Гид в ес – политики и законова рамка
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.8 Развитие
- 4.9 Икономически и Валутен съюз
- Единната валута
4.7 МитнициДоговорната основа на общата митническа политика на ЕС са Членове 23 до 27 и Глава X от Договора за Европейска общност. Митническият съюз е една от най-старите политики на ЕС. В момента митническият контрол по вътрешните граници на Съюза е премахнат и заместен от единна система за вносни и износни мита, така че митнически служители вече има само по външните граници на ЕС. Те не само осигуряват условия за нормална търговия, но и помагат за защитата на околната среда, културното наследство и др. Митническият съюз влезе в сила през 1968 г. Митническите постове по границите между държавите- членки бяха премахнати през 1993 г. ЕС прилага вносни мита и други митнически правила въз основа на международни споразумения (предимно в рамките на Съвета за митническо съструдничество и Световната търговска организация). По принцип те се отнасят за всички видове внос, но има и изключения. Средното ниво на митата в ЕС за индустриални продукти е 4%, но Съюзът предлага намалени вносни мита и често безмитен достъп до пазара си за съседните и развиващите се държави, както и за новите икономики.
Митниците не на последно място подпомагат борбата с трафика на хора, наркотици, порнографски материали и оръжия. Те допринасят към усилията за премахване на организираната престъпност и подкрепят работата на полицията и имигрантските служби. Митниците играят съществена роля за попълването на бюджета на ЕС чрез събирането на вносните мита и данък добавена стойност (ДДС).
До 1988 г. митниците на ЕС използваха 150 различни формуляра в отношенията си с бизнеса. В момента те са заместени от единен документ и по-голямата част от търговията минава през електронната система NCTS (New Computerised Transit System) въведена през 2003. 4.8 РазвитиеДоговорната основа на политиката за развитие на ЕС е Глава XX и Част IV от Договора за Европейска Общност. Почти половината от парите, които се дават за помощ на бедните страни, идват от ЕС и неговите Държави- членки. По този начин ЕС е най-големият дарител на помощ в света. Обаче политиката по развитието е повече от това да се предоставя чиста вода и пътища с трайна настилка, макар че това са важни неща. Съюзът също използва търговията, за да поощрява развитието, като предоставя пазарите си за износ на бедните страни. По този начин, той ги поощрява да търгуват повече и едни с други. Търговията и безвъзмездната помощ са двата стълба на политиката за развитие на ЕС. Те вървят заедно докато Съюзът поема своя дял от отговорността да се помага на развиващите се страни да се борят с бедността и да се интегрират в глобализираната икономика на света. През 1971 ЕС въвежда Обща система от преференции,като намалява или отменя тарифите върху вноса от развиващите се страни и премахва квотите върху вноса. Специалните търговски взаимоотношения между Съюза и неговите 78 партньора от Африкано-Карибско-Тихоокеанската (АКТ) група се считат за модел за това, как богатите държави могат да отворят пазарите си за бедните държави. Стратегията за развитие на ЕС също така се фокусира върху финансова и техническа помощ, която да подобри инфраструктурата и производствения потенциал на бедните страни и да засили техните институции и администрация. В следващото поколение споразумения за партньорство със страните от Африкано-Карибско-Тихоокеанската група, Съюзът комбинира търговия и безвъзмездна помощ по нов начин. Тези споразумения ще влязат в сила през 2008 г. Главната идея е да се помогне на страните да се интегрират с техните регионални съседи като стъпка към глобалната им интеграция. В същото време, ЕС ще продължава да работи за отваряне на собствените си пазари и премахване на бариерите на вноса от региона. На глобално ниво, ЕС твърдо поддържа решенията на световните търговски преговори, известни като План за действие в посока на развитието от кръга “Доха”, насочен към засилване на административния и мениджърския капацитет на бедните държави и по този начин да им помогне да се възползват от възможностите за търговия. Европейският Съюз и неговите държави- членки плащат 30 милиарда евро всяка година в помощ на развиващите се страни.От тази сума, около 6 милиарда се управляват от ЕС. Съюзът се ангажира да увеличи годишната сума от 30 милиарда на 39 милиарда през 2006 г. По-голямата част от парите се изплащат под формата на грантове, ограничено количество нисколихвени заеми и инвестиционен капитал и се предоставят от Европейската Инвестиционна Банка (ЕИБ), която е институцията на ЕС за дългосрочно финансиране. За периода 2003-2008 г. ЕИБ се очаква да отпусне 3.7 милиарда евро по АКТ проекти. 4.9 Икономически и Валутен съюзДоговорната основа на Икономическия и Валутен съюз е Глава VII от Договора за Европейска общност. Всички държави- членки на ЕС са част от Икономическия и Валутен съюз (ИВС), чиято цел е по-ефективното интегриране на икономиките в ЕС. Интеграцията стимулира растежа и напредъка. Тя изисква тясно координиране на икономическата политика. Държавите- членки съвместно решават, въз основа на предложенията на Комисията, за основните насоки, които ще следват. В много случаи те са свободни да прилагат тези насоки като използват данъчните и социалните инструменти, които най-добре съответстват на вътрешната им ситуация. Единната валута13 от 27-те държави- членки предприемат нова стъпка в интеграцията си като въвеждат обща валута – еврото. 11 страни въвеждат еврото на 1 януари 1999 г. като виртуална валута: това са Австрия, Белгия, Германия, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания. Гърция въвежда еврото на 1 януари 2001 г. Всички тези държави въвеждат в обръщение евробанкнотите и монетите от 1 януари 2002 г. Словения въвежда еврото през 2007г. Всички държави- членки са задължени да въведат еврото. За новите страни- членки това ще стане след няколко години, когато покрият необходимите изисквания. Дания, Швеция и Великобритания засега предпочитат да останат извън зоната на еврото. За въвеждане на еврото държавите членки трябва да изпълнят определени икономически изисквания. Те включват две години стабилност на валутно-обменните курсове, определен размер на лихвените проценти, на бюджетния дефицит, на инфлацията и на вътрешния дълг по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП).
Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|