Гид в ес – политики и законова рамка
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Грижа за потребителите
- Обществени електронни медии
- 4.3. Бюджет
Радикална реформаПрилагат се мащабни реформи, съгласувани в ОСП в средата на 2003г. Субсидиите за производство отстъпват място на преки плащания за фермерите, обвързани със съблюдаването на определени екологични стандарти, стандарти за безопасност на храните, условията за отглеждане на животните и растенията и поддържането на селскостопанските земи в добро състояние. Реформите продължават като се разпростират върху продукти, които не бяха включени в първата вълна на промени през 2003 г.: памук, хмел, зехтин, тютюн и захар. Реформата във финансирането на европейското земеделие отвърна и на обвиненията, че ОСП смущава световната търговия(например чрез експортните субсидии на продуктите в излишък). Последните реформи намалиха размера на финансирането, което потенциално може да пречи на световната търговия, със 70%. Това подготви ЕС за кръга “Доха” от преговорите в рамките на Световната търговска организация (СТО) за либерализиране на световната търговия. ЕС е най-големият вносител на храни в света и най-големият пазар за хранителни продукти на Третия свят. Грижа за потребителитеОСП не се занимава само с осигуряването на добър жизнен стандарт на фермерите. Потребителите имат право на храна, която е безопасна и с високо качество. ЕС се стреми да осигури високи стандарти на грижа към животните и на хигиена по хранителната верига от фермата до трапезата. В добавка ЕС подкрепя производството на качествени и международно конкуренти хранителни продукти. Те включват артикули, произхождащи само от определен географски район на ЕС, произведени със специфична технология или с традиционни съставки. ЕС не само има правила за определяне на органичните храни, но и за това какво представлява една органична ферма. Признавайки значението, което потребители отдават на органичните продукти, Съюзът подкрепя този вид земеделие. 4.2. Аудиовизия и Медии Договорната основа на Аудиовизуалната и медийна политика на ЕС е Член 151 от Договора за Европейска общност. Аудиовизуалният сектор осигурява 1 милион работни места в ЕС. Той включва големи търговски интереси и повдига въпроси, свързани с културното многообразие, обществените услуги и социалната отговорност. Всяка Държава- членка провежда собствена политика в областта на аудиовизията и медиите, докато Европейският съюз определя правилата и насоките в случаите, които се отнасят до общия интерес (например отварянето на границите или почтената конкуренция). Ключовият нормативен акт в областта на аудиовизията и медиите е директивата “Телевизия без граници”, която определя условията за излъчване на телевизионни предавания в рамките на вътрешния пазар на ЕС. Директивата е от 1989 г. и бива актуализирана през 1997 г. Тя се ревизира и в момента и може да бъде изменена отново, за да се съобрази например с влиянието на дигиталното радио- и телевизионно разпръскване и с по-големия избор от канали, свързан с него. Ревизията приключва в края на 2005 г. Директивата “Телевизия без граници” изисква държавите-членки да координират националните си законодателства с цел да гарантират, че:
Обществени електронни медииАнгажиментът на ЕС да подкрепя обществените електронни медии беше потвърден в протокол към Договора от Амстердам. Документът потвърждава значението на обществените електронни медии за провеждането на правителствените политики и ролята им в подкрепа на демократичните, социални и културни потребности на всяко общество. Протоколът дава право на всяка държава- членка да определи структурата на сектора на обществените електронни медии. Държавите- членки могат да подкрепят финансово тези медии, но по начин, който обслужва обществения интерес, не пречи на нормалното им пазарно функциониране и не смущава конкуренцията. Изискването на директивата “Телевизия без граници” за минимална квота от европейски програми в електронните медии отразява опасенията, че американските продукции ще вземат “лъвския дял” от европейското програмно време. Въпреки че в Европа се произвеждат повече филми, отколкото в Америка, 75% от приходите на европейските кина идват от американски филми. За да защити културното многообразие и да подкрепи местните продукции, ЕС договори в Световната търговска организация (СТО) т.нар. “културно изключение”. То позволява на държавите- членки на ЕС да не отварят напълно пазарите си за културната продукция от трети страни. 4.3. БюджетДоговорната основа на бюджетната политика на ЕС са Членове 268 до 280 от Договора за Европейски съюз. Най-голям дял от бюджета на ЕС се изразходва за осигуряване на безопасна храна и за опазване на селското и фермерско наследство на ЕС. При общ бюджет от 116.5 милиарда евро през 2005 г. земеделието ще получи 42.8 милиарда. Още 6.3 милиарда ще бъдат изхарчени за развитие на селските райони. Политиките, които получават голяма част от останалите пари, са регионалната и социална политика, научните изследвания и иновации, помощта за икономически по-слабо развитите региони на ЕС и помощта за преодоляване на мизерията по света. Структурните фондове на ЕС, включително Фондът за регионално развитие и Социалния фонд,представляват вторият по големина дял от бюджета на ЕС, където се изразходват почти 30% от средствата за 2005 г. Тези пари поддържат икономическото развитие в най-бедните региони на ЕС или служат за социални цели. Част от парите се изразходват за големи инфрастуктурни проекти като пътища, мостове, транспортни магистрали, летища и подобряване на електронните комуникации. Но и много други видове проекти могат да бъдат подпомагани парично, от малки бизнеси до западнали градски райони, от вятърни електроцентрали до схеми за подпомагане на хората в неравностойно здравословно положение. Съвсем малка част от бюджета се използва за покриване на административните разходи на ЕС. Ако включим цената за издържане на всички институции, включително Европейската Комисия, Европейския Парламент и Съвета на Министрите,плюс разходите за преводачите, които се справят с двадесетте езика на разширения ЕС, общата сума е доста под 6% от целия разход. Останалите пари на ЕС се разпределят върху широк кръг от политики, от които най-голям дял имат външните отношения. ЕС финансира икономическото развитие в много страни по света, като се фокусира върху непосредствените си съседи в Средиземноморието, Източна Европа – особено страните-кандидатки за членство – и Балканите. В допълнение, всяка година се харчат средно по около 500 милиона евро за хуманитарна помощ. Това включва и спешна помощ при глад или земетресения. Напълно отделен бюджет, администриран от Европейската Комисия, финансира помощта за страните от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския басейн, свързани с ЕС с споразумението от Котону за търговия, техническа и финансова помощ. Това са допълнителни пари, предоставени от страните-членки изрично с тази цел, които се плащат в Европейския Фонд за Развитие. Друго значително перо в бюджета на ЕС са научните изследвания и иновации. През 2005 г. за тях ще бъдат похарчени повече от 4 милиарда евро. Тези пари ще подпомогнат пан-европейски проекти, в които полагат усилия учени, работещи в различни държави от ЕС. Бюджетът на ЕС финансира и образователни програми. Повече от 900 милиона евро са похарчени през 2005 г. за трансгранични образователни програми и проекти, които подпомагат и поощряват културното многообразие в Европа. Откъде идват парите за бюджета? Те са смес от “собствени ресурси” на ЕС и директни вноски на държавите-членки. “Собствените ресурси” са смес от налози върху вноса на земеделски стоки, мита върху други вносни стоки и част от дохода от данъка добавена стойност (ДДС). Това дава една четвърт от прихода в бюджета. Дадена държава-членка, която събира парите, действа само като доставчик на услуги за общата политика на ЕС и задържа за себе си част от тези пари като заплащане за извършената работа по събирането им. През 1988 се въвежда четвърти източник на пари, за да може Съюзът да се справи с две едновременно случващи се неща – разширяването на отговорностите на ЕС и намаляването на приходите от данъци и мита в резултат на по-свободната международна търговия. Страните-членки внасят в бюджета на ЕС определен процент от брутния си национален продукт. Тъй като това е мярка за националното благосъстояние, по този начин всяка страна допринася според възможностите си. След това, парите се изхарчват за най-необходимото. Разходът за ЕС представлява 2.5% от разходите на европейските правителства.
Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|