Гид в ес – политики и законова рамка

4.12 Енергетика

ЕС и 11 държави в югоизточна Европа се споразумяват през есента на 2004 г. да основат Енергийна Общност, в която да важат едни и същи правила за енергетиката. Това е добре за осигуряване на доставките на енергия за ЕС, тъй като тези доставки често преминават през споменатите държави. Освен това, по този начин пазарите стават по-ефикасни, което помага за намаляването на цените на доставките на източници на енергия в целия регион и за освобождаването на правителствени фондове, които в момента се ползват за субсидиране на цените на всички източници на енергия. В резултат на това, може да се фокусира финансовата помощ върху тези потребители на енергия, които наистина се нуждаят от нея.

Около 80% процента от енергията, която ЕС консумира, е от изкопаеми горива – нефт, природен газ и въглища. Голяма част от тях се внасят в ЕС отвън, като делът на този внос нараства. Зависимостта от внос на нефт в момента е 50% и това може да нарастне до 70% през 2030 г. Това увеличава уязвимостта на ЕС от прекъсване на доставките или високи цени в резултат на международни кризи. В допълнение на това, ЕС трябва да намали изгарянето на изкопаеми горива заради глобалното затопляне.

Стратегията, която трябва да се следва, е комбинация от пестене на енергия чрез по-ефикасното й използване – около 1% всяка година спрямо предишната – и използване на алтернативни източници на енергия, предимно възобновяеми.

Европейският съюз поддържа стратегически запаси от гориво, за да намали своята уязвимост от проблемите на световните енергийни пазари, но дългосрочната сигурност на достъпа изисква Съюзът да не е прекалено зависим от малко на брой държави за доставките, или тази зависимост да се компенсира с тясно сътрудничество. Такова сътрудничество се развива с Русия, която е основен доставчик на изкопаеми горива и потенциален доставчик на електричество.

Въпреки това, за да намали зависимостта си от вноса и да намали замърсяването, ЕС трябва да стане “ниско-въглеродна” икономика, използваща все по-малко изкопаеми горива в индустрията, транспорта и бита и използваща все повече възобновяеми източници на енергия за генериране на електричество, отопление или охлаждане на сградите, и транспорта, особено леките коли. Това предполага решително преминаване към вятърна енергия, особено по крайбрежията, горива от биомаса и водни и слънчеви електроцентрали.

Следваща стъпка ще бъде преминаването към “водородна” икономика. Европейската Платформа за Водород и Горивни Клетки съставя проект за евентуалния преход.

Съществуват пределни норми за емисиите на въглероден двуокис (CO2), който индустрията на ЕС може да изхвърля във въздуха. Компаниите, които надхвърлят допустимите за тях количества, могат да ги откупят от компании, които не са използвали докрай разрешените им количества емисии. Това насърчава по-ефикасното използване на енергията и преди всичко намаляването на замърсяването с въглероден двуокис. Така ЕС спазва ангажиментите си, поети в Протокола от Киото, за обръщане на процеса на глобално затопляне.

Друг начин, по който ЕС поддържа по-ефикасното ползване на горивата, е насърчаването на използването на “ко-генериране”. Ко-генериращи станции на газ произвеждат и електричество, и топлина под форма на пара. Това максимизира използваната енергия от газта, а е и екологично, тъй като при горенето на газта се отделя по-малко въглероден двуокис, отколкото при другите изкопаеми горива.

Енергия се пести и благодарение на стандартите за строеж на нови сгради и за реновиране на стари сгради,изискващи бойлерите и климатичните инсталации да бъдат проверявани периодично, както и самите сгради да имат енергийни сертификати. Тези стандарти могат потенциално да намалят с 25% търсенето, произтичащо от предполагаемото удвояване на използването на климатични инсталации до 2020 г.

От съществено значение е и ефикасността на транспортирането на енергията. Повече хора и товари трябва да се превозват с железници и личният и обществен транспорт трябва да се ползват по-ефикасно. Това значи повече километри за литър гориво, по-добро управление на трафика и по-добро планиране на градовете. Задръстванията и пътуването за и от работа с кола прахосват гориво, а колите замърсяват въздуха. ЕС се надява, че био-горивата (произведени от органична материя) ще дават 5.75% от цялата енергийна консумация през 2010 г. Комисията вярва, че до 2020 г. ще бъде възможно да се заменят 20% от използвания нефт с био-горива.

Енергиен пазар, основаващ се на конкуренцията, помага за ефикасното използване на енергията. В момента пазарите са отворени за конкуренция и националните граници в енергийните пазари изчезват, като при все това Европейската Комисия би искала да види по-бърз пргрес.

Всички бизнеси и много консуматори вече са свободни да избират доставчик на газ и електричество.

4.13 Разширяване

Влизането на осем централно- и източноевропейски държави, заедно с Кипър и Малта, в Европейския Съюз на 01 май 2004 г. е историческо постижение, слагащо край на вековно разделение. Европа, обединена отново,означава по-силен, демократичен и стабилен континент, с единен пазар, предоставящ икономически облаги на всички свои 450 милиона жители.

4.14 Предприемачество

Договорната основа на политиката за предприемачество е Член 157 от Договора за Европейска общност.

Политиката за предприемачеството цели да осигури на бизнеса конкурентна среда и честни и равни условия на развитие и да превърне Европа в привлекателно място за инвестиции и работа. Това означава включително да се вземат предвид специфичните нужди и характеристики на отделните сектори като автомобилостроителната или текстилната индустрия, докато в същото време се осигуряват условия за развитие на стратегически важните отрасли като биологически науки, аерокосмически сектор или биотехнологии.

ЕС не провежда протекционистка политика, за да отговори на тези предизвикателства. Основната гледна точка е, че предпазването на индустриите от промяната само ще отложи неизбежните проблеми и ще донесе повече разходи в дългосрочен план. Вместо това ЕС се старае да предусети структурните промени и да създаде климат, в който приспособяването е колкото може по-гладко както за работодателя, така и за работника.

Политиката за предприемачеството се фокусира върху необходимостта за интегриране на различни политики като търговия, научни изследвания, вътрешен пазар, заетост и обучение, информационно общество, регионално развитие и данъци без при това да се пренебрегне значението на околната среда. ЕС се стреми да отстрани препятствията пред конкуренцията и да опрости и подобри законодателството. На държавите- членки не е разрешено да създават препятствия пред бизнеса от други държави- членки.

25-те милиона малки и средни предприятия в ЕС са вече гръбнака на европейското предприемачество. ЕС има специфични програми, които облекчават малките и средни предприятия да участват във финансираните от ЕС научно-изследователски и иновационни проекти. В добавка правилата за отпускане на държавна помощ и другите форми на финансово подпомагане са по-благосклонни към малките и средни предприятия, отколкото към големите компании.

Устойчивото развитие е въпрос, който вълнува не само европейските политици. Всяко предприятие носи отговорност за осъществяването на социалните и екологични политики на ЕС, а Комисията подкрепя инициативи, насочени към увеличаване на социалната отговорност на компаниите.

Каталог: izdaniqmobilizacia
izdaniqmobilizacia -> Наръчник „Европейски фондове и проекти”

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели: