Гид в ес – политики и законова рамка

4.15 Околна среда

След 30 години на определяне на стандарти, ЕС е създал обхватна система за екологична защита. Тя покрива широк кръг от проблеми от нивата на шум до обработката на отпадъци, от опазването на природните резервати до вредните газови емисии от автомобилите, от употребата на химикали до индустриалите инциденти, от водата за домакински нужди до европейската мрежа за обмен на информация в случай на екологична катастрофа като разлив на петрол или горски пожар.

Разпоредбите на ЕС предоставят еднакво ниво на защита на територията на целия Съюз, но все пак политиката е гъвкава и взема предвид местните особености. Тя непрекъснато се актуализира.

Екологичната политика е базирана на принципа “Замърсителят плаща”. Замърсителят на околната среда може да бъде накаран да плати чрез инвестиции в по-високи стандарти на производство или чрез създаване на система за събиране и обработка на отпадъците. Плащането може да стане и чрез такса за бизнеса или потребителите за използване на вреден за околната среда продукт като например някои видове опаковки.

За да предотврати промените в климата, ЕС се е ангажирал да намали емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Компаниите, надхвърлили лимита си трябва да поискат права за нови емисии от други компании, които не се очаква да използват цялата си квота. Тези трансакции се осъществяват в новата Система за търговия с емисии, създадена за да се посрещнат целите на екологичния Протокол от Киото. Ангажиментите по тази линия се простират само до 2012 г. , но Комисията вече започна консултации за политиката за промените в климата след 2012 г.

4.16 Външни отношения

Терминът “външни отношения” включва всички аспекти на външните работи на ЕС с изключение на търговията, която се управлява като отделна политика, и отношенията с развиващите се страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския район, които се базират на конвенцията от Ломе (сега споразумението от Котону) в продължение на почти 30 години.

За да разширява и задълбочава отношенията си с други страни и региони, ЕС провежда редовни срещи на върха с главните си партньори като САЩ, Япония, Канада, а в последно време и Русия, Индия и Китай, както и регионални диалози със страните от Средиземноморието, Близкия Изток, Азия и Латинска Америка. Въпреки че в началото тези срещи са се фокусирали върху въпроси от търговията, с годините те се разшириха и сега обхващат инвестициите, икономическото сътрудничество, финансите, енергетиката, науката и технологиите и опазването на природната среда, както и политически въпроси като глобалната война срещу терора, международната престъпност и трафика на наркотици и човешките права.

Помощ от ЕС

В момента ЕС настоява всички споразумения за търговия и сътрудничество с партньори от цял свят да съдържат клауза за човешките права. Това дава на Съюза възможността да отмени целите споразумения или части от тях, ако партниращата страна нарушава човешките права.

Отношения със Съединените Щати

Въпреки периодичните напрежения, трансатлантическите отношения са в основата на външните отношения на ЕС. Търговията между ЕС и САЩ възлиза на около 1 милиард евро на ден.

Освен срещи на върха на шест месеца, интензивни контакти има през цялото време и на всички нива: бизнес диалози, диалози между потребителите, профсъюзните деятели и деятелите за опазване на околната среда, а така също и чести срещи включващи официални лица, министри и членове на Европейския Парламент и Конгреса на САЩ. Начинът, по който ЕС и САЩ разрешиха съвместни въпроси, включващи закона за конкуренцията или взаимното признаване на техническите стандарти, служи за модел на отношенията на Съюза с други страни, включително Япония и Канада.

Източна Европа и Централна Азия

В 15-те години от 1991 до 2006 г., ЕС предоставя на страните от бивша Югославия и Албания 10 милиарда финансова помощ. Освен военният ангажимент на страни-членки на ЕС в Босна и Херцеговина, Косово и Бившата Югославска Република Македония, политиката на ЕС е фокусирана върху серия от стабилизационни и присъединителни споразумения. Те са начало на процес, който някой ден ще доведе тези страни до готовност да бъдат приети в ЕС.

Хърватия е сред първите, които подписват подобни споразумения. Междувременно Хърватия започва преговори за членство в ЕС, а през март 2004 г., Бившата Югославска Република Македония подава молба за членство в ЕС и сега е със статута на страна-кандидатка.

Средиземноморието и Близкия Изток

Средиземноморските страни, подобно на Русия и страните от Източна Европа, биват третирани като близки съседи на Европейския Съюз. Целта е да се създаде Евро-Средиземноморска зона за свободна търговия до 2010 г. Това ще включва арабските страни от южното и източно Средиземноморие, както и Израел. Индивидуални присъединителни споразумения между ЕС и всеки партньор са елемент от тези взаимоотношения. Финансова помощ от грантове и заеми за около 2 милиарда евро годишно е друг такъв елемент.

Да допринася към усилията на пълно мирно разрешение на конфликтите в Близкия Изток е цел на ЕС от много време. Съюзът е назначил специален пратеник в региона и си сътрудничи отблизо със САЩ и Русия в търсенето на трайно политическо решение. Междувременно, ЕС финансира инфраструктура и административна поддръжка за палестинците и дава 100 милиона евро годишно за агенцията на ООН, която се грижи за палестинските бежанци.

Каталог: izdaniqmobilizacia
izdaniqmobilizacia -> Наръчник „Европейски фондове и проекти”

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели: