Гид в ес – политики и законова рамка

4.27 Обществено здраве

В свят, където хората пътуват редовно между страните и континентите, заплахите за здравето на европейските граждани от заразни болести трудно могат да бъдат овладяни. Болестите, причинявани от тютюнопушене, лош хранителен режим или замърсяване на околната среда са обект на загриженост във всички държави- членки.

Докато основната отговорност за опазването на общественото здраве принадлежи на държавите- членки, Европейският съюз може да помогне в преодоляването на заплахите по-ефективно.

EС изразходва около 50 милиона евро годишно в периода 2003 – 2008 г. за дейности по опазване на общественото здраве. Приоритетите включват стратегии за преодоляване на ефекта на лошото хранене, липсата на физическа активност, тютюнопушенето, алкохола, наркотиците, генетичните увреждания, стареенето и половото общуване.

ЕС признава необходимостта да подобри способността си да предпазва гражданите от заразни болести и биотерористични заплахи. ЕС например е в състояние да следи разпространението на един вирус, но не и да действа кооридинирано, за да го спре. През май 2005 г. в Стокхолм започва работа Европейският център за превенция и контрол на болестите, който ще се опита да подобри ситуацията. Чрез създаването на специална агенция, която да замести съществуващата мрежа за обмен на информация, ЕС може да действа по-бързо, а бързото действие може да има значение за появата на заразно огнище или епидемия.

Между една четвърт и една трета от заболяванията в индустриалните страни са резултат от екологични фактори. В средата на 2003 г. е приета нова стратегия за оценка на екологичните фактори, които оказват въздействие върху заболяванията. Приоритетите за действие между 2004 и 2010 г. се съдържат в Плана за действие за околната среда и здравето.

ЕС действа активно в борбата с тютюнопушенето. Правителствата на държавите- членки вече забраняват повечето форми за реклама на цигари и спонсорството от тютюневи компании. Разпоредбите на ЕС вече ограничават употребата на субстанции, към които се развива пристрастяване, направи предупрежденията за здравните рискове задължителни при продажбата на такива продукти, забрани подвеждащите описания и определи максимални нива на катраните, въглеродния двуокис и никотина в цигарите.

Планът за действие на ЕС за борба с наркоманиите, наркотрафика и престъпленията, свързани с наркотици, е разработен в рамките на политиката на ЕС за правосъдие и вътрешен ред. ЕС се стреми на ограничи употребата на наркотици и да предотвратява в по-висока степен заболявания, свързани с употребата наркотици като хепатит С, туберкулоза и СПИН.

Правото на свободно пътуване, работа и установяване в ЕС не би правило смисъл, ако гражданите на ЕС не можеха да получат във всяка точка на Съюза медицинска помощ. Взаимното признаване на социалните осигуровки осигурява това. Европейската здравнозастрахователна карта, чието въвеждане започва от 1 юни 2004 г., облекчава пътуващите бизнесмени или почиващите да се възползват от правата си.

4.28 Регионална политика

Въпреки че Европейският съюз е един от най-богатите региони на света, между вътрешните му региони има силни различия по отношение на доходите и възможностите. Присъединяването на 10 нови държави през 2004 г., чиито стандарт е под средния за ЕС задълбочи това неравновесие. Големи различия в стандартите съществуват не само между, но и вътре в Държавите членки. Дори преди последното разширяване десетте най-динамични региона на ЕС имаха брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението три пъти по-голям от този в десетте най-слабо развити региона. Най-проспериращите региони в ЕС са градовете Лондон, Хамбург и Брюксел.

Динамичните ефекти от членството в ЕС заедно с целенасочената и солидна регионална политика дават резултати. Случаят с Ирландия е особено показателен: нейният БВП, който беше едва 64% от средния за ЕС при присъединяването й преди 30 години, вече е един от най-високите в Съюза.

Регионалната политика прехвърля ресурси от по-богатите към по-бедните региони. Тя е едновременно инструмент на финансовата солидарност и мощна сила за икономическа интеграция. Един от сегашните приоритети е сближаването на жизнените стандарти на новите и старите държави- членки колкото е възможно по-бързо.

Политиката на ЕС за намаляване на регионалните различия се крепи на структурните фондове. Това са:

• 
  Европейският фонд за регионално развитие
  
• 
  Европейският социален фонд
  
• 
  Секторът от Общата селскостопанска политика (ОСП), посветен на развитието на селските райони
  
• 
  Финансовата подкрепа за риболовните общности като част от Общата риболовна политика
  

За разлика от Кохезионния фонд, където достъп имат само определени държави- членки, от останалите фондове могат да се възползват всички бедни и изостанали региони в ЕС. Условията за това са следните:

• 
  70% от общото финансиране се дава на т.нар. региони от Цел 1, с БВП по-малко от 75% от средния за ЕС. Около 22% от населението на ЕС живее в 50-те региона, които имат право да ползват тези средства за подобряване на основната инфраструктура и насърчаване на бизнес инвестициите.
  
• 
  11.5% от регионалното подпомагане отива за регионите от Цел 2, където икономическият растеж е слаб заради структурни проблеми. Около 18 % от населението на ЕС живее в тези региони.
  
• 
  Цел 3 се фокусира върху инициативи, свързани със създаването на работни места и програми във всички региони, които не попадат в обхвата на Цел 1. 12.3% от финансирането се изразходва за приспособяване и модернизиране на образователните системи и системите за обучение и за други инициативи за насърчаване на заетостта.
  

• 
  трансграничното и междурегионално сътрудничество (INTERREG III)
  
• 
  устойчивото развитие на градовете и западналите градски райони (Urban II)
  
• 
  развитие на селските райони чрез местни инициативи (Leader +)
  
• 
  преодоляване на различията и дискриминацията в достъпа до трудовия пазар (Equal). 
  

Нова финансова перспектива 2007-2013

През юли 2004 г. Европейската комисия публикува предложенията си за регионалната политика в периода 2007 – 2013 г. След като сегашните програми приключат, процедурите ще бъдат опростени, а финансирането ще се концентрира върху най-нуждаещите се региони в държавите- членки. За новия бюджетен период Комисията предлага фондове за регионална политика в размер на €336 милиарда, което е една трета от целия бюджет на ЕС. 

Идеята е да се разделят разходите в три категории. 79% от средствата ще се изразходват за намаляване на различията между богатите и бедните региони, 17% ще са за повишаване конкурентоспособността на изостаналите региони и създаване на работни места там, а останалите 4% ще се насочат към трансгранично сътрудничество между пограничните региони.

4.29 Научни изследвания и иновации

Договорната основа за политиката за научни изследвания и иновации са Членове 163 до 173 от Договора за Европейска Общност.

Европейският съюз произвежда почти една трета от научното знание в света. Съвместни програми консолидират работата на страните-членки. Главното средство е Шестата рамкова програма за наука и изследвания. Тя финансира изследванията в страните-членки и някои други страни, както и в Съвместния изследователски център на ЕС.

Ключовите цели на ЕС включват увеличение на разходите за научни изследвания с повече от 50% до 2010 г., по този начин достигайки 3% от БНП, и увеличаване на дела на частния сектор за разходите до 67% през 2010 г. (от 56% през 1999 г.). Идеята на Европейско научно пространство е да замени не особено тясното коопериране между изследователите и изследователските организации с изследователски програми, които са трансгратично и трансдисциплинарно интегрирани.

Европейската Комисия има бюджет от около 20 милиарда евро за периода 2002 – 2006 г. за създаването на Европейското научно пространство в своята Шеста Рамкова Програма, известна като FP6. Това са 6% от цялата обществена поддръжка за разходи за граждански изследвания в ЕС. Около три четвърти от този бюджет са отделени за седем приоритетни области:

• 
  геномика и здравна биотехнология;
  
• 
  технологии на информационното общество;
  
• 
  нанотехнологии, интелигентни материали и нови производствени процеси;
  
• 
  аеронавтика и космически изследвания;
  
• 
  сигурност на храните и рискове за здравето;
  
• 
  устойчиво развитие;
  
• 
  икономика и социални науки.
  

Финансират се проекти, които явно биха имали полза от международно сътрудничество. Много страни имат споразумения за сътрудничество, които им позволяват да се възползват от това финансиране, но по принцип поне двама участника трябва да бъдат държави- членки на ЕС, страни-кандидатки, или Швейцария. Грантът покрива от 25% до 100% от цената на проекта.

Над 5% от бюджета на FP6 е предназначен за Съвместния изследователски център (JRC), който представлява мрежа от седем изследователски единици, разпръснати из ЕС. Те предоставят солидни научни данни за изготвяне политиката на ЕС, върху които се базират решенията, особено в областта на храната, химикалите и здравето; природната среда и устойчивото развитие; ядрената безопасност и предпазни мерки. JRC също така има експертен опит в правенето на технически прогнози, справки и измервания и предпазване на обществото от икономически и технологически рискове.

Седем процента от бюджета са за изследвания в областта на ядрената енергия. От тях, 60% са предназначени за изследвания върху ядреното сливане, една екологична, но технически извънредно трудна алтернатива на ядрения разпад, която не използва радиоактивни материали. ЕС работи с Канада, Китай, Япония, Корея, САЩ и Русия чрез проекта ITER върху планове за конструиране на първото в историята устройство, което да произвежда електрическа мощност колкото нормална електроцентрала, използвайки ядрен синтез.

Изследванията в областта на възобновяемите източници на енергия и ефикасното използване на енергията се финансират отделно, от бюджета на FP6 за устойчиво развитие.

В момента европейските правителства си сътрудничат в областта на космическите технологии, но не под егидата на ЕС. Има програма за сътрудничество с Европейската космическа агенция включваща ракети-носители и области като сателитни комуникации, човешки космически полети и микрогравитация, но ЕС планира да създаде собствена космическа програма в бъдеще.

Заедно със САЩ и други страни ЕС работи върху следващата генерация сателитни системи за глобално позициониране – т.нар. проект ГАЛИЛЕО. Системата може да се използва за различни видове дейности от по-ефикасно управление на пътния трафик до точно определяне на момента на банковите трансакции.

4.30 Данъци

Договорната основа на данъчната политика на ЕС са Членове 90 до 93 от Договора за Европейски съюз.

В рамките на ЕС правителствата запазват отговорността за преките данъци – т.е. приходите, които събират от облагането на доходите на физическите лица и компаниите. Данъчната политика на ЕС се фокусира върху размера на непреките данъци и такси като Данък добавена стойност (ДДС) и акцизите, които имат значение за вътрешния пазар. ЕС се стреми да гарантира, че данъчните правила не пречат на свободното движение на капитала и че свободното движение на капитала не създава условия за избягване на данъци. Политиката на ЕС цели още данъчните правила в държавите- членки да се ограничават свободното движение на хора.

Националните правителства са свободни да определят приоритетите в разходите си и какви данъци да налагат, за да набавят средства. Те са свободни да определят размера на данъка върху корпоративната печалба и доходите на физическите лица, спестяванията и приходите от капитал. Правата на държавите- членки в тази област се гарантират от факта, че при вземането на решения в ЕС относно данъчната политика гласуването става с единодушие.

Минимални ставки

Определянето на минимален размер на данъците предотвратява сериозни разминавания в политиките на държавите- членки. Минималните ставки се отнасят до минералните масла включително петрол и природен газ, електричеството и въглищата. В ЕС действа споразумение за минимум 15% ДДС за стоките и услугите, но изключения също са възможни и в определени граници е възможно ДДС да нарастне. По-ниски ставки например са възможни за стоки и услуги, които не са в конкуренция със стоките и услугите от друга държава- членка като ресторантските ястия или стоки от всекидневното потребление като лекарства и храни.

Европейската комисия се старае да намали изключенията в интерес на вътрешния пазар и почтената конкуренция.

Справедливо корпоративно облагане

В областта на корпоративното облагане ЕС има две цели: предотвратяване на вредната данъчна конкуренция между държавите- членки и подкрепа за свободното движение на капитал. В миналото държавите- членки предлагаха данъчни облекчения, за да привлекат чуждестранни инвеститори понякога за сметка на други държави- членки, където от икономическа гледна точка инвестициите биха били по-оправдани. Държавите- членки вече са обвързани от Етичен кодекс да не прилагат такива мерки, макар че премахването им не протича с желаното темпо.

Други европейски разпоредби и правила за поведение гарантират хармонизирано данъчно третиране на транграничните плащания по лихви, главници и дивиденти на близки и свързани компании и при трансгранични вътрешни за компаниите продажби на стоки и услуги (т.нар. трансферни цени). Продължава работата за гарантиране, че държавите- членки ще третират еднакво по отношение на данъчното облагане еднаквите групи компании.

Еднакъв подход при прехвърлянето на пенсии

ЕС рядко се намесва в облагането на физическите лица. Изключенията са предвидени да гарантират, че няма дискриминация срещу или преференции за лицата, които се възползват от възможността да живеят, работят или инвестират в друга държава- членка.

Гражданите на ЕС ще имат възможност да натрупват пенсионни точки, когато се прехвърлят от една държава в друга, без да се натъкват на данъчни бариери. Те вече могат да внасят спестяванията си там, където смятат, че условията са най-изгодни, но дължат данъци в страната по местоживеене. За да не губят държавите- членки полагащите им се приходи от облагане на своите граждани, в случай че те не декларират доходи или спестявания в чужбина, от 1 юли 2005 г. държавите- членки обменят информация за спестяванията зад граница. Австрия, Белгия и Люксембург удържат вместо това такса върху лихвите по спестяванията и прехвърлят по-голямата част от приходите, събрани по този начин в страната по местоживеене на физическото лице, така че данъкът пак се получава, където е необходимо.

5. Процес на вземане на решения

Решенията на Европейския съюз са, общо казано, „продукт“ от сътрудничеството на „институционалния триъгълник“, съставен от Комисията, Парламента и Съвета. Комисията е институцията, която предлага законите, а Парламентът и Съветът ги приемат.

Правилата и процедурите за вземане на решения в ЕС са заложени в основните договори. Всяко предложение за нов нормативен акт се основава на определена клауза в договорите – това е т.нар. законова база и определя коя законодателна процедура трябва да бъде следвана.

Трите основни процедури за вземане на решение са:

• 
  консултация
  
• 
  одобрение
  
• 
  съвместно вземане на решение
  

Основната разлика между тях е начинът на взаимодействие на Парламента със Съвета. Процедурата на консултация изисква от Парламента само становище по предстоящото решение; при съвместното вземане на решение Парламентът действително споделя законодателната власт със Съвета.

Консултация

При процедурата на консултация Комисията изпраща предложение на Съвета и на Парламента, но Съветът е този, който официално консултира Парламента и останалите институции на ЕС, чиито становища са интегрална част от процеса на вземане на решения в Съюза.

Парламентът може да одобри предложението на Комисията, да го отхвърли или да поиска изменения. Ако Парламентът поиска изменения, Комисията ги обмисля и в случай, че приеме някои от предложенията, изпраща на Съвета коригирано предложение. Съветът проучва измененията и или приема проектозакона, или го изменя допълнително. При тази процедура, както и при останалите две, Съветът може да промени проекта на Комисията само с единодушие.

Въпросите, по които се вземат решения с консултативна процедура, са:

• 
  полицейско и съдебно сътрудничество в криминалната област
  
• 
  ревизия на основните договорите
  
• 
  дискриминация на полов, сексуален, расов, етнически, религиозен или политически признак,
  
• 
  гражданство на ЕС
  
• 
  земеделие
  
• 
  издаване на визи, предоставяне на убежище, имигрантска политика или други политики, свързани със свободното движение на хора
  
• 
  транспорт (когато решението би могло да има значително влияние върху определени региони)
  
• 
  политика на конкуренцията
  
• 
  данъчни въпроси
  
• 
  икономическа политика
  
• 
  “засилено сътрудничество” - т.е., когато група от държави- членки реши да работи заедно в определена област, дори останалите държави- членки да не желаят да се включат в инициативата
  

Одобрение

Процедурата на одобрение изисква Съветът да получи одобрение от Парламента преди да вземе определено решение. Процедурата е същата като процедурата на консултация с излючение на това, че Парламентът няма право да внася изменения в законопроектите: той може или да ги одобри, или да ги отхвърли.

Приемането (одобрението) изисква абсолютно мнозинство.

Въпросите, по които се взема решение с процедурата на одобрение са:

• 
  специфични задачи на Европейската централна банка
  
• 
  изменение в статута на европейската система от централни банки
  
• 
  структурните и кохезионни фондове
  
• 
  процедурата за избор на Европейски парламент
  
• 
  определени международни споразумения
  
• 
  присъединяване на нови държави- членки
  

Съвместно вземане на решение

Това е процедурата, която се прилага при приемането на по-голямата част от европейското законодателство. При нея Парламентът споделя законодателната власт със Съвета.

Комисията изпраща предложение за нов нормативен акт до двете институции. Всяка от тях го обсъжда на две четения. Ако не могат да се споразумеят, въпросът се отнася до „помирителна комисия“, в която вземат участие еднакъв брой представители на Парламента и Съвета, както и представители на Комисията. След като помирителната комисия постигне споразумение, проектозаконът се внася отново в Парламента и Съвета за гласуване.

Въпросите, по които се взема решение с процедура на съвместно вземане на решение са:

• 
  недискриминация въз основа на националност
  
• 
  правото на свободно придвижване и избор на местоживеене
  
• 
  свободното движение на работна сила
  
• 
  социалното осигуряване на мигриращите работници
  
• 
  правото на установяване
  
• 
  транспортът
  
• 
  вътрешният пазар
  
• 
  заетостта
  
• 
  митническото сътрудничество
  
• 
  борбата срещу социалното изключване
  
• 
  равните възможности и равното третиране
  
• 
  прилагане на решенията, свързани с Европейския социален фонд
  
• 
  образованието
  
• 
  професионално обучение
  
• 
  култура
  
• 
  здравеопазване
  
• 
  защита на потребителите
  
• 
  трансевропейски транспортни магистрали
  
• 
  прилагане на решенията, свързани с Европейския фонд за регионално развитие
  
• 
  наука и изследвания
  
• 
  околна среда
  
• 
  прозрачност
  
• 
  предотвратяване и борба с измамата
  
• 
  статистика
  

Каталог: izdaniqmobilizacia
izdaniqmobilizacia -> Наръчник „Европейски фондове и проекти”

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели: