Гид в ес – политики и законова рамка
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Антитръстова и антикартелна политика
- Контрол на сливанията
- Либерализация
- Държавни помощи
- Предизвикателствата на глобализацията
- 4.5. Защита на потребителите
- 4.6 Култура
4.4. КонкуренцияДоговорната основа на политиката на Конкуренция са Членове 81 до 89 от Договора за Европейска общност. Ефективната конкуренция е от съществено значение за една отворена пазарна икономика. Тя сваля цените, повишава качеството и разширява потребителския избор. Конкуренцията позволява на технологичните нововъведения да се развиват. За да се случи това, почтеното поведение от страна на бизнеса и правителствата е от ключова важност. Основните раздели на политиката на конкуренция в ЕС са:
Антитръстова и антикартелна политикаАко една компания има доминираща позиция на пазара, тя няма право да злоупотребява с пазарните си възможности, за да изтласка конкуренцията. Тя не може да използва предимствата си в отношенията с по-малките си клиенти и доставчици. Комисията наказва тези практики. Въпреки това са възможни някои изключения. Комисията може да разреши на компаниите да се кооперират при развиването на технологични стандарти, ако крайният резултат е постигането на единен стандарт за целия пазар. На малките компании се разрешава да се кооперират, ако това ще засили възможностите им да се конкурират с по-големите. Контрол на сливаниятаКомисията може да забрани сливания на две големи компании или поглъщането на една компания от друга, ако новата компания заплашва да доминира пазара. По принцип, Комисията само се произнася относно големите трансгранични сливания. Ако повече от две трети от комбинираните продажби на новата компания са в една от държавите- членки или оборотът й е над 250 милиона евро, а световният й оборот е повече от 5 милиарда евро, тя трябва да мине през проверката на Европейската комисия. При това няма значение къде е седалището на компанията: Комисията е забранявала сливане и между американски компании или големи транснационални компании, когато оборотът им е надминавал определения в ЕС праг. ЛиберализацияВ една отворена икономика монополите рядко са оправдани. Изключенията и субсидирането се разрешават за непазарните услуги, които могат да се разглеждат като основно право на гражданите, като например пощенските услуги в селските райони. Един монополен доставчик обаче не може да използва приходите от монополните дейности, за да финансира търговски такива, особено в конкуренция с други компании. Ако една компания има монопол върху обществена услуга, която всяка друга подобна компания би могла да извършва, процесът на селекция трябва да е прозрачен. Ако инфраструктурата представлява естествен монопол (като газопроводите и някои телекомуникационни инфраструктури) трябва да се осигури достъп на всички желаещи при равни условия. Държавни помощиКомисията наблюдава внимателно как държавите- членки подпомагат бизнеса. Тя наблюдава не само явното подпомагане като заеми и грантове, но също и данъчните отстъпки, доставката на стоки и услуги при преференциални условия и финансовите гаранции, които правят кредитоискателя по-благонадежден. Правителствата могат да финансират законосъобразно някои от обществените услуги като например електронните медии. Комисията обаче следи внимателно дали финансирането на обществените услуги отговаря точно на потребностите им. Надплащането в ущърб на конкуренцията е незаконно. Предизвикателствата на глобализациятаВ епохата на глобализацията глобалните играчи не бива да бъдат оставени да действат, както намерят за добре, изплъзвайки се от контрола на отделните правителства и използвайки пропуските в законодателствата за конкуренцията на някои държави. ЕС работи в рамките на Световната търговска организация (СТО) за подписването на многостранно споразумение за принципите на регулиране на конкуренцията. 4.5. Защита на потребителитеДоговорната основа на политиката за потребителите е Член 153 от Договора за Европейска общност. На ниво Европейски съюз политиката за потребителите е необходимо допълнение към вътрешния пазар. Ако вътрешният пазар функционира добре. Той стимулира потребителското доверие в транграничните трансакции и има положително въздействие върху конкуренцията и цените в полза на всички граждани на ЕС.
Като част от стратегията си в сектора Комисията ще предложи мерки за гарантиране безопасността на широк кръг потребителски стоки и услуги като например химикалите, козметиката и играчките. Действията ще бъдат придружени с приемане на законодателство, което да защити икономическите интереси на хората. Растежът в сектори като финансовите услуги и електронната търговия накара Комисията да планира въвеждането на правила за добри бизнес практики и гарантиране на всички аспекти на потребителския кредит и безкасовото плащане. Потребителите вече имат значителни възможности да сигнализират за нарушаването на интересите им. Мрежата EEJ-NET, с бюра във всяка държава- членка, осигурява на гражданите информация и подкрепа, когато желаят да направят оплакване за нарушаване на потребителските им права. Паралелната мрежа FINN-NET изпълнява същата роля, когато става дума за трангранични финансови услуги. 4.6 КултураДоговорната основа на културната политика на ЕС е Член 151 от Договора за Европейски съюз. Езиците, литературата, спектаклите, визуалните изкуства, занаятите, киното и разпространението на информация са елементи от европейското културно многообразие. Въпреки че те принадлежат на дадена страна или регион, те са част от общото европейско културно наследство. Целите на ЕС са две: да запази и поддържа това разнообразие и да го направи достъпно за целия свят. Тези цели са дефнирани в Договора от Маастрихт, в който за пръв път се признава културният аспект на европейската интеграция. Културната индустрия на Европа – киното, аудиовизуалната индустрия, издателската дейност, музиката и занаятите – са важен източник на доходи и дават работа на много хора. Около седем милиона души работят в нея. Съюзът носи икономическа отговорност към този сектор и се стреми да му осигури подходящи условия, така че той да е конкурентоспособен. Всяка година, един или два града биват избрани за културни столици на Европа, като по този начин те се квалифицират за парична поддръжка по програма Култура 2000. Със средствата от нея се финансират изложби и събития, които подчертават културното наследство на града и неговия регион, а също така и спектакли, концерти и други публични изяви, които събират хора на изкуството от целия Европейски съюз. Опитът от миналото показва, че тези програми имат дългосрочен благоприятен ефект върху развитието на културата и туризма в съответните градове. Първоначално се предвижда програмата да приключи през 2004 г., но нейният успех е такъв, че тя е подновена за още 15 години. Ирландският град Корк е първата културна столица от новата серия през 2005 г., следвайки Лил във Франция и Генуа в Италия, които заедно бяха културни столици през 2004 г. През 2006 г., титлата премина в град Патрас в Гърция.
Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|