Георги Константинов емигрантски спомени том 4
Изтегляне 7.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- От младите работници, техници и инженери зависи да вдъхнат борчески дух в синдикатите
- Вместо това те отдавна, на тълпи, избраха... “Терминал-2
- Трябва да се отиде при учениците със слово и книги, да им се каже цялата истина и им се помогне да създадат свой революционен вестник или бюлетин.
- ПРИЕМСТВЕНОСТТА В ИКОНОМИЧЕСКОТО ГОСПОДСТВО
- „Ще допуснем ли българската революция да продължава вечно”
- Страната постепенно се превръща в един огромен „битак” и бардак, което някои наричат „стопанско оживление” вследствие... добродетелите на пазарната икономика.
- ДЪРЖАВНИТЕ КАПИТАЛИСТИ СА ГОТОВИ ЗА „ПРИВАТИЗАЦИЯТА
| Благодарение на гъдела на властта и на корупцията, в света има толкова многоцветни профсъюзи, най-вече жълти. Затова толкова често стачните борби завършват с поражение или се превръщат във фарс, който профсъюзните бюрократи се стремят не безуспешно да заменят с „кръгли маси” и задкулисни пазарлъци.
От младите работници, техници и инженери зависи да вдъхнат борчески дух в синдикатите и прогонят от ръководствата им всякакви бюрократи, кариеристи и лумпени, способни да превърнат всяко поприще в сергия и „келепир". (NB-2016: Вместо това те отдавна, на тълпи, избраха... “Терминал-2”.) СТУДЕНСТВОТО И МЛАДИТЕ В тази зимна картина студентите често влизаха в театрални дуели с властта. Тяхната „независима” федерация, която някои имат идиотската, чисто българска идея, да превърнат в политическа партия, (която очевидно ще се нуждае от „вечни студенти” за ръководните си кадри), е много далече от ролята на мотор на действителната, радикална промяна, която е нужна на българския народ. Друго едва ли може и да се очаква. Поради социалните и политически условия, в които по време на „тоталитаризма” се извършваше рекрутирането на студенството, преобладаващият процент от него излиза от средите на долните и средни етажи на управляващата класа, (висшите й „ешелони” изпращат своите отрочета в реномираните западни университети). И понеже „крушата не пада по-далече от дървото”, а апостолската самопожертвувателност на руските нихилисти, народоволци и пр. е съвсем чужда на меркантилния дух, който пронизва всички пластове на българското „социалистическо” еснафство, в това число университетското, нито един от тези студенти не напусна стените на „алма матер”, за да отиде „сред народа”. Една госпожа, която по едно време обявиха за „българка номер 1” на изтеклата година, ни обясняваше, че ограничили достъпа на студентите до нашумелия „Клуб за гласност и преустройство", за да не пострадали и си гледали... уроците. И те я послушали... Ако в една епоха, в която старата обществена сграда се руши над главите ни, младите не могат да изоставят за 6 месеца или година личните си, професионални, кариеристични или научни интереси на заден план и отидат да вършат апостолска работа сред работници, селяни, ученици и войници, каузата на свободата може да се смята отнапред загубена. Най-вероятно е сградата на диктатурата да се срути над нас и ни погребе под развалините си. Такава опасност има, ако се съди по това, че не малък процент от тия студенти, вместо сред народа, побързаха да се озоват с паспортите си на Запад, в търсене на „Елдорадо”. Само решителни действия и промени, съобразени с нуждите на народа, могат да го спасят. Те винаги са били дело на младостта. И днес надеждата е в най-младите - тези, които са в различните средни училища. Те, поради всеобщността на средното образование, представляват по-адекватно народа, отколкото студенството. Всичко трябва да започне с разтърсването и пробуждането им от летаргията и апатията, с освобождаването им от страха, който са им насаждали уплашените им родители. Трябва да им се помогне да преодолеят оглупяването, с което ги импрегнира министерството на „народната просвета”. Да излезнат от всеобщата инфантилност, в чийто пашкул старческата, склеротична върхушка на властта бе обвила цялото общество. Властта, вероятно в съгласие с различните „главни и второстепенни политически сили”, ще направи и невъзможното, за да наложи мораториум и над младостта и мисълта, под предлог на непълнолетие и „деполитизация”. Този опит да се заключат учениците в „кулите на зубрачеството” и се изолират от историческите събития, от които зависи на първо място собственото им бъдеще, трябва да бъде осуетен С ВСИЧКИ СРЕДСТВА, против всякакви аргументи или репресивни мерки. Трябва да се отиде при учениците със слово и книги, да им се каже цялата истина и им се помогне да създадат свой революционен вестник или бюлетин. От гимназиите и техникумите трябва да излезнат апостолите на борбата, от които има нужда нашето смазано, измамено и покрусено общество. Резултатното насочване, координиране и провеждане на тази борба в защита на РЕАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ и интереси на народа, за решаване на общите проблеми, изисква създаването на РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ. В нея главна роля ще играят младите, както е било винаги. Трябва да се действа смело, интелигентно и незабавно в средите на младежта, на синдикатите и на обезправените малцинства за създаване на общ РЕВОЛЮЦИОНЕН ФРОНТ срещу държавно-полицейската агентура. Фронт, който да се противопостави на оплитането им в мрежите й, против дезорганизацията и демобилизацията на народа. Преди да са успели напълно да го превърнат в апендикс на ремонтираните си и многолики дружества и „младежки организации” или да го блъснат в редовете на подготвяния, с отчитане на досегашния опит и грешки, втори ешелон на опозицията. Опозиция, която прокламира своето десничарство и предпочитания към монархията; която програмно не се различава от СДС, (който пък от своя страна е доближил до себе си „реформиращата се" като... хамелеон БСП). Опозиция, която ще се отлее в няколко нови съюзи или центрове, които имат вече затруднения при избора на инициалите си (както беше с цвета на изборните бюлетини), или ще ги обедини в някакъв „национал-демократичен-либерално-консервативен-християн-прогресивно-патриотичен- монархически-републикански бизнес блок или сговор.” Опозиция, която се подготвя, ако СДС се дискредитира напълно или разпадне, да поеме неговата роля в нескончаемия „мирен преход”, чрез който апаратът на БСП иска да заличи следите на миналите си престъпления, да укрие и трансформира богатствата и привилегиите си в духа на новото бизнесвреме, за да продължи да доминира с нови средства във всички стари сфери на властта: държава, собственост, масмедии, образование, култура и дори... в „Светия Синод”. Защото, „както ни учи” Клаузевиц: ДНЕШНАТА И УТРЕШНА ПОЛИТИКА НА БСП Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ С ДРУГИ СРЕДСТВА НА ВЧЕРАШНАТА БЕЗМИЛОСТНА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, КОЯТО БКП ВОДИ така педантично, акуратно и със завидно постоянство ПРЕЗ ИЗТЕКЛИТЕ 45 ГОДИНИ. В заключение към „мирния преход” в политиката и „демократизацията” на държавната машина, следва да кажем: АКО АПАРАТЪТ НА б.с.п. И НЕГОВИТЕ ПИПАЛА - репресивните институции на държавата НЕ БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ, демокрацията ще запази стария „народно-демократичен” привкус, неговите метастази, макар и претърпели мутации, ще продължат да се разпростират във всички органи и клетки на обществото. Старата „Нова класа” ще гарантира ПРИЕМСТВЕНОСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ ВЛАСТ и съхрани доминиращото си положение в строящата се пазарна демокрация, минирана в перспектива с динамита на същите противоречия и проблеми, които по сложност и тежест по нищо няма да отстъпват на вчерашните и тогава НИКАКВА МИРНА ПРОМЯНА НЯМА ДА БЪДЕ ВЪЗМОЖНА! Такова е днешното политическо и парламентарно-правителствено положение в страната, блокирано от неутолимата жажда на апаратчиците за власт, от безпомощността на опозицията и общата стратегия на консенсус и мораториум върху аспирациите и борбите на народа. Такива са някои от НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ за ИЗХОД от задънената улица, по която върхушката на БСП води не само оредяващата и трудно проумяваща МЕТАМОРФОЗИТЕ своя членска маса, но и народа. ПРИЕМСТВЕНОСТТА В ИКОНОМИЧЕСКОТО ГОСПОДСТВО „Мирният преход” в икономиката е проектиран като ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ В ЧАСТЕН. По него ПРОГРАМНИ РАЗЛИЧИЯ между „основните политически сили” няма. Избягвайки да нарекат нещата със собствените им имена, вместо капитализъм, всички говорят за „пазарно стопанство” и „приватизация”, надявайки се с тази вносна терминология да камуфлират същественото в намеренията си. Единствената „принципна” разлика, както личи от дебатите в парламента и пресата, се свежда до това, кои да бъдат новите частни собственици в стопанството на страната. И тук естествено всеки тегли чергата към себе си - „номенклатурата” изтъква своя опит и познания, а опозицията употребява морални възражения срещу апетита на старите господари, които изпълняваха чрез държавната власт своята функция на работодатели и капиталисти. Както знаем, моралът няма особена тежест в света на аферизма. След многото диспути и програми, вече спорове по същество няма. БСП превръща, по маниера на църквата своя „демократически социализъм” в задгробен идеал, а опозицията получи „теоретическо” удовлетворение, обвинявайки Луканов и неговата партия, че ограбили... програмата на СДС. Нещо повече, след като влезнаха в общо правителство, сега вече никой от контрагентите не говори за „шокова терапия”, защото очевидно опитът на изпреварилите ни Централно-европейски страни не е много окуражителен. (Американски „експерти” започват напоследък да съветват за постепенност в „приватизирането” на държавната собственост и считат, че за още доста години държавата ще остане като „пръв между равните” партньор в стопанството и... грабежа.) Навярно в процеса на конкубината между БСП и опозицията, споровете ще акцентират върху темповете и процентите, „полагащи се” на частната и държавна собственост в българската икономика и дяла от „капитанските” места в „бизнеса”. Което не изключва появата на ултра-либерални или консервативни (ако тия понятия, наследени от миналото на Британското кралство, все още имат някаква стойност у нас) тенденции, сред някои от най-ощетените от „консенсуса” партии, лишени от достъп до „вимето на народа” и „синия ТВ-екран”, и неуспели да проникнат в парламентарната светая-светих на българския политически живот през юни миналата година. Тези политически дуели и интриги нямат особено значение. Опозиционните бръщолевения не трябва да мамят никого. Подобно търкалящите се и оглаждащи се воденични камъни, влезлите заедно във властта противници стават “валчести сериозни държавни мъже” и заместват „принципите си” с... проценти. „Гласовете на разума” се чуха и сред бившата опозиция, още на другия ден след като нейни представители влезнаха в правителството. Същите метаморфози се извършиха преди това с „надпартийния” председател-,,президент”. В новогодишната си реч той заяви, че 1990 г. е била „политическа”, а 1991 г. трябва да бъде „икономическа”, тъй като гросо-модо проблемите на политическата революция можели да се считат за решени след като си разделиха кабинетите в горния етаж на властта със... Семерджиев. Подобни симбиози се извършват в парламента, в неговите комисии и контактни групи. (Както ни обясняваше зам-ръководителят на „голямата” опозиционна партия - БРСДП, бивш затворник и настоящ член на ВНС: „Човешко е като сме непрекъснато заедно да се сближим и дори сприятелим”. Така е и във временните общински „управи”.) В голяма статия - „Ще допуснем ли българската революция да продължава вечно?” (в-к „Демокрация” от 27 декември 1990 г.) - видният опозиционен журналист, диуретик на нашия „испански преход" и депутат от радикалната партия, Николай СЛАТИНСКИ, призовава опозицията да се противопостави на „есклацията на стремежите” и „синдрома на перманентната революция”. Той пише дословно: „За каква победа може да става дума, ще попитат хората, след като много от бившите номенклатурни босове сега пак са най-отгоре? Този въпрос е логичен.. Мнозина жадуват изсичането й до корен (на номенклатурата) и си я представят като основен доставчик на обикновени служители, общи работници и дори на затворници (Какъв ужас!). Трябва ДА ПОМОГНЕМ (тлъстият курсив е мой - Г.К.) на директори и шефове на държавни фирми да станат бъдещи капиталисти. ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА БЯХА ТАКИВА, че талантливите и предприемчивите можеха да растат много по-бързо и по-леко, ако ставаха номенклатура. Това са специалисти с връзки в деловия свят, с огромен управленски опит, с изключително ценни познания, с определено лидерско и собственическо самочувствие. В тях партията-държава е вложила значителни средства (защото те са нейното възпроизводство като власт и мощ) и някои от тях са усвоили част от тия средства - поне дотолкова, че да стартират днес в големия бизнес от най-удобната позиция.” По-нататък „опозиционният” Смердяков, който е къде по-вонлив от прототипа си у Достоевски, смята, че номенклатурчиците, които са прекарали поне пет години в системата, са вече „вътре”, корумпирани до мозъка на костите си и с чувство за безнаказаност, но какво да се прави „такова е било времето”. Сега трябва да се мисли реалистично. Не може и не трябва да им се търси отговорност, защото повечето виновни ще се измъкнат „сухи от водата”: ще обърнат два-три пъти мръсните пари и иди им търси следите, а на това отгоре „те са вплели в паяжината си всички - и милиция, и съд, и прокуратура, и общинска управа...”, за да завърши: „Като резултат от горните разсъждения, може би от 50 до 70 на сто от днешните стопански ръководители утре ще станат наши работодатели. С тази констатация се сблъскаха изпреварилите ни братски страни, на нея ще се натъкнем и ние”. Цитатът се оказа малко длъжък, но мислим, бе необходимо да се предостави на вниманието на читателите. На това място няма да му правим коментар, но всеки трябва да види в каква посока искат да ориентират сътрудничеството „на стопанския фронт” и икономическия преход. Разбира се, излишно е да казваме, че ние не бихме имали никакви илюзии, ако вместо червени, всички бъдещи български капиталисти биха „посиняли”. За хората на наемния труд, които ще бъдат принудени да се продават срещу надница или заплата, разликата в цветовете на капиталистите е без значение. ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕКСПЛОАТИРАНИЯ РАБОТНИК, между частния и държавен капитал принципна разлика не съществува! Още по-маловажен е политическия произход на бъдещите частнокапиталистически акули, особено след зачестилите напоследък партийни превъплъщения и кръвосмешения. КАКВИ СА СТЪПКИТЕ И КОИ ЩЕ БЪДАТ РЕЗУЛТАТИТЕ от опитите на „основните” и второстепенни политически сили - заедно или поотделно - да извършат „МИРНИЯ ПРЕХОД” от „РЕАЛНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ” към РЕАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ? Това „преустройство” започна преди всичко с „освобождаването” на цените, което по-рано се наричаше „корекция”. Заедно с „пакета” от други мерки, то ще прибави към старите проблеми и пороци - нови. Апелите да „се заловим мъжки на работа”, при наличието на западни цени и африкански заплати, едва ли ще предизвикат ентусиазма у тези, които чрез труда си създават „националното богатство”. Предстои закриване или свиване на редица производства и предприятия, като оръжейното, за което все по-трудно ще се намират пазари в третия свят. На закриване или „модернизация” подлежат мини, леярни, металургични и машиностроителни заводи, текстилна индустрия, корабостроителници, електроника и т.н. Някои от тях работят вече само с 10% от капацитета си. Много от предприятията на тежката ни и лека индустрия са оборудвани с машини от преди половин век, които бяха морално амортизирани още в периода между двете световни войни. Те консумират 5-6 пъти повече енергия и 15-20 пъти повече вода от модерните заводи. Закриването на такива предприятия и съкращаването на свръх-ефективите или нерационално използуваната работна ръка във всички сфери на икономиката, ще доведе до социална разруха сред ангажираното в тези производства население на цели градове, ако не и области. Всичко това води към безработица, която може да се сравнява само с тази в Третия свят, (възлизаща на стотици милиони), за която обикновено всички мълчат. Колко ще бъдат безработните у нас, никой не знае. Като начало вече са около 200 000 (заедно с увеличаващия се поток от емигранти към “Елдорадо”). Говори се за един милион до края на текущата година и дори една трета от активното население в близките няколко години, както в бившата ГДР или Полша. У нас липсва мрежата от малки и средни производствени предприятия (броят на новосъздадените е близък до нулата, а „бизнесмените” се ориентират към „услуги” от съмнително естество и явни мошеничества, с които трудно „ще се повдигне народното благосъстояние”). Липсва продуктивният апарат, който образува икономическата тъкан на „пазарното общество”, адепти на което са станали всички наши политически “сили”. Тяхното създаване предполага подходящи сгради, машини, суровини, средства, които не са на лице. Поради това, те заедно с необходимата и съпътстваща ги съобщителна, транспортна, снабдителна и търговска мрежа, не могат да абсорбират част от безработицата, предизвикана от структурните и функционални изменения в стопанския живот. Илюзорни са надеждите на някои, че тая роля ще може да се поеме от селото, след въвеждането на частната собственост там. Навсякъде в развитите страни (а само тяхното производство е конкурентноспособно) дребното земеделие не може да съществува без субсидии или дотации, нещо, което нашите икономически „експерти” обещават да премахнат. Следователно, неговото модернизиране също изисква между другото уедряване, което ражда „свърхефективи” или допълнителни безработни. За тази армия от безработни, засега се правят само обещания. Изплащанията на обещаните обезщетения, които са краткосрочни, се бавят със скритата надежда, че след няколко месеца галопиращата инфлация ще стопи мизерната им покупателна способност, превръщайки ги в няколко къса неизползваема хартия. По имитация се появиха и „филантропи”, които срещу казионна чорба и парцали, искат да получат гласовете на „социално-слабите” в предстоящите избори. Но главният спекулант си остава държавата и парламентарните актове срещу дребните джебчии и сензационно-скандалните налети на милицията в някоя маза, служат само за отвличане вниманието на изгладнялата публика от основните въпроси: КАКВО СЕ ПРОИЗВЕЖДА В СТРАНАТА?; КОЛКО СЕ ИЗНАСЯ?; КОЛКО И КЪДЕ СЕ УКРИВА?; КАКВО ПЕЧЕЛЯТ УЗАКОНЕНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЧЕРНОБОРСАДЖИИ В „ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД” И КОИ СА ТЕ - ОТ ГОРЕ ДО ДОЛУ? Въпреки официалните приказки за инфлация от порядъка на 40% - 50%, реално „освободените” цени на много артикули, сред тях и на хранителните продукти, са увеличени неколкократно. Ако от началото на февруари инфлацията се представя с трицифрени числа, съхранението на реалния ДЪРЖАВЕН МОНОПОЛ В СТОПАНСТВОТО може да я превърне в четирицифрена до края на годината. Дезорганизацията на производството, свиването му и ръката, която преустройващата се „номенклатура” продължава да има над него чрез държавния апарат и „връзките” си със снабдяването и търговията, засилват черната борса и спекулата. Страната постепенно се превръща в един огромен „битак” и бардак, което някои наричат „стопанско оживление” вследствие... добродетелите на пазарната икономика. На този паралелен пазар, на който се предлагат, с помощта на управляващите мафиоти, излезлите през задния вход на държавните магазини и складове стоки или контрабандно вкараните през границите вехтории и евтини боклуци, цените растат още по-застрашително, подготвяйки инфлация, каквато познаха някои от страните в „Третия свят” или съседна Югославия с нейните „милионери” в стари динари. При тези условия е смешно да се говори за развитие и модернизиране на българската икономика. Нейното поддържане в днешното предколапсно състояние предполага ежегодно милиарди долари за внос на енергия, суровини и резервни части. Още повече, че от началото на тази година (1991) сриващият се „социалистически пазар”, който Москва създаде с колониалната си политика, въвежда като платежно средство доларовия еталон. По подобен начин ще се урежда и въпроса с мунициите и огромния за България арсенал от танкове, бронетранспортьори, самолети, ракети, артилерия и обикновено стрелково оръжие. Към тия разходи ще се прибавят лихвите и изплащането на милиардните заеми, сключени със западните банкери, на които падежите изтичат. Най-после, всичко се утежни до безкрайност от войната в Близкия Изток. Нейните последици ще удвоят петролната фактура, правейки невъзможно прибирането на заемите, които живковият режим в унисон с имперската политика на Кремъл бе отпуснал на Ирак. Същото важи и за останалите „братски” африкански режими, които са във фалит. При положение, че 82% от стокообмена на страната е ориентиран на „Изток” (60% с Москва и 22% с останалите „посттоталитарни соц-страни”), на българското стопанство ще му са необходими при най-скромни изчисления ежегодно по 7 - 8 милиарда долара, за да задържи глава над водата. На бившата ГДР, която е доста по-развита от България, при 16 милионно население са били инжектирани „скромните” 70 МИЛИАРДА ДОЛАРА само за 1990 година! Изход от това положение лиловци, лукановци и техните “опозиционни” съперници виждат в приватизацията, отварянето на страната за чуждите капитали и други „мероприятия”, които трябва да съдействат за превръщането ни от „развито-социалистическа” в европейска, демократична и пазарна страна. И то в момент, когато истинската, отваряща се като бездънна бездна криза е занапред. Контрастът между обещания и реалност скоро ще разкрие цялата несъстоятелност, голословност и безотговорност в бръщолевенията на редуващите се “социалистически” и “опозиционни” вождове и бащи на нацията с техните „най-близки обкръжения”. (В краят на април министър Луджев „обеща” на народа нови и още по-тежки месеци за следващата зима.) „Приватизацията” или трансформирането на държавната собственост в частна, се разглежда от икономическите експерти като панацея. Тя се планира поетапно. Имитирайки това, което се върши в другите „пост-тоталитарни” страни, тя навярно ще започне с дребните предприятия в услугите и търговията, а в една по-късна фаза ще се разпростре и върху едрите и най-едри стопански единици, за чието изкупуване се разчита и на участието на чуждестранния капитал. Касае се за 120 милиардни фондове (по курса от преди последното десетократно „освобождение” на цените), на колкото се изчислява стойността на българския икономически потенциал. Преразпределянето и овладяването на лъвските дялове от тези фондове е залога на гигантските борби, които ще се разгънат в парламента, правителството, общините, канцелариите, бюрата и най-вече зад кулисите в „контактните групи”. В тези битки с най-добри позиции, окопи и оръжия ще разполагат „номенклатурчиците”. Поради цял ред „исторически причини”, сред които не на последно място господството им в държавния и стопански апарат, препълнен със “свои хора”, а те с пари, движими и недвижими богатства. ДЪРЖАВНИТЕ КАПИТАЛИСТИ СА ГОТОВИ ЗА „ПРИВАТИЗАЦИЯТА”. Преди да напуснат креслата на властта, те искат да извършат своя най-голям политико-икономически или гангстерски удар, който по техни сметки трябва да им гарантира, чрез властта на парите, оставането във „висшите сфери” на мутиращото общество. Не е нужно да се подчертава, че тази операция те възнамеряват да извършат за сметка на работниците, създали с труда си заводи, мини, фабрики, банки, търговска мрежа, транспорт, машинен парк, постройки и фондове в земеделието и селата. Приказките за разпродажба на предприятията на „народа”, под форма на акции, целят само да маскират подготвящата се нова „кражба на века” и да успокоят трудовите хора. Те не са заделили нищо „от залъка си”, тъй като залците бяха прекалено НЕРАВНИ. За събирането на необходимите средства за по-нататъшното развитие и модернизиране на „приватизираната” икономика, за поддръжка на огромния бюрократичен и военно-полицейски апарат на държавата, както и на властващите и опозиционни апарати на партиите, „основните политически сили” възнамеряват, както каза Луканов в програмната си реч, да увеличат 4-5 пъти износа на стоки в сравнение с досегашния. И понеже няма много кандидати на международния пазар за индустриалното ни производство, експортните щокове трябва да се образуват от суровини (доколкото страната ги има) и най-вече от селскостопански произведения и продукти на хранителната и лека промишленост. Това е и една, сред другите причини, за изпразването на магазините, опашките и купоните без покритие. Зверският удар през февруари по джоба на масовия консуматор не промени общата картина. Поради липсата на спомагателни инфраструктури, за сега туризмът едва ли ще привлече „богати” чужденци по нашите планини и Черноморското крайбрежие. Въпреки приказките, едва ли ще има облекчения и в данъчната политика, защото хипертрофирания паразитен и насилнически апарат на държавата си остава непокътнат. По-скоро обратното, извършването на „мирния преход” от държавния към частния капитализъм с кавалкадата от описаните по-горе негови спътници, ще се нуждае от усмирителната риза на държавата. За провеждане на очертаната икономическа политика ще бъде нужна ДИКТАТУРАТА НАД ГЛАДНИТЕ. Дали тя ще бъде многопартийна, еднопартийна или безпартийна, е несъществена подробност. Затова са единодушните приказки на палачите и на довчерашните им жертви за необходимостта от увеличаване на полицейските ефективи, под предлог на нарастващата престъпност; За съхраняване на шпионската и доносническата мрежа заради „държавната тайна”; За засилване на „националната сигурност” и „бойната готовност” на българската армия, поради особеното ни геостратегическо положение и „външните и вътрешни врагове”. Затова, частичните съкращения в някои ведомства, преназначаванията на „съкратените” в други и просто преименуванията на трети, са предназначени да хвърлят прах в очите на лековерната публика и маскират битката за овладяване на „посттоталитарните” институции на държавата включително и с помощта на чистките на неудобните и ненадеждните. По тези причини, данъчните облагания на нашите доморасли „бизнесмени” и на дребосъка ще се умножават, а заедно с тях и фалитите им, както това става в развитите и още повече във всички неразвити страни. Същевременно, с увеличаването на вероятността БСП да бъде избутана от правителството, ще нараства и горещата й привързаност към „приватизацията”. Тя ще се стреми към УТВЪРЖДАВАНЕ НА ГОСПОДСТВОТО СИ ЧРЕЗ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|