* ПОСЛЕДНО (?) ИНТЕРМЕЦО

В архивите на копоите – NIHILUM.

На следващия ден трябваше да отидем в м-во на правосъдието, за да получим бележки, че сме български граждани, с които да оформим българските си лични карти и международни паспорти.

Там уредиха формалностите за всеки от групата емигранти. Само за мене “не знаеха дали не съм лишен от българско гражданство или сам да не съм подавал молба да ме освободят от него, защото съм липсвал в картотеката им и ако искам да си оправя документите, трябвало да заведа дело...”

Така приключиха първите вълнения от срещата ми с родината, след една тъй дълга раздяла...
ЕПИЛОГ
ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е УЗРЯЛА ЗА СМЪРТТА,

КОГАТО Е СЪЗДАЛА И РАЗВИЛА В СЕБЕ СИ

ВСИЧКИ ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИЧЕСКИ

ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА Я УНИЩОЖАТ.

Бакунин

Тук завършват моите емигрантски спомени. В тях разказах: за сизифовите ни усилия да създадем в чужбина една аргументирана и актуална, мотивирана и мотивираща революционна пропаганда; за търсенето на начини за нелегалното й вкарване и разпространение в България, с цел изграждане на някаква макар и ембрионална, но възпроизвеждаща се бойна организация. Ние вярвахме, че в надвисващата криза над империята тя ще може да послужи, ако не като детонатор на експлозията, помитаща диктатурата на номенклатурата, поне да изиграе ролята на “пеперуден полъх над океана...”

В мемоарите си описах част от инициативите, действията, противодействията и бездействията, които придружаваха тези наши усилия, завършили с фиаско, както толкова други революционни замисли, инициативи и опити в отечествената история.

ЗАЩО? Когато след година и половина от началото на “новата посттоталитарна ера” се завърнахме в БГ, ситуацията беше следната:

1. Благодарение на “благоприятните вътрешни и международни условия”, опортюнизмът бе удържал пълна победа. Нямаше нито революционна воля, нито революционна мисъл. Ние не успяхме да подпомогнем появата им, а у малцината оцеляли анархисти от вътрешността революционната страст беше угаснала и бунтовното слово им звучеше като провокация.
2. Народът или по-скоро пролетариатът, или най-точно бачкаториатът, който представляваше 85 – 90 % от населението, също беше далече от мисълта, че е възможно революционно решение на собствените му проблеми.
3. С известни нюанси положението беше същото в целия “променящ се Изток” – и в метрополията, и в колониите. Над превърнатия в огромно блато бълбукащ “океан” от Берлин до Владивосток се пукаха мехури от смрадлив газ и се появяваха фалшиви пламъци, които мамеха масите и устройваха “елитите”.
4. Изгубила Студената война, Москва отстъпваше без бой и със скимтене, приемайки условията на капитулацията: диктатурата трябва да се префасонира в демокрация, а номенклатурата в буржоазия, но след метаморфозите и мутациите нейното господство над “бачкаториата” може и трябва да се съхрани.
5. Това стана със съгласието и с помощта на “Запада”. За да избегне глобалната социална катастрофа, която според Зоненфелд би му струвала “по-скъпо от Третата световна война”, капиталът предпочете интегриране в своето семейство на един не съвсем чистокръвен мелез.

Така постигнатият консенсус, откри пътя за “конвергенция на елитите”. Това не беше мечтаният Край на историята, но макар и временно, превърна най-добрият от всички възможни светове в ГЛОБАЛНО СЕЛО.

Нашата роля е спомагателна: ние работим в сферите на революционната теория, програма, пропаганда и организация без които ефикасната революционна практика на масите е невъзможна, а без двете няма да има и победоносна революция и вместо краят на историята, ще настъпи краят на човешкия род.

Затова, макар и “от нулата”, е необходимо да започнем с ПРОПАГАНДА, с АГИТИАЦИЯ, с ОРГАНИЗАЦИЯ и с АКЦИИ! Но акции решителни, безкомпромисни и безпощадни, чак когато се е стигнало до определена КРИТИЧНА МАСА. За да я създадем, е нужна самоотвержена, постоянна, системна и педантична работа, като тази на четиритактов мотор! Без да си въобразяваме, че ще съборим кочината и построим на нейно място хигиеничен тристаен само с еднократно действие! Пътят е дълъг, стръмен и... кален, но сега, може би за пръв път в човешката история, ще имаме възможност да го извървим докрай...

За младите, които ще ни наследят, остава тази поука от всичко, което се случи: в епоха на глобализъм само интернационалната революционна ситуация и организация могат да доведат обществената еволюция до желаното решение на социалния въпрос в планетарен мащаб.

И така - ДЕРЗАЙТЕ!

__________________
[(*) По време на Великата Френска революция за пет години - от 1789 до 1794 г. - се стигна от граф Мирабо до Робеспиер и “бесните”. При Руската - за 9-те месеца на 1917 г., начиная от февруари, Николай II бе заменен от княз Лвов, последван от Милюков, Керенски и Ленин, след което, макар и за кратко, Махно и Кронщад очертаха през 1917 – 1921 г. контурите на Третата революция – Революцията на бъдещето. Тези възходящи етапи на триумфиращите революции са известни като “олевяване”.]

*

Епилогът ще бъде и пролог към V-ата част на моите мемоари: “ЗАВРЪЩАНЕ в СТРАНАТА НА ЛИЛИПУТИТЕ”, която, “Инч Аллах”, имам намерение да завърша преди да се сбогуваме...