ПЛАЦЕБО
Плацебото е известно в широките кръгове като „безвредна лекарска лъжа", когато на болния се дава неутрално лекарство с информацията, че това е много ефикасно средство. И най-често се получава добър лечебен резултат. В действителност нещата не са толкова прости. Има множество проучвания и публикации по въпроса.
Плацебото е било използвано главно като елемент на психотерапията и за поддържане на респектиращата позиция на лекаря (Shapiro А. К., 1960; Liberman R., 1962; Lesse S., 1966 и др.). До средата на настоящия век плацебото е било свързвано главно с временния и изолиран ефект на „магическите хапчета". Шапиро А. К. (1961) предложи по-широко разбиране на плацебо, което отговаря и на нашето виждане за неспецифичните въздействащи фактори при всяка комуникация - лечебна, учебна, професионална, житейска и т.н. Той определя плацебото като фактор, който се отразява на лечебния ефект при всяка медицинска процедура, независимо от нейнния характер. Тези влияния на всичко окръжаващо, на цялото поведение на лекуващия персонал върху лечебния процес съществуват със същата сила и в учебния процес. Може преподавателите да не си дават сметка за това, но всички дразнители при обучението се отразяват на неговата ефективност. Най-често тези сигнали постъпват в нас несъзнава-но чрез периферните перцепции и парасъзнанието, но тяхното отстраняване е невъзможно. Това е голяма част от нашите практически лекции с обучаваните от нас преподаватели. За да разберем колко мощно е това въздействие, трябва да имаме поглед върху публикуваната научна литература. Доказано е, че плацебото може да повлияе всеки орган, всяка система и всяка функция. Например, плацебото повлиява благоприятно болката (Beecher
Н. К., 1955), пептичната язва (Backman Н., Н. Kalliola, G. Ostling, 1960), високото кръвно налягане (Grenfell R. F., А. Н. Briggs, W.C.Holland, 1963), ангина пекторис (Amsterdam Е. A., S. Wolfson, R.Gorlin, 1969; Benson H. and D. P. McCallie !979), ревматоиден артрит (Traut Е. F., Е. W. Passarelli, 1957) и др.
Плацебо ефектът е също ефикасен в психиатричната клиника. Добро повлияване е публикувано за редица заболявания, например, депресивните състояния (Malitz S., М. Kanzler, 1971), нетърпение и напрегнатост (Uhlenhurth Е. Н., A. Canter, J. О. Neustadt, et al, 1959; Bourne H. R., 1971). Също и шизофренно болни са се повлиявали в известна степен позитивно (Hankoff L. D., D. М. Engelhardt, N. Freeman, 1960).
Плацебо ефектът е не само използван в рамките на психотерапията, но и в някои черти се припокрива с някои форми на т.н.подкрепяща психотерапия (Rosenthal D., J. D. Frank, 1964).
Всички изследвания показват ясно, че лекарят с неговата дълбока убеденост в ефикасността на терапията при стимулатив-ни емоционални отношения с пациентите и отношения на взаимно доверие са от основно значение за ефикасността на плацебо ефекта (Houston W. R., 1938; Wheatley D., 1967; Fischer H. K., 1956; Bogdanov М. D., С. R. Nichols, R. F. Klein, 1965, и др).
Подробна информация върху стимулативното значение на плацебо ефектите са дадени от Benson Н. and М. D. Epstein (1975), както и от White L., B.Tursky and G. Е. Schwartz (1985).
Посочената до тук литература е нищожно малка част от всичко, което е публикувано по въпроса. Учителите трябва да са наясно, че такава литература съществува и че явленията като плацебо, ефектът угКоторн1' и ефектът „Пигмалион" съществуват и са с много голяма потенциална сила. Тяхното участие във всеки комуникативен процес, както беше казано, е неотстранимо. С тях трябва да се съобразяваме. Но дали на тяхна база трябва да се изграж
да една учебна система с претенции за траен ефект, това е друг въпрос, който ще бъде подробно разгледан по-късно. Още сега можем да кажем обаче, че съобразяването с някои сугестивно-комуникативни фактори не означава използването им като методика. Те са временни, нестабилни, нуждаят се от постоянна подкрепа и понякога могат да дадат неочаквани отрицателни ефекти.
Така че, опитите да се обясни нашата сугестопедична учебна система с механизма само на плацебо ефекта, ефекта „Хоторн" и ефекта „Пигмалион" са далече от истината.
Разбирайки сугестопедията изключително погрешно само като свръхпомнене, на базата на което се изгражда методика, мнозина се обърнаха към упражненията за релаксация.
ПАРАСЪЗНАНИЕ
Под парасъзнание ние разбираме повече или по-малко несъзнава-ната психическа активност. Тук включваме всичко, което е извън съзнанието за даден момент. Засега не всички нива на парасъзна-нието са намерили достатъчно място в сугестологичните експериментални разработки. Обединяването им, обаче, в една единна система е гаранция за тяхното бъдещо разработване. При това трябва да се има пред вид, че психофизиологичните закономерности на различните нива на парасъзнанието имат много общи черти. В па-расъзнанието включваме периферните перцепции, емоционалните стимули, несъзнаваните придобити диспозиции в различните им варианти (като нагласата на Д. Н. Узнадзе, инерционните и вторично автоматизираните процеси, несъзнаваните съставки на мотивацията, отношението, очакването и потребностите), както и вродените и генетично обусловените инстинктивни тенденции, които 3. Фройд свежда до доминиращата агресивност, а И. П. Павлов обяс
нява като инстинктивната база на условните рефлекси. И при едното, и при другото обяснение, обаче, значимостта на инстинктите като архаично наследство на филогенезиса и онтогенезиса, което повлиява несъзнателно сугестивните диспозиции във всички насоки, не може да не се вземе пред вид. Понятието парасъзнание включва още всички невербализирани автоматични дейности в тяхното психическо отражение. Включва също така, несъзнаваните автоматизирани елементи в рамките на съзнаваната психическа активност. Когато оперираме с различни понятия, когато четем, решаваме проблеми и изобщо сме концентрирани съзнателно, ние не си даваме сметка от колко много несъзнавани в момента елементарни съставки са проникнати тези дейности. Например, представите, от които се изградени понятията, буквите и дори думите от изреченията, които четем, несъзнаваните съждения и предпоставки, скрити зад съкратените формули на мислене, кодовете и символите. В понятието парасъзнание се включва също така светът на екстероцеп-тивните и интероцептивните субсензорни стимули, вторият план на комуникативните процеси, както и многобройните несъзнавани форми на асоцииране, кодиране и символизиране, които имат информационен, алгоритмичен и препрограмиращ ефект върху личността. Парасъзнаването обхваща и несъзнаваните страни на кре-ативността, като интуицията и вдъхновението.
Всички тези страни на парасъзнанието са взаимнопрониква-щи се и участват в десугестивно-сугестивния процес.
РЕЛАКСАЦИЯ
Наистина в началото на нашата експериментална работа ние оставяхме на курсистите да се отпуснат в столовете, докато учителят чете учебната програма. Но никога не сме имали направлява
ни релаксации, при които преподавателят диктува на курсистите какво усещат, както най-често се провежда един хипнотичен сеанс Преподавателят не е лекар и не може да се меси в здравето и личността на курсистите, които са дошли да учат.
Релаксацията сама по себе си, ако не е ръководена и диктувана по време на извършването й, се отразява благоприятно на психическото и на физическото състояние.
Същевременно обаче, има данни, че релаксацията функционира и като автосу-гестивна база за плацебо ефект. В нашия опит със стотици болни и по-късно с курсисти по чужди езици ние наблюдавахме това явление многократно. Има и публикувани статии от различни автори. Една от тези статии е на Agras W. S., М. Home and С. В. Taylor (1982). Те организират експериментално лекуване с релаксация на лица с високо кръвно налягане. Група от 30 човека разделят на две. На едната половина от групата съобщават, че ще се повлияят благоприятно още от първия сеанс. На другата, че резултатът ще настъпи с известно забавяне. Независимо, че процедурата за релаксация е била еднаква при двете групи, първата група получава действително ефект веднага, както й е било внушено. Оказва се, че полученото по внушение очакване е повлияло решително на резултата у двете групи.
Този пример доказва, че релаксацията няма самостоятелно влияние, а очакването, възникнало по внушение или по други пътища, може да играе съществена роля.
Ако релаксацията сама по себе си като състояние е основата и причината за хипермнезията, то тогава хилядите релаксирани, които видях да лежат по улиците на Калкута, трябва да притежават огромна памет и да говорят на тази основа на чужди езици. Също така патологичните случаи, които посочих, че понякога могат да демонстрират временна хипермнезия, трябва да са в състояние на релаксация. Ясно е, че те са далеч от тези състояния. Има хора, при които алфа-вълните в енцефалограмите им са преобладаващи и през време на дневната им активност. Тези ал-фа-вълни се свързват най-често със състоянията на релаксация. И тези хора също така не показват увеличени паметови възможности. Следователно към релаксацияата се добавя и някакъв друг механизъм. Той може да бъде очакване, сугестия, вяра, ми-рогледна нагласа и др. Само така можем да си обясним високата ефективност от релаксацията при някои йога техники, доколкото обаче тези резултати са документирани и доказани.
В нашите автентични сугестопедични курсове, при които е доказана хипермнезията и хиперкреативността, релаксацията се изявява под формата на успокоение. Това състояние се създава от цялостната организация на учебния процес и се поддържа от реалните резултата, които всеки курсист може сам за себе си да отчете. Организацията на такъв учебен процес и ролята на учителя са въпрос на квалификация.
След като релаксацията сама по себе си не може да предизвика хипермнезия и след като направляваната релаксация е обикновено увод към хипноза, което е отбелязано не само от нас, но и от редица други лекари, тогава остава да се потърсят други пътища за оползотворяване потенциалните възможности на мозъка в масовата практика. Както споменахме, ние стигнахме до разбирането да се използва втория вид комуникация - насочената неманипу-лативна, неклинична, житейска сугестия, която характеризирахме
с пояснението to suggest = to offer, to propose. На базата на това педагогическо внушение ние изградихме сугестопедията.
' Но предложението да се избере има и друг аспект. Предлагайки многовариантен избор на ученика, преподавателят все пак подсказва и до известна степен настоява като специалист кой от вариантите би бил най-подходящ. Личността на обучаващият се трябва интуитивно да се ориентира дали наистина мнението на учителя е най-подходящо за него или той трябва да тръгне в друга посока. Усещането и крайното решение на обучаващия се не може да дойде по съзнателен път, защото той все още няма необходимите знания, за да реши кое е по-доброто за него. Но той има интуитивното усещане. То се реализира чрез неспецифичната психична реактивност, която описахме подробно в цитираната вече наша книга (1978). Тя се осъществява чрез множество неосъзнавани сигнали, които неотменно съпровождат всяка съзнателна дейност. Доколкото тези сигнали са релевантни на централно поставената във вниманието задача, те повлияват в значителна степен вземането на решения.
Голяма част от неспецифичната психическа реактивност обхваща и т.нар. от нас
ПЕРИФЕРНИ ПЕРЦЕПЦИИ
По сила и трайност те са нормални надпрагови дразнители. Кога-., то обаче тези дразнители попаднат извън обсега на вниманието и съзнанието, което се случва непрекъснато, те придобиват качествата на подпраговите сигнали. Това положение е временно и динамично. В следващите секунди тези сигнали могат отново да попаднат в центтъра на вниманието и съзнанието и тогава влияят като всеки обикновен съзнаван сигнал. Периферните перцепции са динамично подпрагови. Те вземат участие и в част от па
расъзнаваната активност на личността. Те са релевантни на съзнателно възприеманата програма и подсилват значително нейното усвояване. Нашите опити показаха, че периферните перцепции осъществяват дълговременната памет. В миговете, когато са съзнателни, те допринасят за яснотата на разучаваната задача. В миговете на попадане по периферията на вниманието и съзнанието те лесно се автоматизират като несъзнателно попадат в съответните функционални системи. В сугестопедичните методики ние използваме периферните перцепции като цялостна и много важна система. Практическото осъществяване на тази дейност е също обект на квалификация на бъдещите преподаватели.
Периферните перцепции като подпрагови дразнители показват всичките закономерности, на които се подчиняват и обикновените подпрагови сигнали, които се характеризират със своята значителна слабост и късотрайност. Периферните перцепции не могат да се отнесат обаче, към т.нар. пасивно, неволево запаметяване или към инцидентното учене, защото тези форми на запаметяване се отнасят към съзнателната дейност. Те се забелязват достатъчно ясно, но не им се обръща внимание като ирелевант-ни по характер. Периферните перцепции са динамично ту съзнавани, ту несъзнавани и са релевантни на изучаваната програма.
Най-често по механизма на периферните перцепции се осъществяват и средствата на внушението, които също вече описахме на друго място. Средствата на внушението могат да обслужват всеки един от описаните от нас типове комуникация - от свободната комуникация до хипнозата. Ролята им зависи от нивото на авторитарност, изискваща автоматична подчиняемост на единия полюс и пълната свободна и неограничавана комуникация на другия полюс. Следователно, следствата на внушението са всъщност неотменно съществуващи комуникативни фактори. Зависи за какво и как ще се използват. Така например, една ин
тонация може да бъде мека, топла, неподчиняваща. Но също така една интонация може да бъде сурова, властна, подчиняваща. Всеки културен човек, още повече преподавателят, е длъжен да познава тези най-често съзнавани, но неотменно присъстващи комуникативни фактори. Те могат да се обособят в две групи.
НЕСПЕЦИФИЧНИ КОМУНИКАТИВНИ СРЕДСТВА
В първата група могат да се включат фактори на равностойната друстранна или многостранна комуникация като двойният план при поднасяне на информацията, а също така и интонацията и ритъмът на словото, които могат да бъдат разглеждани и като част от елементите на двойния план (първа и втора плановост) в поведението на страните, които комуникират.
Във втората група фактори или средства за неравностойно повлияване на комуникативния резултат могат да се определят: достоверността на източника на информация, инфантилизаци-
ята в смисъл на повишено доверие и рецеп-тивност, но при запазена критичност и себе-контрол, както и псевдопасивността в смисъл на спокойна и ненапрегна-та, несмущаваща и контролирана активност. Инфантилизацията е естествена и спонтанна реакция при получаване на информация с висока степен на достоверност. А псевдопасивността до голяма степен е израз на добра вътрешна самодисциплина и в същото време това е една форма на концентра-тивна саморелаксация.
Много важно е за сугестивния процес престижът да не е изкуствен, изигран, а да е истински. Има различни видове престиж: на личността, на здравата логика, на красотата в произведенията на изкуството и т.н тук ние се интересуваме главно от авторитета на учителя и респективно на лекаря.
В повечето случаи, човекът, който получава информацията, не осъзнава, че рецептивността му се е повишила поради повишеното му доверие към източника. Той не го разбира, в даден момент информационният процес протича на по-високо ниво. Възприема се, разбира се и се запаметява повече от обикновено, защото достоверността на източника е повишена.
В някои общообразователни училища бяха проведени експерименти в тази сфера. Беше направен списък от думи от различни стихотворение. Думите бяха записани на аудио касета и после бяха представени на две групи ученици, подбрани напосоки. На едната група беше казано, че думите са от поезията на известния български поет П. К. Яворов, на другата група не беше казано откъде са подбрани думите. После учениците получиха листи и ги помолиха да запишат думите, които за запомнили. В таблица-те са дадени резултатите.
От таблицата става ясно, че има значинтелна разлика в броя на запаметените от двете групи думи. Статистическият анализ на материала показва, че разликата в запаметяването на двете експериментални групи е статистически надеждна с вероятна грешка от 0.99.
Таблица 1
Сподели с приятели: |