата я задгранична организация на анархистите от България се състои изключително от наемни работници, препитаващи се с физически или умствен труд (от тези, които “няма какво да загубят, освен веригите си”). Сред нас има български революционери, участвали и участващи в борбите на народа срещу всички разновидности на отечествената тирания и експлоатация от 1923 – 1925 г., през съпротивата срещу фашизоидния режим 1934 – 1944 г. до спихналата се еднопартийна диктатура на държавния капитал. Ние сме били нелегални, партизани, концлагеристи, затворници и си оставаме бойци от армията на тайната или явна война срещу болшевишкия и всякакъв обскурантизъм. Колкото до пишещия ви тези редове – аз съм математик, прекарал 10 години (1953 – 1962 г.) в затворите на вашата “народна република”. “Престъпленията” за които бях изпратен там, са серия от словесни и обикновени бомбени “атентати” срещу сталинистката диктатура, сред тях - взривяване на статуя на Сталин на 3 март 1953 г. в “Парка на свободата”. Поех пътя на емиграцията, който в много отношения е по-тежък от този в затвора, през 1973 г., след като бях предупреден многократно от ваши “отговорни другари” за подготвяния нов процес, който по сценария на ДС трябваше да завърши... летално. Сред предупредилите ме бе и бившият член на политбюро на ц.к. на б.к.п. и предишен председател на казионните профсъюзи – Петър Дюлгеров. Подробности за моята биография можете да научите както от него, така и от вездесъщите “органи”, с които, както личи по всичко, пъпната ви връв все още не е срязана. Толкова по личните въпроси, които в случая са маловажни и с които не бих искал да забавлявам жадното за сензациите ви филистерство. Смущаващата ви наша “анонимност” е продиктувана от изразеното от парижкия комунар Йожен Варлен желание: “Неизвестни и излезли от народа, ние искаме да се върнем пак при него, в нашата анонимност, след като свършим своето дело – СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ”. Нашата програма, която ви разстройва, не е плод на кабинетни мислители, нито на партийни шмекери, притиснати до стената от революционната криза. Още преди 120 години Михаил Бакунин беше я изразил лаконично с едно изречение: “СВОБОДАТА БЕЗ СОЦИАЛИЗЪМ Е НЕСПРАВЕДЛИВОСТ И ПРИВИЛЕГИЯ, А СОЦИАЛИЗМЪТ БЕЗ СВОБОДА Е РОБСТВО И СКОТСТВО!” Това е програмата на всяка действително голяма Социална революция – от Парижката Комуна (1871 г.), през Руската (1917- 1921 г.), за която поредният и навярно последен полукласик на маркс-ленинизма М. Горбачов каза, че “тя щяла да се разрази в повсеместен анархистически метеж (какъв ужас!), ако не била болшевишката диктатура на лениновата партия”. Без да се впускам в изложение и анализ на революционните анархистически действия в Украйна и Кронщад през този период, ще ви напомня, че същата програма имаха и революциите в Испания (1936 – 1939 г.) и в Унгария през октомври-ноември 1956 г. Тя ще бъде програмата и на всяка бъдеща революция на пролетариата, включая на зреещата пред очите ви в необятните простори от Владивосток и Шангхай до Белград и Берлин... Нечистоплътната амалгама между нея и тодорживковите “съображения и концепции”, свидетелства, че ще напуснете този свят не “преустроени” и неосвободени от сталинските “методи”. Сталин е мъртъв, но неговият вампир ви е яхнал и вие сте негодни да го отхвърлите от себе си. Върху жълтите страници на в-к “Труд”, вие се опитвате да бракосъчетаете неграмотните, еклектически недомислия на страдащия от запек и деменция колективен партиен “мозък” и на неговата последна еманация – арестувания “тато” от когото до вчера се възхищавахте безмерно и поддържахте “безрезервно” с анархистическата програма за унищожение на държавата с партийния, полицейски, военен, съдебен и стопански бюрократичен апарат и заместването им във всички сфери на обществения, икономически и културен живот с ГЕНЕРАЛИЗИРАНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯ НАРОД. O tempora, o mores!, би казал нашият Ботев. Прочее, аз ви отправям едно предизвикателство: Публикувайте във вестника си статията от “Анархист” – “ПОЛОЖЕНИЕТО И ИЗХОДА ОТ НЕГО”! Това би било тест за вашата “независимост” и интелектуален кураж. Дайте й “гласнност” и я придружете с каквито искате “научни” критики и ругатни! Но оставете българските пролетарии да отсъдят сами: Кой? – вие или ние сме изразители на днешните му и утрешни интереси и стремежи? Още повече, че в нея са формулирани съдбоносни въпроси, които развитието на кризата – искаме или не – ще постави с цялата им неумолимост пред българския народ! Проявете малко повече кураж и самостоятелност, дами и господа! Вижте вашите господари от върхушката! Те отварят страниците на своята преса за всевъзможни тъмни субекти от рода на бившето “величество” Симеон-2, главорези от рода на Ванчо Михайлов или успешни гешефтари, кореспонденти и агенти, идващи на тълпи от чужбина. В очакване на вашия отговор, дами и господа колкото и трудно да ми е да го произнеса, оставам с уважение (за сега!) Георги Константинов П.П. Интересуващият ви наш адрес ще намерите на последната 8-а стр. в мартенския брой на “Анархист”. Така нашата кореспонденция ще изгуби своя “мистериозен” и “малко криминален характер”. Париж, 28 март 1990 г. ***
Газетарите - клозетни плъхове не ме смущаваха, а реакциите и линията на нашите анархисти, които, още преди да бъдат легализирани, вече бяха готови да “спазват устава и програмата” с които, следвайки съветите на Георги Хаджиев, искаха да се регистрират “като политическа партия по закона за дома и за семейството”. Неколцина се обадиха, за да ни обвинят, “заклеймят” и да се разграничат от нас - “провокаторите”, които със своите авантюристични и екстремистки забежки, могли да послужат на демократизиралите се довчерашни инквизитори и палачи да ги върнат обратно в концлагерите и затворите. (Тази дума “екстремизъм”, вкарана в оборот от изплашените от възмездието номенклатурни престъпници, беше станала любима и модна за “опозиционерите” и за влачещите се в опашката им наши “революционери”.) Техният страх по нищо не отстъпваше, ако ли не бе и по-голям от този на властниците под чиито крака почвата се тресеше. В името на “оцеляването” наследниците на Шейтанов и Икономов се държаха като зайци пред зиналата паст на питон. Някога се шегувахме: “Партийците ще умрат от страх, а ние - от чакане.” Действителността се оказа по-различна от вица. Времето за чакане приключи, но заедно с него и революционерите бяха обявени от своите за... провокатори. Опортюнизмът беше на път да удържи пълна победа и “милитантите”, твърдо решени да съхранят кадрите (от чийто джобове се подаваха некролозите), заявявяваха, че “позициите на Г.Х. са по-правилни”. Това, че старият клеветник и интригант действаше обективно в унисон и в полза на копоите от ДС за всяване на недоверие и за нашето изолиране, изглежда не ги смущаваше ни най-малко. А може би ги и устройваше? Същевременно, блъскайки своите окръжни, циркуляри и антрефилета Хаджиев-“Балкански”, заедно с двамата си апапи - Танас Дочолу и Ванко Харсъзина, продължи своето кално дело със завидна упоритост и постоянство. Той бе упълномощил, като свой емисар бившият ми патрон Танас Карталски – шеф и собственик на предприятие за електрификация на сгради и апартаменти - да разнася неговите “официални и нелегални послания” и махзари из всички кътчета на България, където имаше някой оцелял анархист. Самият Г.Х. вземаше най-дейно участие в това “активно мероприятие” на ДС - устно когато биваше в България или писмено когато се оттегляше на почивка във втората си родина - V-та Френска република. За информация, прибавям откъси-мостри от тази му “легална и нелегална” дейност. Те ни бяха предадени от някои от неговите български адресати. В априлския брой на “НП” за 1990 г. на първа страница беше поместена следната “уводна” оценка на текущия момент и придружаващата я “научна” прогноза: “У НАС – КАКВО СТАВА И ЩЕ СТАВА... Българските комунисти или тези, които направиха промяната на 10 ноември, се показаха умни и ние ги поздравяваме за това, защото избегнаха проливането на кърви, като събратята им в Румъния. Но сега упорстват в поддържането на хаоса и кашата в страната. Политическият живот се характеризира със скучна инфлация на приказки както отстрана на новата управляваща върхушка, тъй и от политиците на кръглата маса с постоянни зиг-зази от декларации, проекти, предложения, “споразумения” и отстъпления в стремленията на всички за власт и подялба на власт. Последните впечатления от поведението и тактиката на отречения Тодор Живков очакващ дълго да падне Горбачов, за да продължава да изпълнява “историческата си мисия”. Не знаем още каква е действителната му участ, но убедени сме, че ако неговите наследници поддържат същите илюзии, ще имат същата участ. А последиците за страната ще бъдат... кърви. По-изобилни кърви от тези в Румъния! Ние не ги желаем, дори ако те бъдат кърви предимно на тези, които живеят с илюзиите. Разберете всички, че това, което става не е преходно явление, опростено представяно като “горбачовизъм”, а резултат на решение взето на най-високо равнище за ликвидиране на маркс-ленинизма в световен мащаб. Събитията са необратими! Господа “другари”, бързайте да се равните на линия, докато не стане много късно! РАВНИС НАПРАВО! По линията на историческото развитие!” БЕЗ КОМЕНТАР за “поздравленията” и “линията на историческото развитие”... Друга статия в същия брой, подписана от “самия” Георги ХАДЖИЕВ: “Бием тревога – ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ ГЛАДА! Многобройни и сложни проблеми предстоят да се решават, както за правителството, тъй и за опозицията и за евентуалното ново правителство. Между тях, най-неотложният е този за земеделието в текущото му състояние, за тазгодишното му производство, а не за самата земя и нейното владеене и стопанисване... Според нас, най-правилно, най-“демократично” и най-практическо провеждане на една нова аграрна реформа, която би зачитала едновременно кооперативното и едноличното стопанисване на частно-собственически или на обществени – общински и държавни – земи би било това, което се извършва от местни свободно избрани общоселски комисии с участието на специалисти. Но това също изисква време. То не може да се постигне в един сезон на непрекъсната и усилена полска работа... Сега сме в период на подготовка и почистване на земята, на сеитба на пролетни култури, на полагане грижи за тях, третиране, поливане и т.н. След това идва период на прибиране на реколтата и пр., и пр... Съществуващите, макар и на сила създадени кооперативи, колективи и пр. разполагат с машини и различни пособия, макар и да са значително изхабени. При тези условия, най-разумно е от гледището на общия интерес, за нормалната икономика, да се приеме за текущата година съществуващата действителност, като се полагат общи усилия на целия народ за приключване възможно по-успешно с общата реколта... Ако се премине веднага към раздаване на земи, като частни или под аренда, дори и да се постигнат известни резултати, може да се очаква с положителност известен хаос в стопанисването с крайно дефектна реколта, която ще доведе до всеобщо лишение от земеделски произведения и до остър глад... Като се разсъждава от общочовешко гледище и като не се водим от догми и от късогледи социал-политически съображения, ние не можем да приемем демагогски постановления, нито безотговорни опозиционни лозунги за раздаване на земи, а трябва да направим всичко възможно за избягване на един всеобщ глад през текущата година.” Също без коментар, относно най-неотложния от агрономско гледище въпрос и отлагане на всякакви революционни акции до гръцките Календи. На “нелегална” почва, в свое “Писмо до млад, надежден и отговорен другар, когото си позволявам да считам за мой духовен наследник” (става дума за Весел Момчев от В. Търново), върху 1/3 от началната страница Г.Хаджиев посвещава “наследника” в своята позитивна дейност: “Създал, поддържал и още поддържа висок престиж. Играл първостепенна идейна, ориентировачна и организационна роля в средите на емигрантите и световното синдикално и безвластническо движение. На нас се дължи създаването и идейната и организационна ориентация на Интернационала и относителната стабилизация на МРА (мамма мия!), публикацията на “Наш път” и на десетки книги и брошури, участието ни като оратори (“на човешкия род”) на митинги и събрания във Франция, Португалия и Швеция. Публикуваните информационни и идейно-ориентировачни наши статии в чуждата (анархистическа, все пак) идейна и синдикална преса са предмет на ценени колекции на изтъкнати деятели...”. След което върху 4 гъсто изписани и снабдени с ксерокопия страници “Д-р” Г(аню) ”Балкански” натопява говнатарката си в кофата и продължава да маже: “Но, независимо от нас, които продължаваме да я развиваме и никой не може да ни спре, има и крайно отрицателни прояви и то такива, които не са отбелязани НИКОГА И В НИКОЕ ДРУГО СВЕТОВНО ДВИЖЕНИЕ. Тя е тъкмо предмет на това най-обективно писание, за което авторът носи пълна организационна и морална отговорност, дори пред един организационен съд, готов да отговаря с главата си. Касае се за едно провокационно, абсолютно доказано с писмени документи, дело. Същото продължава и ангажира всецяло ШЕСТ ЛИЦА: Георги Константинов, Георги Илиев, Димо Димов, Антон Николов, Трендафил Марулевски и Никола Чорбаджиев. (Пропуснат е седмият - Диню Динев, бивш редактор на в-к “Работническа Мисъл” в България.)
Следват аналогични характеристики на останалите “лица”, които ще спестя на читателя. По-нататък Г.Х. предупреждава: “Провокационната дейност продължава и може да нанесе много сериозни вреди на движението в България, ако не бъде навреме и решително отстранена. Такава е и конкретната цел на моята преди всичко лична инициатива, но продиктувана съвсем не от лични чувства и настроения, каквито са ми напълно чужди, а само от организационни, напълно отговорни мотиви и задължения.” Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|