Глава Дъдли побъркан

Глава 25

Въпросът на Хари получи отговор още на следващия ден.Когато пристигна Пророчески вести на Хърмаяни, тя го разтвори и се втренчи за момент в главната страница,като изcкимтя събирайки погледите на всички наоколо.

-Какво?-казаха Хари и Рон заедно

Вместо отговор тя сложи вестника на масата , така че те двамата да могат да четат и им посочи десет черно-бели снимки,които запълваха цялата първа страница: девет показваха лица на магьосници а десетата- на вещица.

Някои от хората на снимките се подиграваха мълчаливо,други слагаха пръсти на рамките на картините,гледайки нахално.Всяка картина беше озаглавена с името и престъплението за което човека на нея бе пратен в Азкабан. Антонин Долохов се четеше в текста под магьосника с дълго,бледо и изкривено лице,който се надсмиваше на Хари,осъден за бруталното убийство на Гидеон и Фабиан Преует.

Алгерон Рокууд беше заглавието под сипаничавия човек с мазна коса,който се накланяше срещу ръба на неговата картина, гледайки отегчено-осъден за издаване на тайни от Министерството на Магията на Този Който Не Бива Да Се Назовава.

Но очите на Хари се преместиха на картината с вещицата. Лицето й изскочи в момента ,в който той погледна страницата. Тя имаше дълга,черна коса , която изглеждаше рошава и разпиляна, въпреки че той я намираше за интелигентно изглеждаща, сбита и впечатляваща.Тя го погледна тежко през клепачи,с арогантност и с пренебрежителна усмивка, която играеше около нейните тънки устни.Като Сириус,тя имаше вид на благородно добре изглеждаща,но вероятно Азкабан бе отнел повечето от нейната красота. Белатрикс Лестрейндж,осъдена за измъчване и отвличане на Франк и Алис Лонгботъм.

Хърмаяни побутна Хари и му посочи заглавието над картините,което Хари не бе видял заради съсредоточаването си в Белатрикс.

МАСИВНО БЯГСТВО ОТ АЗКАБАН

МИНИСТЕРСТВОТО СЕ СТРАХУВА ЧЕ БЛЕК Е "ОПОРНА ТОЧКА"

ЗА СМЪРТОЖАДНИТЕ

-Блек?-каза Хари високо.-Но?

-Шшш!-каза Хърмаяни отчаяно-Не толкова силно, просто го прочети!

Министерството на магията обявиха, че вчера късно вечерта е имало масивно бягство от Азкабан.Говорейки с репортерите в приемния си офис, Корнелиус Фъдж,Министър на Магията потвърди че десет високоохранявани затворници са избягали в ранните часове на вчеращната вечер и че е осведомил мъгълския премиер за опасноста на тези индивиди.

“За съжаление се намираме в същата позиция в която бяхме преди 2 години и половина , когато убиецът Сириус Блек избяга-каза Фидж миналата нощ-'Ние не мислим че тези две бякства нямат нищо общо помежду си. Бягство от такъв мащаб подсказва външна помощ,и ние трябва да си спомним че Блек, като първия човек избягал от Азкабан,би бил идиално сложен в тази роля -да помогне на другите да тръгнат по неговия път.Ние обмисляме възможността че тези индивиди ,между които е и братовчедката на Блек -Белатрикс Лестрейндж са се събрали заедно и Блек им е станал водач.Както и да е, ние правим всичко възможно за да арестуваме престъпниците,и искаме да помолим магическото общество да бъде бдително и предпазливо.И за нищо на света не се доближавайте до тези индвиди.

-Ето Хари-каза Рон гледайки с благоговение-Затова той беше толкова весел миналата нощ.

-Не вярвам на това,-изръмжа Хари-Фъдж обвинява Сириус за бягството?'

-Каква друга възможност има той?-каза Хърмаяни с горчивина-Едва ли ще каже:"Простете ми всички,Дъмбълдор ме предупреди , че това може да се случи

че стражите на Азкабан ще се присъединят към Лорд Волдемор...стига си скимтял Рон...и сега най-злите подържници на Волдемор също са на свобода...имам предвид, той прекара шест месеца разказвайки на всички,че ти и Дъмбълдор сте лъжци нали.

Хърмаяни разгърна вестника и започна да чете статиите вътре ,докато Хари огледа Голямата зала.Не можеше да разбере защо съучениците му не изглеждаха уплашени или поне защо не обсъждаха ужасните новини на първата страница на Пророчески вести, но много малко от тях си взимаха вестника като Хърмаяни всеки ден. Ето ги всички, говорещи за домашните, за Куидича и кой ли знае за какви още други неща, докато отвъд тези стени армията на Волдемор се увеличава с още десет Смъртожадни.

Той погледна към главната маса. Там историята бе различна:Дъмбълдор и професор Макгоногъл водеха разговор, и двамата изглеждаха крайно сериозни. Професор Спраут подпря вестника на бутилка кетчуп и зачете главната страница с такава концентрация, че не забеляза капката от яйчен жълтък, която падна в скута й от нейната неподвижна лъжица.През това време в другия край на масата професор Умбридж ядеше паница с овесени ядки.По едно време нейните торбести крастави очи спряха да оглеждат Голямата зала за ученици,които може да накаже.Тя се намръщи , когато си изяде храната и от време на време хвърляше злобен поглед към мястото, където Дъмбълдор и професор Макгоногъл разговаряха съсредоточено.

-Ох- каза Хърмаяни учудено, все още четейки вестника.

-Какво сега?- каза Хари бързо,той се чувстваше нервно.

-Това е ужасно-каза разтреперано Хърмаяни. Тя сгъна десета страница от вестника и я подаде на Хари и Рон:
ТРАГИЧНА СМЪРТ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО
Болницата Св Мънго обеща пълно разследване миналата нощ след като служителя от Министерсвото на Магията Бродерик Боуди беше намерен мъртъв в неговото болнично легло-удушен от саксийно цвете.Лечителите,които се притекоха на помощ не успяха да съживят господин Боуди ,който е бил ранен при инцидент на работното си място няколко седмици преди да умре .Лечителката Мериън Строут, която отговаряше за болничното отделение по време на инцидента ,където бе господин Боуди, беше отстранена времено с компенсация и бе невъзможно да вземем коментар от нея вчера, но говорителят на болницата каза в изявление:

“Свети Мънго дълбоко съжалява за смърта на господин Боуди, чието здраве се подобряваше преди този ужасен инцидент.Ние имаме строги правила за разрешената декорация в нашите болнични отделения, но изглежда че лечителката Строут е била заета около Коледния период, не забелязвайки опасността от растението на масата до господин Боуди. Когато говорът и подвижноста му се подобрили, лечителката Строут окуражила господин Боуди да се грижи за това растение, без да знае, че тове не е безобиден Flitterbloom, а Devil's Snare,така когато господин Боуди докоснал растението, то го е удушило мигновено.

Свети Мънго не знае откъде се е взело това растение и моли всеки магьосник или магьосница , който/която знае нещо, да дойде и да помогне на разследването.

-Боуди...-каза Рон- Боуди.. това име ми е познато...

-Ние го видяхме' прошепна Хърмаяни-Болният в Св Мънго? Той беше в леглото срещу това на Локхарт, лежеше там и гледаше в тавана. Ние бяхме там , когато пристигна Devil's Snare. Тя-лечителката-каза че това е Коледен подарак.

Хари си спомни историята.Чувство на ужас се надигаше в него подобно на жлъчка в гърлото му.

-Как не разпознахме Devil's Snare-а?Виждали сме го преди......можехме да спрем това което се случи.

-Кой очакваше да се появи Devil's Snare в болница, дегизирано като саксиено цвете.Трябва да са истински кретени, ако не са проверили какво е?

-Хайде Рон!-каза Хармаяни -Не мисля че някои може да сложи Devil's Snare-а в саксия и да не забележи, че то се опитва да убие всеки, който го докосне?Това...това е било убийство ..интелигентно убийство....,добре, но ако растението е изпратено анонимно,как някои въобще може да разбере кои го е изпратил.

Хари не мислеше за Devil's Snare-а. Той си спомняше слизането с асансъора до девето ниво в Министерството на Магията в деня когато бе на прослушване и жълтеникавото лице на мъжа, който бе слязъл преди тях.

-Аз срещнах Боуди-каза той бавно -Видях го в Министерството с твоят баща ,Рон!

На Рон устата му провисна надолу.

-Чувал съм татко да говори за него в къщи! Работил е в отдела за мистерии!'

Те се спогледаха за момент,тогава Хърмаяни взе вестника,сгъна го, заглеждана за момент в картините на десетте избягали Смъртожадни на първа страница и тогава стана и тръгна.

-Къде отиваш?-попита Рон сепнато

-Да изпратя писмо-каза Хърмаяни, слагайки си чантата на рамото-Това ...добре.Не зная дали...,но трябва да опитам....и само аз съм тази която може да го направи.

-Мразя я когато прави така-оплака се Рон,когато той и Хари станаха от масата и тръгнаха напряко да излизат от Голямата зала

-Ще я убие ли, ако поне веднъж ни каже какво е намислила ?Ще й отнеме около 10 секунди...Хей Хагрид!

Хагрид стоеше до вратите в предверието(Entrance Hall),чакащ да мине тълпата от Рейвънклоувци .Той все още беше тежко ранен, както когато се върна от мисията свързана с великаните а и там на лицето му около носа му имаше ново нараняване.

-Здрасти-каза той като се опитваше да се осмихне ,успявайки само да скрие част от огорчената си гримаса.

-Добре ли си, Хагрид-попита Хари, следвайки го след като Хагрид тръгна след Рейвънклоувците

-Добре,добре-каза Хагрид, придавайки си лек вид на щастие върхо лицето,той размаха едната си ръка и за малко да удари минаващата професор Вектор, която изглеждаше уплашена.

-Господи, зает съм, вие знаете ,обикновените неща ...уроци за подготвяне..двойка саламандри имат кожна гной...и съм на изпитателен срок -измърмори той.

-Ти си на изпитателен срок?-каза Рон шумно и затова много от минаващите деца го погледнаха с любопитство.

-Съжалявам ...имам предвид ...ти си на изпитателен срок?-прошепна той.

-Да-каза Хагрид -Не очаквах повече.Може би не съм най-добрият, но както знаете инспектирането не мина много добре-въздъхна той дълбоко -Най-добре тръгвайте ,трябва да се оправя с саламандрите или опашките им ще паднат скоро.Чао, Хари ..Рон..

Той тръгна,излезе право през портите по камените стъпала и стъпи на влажната земя вън.Хари го гледаше как се отдалечава,чудейки се колко още лоши новини може да понесе.

*

Фактъта че Хагрид е на изпитателен срок бе всеобщо достояние в Хогуортс след няколко дни.

Имаше само една тема на разговор в коридорите сега: десетте избягали Смъртожадни, историята най-накрая се бе разчула в Хогуортс от малкото хора, които четяха вестници тук. Имаше мълва ,че някои от осъдените са видени в Хогсмит- вероятно за да се крият в Плашещата върба и да нахлуят в Хогуортс както Сириус навремето.Тези които идваха от магьоснически семейства бяха израстнали слушайки да се говори за тези Смъртожадни с почти същия страх както за Волдемор; престъпленията, които те бяха извършили през времето ,когато Волдемор царуваше ,бяха легендарни.Имаше роднини на жертвите от тези престъпления и между учениците на Хогуортс, които сега смятаха себе си за обекти на ужасен вид отразена слава докато се разхождаха по коридорите: чичото, лелята и братовчедите на Сюзън Боунс бяха умрели от ръката на един от десете избягали Смътожадни, тя каза ужасена в часа по билкология,че сега вече си има представа как се чувства Хари.

-Не знам как издържаш това...ужасно е-каза тя направо ,слагайки прекалено много драконова тор на неината саксия с малките стръкчета Screechsnap-и (пищя,захапвам),затова те започнаха да се гърчат и да пищят , показвайки ,че не им е удобно.

Вярно е, че Хари бе причина за много слухове и сочения в коридорите тези дни,но той си помисли че улавя малка разлика в тона на шепнещите гласове.Те звучаха сега по-скоро любопитно, отколкото злобно ,и веднъж или два пъти беше сигурен че е дочул част от разговор че репортажите в вестниците, които поддържаха версията на Пророчески вести за това как и защо са избягали Смъртожадните са необедителни.В техните смутове и страхове слуховете изглежда сега връщаха единственото друго обяснение с което разполагаха, а то е че Хари и Дъмбълдор са били прави миналата година.

Не само настроението на учениците се бе променило.Сега не беше странно да видиш двама или трима учители минаваики по коридорите да коментират нещо шепнешком, прекъсвайки разговора си за момент щом видят да се приближават ученици.

-Очевидно е ,че вече не могат да говорят свободно в учителската стая - каза Хърмаяни тихо, когато тя Хари и Рон минаваха покрай професор Макгоногъл,Флитуик и Спраут които се съвещаваха извън класната стая по вълшебство един ден.

-Не и ако е там Умбридж!

-Мислиш ли че знаят нещо повече?-каза Рон поглеждайки през рамо трите учители.

-Ако знаят,ние няма да научим,нали?-каза ядосано Хари. -Не и след като се появи Декрет...кой номер беше?

Нова бележка се бе появила в домът на дъската за обяви сутринта след новината за бягството от Азкабан

ПО НАРЕЖДАНЕ НА ВЕЛИКИЯ ИНКВИЗИТОР НА ХОГУОРТС

На учителите им е забранено да дават на на учениците каквато и да е информация.

Това нареждане не се отнася за учебния материял ,за които им се плаща да обучават учениците

Нареждането е съгласно Образователният Декрет номер дваисет и шест

Подпис:Долорес Умбридж,Инквизитор на Хогуортс

Този последен декрет бе обект на много закачки между учениците.Лий Джордън посочи на Умбридж, че съгласно декрет номер 26 ,на нея не й е позволено да каже на Фред и Джордж, че не е разрешено да се хвърлят Експлодиращи бомбички по гърбовете на учениците.

Когато Хари видя след това Лий, едната страна на ръката му кървеше лошо. Хари му препоръча есенция от Murtlap.

Хари си помисли че бягството от Азкабан може би ще укроти Умбридж малко, може да се засрами от това, че тази катастрофа се е случила под носа на любимия й министър Фъдж .Но изглежда това само засили нейното ужасно решение да вземе контрол над всеки аспект от живота в Хогуортс.Тя изглежда бе твърдо решена поне скоро да постигне уволнение и единственият въпрос бе кой ще си отиде пръв: професор Трелони или Хагрид. Всеки урок по Пророкуване или Грижа за магически създания бяха водени вече с присъствието на Умбридж и нейния тефтер.Тя се таеше до огъня в тежко ароматната стая в кулата ,прекъсвайки все по -истеричното говорене на професор Трелони със сложни въпроси относно орнитологията и хептологията ( ornithomancy and heptomology) твърдейки че тя (Умбридж) знае всеки отговор на учениците ,преди те да го дадат .Хари мислеше, че професор Трелони ще полудее скоро в резултат от напрежението.Няколко пъти тои минаваше покраи нея в коридорите.....в само по себе си много необикновени ситуации ....както обикновено, когато тя остане в неината стая в кулата-мърмореща си бясно нещо сама-търкайки ръцете си и хвърляйки ужасни погледи през рамото си , през цялото време издаваики силна миризма на домашно шери. Ако не се тревожеше толкова за Хагрид,той щеше да съжалява професор Трелони.....но ако някой от тях трябва да си тръгне,Хари би предпочел това да е Трелони.Хари не можеше да си представи, че ще е по добре да си тръгне Хагрид вместо Трелони.Колкото се отнася до Хагрид изглежда бе послушал съвета на Хърмаяни и не им показа в часовете си нищо по-страшно от Crup (Crupper-подопашник,задница)-създание неотличимо от териера на Джак Рузуел освен разклонената си опашка....от преди Коледа насам , вероятно и тои също си бе изгубил нервите.Беше странно объркан и нервен по време на уроците,губещ нишката на това което бе казал на класа,отговаряше на въпросите грешно и през цялото време поглеждаше към Умбридж тревожно.Тои също бе по-отдалечен от Хари,Рон и Хърмаяни ,отколкото когато и да е било,и нарочно им забрани да го посещават след като се стъмни.

-Ако ни хване , вината ще е изцяло ваша-каза им решително той, и без желание да направят нещо което може да застраши неговата работа те спряха да ходят до колибата му през вечерните часове.

Изглежда Умбридж нарочно отнемаше всичко на Хари което го правеше щастлив в Хогуортс:посещенията до колибата на Хагрид,писмата от Сириус,Куидуича.Но тои водеше отмъщение по единствения начин по-които можеше..като влагаше повече усилие в АД. На Хари му хареса да види всички членове на АД,освен Захариас Смит да работят над заклинанията и контразаклинанията по-упорито от когато и да е било, след като научиха за Смъртожадните които сега са на свобода,но никой не напредваше толкова ясно колкото Невил. Новината че убийците на неговите родители са на свобода, беше предизвикала странна и леко обезпокоителна промяна в него.Нито веднъж не спомена за срещата му в Св Мънго

с Хари,Рон и Хърмаяни и бе запазил тайната им и те пазеха неговата.Не каза нищо и за бягството на Белатрикс и нейните другари. Всъщност Невил не говореше вече на събранията на АД,но работеше неуморимо над всяко заклинание или контразаклинание на което Хари ги научаваше.По време на тренировките неговото закръглено лице бе изпълнено с концентрация , очевидно безразличен към раните от заклинанията или провалите си той работеше по-упорито от всеки друг в стаята.Той напредваше толкова бързо, че бе доста разстройващо и когато хари ги научи да правят "Магьосническият Щит" ( the Shield Charm ,магия,щит)...магия която отклонява по-слабите проклятия така че тe да се връщат към атакуващия..само Хармаяни я научи по-бързо от Невил.

Хари щеше да е доста радостен ако напредваше както Невил в часовете по Occlumency .Сесиите на Хари при Снейп бяха започнали лошо и не се подобряваха.Напротив, Хари чувстваше, че те ставаха все по-лоши с всеки урок.

Преди да започне да изучава Occlumency ,неговият белег го болеше леко,обикновено през нощта, последван от един от онези проблясъци на чувствата или мисли на Волдемор ,които той усещаше от време на време.Сега обаче той често чувстваше раздразнение или радост, които бяха нереални неадекватни за ситуацията в която се намираше той , това винаги бе придружено с ужасна болка в белега му.Имаше и ужасното чувство, че бавно се превръща в някакъв вид антена, която е настроена да улавя настроението на Волдемор и бе сигурен, че може да осъзнае твърдо това чувство от първият си урок по Occlumency при Снейп.И което беше още по-странно: той сънуваше почти всяка нощ как се движи по коридор в Отдела за Мистерии, сън които винаги завършваше с стоене до оцветена в черно врата.

-Може би това прилича на болест-каза Хърмаяни, като гледаше загрижено, когато Хари им сподели какво чувства-Като настинка или нещо друго.Трябва да се влоши преди да се оправи.

-Уроците с Снейп го влошават-каза решително Хари - Повръща ми се от тази болка в белега и ми омръзна да се разхождам по този коридор всяка нощ-той си избърса челото ядосано.-Иска ми се просто тази врата да се отвори омръзна ми да я зяпам.

-Не е смешно-каза Хърмаяни остро.-Дъмбълдор не иска да сънуваш този сън, иначе нямаше да помоли Снейп да ти преподава Occlumency.Трябва просто да се потрудиш малко повече в тези часове.

-Старая се-каза Хари раздразнено. -Пробвай се ти някой път .....Снейп се опитва да влезе вътре в главата ми.....пада голям смях , както знаеш!

-Може би....-каза бавно Рон

-Може би какво?-попита Хърмаяни.

-Може би не е виновен Хари,че не може да си затвори съзнанието-каза Рон мрачно.

-Какво имаш предвид?-попита Хърмаяни

-Може би Снейп не се опитва наистина да помогне на Хари...

Хари и Хърмаяни го изгледаха. Рон погледна мрачно и многозначително от единия към другия

-Може би -каза той отново по-тихо -той се опитва да разтвори съзнанието на Хари повече .....и да направи работата на Вие Знаете Кой по-лесна.

-Млъквай, Рон-каза Хърмаяни ядосано -Колко пъти си подозирал Снейп и кога си бил прав? Дъмбълдор му вярва,той е в Ордена , това трябва да е достатъчно.

-Той е бил Смъртожаден-каза Рон упорито -И ние никога не сме видяли доказателство че е сменил отбора.

-Дъмбълдор му вярва-повтори Хърмаяни -И ако ние не можем да повярваме на Дъмбълдор ,тогава не можем да вярваме на никого.

*
Имаше да се тревожи за толкова много неща-ужасяващо многото домашни, които им даваха,обикновено задържаха Хари до след полунощ; тайните ДА сесии и частните уроци при Снеип-изглежда януари отминаваше тревожно бързо.Преди Хари да осъзнае, февруари бе дошъл -донасящ по-топло време и вероятността за второ посещение тази година до Хогсмийд.Хари имаше много малко време да завърже разговор с Чо ,откакто се бяха разбрали да посетят селцето заедно,но неочаквано се намери възможността да прекара изцяло Свети Валентин в нейната компания.

На сутринта на четиринадесети Хари се облече особено старателно.Той и Рон пристигнаха за закуска точно навреме за идването на пощенските сови.Хедуиг не бе там ....не че Хари я очакваше...но Хърмаяни взе писмо от човката на непозната кафява сова когато седнаха .

-Навреме! Ако не беше дошло днес...-каза тя , като отвори плика и извади някакъв пергамент. Нейните очи се движеха наляво на дясно докато четеше съобщението и очарователно строг израз се показа на нейното лице.

-Слушай, Хари- каза тя, гледайки го -Това наистина е важно.Мислиш ли че ще може да се срещнем около обед в Трите метли?

-Ами...не знам-каза несигурно Хари -Чо може би очаква да прекарам целия ден с нея.Никога не си казваме какво ще правим.

-Добре вземи и нея ако се налага-каза Хармаяни бързо -Но ще дойдеш ли?

-Ами добре,но защо?

-Нямам време да ти кажа сега.Трябва да отговоря на това бързо.

Тя излезе от Голямата зала, като държеше писмото в едната си ръка и чат от препечена филийка в другата.

-Ще дойдеш ли?-Хари попита Рон, но той поклати главата си, гледайки го навъсено.

-Не мога да дойда в Хогсмийд. Анджелина иска да тренираме през целия ден.Като че ли това ще помогне.Ние сме най-лошият отбор, който някога съм виждал .Трябва да видиш Слоупър или Кърк, те са по- лоши и от мен-той въздъхна. -Не знам защо Анджелина не иска просто да се предадем.

-Защото сте добри, когато сте в форма,ето защо-каза раздразнено Хари.

Беше му много трудно да симпатизира на играта на Рон, след като той изобщо не се и опитваше да даде нещо повече от себе си за идващият мач с Хъфълпафа. Рон изглежда си взе бележка от тона Хари защото не спомена за Куидоича отново през закуската и начинът по които си казаха после “довиждане” беше леко хладен.Рон се отправи към игрището за куидич, а Хари след като си оправи прическата , оглеждайки се в чаената лъжичка и се отправи сам към предверието, за да се срещне със Чо, чувстваше се неспокоен и се чудеше се за какво, по дяволите ще си говорят.

Тя го чакаше до портите ,изглеждаше ослепително красиво с нейната коса , която беше завързана на опашка отзад. Хари се чувстваше така, сякаш краката му бяха твърде големи за тялото му и имаше чувството че изглежда ужасно тъпо с тези ръце които размахваше.

-Здрасти-каза Чо

-Здрасти-отговори Хари.

Те се спогледаха за момент и после Хари каза -Ами добре да тръгваме тогава?

-Оуу..да..

Те се присъединиха към опашката, която чакаше да се запише при Филч за Хогсмийд, гледайки се в очите и усмихвайки се от време на време,но без да си говорят.

Хари бе доста по-спокоен, когато излязоха сами навън, тръгвайки за Хогсмийд и усетиха свежият въздух и прекрасното време .. отколкото когато седяха на едно място и се гледаха тъпо.Когато минаваха покрай игрището за куидич, Хари видя Рон и Джими как летят и се почуства ужасно, че не е с тях.

-Наистина ти липсва ,нали?- каза Чо

Той се обърна и видя, че тя го гледа.

-Да...-въздъхна Хари -липсва ми.

-Помниш ли първият път, когато играхме един срещу друг третата година?-попита го тя

-Да-каза Хари и се усмихна.- Ти постоянно ме блокираше.

-И Ууд ти каза да не бъдеш джентълмен и да ме свалиш от метлата ако трябва-каза Чо, смеейки се. -Чух че е отишъл в Pride of Portree вярно ли е?

-Хмм, беше в Puddlemere United; видях го на световното по куидич миналата година.

-О, аз също те видях там, сещаш ли се? Бяхме в една и съща агитка.Беше страхотно нали?

Темата "куидуич" ги обедини през целия път до портите на Хогсмийд. Хари не можеше да повярва колко лесно бе да се говори с нея-без повече трудности, всъщност по-лесно и от говоренето с Рон и Хърмаяни- и той започна да се чувства спокоен и весел, докато голяма група момичета от Слидерин начело с Панси Паркинсън минаха покраи тях.

-Потър и Чо-изкрещя Панси на групичката с нея .-О-у, Чо. Не разбирам твоя вкус ..Дигъри поне изглеждаше добре.

Момичетата се забързаха, като се смееха и си говореха за мода, от време на време се обръщаха през рамо към Хари и Чо.

Хари не можеше да се сети какво да каже за куидуича, а Чо гледаше обувките си леко зачервена.

-Е, къде искаш да отидем ?-попита я Хари, когато влезнаха в Хогсмийд.Главната улица беше пълна с ученици които вървяха нагоре- надолу зяпаики прозорците на магазините.

-О,не знам-каза Чо, свивайки рамене. –Хмм, нека просто разглеждаме магазините или нещо такова?

Те тръгнаха към Dervish and Banges. Голям плакат беше закачен на витрината и няколко жители на Хогсмийд го гледаха.Те се отдръпнаха при идването на Хари и Чо. Хари се загледа отново в снимките на десетимата избягали смъртожадни. Плакатът "По заповед на Министерството на магията" предлагаше 1000 галеона на всеки магьоник или вещица, който/която има информация, която да доведе до залавянето на някои от осъдените,показани на снимката.

-Смешно е ,нали? -каза Чо тихо, гледайки снимките на смъртожадните-Сещаш ли се когато Сириус Блек бе избягал и навсякъде в Хогсмийд имаше диментори,които го търсеха?А сега десет смъртожадни са на свобода , а никъде няма диментори..

-Да-каза Хари, премествайки погледа си от лицето на Белатрикс Лестрейндж към главната улица.-Странно е!

Тои не съжаляваше, че наоколо няма диментори,но се помисли,че тяхното отсъствие означава нещо. Не само са оставили да избягат смъртожадните а и не си дават и ни най-малък вид ,че ги търсят; изглежда като че ли те наистина вече са извън контрола на Министерството.

Плакат на десете избягали смъртожадни висеше на всичките прозорци до които Хари и Чо минаваха .Започна да вали след като подминаха Scrivenshaft's , студени капки от вода удряха лицето и врата на Хари .

-Искаш ли да пийнем кафе?-каза Чо колебливо, когато дъждът започна да вали по-силно.

-Да добре-каза Хари и се огледа наоколо. -Къде?

-Оу, има едно великолепно място малко по-нагоре,бил ли си в "при Мадам Пудифут" (Madam Puddifoot's)?-каза весело тя, водейки го нагоре по улицата в един малак магазин за чай , който Хари никога не бе виждал досега.Вътре беше тясно и декорирано с воали и панделки.Хари се сети за неприятния кабинет на Умбридж.

-Хубаво е нали?-каза весело Чо

-Ъъ ..да-излъга Хари.

-Виж това го е сложила за Денят на влюбените!-каза Чо, посочвайки няколко златни хервими (cherubs ), които висяха над всяка малка кръгла масичка в това магазинче като от време на време хвърляха конфети над гостите .

-Ааа...

Те седнаха на единствената останала маса, която бе до замъгления от парата прозорец. Роджър Дейвис, капитанът от Рейвънклоувския куидичен отбор,седеше на маса на няколко крачки от тях с красиво русо момиче.Държаха си ръцете. Гледката накара Хари да се чувства неудобно, особено след като огледа магазинчето за чай и видя, че беше пълно изцяло с двойки,които си държаха ръцете.Вероятно Чо очакваше от него също да й държи ръцете.

-Две кафета,моля-каза Чо.

През времето докато чакаха кафетата си, видяха че Роджър Дейвис и приятелката му се целуваха над захарницата.На Хари му се прииска да не бяха го направили, той се чувстваше така , сякаш Дейвис поставя някакъв стандарт и Чо щеше да очаква от него същото.Почувства ,че лицето му почервенява и се опита да го прикрие като се вгледа в прозореца, но заради парата не можеше да види улицата навън. За да отложи момента, в който трябва да погледне Чо, Хари се втренчи в тавана като че ли го оценява, оглежда и в този момент херувимът над тях изхвърли конфети и те паднаха в лицето на Хари.

След няколко ужасни минути,Чо спомена Умбридж. Хари се успокои и те прекараха няколко щастливи момента , като я обиждаха,но тази тема бе много разисквана на сбирките на АД и не продължи дълго. Настъпи отново тишина.Хари чуваше ужасният шум на мляскане от масата, която се намираше на няколко крачки от тях и се огледа наоколо, като се чудеше какво да каже.

-Е...чуй, би ли искала да доидеш с мен до "Трите метли" към обяд?Трябва да се срещна с Хърмаяни Грейнджър.

Чо вдигна вежди

-Имаш среща с Хърмаяни Грейнджър ?Днес?

-Ъъ...да, тя ме помоли и аз й казах , че ще дойда.Искаш ли да дойдеш с мен?Каза че не е проблем да дойдеш и ти.

-О, много мило от нейна страна...

Но Чо не звучеше както обикновено мило, а обратното :тонът й бе хладен и внезапно тя го погледна заплашително.

Още няколко минути минаха в пълна тишина.Хари пиеше толкова бързо кафето си, че скоро щеше да се нуждае от още една чаша.А на няколко крачки от тях

Роджър и неговата приятелка изглежда си бяха залепили устните. Ръката на Чо лежеше на масата между нея и кафето и Хари изпита голямо желание да я хване. “Направи го” -каза си сам , а в стомаха си усети спазъм и възбуда. ”Просто се протегни и я вземи.” Учуди се колко по-трудно бе да протегне ръката си 12 инча и да докосне нейната от това да грабне летящ снич във въздуха.

Но когато той придвижи ръката си към нейната,Чо свали ръцете си от масата.В момента тя гледаше Роджър Дейвис как целува приятелката си, а по лицето й беше изписан лек интерес.

-Той ме покани да излезем, знаеш ли -каза тя със спокоен глас.-Преди две седмици. Роджър. Аз му отказах все пак.

Хари, който бе взел захарницата като оправдание за внезапното си протягане на ръката по масата, не можеше да разбере защо тя му казва това.Ако желаеше да седи на съседната маса и да се целува с Роджър, защо се съгласи да излезе с него.

Той не каза нищо.Херувимът изхвърли още една шепа конфети върху тях,някои от тях паднаха в утайката от кафето на Хари.

-Бях тук миналата година с Седрик-каза Чо.

Отне му няколко секунди за да разбере какво бе казала. Хари се смрази.Не можеше да повярва, че тя иска да говорят сега за Седрик, докато около тях има целуващи се двойки и херувими които изхвърляха конфети.

Гласът на Чо бе сега по-висок от обикновено

-Исках да те питам отдавна ...дали Седрик ...дали той...спомена нещо за мен ..преди да умре?

Това беше последното нещо на Земята, за което Хари искаше да говори,а и още по-малко с Чо

-Ами..не- каза тихо -Нямаше....нямаше време да каже нещо Ъъъ ...е ... Гледа ли куидичните мачове през ваканцията ? Ти си фен на Торнадосите (Tornados),нали?

Неговият глас прозвуча престорено весело. За негов ужас видя , че тя плаче отново както веднъж след събирането на АД преди Коледа.

-Виж-каза отчаяно той,снижавайки гласа си , така че никой друг да не може да ги чуе -Нека да не говорим сега за Седрик...нека говорим за нещо друго.

Но явно не трябваше да казва това.

-Мислех- каза тя докато сълзите й падаха по масата -Мислех че ти би...разбирал. Трябва да говоря с някой за това! Сигурно и ти имаш нужда да говориш също за това!Имам предвид че ти си видял как става, нали?

Всичко се бе объркало кошмарно.Приятелката на Роджър се бе отлепила от него, за да погледне към плачещата Чо

-Ами аз говорех за това-прошепна Хари -С Рон и Хърмаяни, но..

-Ооу , говорил си с Хърмаяни Грейнджър! -каза пискливо тя,сега заплака още по-силно.Още няколко целуващи се двойките сега спряха и се обърнаха към тях. - Но не искаш да говориш с мен!О...о...очевидно ще е най-добре, ако платим и ти да си отидеш на срещата с Хърмаяни, както очевидно искаш!

Хари я погледна,напълно объркан, когато тя взе салфетка и избърса лицето си с нея.

-Чо-каза той тихо,желаейки Роджър да се обърне към приятелката си, да започне да е целува отново и да спре да зяпа него и Чо.

-Тръгвай си!-каза сега , докато ронеше сълзи в салфетката -Не искам да ме каниш на среща, ако след това имаш ангажимент и с друго момиче –освен с мен, с колко още ще се срещнеш след Хърмаяни?

-Не е , каквото си мислиш-каза Хари,и най-накрая рабра защо тя беше разстроена и се засмя, след което разбра че бе направил още една грешка.

Чо стана от масата.Цялата стая бе затихнала и ги гледаше сега..

-Чао, Хари-каза драматично тя, хълцайки леко, отиде до вратата,отвори я внезапно и се втурна навън в дъжда.

-Чо! -извика Хари след нея,но вратата вече се бе затворила с мелодично звънтене.

В магазина за чай бе паднала тотална тишина. Всички гледаха Хари.Той хвърли няколко галеона на масата,изтърси конфетите от косата си и последва Чо навън.

Вън валеше силно и той не успя да я види.Просто не разбираше какво става, само преди час им беше страхотно заедно.

-Жени!-измърмори той ядосано, като тръгна надолу по измитата от дъжда улица с ръце в джобовете.Защо искаше да говорят за Седрик? Защо винаги искаше да говорят за обекти които я карат да прилича на домашен маркуч?

Той се обърна надясно,и след няколко минути тои пристигна в "Трите метли". Знаеше че е подранил за срещата с Хърмаяни,но си помисли че може да срещне друго познато лице с което да се заговори. Той отметна мократа коса от очите си и се огледа.Хагрид седеше сам в ъгъла,гледайки навъсено.

-Здрасти Хагрид- каза той, когато премина през натъпканите една до друга маси и издърпа стол , за да седне до Хагрид.

Хагрид подскочи и погледна Хари , като че ли не го бе разпознал досега.Хари видя че има две нови наранявания на лицето и няколко нови натъртвания.

-Добре, Хари-каза Хагрид -А ти?

-Чудесно-излъга Хари, но до този смачкан ужасно изглеждащ Хагрид, той почуства че няма за какво толкова да се оплаква-Е..добре ли си?

-Аз ли?-каза Хагрид -О..да...великолепно,Хари, великолепно.

Отпи грамадна глътка от халбата си ,която бе с размера на голяма кофа и въздъхна.

Хари не знаеше какво да му каже.Седяха в пълна тишина за известно време.Тогава Хагрид каза изведнъж

- В една и съща лодка сме нали 'Ари?

-Е...е-каза Хари

-Да, казвал съм го и преди , и двамата сме аутсайдери -каза Хагрид, кимайки мъдро -И двамата сираци ммм...мм и двамата сираци?

Той отпи отново от халбата си.

-Различно е ако имаш семейство-каза той -Моят баща бе чудесен и твоите баща и майка бяха чудесни , ако бяха живи щеше да е различно?

-Да , предполагам-каза Хари предпазливо.Хагрид бе в много странно настроение.

-Семейство-каза Хагрид унило -Каквото и да казват ,кръвта има значение..

И той избърса сълза от окото си.

-Хагрид-каза Хари,не можейки да се спре -откъде си получил всички тези наранявания?

-Ъ..ъ.-каза Хагрид ,поглеждайки стреснато -Какви рани?

-Всички тези-каза Хари ,сочейки лицето на Хагрид

-О, тези са просто от падания и контузии, Хари- каза Хагрид -Имам тежка работа Хари.

Той изсуши халбата си оставия на масата и стана

-Довиждане Хари...пази се.

И излезе извън кръчмата , като изглеждаше окаян и се изгуби в поройния дъжд. Хари го гледаше как си отива и се чувстваше отвратително.Хагрид не бе щастлив и криеше нещо, но изглежда бе решен да не приема помощ. Какво ставаше?Но преди Хари да се задълбае в разсъждение по тази тема , чу глас който го викаше.

-Хари,Хари насам.

Хърмаяни му махаше от другият край на стаята.Той стана и си направи път през претъпканата кръчма.Беше на няколко маси разстояние, когато забеляза че Хармаяни не е сама. Тя седеше на една и съща маса с най-неприятната двоика която някога си е представял: Луна Лавгууд и не коя да е ,а Рита Скийтър,екс-журналистката на Пророчески вести и най-омразният човек на Хърмаяни в света .

-Подранил си!-каза Хърмаяни , като се отмести, за да направи място на Хари. -Мислех че ще си с Чо, не те очаквах по-рано от след един час.

-Чо?-каза Рита, поглеждайки алчно към Хари -Момиче?

Тя грабна чантата си от крокодилска кожа и започна да рови в нея.

-Не е твоя работа, дори и Хари да е бил с хиляда момичета-каза Хърмаяни хладно на Рита.- И така, можеш да оставиш това настрана засега.

Рита беше на прага да извади кестеняво-жълто перо от чантата си.Поглеждаики така като че ли е била принудена да глътне Stinksap (вонящ сок) тя остави чантата си.

-Защо сте тук?'попита Хари ,сядайки и поглеждайки от Рита през Луна до Хърмаяни.

-Малката мис Префект тъкмо ми казваше, когато ти пристигна-каза Рита, гълтайки голяма глътка от питието си. –Предполагам, че ми е позволено да говоря с него, нали?-погледна тя Хърмаяни

-Да,предполагам-каза хладно Хърмаяни

Безработицата не бе се отразила на Рита добре.Косата която беше някога добре накъдрена, сега висеше изтощена и рошава около лицето й.Червената боя на двуинчовите й нокти бе олющена и две фалшиви скъпоценни камъчета липсваха от крилеподобните й очила.Тя отново отпи от чашата си и каза с ъгълчетата на устата си

-Красива ли е, Хари?

-Още една дума за любовния живот на Хари и сделката се разваля, обещавам ти-каза Хърмаяни раздразнено.

-Каква сделка?-каза Рита, избърсвайки устата си с ръка -Ти не си споменавала за сделка все още,госпожичке, ти просто ми каза да дойда .О.о.у някои ден-каза тя и въздъхна дълбоко.

-Да, да, един ден ще пишеш повече ужасни истории за Хари и мен-каза безразлично Хърмаяни -Намери някого на които му пука.

-Появиха се много ужасни истории относно Хари и без моя помощ-каза Рита поглеждайки го над очилата и прошепна: -Как това те накара да се чувстваш , Хари?Предаден!Объркан!Погрешно разбран.

-Ядосан е, разбира се-каза Хърмаяни -Защото той каза на Министъра на Магията истината ,но министърът е такъв идиот че не му повярва.

-Значи ти в действителност държиш на това че Вие-Знаете-Кой се е върнал?- каза Рита одустеаваийки Хари с мрачен поглед докато пръстите и се опитваха да откопчаят чантата й.

-Значи подкрепяш всички глупости на Дъмбълдор, които каза за Вие-Знаете-Кой -за неговото завръщане ....и ти си единственият свидетел?

-Аз не съм единственият свидетел-изръмжа Хари.-Има около дузина там навън също.Искаш ли техните имена?

-Да, рабира се-сега тя ровеше в чантата си непохватно и гледаше Хари като че ли тои е най-красивото същество което тя някога е виждала. -Заглавие: Обвиненията на Потър...Подзаглавие:Хари Потър назовава имената на Смъртожадни ,които са още измежду нас..Емоционално неуравновесен тинейджър оцелява от атаката на Вие-Знаете-Кой . Хари Потър създаде още неприятности вчера, обвинявайки уважавани и видни членове на магиосническото общество в това че са Смъртожадни..

Самопишещото перо в ръката й не бе написало половината от това, което бе казала, когато радостното й изражение замръзна.

-Но ,разбира се-каза тя, като спря перото и погледна кръвнишки към Хърмаяни Хърмаяни -Малката госпожица префект не би искала да излезе такава история нали?

-Всъщност-каза Хърмаяни сладко -точно това иска малката госпожица префект.

Рита я зяпна, същото направи и Хари .Луна от друга страна изпя "Уизли е нашият крал"замечтано.

-Искаш да напиша какво казва той за Този,Който Не Бива Да Се Назовава?-попита Рита Хърмаяни с тих глас.

-Да искам-каза Хърмаяни.-Истинската история. Всички факти.Точно както Хари ги каже.Тои ще ти даде всички детайли,ще ти каже имената на неразкритите смъртожадни, ще ти каже как изглежда Волдемор сега-о, я се стегни -добави тя презрително, подавайки салфетка на Рита, защото Рита бе подскочила и бе разляла половината си напитката при споменаването на името на Волдемор.Рита избърса разляното, все още зяпайки Хърмаяни.Тогава каза направо

- Пророчески вести няма да го публикува, ако нямате доказателства , никой няма да повярва в тази история.Всеки мисли ,че той е заблуден.Сега ако ме оставиш да пиша историята от този ъгъл..

-Не ни трябва друга история за това как Хари си е изгубил ума-каза ядосано Хърмаяни-Имаме достатъчно такива, искам да му дам възможноста да каже истината!

-Няма пазар за такива истории!-каза хладно Рита

-Искаш да кажеш че Пророчески вести няма да го публикува, защото Фъдж няма да им го разреши-каза Хърмаяни раздразнена.

Рита удостои Хърмаяни с продължителен и твърд поглед.Тогава тя се наклони над масата към Хърмаяни и каза демонстративно:

-Добре Фъдж може да наклони везните на Пророчески вести .Те няма да отпечатат история , която показва Хари в добра светлина.Никой няма да е чете.Това е против народното мнение.Бягството от Азкабан даде на хората достатъчно тревоги.Хората не искат да повярват че Ти-Знаеш-Кой се е завърнал.

-Значи Пророчески вести съществува само за да казва на хората каквото те искат да чуят, така ли?-попита Хърмаяни язвително

Рита се надигна отново, повдигна вежди и отпи от останалото си питие.

-Пророчески вести съществува за да се продава ,ти, тъпо момиченце-каза тя хладно

-Баща ми мисли че е ужасен вестник-'каза Луна като неочаквано се намеси в разговора.Като отпи от напитката си, погледна Рита с огромни изпъкнали леко луди очи.-Той публикува важни истории , които мисли че хората трябва да знаят.Той не се интересува от парите!

Рита погледна пренебрежително Луна

-Предполагам, баща ти ръководи някои глупав селски вестник?-каза тя-Вероятно "Twenty-Jive Ways to Mingle With Muggles "

-Не- каза Луна -той е издателят на The Quibbler.

Рита се изсмя толкова силно, че хората от околните маси погледнаха към тях тревожно.

-Важни истории, които мисли че хората трябва да знаят,хм?-каза тя смразяващо

- Мога да си наторя градината с този парцал.

-Добре, това е твоят шанс да се вдигнеш поне малко , нали?-каза с задоволство Хърмаяни

-Луна казва , че баща й ще е доволен да публикува интервю с Хари. Кой ще го направи?

Рита зяпна за момент и се измя високо.

-"The Quibbler"- каза тя подигравателно-Мислиш ли че хората ще го вземат на сериозно ако е публикувано там!"

-Някои хора не- повиши глас Хърмаяни .Но версията на Пророчески вести за бягството от Азкабан има някои пропуски.Аз мисля че много хора ще се чудят защо

няма по-добро обяснение за случилото се и ако има история за това налице, дори да е публикувана в-тя погледна към Луна-в,необичайно списание.Аз мисля че те може би ще я прочетат с повече интерес.

Рита замълча за момент,но трепна,а главата й се наклони леко на една страна.

-Нека за момента кажем, че аз мога да го направя-каза тя рязко.-Какво възнаграждение ще получа?

-Не мисля , че баща ми плаща на хората, които пишат за списанието-каза Луна замечтано.-Те го правят за чест, разбира се, и защото искат да видят имената си в списанието.

Рита Скийтър изглеждаше ,сякаш в устата си има силен привкус на Stinksap когато се завъртя около Хърмаяни.

-Смяташ ли , че ще направя това безплатно?

-Да, смятам -отвърна Хърмаяни спокойно и отпи от чашата си. -В противен случай,както добре знаеш,аз мога да информирам аудиторията ,че ти си нерегистриран зоомаг. Разбира се , Пророчески вести ще ти дадат представа за живота в Азкабан.

Рита изглеждаше така, сякаш няма по-хубаво нещо за нея от това да извади хартиения чадър от напитката на Хърмаяни и да й го завре в носа.

-Предполагам , че нямам друг избор,нали?-каза Рита, а гласът й беше дрезгав и рязък. Тя отвори чантата си от крокодилска кожа още веднъж за да извади парче пергамент и да извади своето самопишещо перо.

-Татко ще бъде удовлетворен-каза Луна .Сянка пробяга по лицето на Рита.

-Ок Хари?-каза Хърмаяни,обръщайки се към него-Готов ли си да кажеш истината на хората?

-Предполагам-каза Хари, като гледаше как Рита балансира перото върху пергамента между тях.

"Тогава, започвай, Рита"каза Хърмаяни,изваждайки черешката от дъното на своята

Край на 25 глава

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ВИДЯНО И НЕВИДЯНО
Луна каза неясно, че не знае колко скоро интервюто на Рита с Хари ще се появи в The Quibbler, че баща й очаква хубава дълга статия за Crumple-Horned Snorkacks –и, разбира се, ще има много важна история, затова Хари трабва да очаква следващия брой.

Хари не намираше за лесно изживяване да говори за нощта на завръщането на Волдемор. Рита го разпитваше за всеки малък детайл и той й каза всичко, което можеше да си спомни, знаейки, че това е голямата му възможност да каже истината на света. Той се чудеше как хората ще реагират на историята. Предполагаше, че тя ще потвърди у мнозина това, че е напълно побъркан , най-малкото защото историята му присъства под материал за Crumple-Horned Snorkacks. Но освобождаването на Белатрикс Лестрейндж и другите смъртожадни беше дало на Хари изгарящото желание да направи нещо, независимо дали ще проработи или не...

-Нямам търпение да видя какво ще каже Умбридж за публичната ти изява-каза Дийн ,като звучеше като ударен от гръм на вечерята понеделник вечерта. От другата страна на Дийн Шеймъс си беше сипал големи парчета пиле и бутчета ,но Хари знаеше, че и той слуша.

-Това беше правилното, което трябваше да направиш, Хари-каза Невил, който седеше насреща. Беше доста блед, но продължи с тих глас.Мисля, че...трябваше...да се каже за това.

-Да-промърмори Хари,-но хората трябва да са знаели на какво е способен Волдемор, нали?

-Точно така-кимна Невил,-и неговите смъртожадни също... но хората ще узнаят...

Невил остави изречението недовършено и се зае с картофеното си пюре. Шеймъс погледна нагоре, но когато улови погледа на Хари , бързо сведе обратно поглед към чинията си. След малко Дийн, Шеймъс и Невил тръгнаха към общата стая, оставяйки на масата Хари и Хърмаяни да чакат Рон, който беше на тренировка по куидич.

Чо Чанг влезе в залата с приятелката си Мариета. Стомахът на Хари се сви в болезнен спазъм, но тя не погледна към масата на Грифиндор и седна с гръб към него.

-О, забравих да те питам-попита весело Хърмаяни, като погледна към масата на Рейвънклоу-какво се случи на срещата ти с Чо? Защо се прибра толкова рано?

-Ъъъ...добре, беше –каза Хари, като трошеше хляба пред себе си- беше пълно фиаско.

И той й разказа какво се бе случило в магазина за чай на Мадам Пудифуут.

-...и тогава ,-той завърши няколко секунди по-късно,- тя подскочи и каза “Ще се видим наоколо, Хари” и избяга от мястото! “-той сложи долу лъжицата си и погледна Хърмаяни.-Имам предвид, за какво беше всичко това? Какво става?

Хърмаяни погледна към Чо и поклати глава.

-О, Хари-каза тя тъжно.-Съжалявам, но си бил доста нетактичен.

-Аз? Нетактичен?-попита възмутен Хари.-Една минута разговаряхме чудесно, на следващата тя ми казва, че Роджър Дейвис я е поканил да излязат и как тя е приела, предавайки по този начин Седрик...какво би трябвало да почувствам аз?

-Добре, виж-каза Хърмаяни търпеливо,-не трябваше да й казваш, че половин час след срещата ви ще се видиш с мен.

-Но, но-запелтечи Хари,- но самата ти ми каза да се срещнем в дванайсет и да вземеш и нея, как можеше да го направя, без да й кажа?

-Трябваше да й го кажеш по-различно-продължи все още търпеливо Хърмаяни,-трябваше да й кажеш, че наистина е досадно, но съм те накарала да обещаеш да дойдеш в “Трите Дръжки на Метли”, че наистина не искаш да дойдеш, би предпочел да прекарате целия ден заедно, но трябва да отидеш и затова много, много я молиш да те придружи и се надяваш да се освободиш бързо. И също така би било добра идея да отбележиш колко грозна съм аз според теб-добави Хърмаяни като послеслов.

-Но аз не смятам, че си грозна!-стъписа се Хари.

Хърмаяни се засмя.

-Хари, по-лош си и от Рон...добре, не си, не си по-лош-отбеляза тя, докато Рон влизаше в залата и изглеждаше кисел.-Виж, ти си разстроил Чо, когато си й казал, че ще се срещнеш с мен, затова тя се е опитала да те накара да ревнуваш. Това е бил нейният начин да разбере колко я харесваш.

-Това ли е, което тя прави?-попита Хари, докато Рон седна отсреща и започна да яде каквото имаше пред него.-Нямаше ли да е по-добре просто да ме попита дали я харесвам повече от теб?

-Момичетата никога не задават такива въпроси-каза Хърмаяни.

-А би трябвало!-каза буйно Хари.-Тогава можеше да й кажа, че я харесвам и тя нямаше да ми говори за смъртта на Седрик.

-Не казвам, че тя е била деликатна-каза Хърмаяни, докато Джини се присъедини към тях, толкова мрачна, колкото и Рон и изглеждаше доста раздразнена.-Просто се опитвам да те накарам да разбереш как тя се е чувствала през това време.

-Би трябвало да напишеш книга-каза Рон, докато режеше картофите си, -превеждайки откачените момичета в разбираем за момчетата вид.

-Да- каза темпераментно Хари, като погледна към масата на Рейвънклоу. Чо току-що беше станала и излезе от залата, без да погледне към него.Чувствайки се доста депресиран, той се обърна към Рон и Джини:-Как мина тренировката по куидич?

-Беше кошмар-отговори кисело Рон.

-О, хайде-каза Хърмаяни, като гледаше Джини.-Сигурна съм, че не е било толкова...

-Да, беше-каза Джини.-Беше провал. Анджелина почти се разплака накрая.

След вечеря Рон и Джини отидоха в банята, Хари и Хърмаяни се върнаха в пълната обща стая на Грифиндор и се заеха с обичайната си купчина домашни. Хари се беше заел с чертеж на нова астрономическа карта вече час и половина, когато Фред и Джордж се обърнаха към тях.

-Рон и Джини не са тук, нали?-попита Фред, като гледаше към близкия стол и когато поклати глава, каза:-Добре. Гледахме тренировката им. Направо ще бъдат закопани. Без нас са пълна скръб.

-Хайде де, Джини не е лоша-каза Джордж, като седна до Фред.-Всъщност не знам къде се е научила, тъй като никога не е играла с нас.

-Тя се учи в градината от шестгодишна и взима метлите ви , когато не я виждате-отговори Хърмаяни зад разтворения си учебник по Древните Руни.

-О-каза доста впечатлен Джордж,- това обяснява всичко.

-Спасил ли е вече Рон гол?-попита Хърмаяни, като взимаше Магически Йероглифи и Логограми.

-Добре, той може да го прави, когато не мисли, че някой го гледа-завъртя очи Фред.-Затова всички трябва да стоим с гръб към игрището на мача в събота и тогава той може би ще хване куофъла.

Той стана отново и отиде до прозореца, гледайки към тъмната земя.

-Знаете ли, куидичът беше единственото, заради което можех да изтърпя това място.

Хърмаяни му хвърли строг поглед:

-Изпитите ви наближават!

-Казах ти, не се натискаме за ТРИТОН-каза Фред.- 'The Snackboxes са готови за употреба, открихме как да се избавим от тези циреи, само няколко дражета от есенция Murtlap ги неутрализират, Лий ни отвори на това.

Джордж се прозя широко и погледна напълно безутешно към облачното нощно небе.

-Не знам дали изобщо искам да гледам този мач. Ако Захариас Смит ни бие, направо ще се самоубия.

-По-добре убий него-каза сурово Фред.

-Това е проблемът с куидича-каза разсеяно Хърмаяни, отново отвори превода на Руните, -създава всички тези лоши чувства и напрежение между домовете.

Тя потърси своя екземпляр от Спелманова сричкова азбука и видя, че Хари, Фред и Джордж я наблюдават с отвращение и скептицизъм.

-Добре, наистина го прави!-каза тя нетърпеливо.-Това е само игра, нали?

-Хърмаяни, -поклати глава Хари, -може да си добра в уроците и чувствата, но нищо не разбираш от куидич.

-Може би не-каза тя мрачно, като се върна към превода си,-но най-малкото щастието ми не зависи от способностите на Рон да спасява голове.

С мисълта, че по-скоро би скочил от кулата по астрономия, отколкото да допусне, че тя е права, Хари отиде на мача следващата събота .

Най-доброто нещо, което можеше да се каже за този мач е, че беше кратък. Агонията на грифиндорци продължи само двадесет и две минути. Беше трудно да се каже кое беше по-лошо между пропуснатите 14 гола на Рон, че Слопър беше пропуснал блъджър, но затова пък беше ударил Анджелина , и Кърк, който не можеше да се задържи на метлата си, когато Захариас Смит минаваше покрай него, докато носеше куофъла...Чудо беше, че Грифиндор загуби само с десет точки : Джини хвана снича под носа на търсача на Хафълпаф Съмърби , така че крайният резултат беше 240:230 в полза на Хафълпаф.

-Добро хващане-каза Хари на Джини, когато се върнаха в общата стая, където атмосферата приличаше на погребална.

-Имах късмет-каза тя.-Сничът не беше много бърз и Съмърби беше настинал, затвори очите си и си издуха носа в неподходящия момент. Така или иначе, веднъж да се върнеш в отбора...

-Джини, имам доживотна забрана...

-Имаш я докато е в училището Умбридж-поправи го тя.-Това е разликата. Така или иначе, когато се върнеш, ще се пробвам за гончия. Анджелина и Алиша напускат следващата година и предпочитам вкарването на голове пред търсенето.

Хари погледна към Рон, който се беше прегърбил в ъгъла, гледаше към коленете си и държеше в ръката си бутилка бирен шейк.

-Анджелина все още не му позволява да напусне-каза Джини, като сякаш прочете мислите му.-Тя казва, че знае, че той ще се оправи.

Хари харесваше Анджелина за вярата, която беше показала в Рон, но в същото време мислеше, че ще е по-добре за Рон да напусне отбора. Рон беше напуснал игрището под съпровода на “Уизли е нашият крал”, който слидеринци пееха с цяло гърло и бяха фаворити за спечелването на Купата по куидич.

Фред и Джордж бродеха наоколо.

-Нямам дори сърце да взема от него мишката-каза Фред, като гледаше прегърбената фигура на Рон.-Когато си изпуснал четиринадесет...

Той размаха диво ръце.

-Добре, да го спестя за партито, а?

След това Рон стана и отиде да си легне. Хари изчака преди на свой ред да се прибере в спалнята, когато влезе-Рон се преструваше на заспал, като хъркаше само малко по-силно от убедителното.

Хари си легна, като мислеше за мача. Беше извънредно мъчително да гледаш отстрани. Беше доста впечатлен от изявите на Джини, но знаеше, че ако той бе играл, щеше да хване снича по-бързо...имаше момент, в който сничът мина близо до глезена на Кърк, ако Джини не се притесняваше, тя можеше да донесе победата на Грифиндор.

Умбридж седеше няколко реда по-надолу от Хари и Хърмаяни. Един или два пъти се обърна да го погледне, жабешката й уста се бе разкривила в нещо, което наподобяваше тържествуваща усмивка. Споменът за това го изпълни с гняв, докато лежеше в тъмното. След няколко минути изпразни ума си от емоции, както Снейп го инструктираше в края на всеки урок по Occlumency.

Той се опита минута-две ,но мисълта за Снейп след спомена за Умбридж просто увеличи чувството за негодувание и той се замисли колко много мрази и двамата. Бавно престореното хъркане на Рон затихна, за да бъде заместено от дълбоко равно дишане. Отне много повече време на Хари да заспи: тялото му беше уморено, но умът му беше доста напрегнат.

Той сънува, че Невил и професор Спраут танцуваха из Стаята на Изискването, докато професор Макгоногъл свиреше на гайда. Той ги гледаше щастливо, след което реши да отиде и да намери другите членове на АД.

Но когато напусна стаята ,се намери с лице не към картината на Смахнатия Барнабас, а към факла ,която гореше на каменна стена. Той обърна бавно главата си вляво. Там, в края на коридора без прозорци имаше гладка черна врата.

Той тръгна към нея с вълнение. Имаше странното чувство, че този път ще успее, ще намери начин да я отвори...чувстваше го и видя развълнувано, че имаше ярка синя светлина от дясната страна, където беше ръката му...вратата беше открехната...той протегна ръка да я отвори и...

Рон изхърка високо и Хари се събуди с ръка, протегната напред в тъмното, за да отвори вратата на хиляди мили от него. Хари изпита чувство на разочарование и вина. Знаеше, че не е видял вратата, но в същото време се чувстваше толкова изпълнен с любопитство, за това което беше зад вратата, че не можеше да си позволи да се занимава с Рон...ако просто беше задържал с една минута хъркането си...
*
Те влязоха в Голямата зала заедно със совите, които разнасяха утринната поща. Хърмаяни не беше единственият човек, който с нетърпение очакваше Пророчески вести ,почти всички бяха нетърпеливи да прочетат повече новини за избягалите смъртожадни, които, както по всичко личеше, още не бяха хванати.Тя даде на совата-разносвач кнут и бързо го отвори, докато Хари си сипваше портокалов сок: тъй като през цялата година беше получил само едно писмо, когато една сова с трясък тупна пред него, той си помисли, че е сбъркала.

-За кого си?-попита я , докато отмести портокаловия си сок и се наведе към нея да види името и адреса:

-Какво става?-стъписа се Рон, цялата маса на Грифиндор се обърна да гледа и още седем сови се спуснаха върху останалите , крещейки и пляскайки с криле.

-Хари!-каза задъхано Хърмаяни, сложи ръце на масата и хвана една сова, носеща дълъг цилиндричен пакет.-Мисля, че знам какво означава. Отвори първо това...

Хари развърза кафявия пакет. Вътре намери навит екземпляр от Мартенския брой на The Quibbler. Той го разгърна, за да види как собственото му лице му се хилеше стеснително от първа страница. С големи червени букви под картината беше написано:

ИСТИНАТА ЗА ТОЗИ, КОЙТО НЕ БИВА ДА СЕ НАЗОВАВА И НОЩТА НА НЕГОВОТО ЗАВРЪЩАНЕ

-И аз така мислех-каза нетърпеливо Хърмаяни.-Хари, мислиш ли, че ние...

-Помогнете ми-Хари изглеждаше леко слисан.

Рон и Хърмаяни започнаха да отварят пликовете.

-Това е от някакъв гад, който смята, че си побъркан-каза Рон, като прегледа писмото.-А, добре...

-Тази жена ти препоръчва да изкараш антишоково лечение в Свети Мънго-каза разочаровано Хърмаяни.

-Мисля, че това изглежда ОК-каза Хари, като бавно проучваше дълго писмо от вещица от Пейсли.-Хей, тя казва, че ми вярва.

-Този пък изглежда е раздвоен-каза Фред, който с ентусиазъм отвори един от пликовете.-Казва, че не звучиш като луд човек, но не иска да повярва, че Вие-Знаете-Кой се е върнал и не знае какво да мисли. Дявол да го време, какво хабене на пергамент!

-Ето още един, когото си убедил, Хари!-възкликна развълнувано Хърмаяни.-“Когато прочетох твоята версия за историята, стигнах до извода, че Пророчески вести се е отнесъл много несправедливо към теб...помислих си, че Този, Който Не Бива Да се Назовава може би се е върнал и ти казваш истината”

О, това е чудесно!

-Още един, който смята, че си мръднал-каза Рон, като хвърли едно от писмата през рамото си,...но тази казва, че си я преобразил и сега те смята за истински герой...сложила е снимката си...уау!

-Какво става тук?-попита фалшиво сладък момичешки гласец.

Хари погледна към нея с ръце, пълни с пликове. Професор Умбридж стоеше зад Фред и Луна, жабешките й очи изследваха купчината писма и совите на масата пред Хари. Зад нея той видя, че много от учениците гледаха към тях.

-Защо получавате всичките тези писма, господин Потър?-попита тя бавно.

-Да не е престъпление?-попита високо Фред.-Да се получава поща?

-Внимавайте, господин Уизли, или ще ви наложа наказание-каза Умбридж.-Е, господин Потър?

Хари се притесни, но не виждаше как би могъл да запази случилото се в тайна, беше само въпрос на време екземпляр от The Quibbler да стигне до Умбридж.

-Хората са ми писали, защото дадох интервю-отговори Хари.-За това, което ми се случи миналия юни.

По някаква причина, докато казваше това, той погледна към учителската маса. Хари имаше странното чувство,че Дъмбълдор го гледа ,но когато се обърна към директора, го видя увлечен в разговор с професор Флитуик.

-Интервю?-повтори Умбридж и гласът й ставаше все по-тънък и по-тънък.-Какво искаш да кажеш?

-Искам да кажа, че репортерът ми задаваше въпроси и аз им отговарях-каза Хари.-Тук...

И той хвърли към нея броя на The Quibbler. Тя го хвана и загледа към ъгъла. Бледото й лице придоби грозен морав цвят.

-Кога направи това?-попита тя, като гласът й трепереше леко.

-Миналият уикенд в Хогсмийд-отговори Хари.

Тя го погледна, нажежена до бяло, списанието се тресеше в дебелите й пръсти.

-За вас повече няма да има уикенди в Хогсмийд, господин Потър-прошепна тя.-Как си позволявате...как смеете...-тя си пое дълбоко въздух. –Опитвах се отново и отново да ви науча да не говорите лъжи. Съобщението очевидно още не е потънало. Петдесет точки от Грифиндор и още една седмица наказание.

Тя си тръгна, като притискаше до гърдите си The Quibbler, очите на много от учениците я проследиха.

По средата на сутринта огромни плакати бяха разлепени из цялото училище , не само на таблата за обяви, но и по коридорите и класните стаи.