Глава Дъдли побъркан

-Казах ти- измърмори Хари. -Снейп мисли, че след като имам вече основата мога да продължа сам.

'Значи вече нямаш странни сънища?' попита Хърмаяни скептично.

'Горе-долу' каза Хари, без да я гледа.

'Добре де, не мисля, че Снейп трябва да спира докато не си абсолютно сигурен, че можеш да ги контролираш!' каза възмутено Хърмаяни. 'Хари, мисля, че трябва да отидеш при него и да попиташ -'

'Не,' каза Хари твърдо. 'Просто спри, Хърмаяни, ОК?'

Беше първия ден от Великденската ваканция и Хърмаяни, както беше обичайно за нея, прекара голяма част от деня рисувайки ревизирани графици за тримата. Хари и Рон я оставиха да го прави тъй като беше по-лесно, отколкото да спорят с нея и във всеки случай графиците биха могли да се окажат полезни.

Рон беше започнал да разбира, че остават само шест седмици до изпитите.

'Ама как може това да те изненадва?' попита Хърмаяни, докато докосваше всяко малко квадратче на графика на Рони с пръчката си и то започваше да свети в различен цвят, в зависимост от предмета.

'Не знам,' каза Рон, 'много неща се случваха.'

'Е, ето заповядай,' каза тя, подавайки му неговия график, 'ако го следваш би трябвало да се справиш.'

Рон го погледна намръщен, но след това се оживи.

'Оставила си ми по една свободна вечер всяка седмица!'

‘Това е за тренировките по куидич,' каза Хърмаяни.

Усмивката избледня от лицето на Рон.

'И какъв е смисълът?' попита той тъпо. 'Тази година имаме шанс да спечелим купата по куидич, колкото татко да стане Министър на Магията.'

Хърмаяни не отговори; тя гледаше Хари, който се взираше невиждащо в отсрещната стена на общата стая, докато Крукшанкс го побутваше по ръката за да го почешат по ушите.

'Какво става, Хари?'

'Какво?' каза той бързо. 'Нищо.'

Хари забеляза своето копие на ‘Теория на Защитната магия’ и се престори, че търси нещо в съдържанието. Крукшанкс се отказа от опитите си и се промъкна към стола на Хърмаяни.

'Видях Чо по-рано,' каза Хърмаяни внимателно. 'Тя също изглеждаше наистина нещастна… вие двамата да не би пак да сте се карали?'

'А— а, да, карахме се,' каза Хари, благодарен за намереното извинение.

'И за какво?'

‘Тази нейна подла приятелка, Мариета,' каза Хари.

'Е, аз не те обвинявам' каза Рон ядосано, настройвайки ревизирания си график. 'Ако не беше тя…'

Рон се впусна в тирада за Мариета Еджкомб, която помогна на Хари – всичко, което трябваше да прави е да изглежда ядосан, да кима и да казва ‘Да’ и ‘Точно така’, когато Рон си поемаше въздух и можеше да остави мозъка си да се рее свободно, още по нещастен, за това, което видя в Pensieve.

Хари почувства, че споменът за това го изяжда от вътре. Той беше толкова сигурен, че родителите му са чудесни хора, че никога не му е било ни най-малко трудно да не вярва на клеветите на Снейп относно характера на баща му. Не бяха ли хора като Хагрид и Сириус казали на Хари колко чудесен е бил баща му? (Е, виж какъв се оказа самият Сириус, каза едно досадно гласче в главата на Хари... и той е също толкова лош, нали?) Да, веднъж беше чул професор Макгонагъл да казва, че баща му и Сириус са били размирниците на училището, но тя ги беше описала като предшественици на близнаците Уизли и Хари не можеше да си представи Фред и Джордж да провесят някого с главата на долу само заради идеята... не и ако наистина не ги харесват... може би Малфой или някой, който наистина го заслужава

Хари се опита да мисли сякаш Снейп си е заслужавал това, което е изстрадал в ръцете на Джеймс: но не беше ли попитала Лили ‘Той какво ти направи?’ и не беше ли Джеймс отговорил ‘Просто факта, че той съществува, ако знаеш какво имам предвид’. Не беше ли Джеймс започнал всичко просто защото Сириус е казал, че му е скучно? Хари си спомнки как в Грималд Плейс Лупин каза, че Дъмбълдор го е направил префект с надеждата, че ще може да упражнява някакъв контрол над Джеймс и Сириус ... но в Pensieve той си седеше и го остави да се случи...

Хари продължи да си напомня, че Лили се беше намесила; неговата майка беше добра. Да, спомена за изражението на лицето й, докато крещи на Джеймс го разстрои така, както нищо друго; тя ясно показа, че не го харесва и Хари просто не можеше да разбере как в края на краищата са се оженили. Един или два пъти се е чудил дали Джеймс не я е накарал насила...

Близо пет години мисълта за баща му е била извор на успокоение и вдъхновение. Когато някой му казваше, че същия като Джеймс се изпълваше с гордост от вътре. А сега... сега се чувстваше празен и нещастен само при мисълта за него.

Времето стана весело, слънчево и топло през Великденската ваканция, но Хари, заедно с другите петокурсници и седмокурсници, беше затворен вътре, тичайки напред и назад до библиотеката. Хари се преструваше, че лошото му настроение е заради наближаващите изпити и тъй като и другите му съученици от Грифиндор изглеждаха болни от учене, никой не успори думите му.

'Хари, на теб говоря, чуваш ли ме?'

'А?'

Той се огледа. Джини Уизли, изглеждайки много отвеяна, се беше присъединила към него на масата в библиотеката, където той седеше сам. Беше късна неделна вечер: Хърмаяни се беше прибрала в кулата на Грифиндор за да учи Антични Руни, а Рон имаше тренировка по куидич.

'Свърши,' каза Джини. 'Рон трябваше да заведе Джак Слопър в болничното крило.'

'Защо?'

'Ами, не сме сигурни, но мислим, че той сам падна от собствения си удар.' Тя въздъхна тежко. 'Както и да е… един пакет пристигна току що, тъкмо премина новия проверовъчен процес на Умбридж.'

'Великденски яйца от мама' каза Джини. Има едно за теб...ето.'

Тя му подаде красиво шоколадово яйце, украсено с малки, заледени Снич-ета и според опаковката, съдържащо торбичка Fizzing Whizzbees. Хари го погледна за момент и после, за негов ужас почувства бучка да се надига в гърлото му.

'Добре ли си, Хари?' попита тихо Джини.

'Да, добре съм,' каза Хари грубо. Буцата в гърлото му беше болезнена. Той не можеше да разбере защо едно Великденско яйце го кара да се чувства така.

'Напоследък изглеждаш наистина зле,' упорстваше Джини. 'Знаеш ли, сигурна съм, че ако само поговориш с Чо…'

'Не с Чо искам да говоря,' каза Хари said Harry грубо.

'С кого тогава?' попита Джини, гледайки го отблизо.

'Аз…'

Той се огледа за да е сигурен, че никой не подслушва. Мадам Пинс беше на няколко реда от тях, подпечатвайки купчина книги за фанатично изглеждащата Хана Абът.

Джини продължи да го гледа замислено. Повече за да има какво да прави, отколкото че му се иска, Хари разопакова Великденското си яйце, отчупи голямо парче и го сложи в устата си.

'Е,' каза Джини бавно, взимайки си също малко от яйцето 'ако наистина искаш да говориш със Сириус, предполагам, че бихме могли да измислим начин да го направиш.'

'Да бе!' каза Хари 'Докато Умбридж патрулира около огньовете и чете пощата ни?'

‘Това да израснеш с Фред и Джордж, каза Джини замислено, е че някак си започваш да мислиш, че всичко е възможно, ако си достатъчно хладнокръвен.'

Хари я погледна. Може би беше ефект от шоколада – Лупин винаги е поръчвал да се яде шоколад след среща с Диментори – или просто защото най-накрая беше казал на глас желанието, което го изгаряше отвътре цяла седмица, но се почуства обнадежден.

'КАКВО СИ МИСЛИШ ЧЕ ПРАВИШ?'

'О, по дяволите,' прошепна Джини, скачайки на крака. 'Забравих -' Мадам Пинс идваше към тях, лицето й беше изкривено от яд.

'Шоколад в библиотеката!' изкрещя тя. 'Вън - вън - ВЪН!' И размахвайки пръчката си накара книгите на Хари, чантата и мастилницата му да ги подгонят с Джини извън библиотеката, удряйки ги многократно по главата докато тичаха.

*

За да им напомнят за важността на предстоящите изпити купчина брошури, листовки и съобщения относно различни магически професии се появиха на таблото в кулата на Грифиндор тъкмо преди края на ваканцията, заедно с още едно съобщение на дъската, което гласеше:

Хари погледна надолу списъка и откри, че го очакват в офиса на професор Макгонагъл в два и половина в понеделник, което означава че ще пропусне по-голямата част от Пророкуването. Той и другите петокурсници прекараха значителна част от последния уикенд на Великденската ваканция, четейки цялата информация относно професиите, която беше оставена за тях.

'Е, аз не си представям Лечение,' каза Рон в последната вечер от ваканцията. Той беше погълнат от брошурата, която носеше емблемата кръстосан кокал/перо на Св. Мънго отпред. 'Пише, че ти трябва поне “Е” на ниво NEWT по Отрови, Билкология, Трансфигурация, Заклинания и Защита против черните изкуства. Искам да кажа… по дяволите… не искат много, нали?'

'Е, това е много отговорна работа, нали’ каза Хърмаяни разсеяно.

Тя се беше съсредоточила върху ярко розово-оранжева брошура, със заглавие ‘ИСКАТЕ ДА РАБОТИТЕ В СФЕРАТА НА МЪГЪЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ?’

'Не изглежда да ти трябват много квалификации за да работиш с мъгъли; всичко, което искат е СОВА в Мъгълската наука: Много по – важен е вашият ентусиазъм, търпение и добро чувство за хумор'

'Ще ти трябва повече от добро чувство за хумор за да се сработиш с моя чичо,' каза мрачно Хари. 'По скоро добро чувство кога да се наведеш' Той беше на половината брошура за магическо банкерство. 'Чуйте това: Търсите ли предизвикателна кариера, свързана с пътуване, приключение и реални, свързани с опасности и съкровища бонуси? Тогава помислете за длъжност в Магическа Банка Гринготс, които по в момента набират Разбивачи на проклятия за вълнуващи възможности извън граница... Всъщност изискват Математика, ти можеш да го направиш, Хърмаяни!’
'Всъщност не си се представям като банкер,' каза Хърмаяни, задълбочена в: ‘ИМАТЕЛИ ЛИ НЕОБХОДИМИТЕ КАЧЕСТВА ДА ОБУЧАВАТЕ ТРОЛОВЕ ОХРАНИТЕЛИ?’

'Ей,' каза един глас в ухото на Хари. Той се огледа; Фред и Джорд бяха дошли да се присъединят към тях. ‘Джини ни говори за теб’, каза Фред, протягайки крака на масата пред тях и бутайки няколко брошури за длъжности в Министерство на Магията на земята. ‘Тя каза, че имаш нужда да говориш със Сириус?’

‘Какво?’ каза Хърмаяни остро и ръката й замръзна на половината път, взимайки ‘НАПРАВЕТЕ УДАР В ОТДЕЛА ЗА МАГИЧЕСКИ ПРОИЗШЕСТВИЯ И КАТАСТРОФИ’

'Даам…' каза Хари, опитвайки се да звучи небрежно, ‘мисля, че би ми харесало-’

‘Не ставай смешен’, каза Хърмаяни, изправяйки се и гледайки го като че не може да повярва на очите си. ‘Докато Умбридж обикаля всички огньове и претърсва всички сови?’

‘Е, ние мислим, че можем да избегнем това’, каза Джордж, като се протягаше и усмихваше. ‘Просто е въпрос на отклонение. Вие може и да сте забелязали, че през Великденската ваканция бяхме сравнително кротки.

‘Питахме се – какъв е смисълът да се разстройва времето за почивка?’, продължи Фред. ‘И си отговорихме – няма никакъв смисъл. И разбира се бяхме объркали на хората “ревизията”, което е последното нещо, което сме искали да направим’.

Той лицемерно кимна към Хърмаяни. Тя изглеждаше отблъсната от тази съобразителност.

‘Но подновяваме дейност от утре’, продължи Фред оживено. ‘И ако така и така ще вдигаме врява, защо да не го направим така, че Хари да може да си поговори със Сириус?’

‘Добре, но все пак’, каза Хърмаяни, с физиономия все едно обяснява нещо много просто на някой много глупав ‘дори ако причините объркване как се предполага, че Хари ще говори с него?’

'Офиса на Умбридж,' каза Хари тихо.

Той беше мислил по този въпрос предната нощ и не откриваше алтернатива. Самата Умбридж му беше казала, че единственият огън, който не се наблюдава е нейният собствен.

'Ти – да не си - луд?' каза Хърмаяни шепнешком.

Рон беше свалил брошурата си за работа в сферата на Търговия с Култивирани Плесени и гледаше внимателно разговора.

'Не мисля,' каза Хари, свивайки се.

'И как първо на първо ще влезнеш там?'

Хари беше готов за този въпрос.

'Ножа на Сириус', каза.

'Моля?'

'Предната Коледа Сириус ми подари един нож, който отваря всяка ключалка’, каза Хари. ‘И дори и да е омагьосала вратата и “Алохомора” да не действа, което се обзалагам, че е направила-’

'Не знам,' каза Рон, изглеждайки притеснен, че са поискали от него да изрази мнение. ‘Ако Хари иска да го направи решението си е негово, нали?’

'Говориш като истински приятел и един Уизли,' каза Фред, потупвайки Рон силно по гърба. ‘Добре значи. Възнамеряваме да го направим утре, точно след часовете, защото ще има максимум ефект когато всички са по коридорите – Хари, ще го направим някъде в източното крило за да я извадим от собствения й офис – мисля, че бихме могли да ти осигурим да кажем двадесет минути?’, каза той, гледайки към Джордж.

‘Лесна работа’, каза Джордж

‘И какъв вид объркване е това?’ попита Рон

‘Ще видиш, малко братче’, каза Фред и двамата с Джордж се изправиха отново. ‘Ако се разходиш по коридора на Мазния Грегъри утре около пет часа’

*

Хари се събуди рано на следващия ден, чувствайки се почти толкова неспокоен, колкото сутринта преди дисциплинарното изслушване в Министерство на Магията. Не само перспективата да влезе в офиса на Умбридж и да използва нейния огън да говори със Сириус го изнервяше, въпреки че това беше достатъчно лошо само по себе си; днес също се случи да е първия път, в който Хари ще бъде в близост до Снейп, откакто Снейп го изхвърли от офиса си.

Нещо привлече вниманието на Хари: движение на границата на Забранената гора. Хари примига срещу слънцето и видя Хагрид да се подава измежду дърветата. Изглежда куцаше. Докато Хари го гледаше Хагрид се заклатушка към вратата на колибата си и изчезна вътре. Хари продължи да гледа още няколко минути. Хагрид не се появи отново, но излезе пушек от комина така че той не би могъл да бъде наранен толкова лошо щом е могъл да запали огъня.

Хари се дръпна от прозореца, отиде обратно до леглото си и започна да се облича. С перспективата да влезе в офиса на Умбрид, Хари не очакваше денят да е от спокойните, но не смяташе и почти постоянните опити на Хърмаяни да го разубеди за това, което смяташе да направи в 5 часа.

За първи път тя беше толкова невнимателна към Професор Бинс по История на Магията, колкото бяха Хари и Рон, като поддържаше поток от прошепнати предупреждения, които Хари много се стараеше да игнорира.

'… и ако тя те хване там, освен че ще те изключи, ще се досети че си говорил със Снуфи и този път ще те накара да изпиеш Серума на истина и да отговаряш на въпросите й...’
'Хърмаяни,' каза Рон тихо и възмутено, 'ще спреш ли да поучаваш Хари и да вземеш да слушаш Бинс или ще трябва сам да си водя бележки?'

'Води си бележки, за разнообразие, няма да ти навреди!'

Докато стигнат подземията нито Хари нито Рон бяха проговорили на Хърмаяни. Тъй като нямаше кой да я възпира, тя се възползва от тишината за да поддържа непрестанния поток от ужасяващи предупреждения, всичките изречени с разпалено съскане, което накара Сиймъс да изгуби цели пет минути да проверява котела си за течове.

Междувременно Снейп изглежда беше решил да се прави, че Хари е невидим. Хари, разбира се, беше свикнал на тази тактика, тъй като тя беше дано от любимите на чичо Върнън и като цяло беше благодарен, че не трябва да преживява нещо по – лошо. Всъщност, сравнено с това, което по принцип изтърпяваше от Снейп като подигравки и злонамерени забележки, той намираше новия подход за подобрение и беше доволен да открие, че като е оставен на мира той може да приготви Освежителната Отвара сравнително лесно.

В края на урока той пресипа част от отварата в една колба, затвори я и я занесе до бюрото на Снейп за оценяване, чувствайки, че този път може и да получи '£'.

Тъкмо се беше обърнал, когато чу звук като от счупено. Малфой избухна в неудържим смях. Хари се завъртя обратно. Отварата му лежеше на земята и Снейп го гледаше със злорадо удоволствие.

‘Опс’, каза меко. ‘Още една нула тогава, Потър’

Хари беше твърде ядосан за да говори. Той се върна при казана си, възнамерявайки да напълни още една колба и да накара Снейп да я оцени, но видя, за негов ужас, че остатъкът е изчезнал.

'Съжалявам!' каза Хърмаяни, притискайки с ръце устата си 'Наистина съжалявам, Хари. Мислех, че си свършил и затова почистих!'

Хари не можеше да се накара да отговори. Когато се чу звънецът той побърза да излезе от подземията без да се обръща назад и се постара да си намери място между Невил и Сиймъс за обяд за да попречи на Хърмаяни да му натяква отново за използването на офиса на Умбридж.

Той беше в толкова лошо настроение по времето, в което стигна до че от време на време Гадаене, че почти беше забравил насрочения час за избор на професия при професор Макгонагъл, като си спомни чак когато Рон го попита защо не е бил в нейния офис. Той се втурна обратно нагоре по стълбите и пристигна почти без въздух, само с няколко минути закъснение.

‘Извинете, Професоре’, каза пъшкайки, докато затваряше вратата. ‘Забравих’

‘Няма значение, Потър’, каза тя остро, но докато говореше някой друг се промъкна иззад ъгъла. Хари се огледа.

Професор Умбридж седеше там, с бележник на коляното, с натруфено малко жабо около врата и малка, ужасно самодоволна усмивка на лицето.

‘Седни, Потър’, каза професор Макгонагъл кратко. Ръцете й леко трепереха докато разбъркваше многото брошури, разхвърляни на бюрото й.

Хари седна с гръб към Умбридж и направи всичко възможно да се преструва, че не чува стърженето на перото й по бележника.

‘Е, Потър, тази среща е за да говорим за идеите за професионална реализация които имаш и да ти помогне да решиш кои предмети да продължиш да изучаваш през шестата и седмата година’, каза професор Макгонагъл. ‘Мислил ли си какво би искал да правиш след като напуснеш Хогуардс?’

‘Ъъъ’ - каза Хари

Шума от стържещото перо зад него го разсейваше много.

‘Да?’ Професор Макгонагъл подкани Хари.

‘Ами, мислех, може би, да стана Аврор’ промърмори Хари

‘Значи ти трябват отлични оценки за това’ каза професор Макгонагъл, изваждайки малка, тъмна брошурка от купчината на бюрото си и отваряйки я. ‘Изискват минимум пет NEWT-а и нищо под оценка "Надхвърлени очаквания", доколкото виждам’

Тогава ще трябва да преминеш през строга серия изпити на характер и дарба в офиса на Аврор. Труден път за кариера, Потър, взимат само най-добрите. Всъщност мисля, че никой не е бил приет последните три години.’

В този момент Професор Умбридж се изкашля толкова леко, все едно искаше да види колко тихо може да го направи. Професор Макгонагъл я игнорира.

‘Предполагам би искал да знаеш кои предмети ще трябва да изучаваш?’, продължи тя с малко по-висок глас от преди.

‘Да’, каза Хари. ‘Защита против Черните изкуства’, предполагам?’

• 
  Разбира се, каза професор Макгонагъл остро – Също бих те посъветвала-
  

- Също бих препоръчала и Трансфигурация, защото на Аврорите често им се налага да се трансфигурират или претрансфигурират в работата си. Също съм длъжна да ти кажа сега, Потър, че не приемам учиници в класа си NEWT ако не са постигнали оценка “Оправдани Очаквания” или по – висока на Обикновено Магьосническо Ниво (Ordinary Wizarding Level). Бих казала, че в момента ти си за оценка “Приемлив”, така че трябва добре да поработиш преди изпитите за да имаш шанс да продължиш. След това трябва да преминеш Заклинания, винаги е полезно и Отвари. Да, Потър, Отвари – добави тя с едва забележима усмивка. – Отварите и противоотварите са задължителни уроци за Аврорите. И трябва да ти кажа, че професор Снейп абсолютно отказва да приема ученици, които имат оценка, по-ниска от “Изключителен” на СОВА, така че -

Професор Умрбирдж се изкашля по най забележимия начин откакто беше дошла.

- Мога ли да ти предложа хапче против кашлицата, Долорес? – рязко попита професор Макгонагъл, без да поглежда към професор Умбридж.

- А, не, много благодаря – каза Умбридж, с толкова омразния на Хари превзет смях – Само се чудих дали бих могла съвсем малко да ви прекъсна, Минерва?

- Опасявам се, че ще го направиш – каза професор Макгонагъл със стиснати зъби.

- Само се чудех дали г-н Потър притежава необходимия темперамент за Аврор? – каза професор Умбридж сладко.

- Така ли? – каза професор Макгонагъл надменно – Е, Потър – продължи тя, все едно не ги бяха прекъсвали – ако амбицията ти е сериозна, бих те посъветвала здраво да се концентрираш да повишиш оценките си по Трансфигурация и Отвари. Виждам, че професор Флитуик те е оценил между “Приемлив” и “Оправдани Очаквания” за последните две години, така че Заклинанията изглеждат приемливи. Колкото до “Защита против черните изкуства”, общо взето оценките ти са били високи, професор Лупин в частност те е научил – сигурна ли си, че не искаш хапчета против кашлица, Долорес?

- Не, няма нужда, благодаря ти, Минерва – усмихна се престорено професор Умбридж, която току що се беше изкашляла възможно най-силно – Само съм загрижена, че може би нямаш последните оценки на Хари по “Защита срещу черните изкуства” пред теб. Почти съм сигурна, че ти оставих бележка.

- Какво, това нещо? – каза професор Макгонагъл, погнусена, изваждайки лист розов пергамент измежду листата в папката на Хари. Хвърли му един поглед, зениците й едва забележимо се отвориха, след това го върна обратно в папката без коментар.

- Да, както казвах, Потър, професор Лупин мисли, че си показал потдчертан интерес към предмета и явно за Аврор -

- Не разбра ли бележката ми, Минерва? – попита професор Умбредж с меден глас, почти забравяйки да кашля.

- Разбира се, че я разбрах – каза професор Макгонагъл, толкова здраво стиснала зъби, че думите излизаха малко заглушени.

- Ами тогава, аз съм объркана... Страхувам се, че не разбирам как можеш да даваш на г-н Потър фалшиви надежди, че -

- Фалшиви надежди? – повтори професор Макгонагъл, все още отказвайки да погледне професор Умбридж. – Той има високи оценки на всички тестове по “Защита срещу черните изкуства” -

- Много съжалявам, че трябва да те опровергая, Минерва, но както можеш и сама да видиш от моята бележка, Хари има много ниски резултата на уроците при мен -

- Може би трябва да обясня малко по–ясно – каза професор Макгонагъл, обръщайки се най после да погледне Умбриж директно в очите – Той е постигнал високи оценки на всички тестове по “Защита срещу черните изкуства” направени от компетентен учител.