Подпис: Корнелиус Осуалд Фъдж, Министър на магията

Подпис: Корнелиус Осуалд Фъдж, Министър на магията

Заповедта беше разлепена из цялото училище през нощта без други обяснения, но всеки в замъка вече знаеше как сам човек се беше измъкнал срещу двама аврори, Висшия инквизитор, Министъра на магията и неговия младши секретар. Нямаше значение къде е бил Хари, основната тема за разговор беше отлитането на Дъмбълдор и някои детайли се украсяваха при преразказа/ Хари чу как една второкурсничка уверяваше друга как сега Фъдж лежи в Свети Мънго с тиква вместо глава./ , но беше изненадващо колко точна е останалата част на информацията. Всеки знаеше например, че Хари и Мариета бяха единствените ученици -свидетели на сцената в кабинета на Дъмбълдор и тъй като Мариета беше в болничното крило, Хари беше затрупан от въпроси да даде информация от първа ръка.

-Дъмбълдор ще се върне скоро-каза доверително Ърни Макмилън на връщане от билкология, след като изслуша разказа на Хари. –Те не можаха да го изгонят на втората ни година , няма да успеят и сега. Дебелият монах ми каза...-той понижи глас заговорнически, така че Хари, Рон и Хърмаяни трябваше да се приближат до него за да го чуят-, че тази Умбридж се е опитала да се върне в кабинета му, след като са претърсили целия замък и околността за него. Не е могла да мине през водоливника. Кабинетът на директора се е запечатал от само себе си срещу нея-изхихика Ърни.-Имало е едно малко гневно избухване...

-О, според мен това отдавна й беше каприз: да се настани в директорския кабинет-каза яростно Хърмаяни, докато вървяха по каменните стълби към предверието. –Да господарства над останалите учители, тази тъпа, смахната, гадна, стара...

-Сега наистина ли искаш да завършиш това изречение, Грейнджър?

Драко Малфой се подаваше от вратата, плътно следван от Краб и Гойл. Бледото му лице беше изпълнено със задоволство.

-Боя се, че ще трябва да отнема по пет точки от Грифиндор и Хафълпаф-просъска той.

-Само учителите могат да отнемат точки от домовете, Малфой-каза Ърни веднага.

-Не помниш ли, че и ние, префектите можем?-промърмори Рон.

-Аз знам, че префектите не могат, Крал Уизъл-надсмя се Малфой. Краб и Гойл се разкикотиха.-Но членовете на Инквизиторския отряд...

-На какво?-попита остро Хърмаяни.

-На Инквизиторския отряд, Грейнджър-каза Малфой, като посочи към сребърна буква “И” върху мантията си под значката си на префект. –Избрана група ученици, които са поддръжници на Министерство на магията, подбрани лично от професор Умбридж. Така или иначе, членовете на Инквизиторския отряд имат правото да отнемат точки...затова, Грейнджър, ще отнема пет от теб заради грубости за нашата нова директорка. Макмилън, от теб пет за това, че ми противоречиш. Пет, защото не те харесвам, Потър. Уизли, ризата ти не е изгладена, затова още пет. О, да, забравих, че си мътнорода, Грейнджър, затова десет точки и за това.

Рон извади пръчката си, но Хърмаяни бързо му прошепна:

-Недей!

С висок смях той се отдалечи, следван от Краб и Гойл.

-Той блъфираше- каза Ърни, изглеждаше пребледнял. –Не може да му е позволено да отнема точки....това би било лудост...това напълно обезсмисля системата на префектите.

Но Хари, Рон и Хърмаяни се обърнаха автоматично към гигантските часовници на стената зад тях, които отчитаха точките на домовете. Грифиндор и Рейвънклоу бяха наравно сутринта по точки. Когато погледнаха сега, стрелките се придвижиха към по-долната стойност. Всъщност единственият часовник, който изглежда не помръдваше беше този на Слидерин.

-Вече забелязахте, нали?-чу се гласът на Фред.

Той и Джордж току-що бяха се появили на главното стълбище и се бяха присъединили към тях пред часовниците.

-Малфой току-що ни отне около петдесет точки,-каза бясно Хари, докато гледаха часовника на Грифиндор.

-Да, Монтагю се опита да го направи с нас по време на закуската-каза Джордж.

-Какво искаш да кажеш с това “опита се”?-попита го бързо Рон.

-Той не успя да изрече всичките си думи-каза Фред,-поради факта, че бутнахме главата му в Изчезващия кабинет на първия етаж.

Хърмаяни изглеждаше направо шокирана.

-Но вие се намирате в ужасна беда!

-Не и докато Монтагю се появи отново, а това може да отнеме седмици, тъй като не знаем къде го изпратихме-каза хладно Фред.-Така или иначе решихме да не се вълнуваме за това повече дали се забъркваме в неприятности.

-Вълнували ли сте се изобщо някога?-попита Хърмаяни.

-Разбира се-отвърна Джордж.-Никога не са ни изключвали, нали?

-Винаги сме знаели кога да не преминем границата-каза Фред.

-Може винаги да сме се движили на ръба на правилата-каза Джордж.

-Но сме спирали навреме-допълни Фред.

-Но сега?-каза колебливо Рон.

-Е, сега...-каза Джордж.

-...когато Дъмбълдор си отиде...-каза Фред.

-...не знаем къде е границата...-каза Джордж.

-...и това е, за да угодим на нашата мила нова директорка-каза Фред.

-Не бива!-прошепна Хърмаяни.-Наистина не бива! Тя би намерила добра причина да ви изключи!

-За теб това би имало значение, нали, Хърмаяни?-усмихна й се Фред.-Но за нас няма, не бихме искали да оставаме повече тук. Отдавна щяхме да сме навън, ако не беше заради Дъмбълдор. Е, така или иначе- погледна той часовника,-време е да започне първа фаза. Отивам в Главната зала за обед, ако бях на ваше място, след като и учителите не могат да направят нищо, вие също не би трябвало да го правите.

-Да направят с какво?-попита загрижено Хърмаяни.

-Ще видите-каза Джордж.-Сега бягайте.

Фред и Джордж се обърнаха и изчезнаха в бързащата за вечеря тълпа. Изглеждайки напълно разконцентриран , Ърни промърмори нещо за недовършено домашно по трансфигурация и си тръгна.

-Мисля, че трябва да се махнем оттук, знаете ли-каза нервно Хърмаяни.-Просто за всеки случай.

-Да, добре-каза Рон и тримата се придвижиха по стълбите към Главната зала, но Хари просто погледна дневния таван с пухкави бели облаци , когато някой по потупа по рамото и като се обърна, се озова почти нос в нос с пазача Филч. Той отстъпи с няколко крачки назад, Филч остана на разстояние.

-Директорката би искала да те види, Потър-хвърли му злобен поглед Филч.

-Не съм го направил аз-каза глупаво Хари, мислейки за плановете на Фред и Джордж, каквито и да бяха те.Гушата на Филч се затресе от смях.

-Гузна съвест, а?-изхриптя той.-Следвай ме.

Хари погледна бързо към Рон и Хърмаяни, които изглеждаха разтревожени. Той последва Филч обратно в предверието –пълно с гладни ученици.

Филч беше в извънредно добро настроение , той си мърмореше нещо под мустак, докато изкачваха мраморното стълбище. Когато стигнаха до първия етаж, той каза:

-Нещата тук се промениха, Потър.

-Забелязах-каза студено Хари.

-Дааа...казвах през всичките тези години на Дъмбълдор, че е прекалено мек с теб...-изхили се гадно Филч.-Вие малки проклети хлапаци никога нямаше да хвърляте вонящи топчета без да ви нашибам с камшик, но сега вече имам това право, знаеш ли? След влизането в сила на Образователен декрет номер 29 , Потър, ще мога да ви наказвам...и тя помоли министъра да подпише заповед за изгонването на Пийвс ...о, нещата при нейното управление са коренно различни...

Умбридж беше успяла да привлече на своя страна Филч ,мислеше Хари, и най-лошото е, че знае за единственото му оръжие: Хитроумната карта с всички тайни проходи на училището, която му бяха дали близнаците.

-Стигнахме-каза той, като отново погледна злобно Хари ,почука три пъти на вратата на професор Умбридж и тя се отвори. –Доведох ви момчето Потър, Мадам.

Кабинетът на Умбридж, толкова познат на Хари от многобройните му наказания беше същият, както обикновено , с изключение на голямата дървена табела закована на бюрото, на която с големи златни букви пишеше ДИРЕКТОР. Неговата Светкавица и Чистометките на Фред и Джордж бяха окачени на стената отзад и заковани с големи железни пирони.

Умбридж седеше зад бюрото, пишейки нещо върху розовия си пергамент, но погледна към тях и се усмихна широко.

-Благодаря ви, Аргус-каза тя сладко.

-Няма защо, Мадам, няма защо-отговори Филч, като се поклони толкова ниско, колкото ревматизмът му позволяваше и излезе.

-Седни-каза тя кратко, като нарисува във въздуха стол. Хари седна. Тя продължи да пише още няколко минути. Той се загледа в котенцата върху чиниите над главата й , чудейки се какъв нов ужас е приготвила за него.

-Добре, сега-каза тя най-накрая, като остави долу перото си и посочи към бокал пълен с нещо като плодов сок.-Какво ще пиеш?

-Какво?-попита Хари, сигурен, че не я е чул.

-Да пиете, господин Потър- усмихна се тя още по-широко.-Чай? Кафе? Тиквен сок?

При изричането на всяка напитка, тя размахваше пръчката си и чаша или канче се появяваше пред нея.

-Нищо, благодаря-отвърна Хари.

-Аз искам ти да пиеш нещо с мен-каза тя и гласът й стана опасно сладък.-Избери си.

-Добре...чай тогава-каза Хари, като се сви.

Тя ги приготви и добави към своя мляко. След това се разшета около бюрото и се усмихваше със злокобна сладост.

-Ето-каза, като протегна към него чашата.-Изпийте го преди да е изстинал. Добре, сега, господин Потър...можем да си поговорим малко за тези стресиращи събития последната нощ.

Той не каза нищо. Тя седна обратно на мястото си и зачака. Когато минаха няколко минути в мълчание, каза весело:-Но вие не пиете!

Той вдигна чашата до устните си и внезапно отпи. Едно от ужасните цветни котенца зад Умбридж имаше кръгли яркосини очи точно като това на Лудоокия Муди и това напомни на Хари какво ли би казал Муди, ако чуеше, че е пил нещо предложено от доказан враг.

-Какво има?-попита го Умбридж, като го наблюдаваше отблизо.-Искате ли захар?

-Не-отвърна Хари.

Той отново допря чашата до устните си и се направи, че отпива, но устата му беше затворена. Усмивката на Умбридж се разшири.

-Добре-прошепна тя-Много добре...Сега...-тя изчака малко.-Къде е Албус Дъмбълдор?

-Представа нямам-отвърна Хари незабавно.

-Пийте, пийте-каза тя, все още усмихвайки се.-Сега , господин Потър, нека не си играем детински игрички. Знам, че вие знаете къде е отишъл. Вие и Дъмбълдор бяхте в това заедно през цялото време. Обмислете положението си, господин Потър...

-Не знам къде е той-повтори Хари.

Той се направи отново, че пие. Тя го гледаше много отблизо.

-Много добре-каза с недоволно изражение.-Тогава може би ще бъдете така любезен да ми кажете за местоположението на Сириус Блек?

Стомахът на Хари се преобърна и ръката му, стиснала чашата едва не я преобърна върху захарницата. Той отново наведе чашата към стиснатите си устни и малко от течността се разля върху мантията му.

-Не знам-каза малко по-бързо.

-Господин Потър,-каза Умбридж,-нека ви напомня, че аз бях тази, която залови престъпника Блек в камината на Общата стая на Грифиндор. Прекрасно знам, че поддържате връзка, че сте се срещали. Повтарям, господин Потър...къде е Сириус Блек?

-Нямам идея-каза високо Хари.-Отдавна нямам вести.

Те се гледаха в очите продължително толкова дълго, че Хари почувства болка в своите.След това Умбридж се изправи.

-Много добре, Потър, ще повярвам на думата ви този път, но ви предупреждавам: зад мен застава Министерството. Летателната мрежа на Хогуортс се контролира и всеки огън в камината се следи-освен, разбира се, моя собствен. Моят Инквизиторски отряд отваря и чете всички писма, изпратени по сова , които влизат и излизат от замъка. И господин Филч проверява всички тайни проходи вътре и вън от Хогуортс. Ако намеря и следа от доказателство...

БУУУМ!

-КАКВО БЕШЕ...?

Тя погледна към вратата Хари използва възможността, за да изсипе пълната си чаша чай в най-близката ваза с цветя. Можеше да чуе как хората тичаха и крещяха надолу по етажите.

-Върнете се на обед, Потър!-изкрещя Умбридж и излезе от кабинета си с вдигната пръчка. Хари й даде няколко секунди преднина, след това я последва , за да види източника на цялата тая олелия.

Не беше трудно да го намери. Един етаж по-долу сякаш царуваше бърлога на демони. Някой /и Хари вече имаше идея кой би могъл да го направи/ беше поставил огромна щайга с омагьосани фойерверки.

Излизащи от зелените и златните змейове кръжаха наоколо и се движеха по коридорите, издавайки високи и пронизителни звуци, шокиращо-розови фойерверки с диаметър около пет фута летяха във въздуха, големи ракети със сребърни опашки пръскаха звезди, светкавици избухваха като мини навсякъде. Хари вместо да ги гаси, ги наблюдаваше очарован от пиротехническите им ефекти.

Филч и Умбридж стояха паникьосани, вцепенени от ужас на половината на стълбите. Както видя Хари, едната от фойерверките изглежда реши, че се нуждае от повече поле за маневриране; тя профуча покрай Умбридж и Филч със зловещо “уиииииииииии”. Двамата изкрещяха от ужас , фойерверката се удари в прозореца зад тях и падна на земята. През това време няколко дракона и няколко големи червени прилепа бяха заели предната врата и далечния край на коридора.

-Бързо, Филч, бързо!-пищеше Умбридж, -те ще бъдат из цялото училище ако не направим нещо. Вцепени се!

От края на пръчката й излезе червена светлина и удари една от ракетите. Вместо да замръзне обаче, тя експлоадира със страхотна сила и се удари в съседната картина, където няколко магьосници играеха карти.

-Не зашеметявай тях, Филч!- извика с пълно гърло ядосаната Умбридж.

-Както кажете, директорке-изпъшка Филч, който повече взривяваше фойерверките, отколкото да ги зашеметява. Той отиде до най-близкия долап, яхна една метла и започна да гони фойерверките към центъра, но само след секунди се строполи от метлата.

Хари беше видял достатъчно: смеейки се, той слезе надолу, изтича до вратата с гоблена малко по-надолу по коридора, където намери Фред и Джордж да се крият зад него, заслушани в писъците на Умбридж и Филч и заливащи се от смях.

-Впечатляващо, -каза ухилено Хари.-Много впечатляващо...Без проблеми ще извадите от бизнеса доктор Филибъстър.

-Наздраве-прошепна Джордж, ронейки сълзи от смях.-Ох, как се надявам следващия път да се опита да ги накара да изчезнат...при всеки такъв опит те се размножават по десет...

Фойерверките продължиха да горят и да избухват през целия следобед, разрушенията бяха из цялото училище. Другите учители не си даваха никакъв зор да ги спрат.

-Скъпи, скъпи-каза сардонично професор Макгоногъл, когато един от змейовете прелетя покрай нейната класна стая с крясъци и пламъци. –Госпожице Браун, бихте ли изтичали до нашата директорка да я уведомите, че в класната ни стая е избухнал фойерверк?

Резултатът от всичко това беше, че професор Умбридж прекара първия си ден на директорка тичайки из цялото училище и отговаряйки на повикванията на останалите учители, никой от които не си правеше труда да загаси фойерверките без нейното присъствие. Когато удари последният звънец и те се върнаха в общата стая на Грифиндор, Хари видя с нарастващо задоволство,че размъкнататата и мрачна Умбридж залиташе на излизане от стаята на професор Флитуик.

-Благодаря ви много, професоре-каза професор Флитуик с тънкия си писклив глас.-Никога не бих могъл да се справя без вас, не бях сигурен дали имам или нямам тази власт.

Грейнал, той затвори вратата на класната си стая под озъбеното й лице.

Фред и Джордж се превърнаха в герои тази вечер в Общата стая на Грифиндор. Дори Хърмаяни се показа иззад учебниците и ги поздрави.

-Бяха великолепни фойерверки-каза тя възхитено.

-Благодаря-каза изненадан и доволен Джордж. -Дивият Уизли-огън. Единственият проблем е, че използвахме всичката си наличност. Сега отново ще трябва да се запасяваме.

-Мисля, че си струваше-каза Фред, който приемаше поръчки от вдигащите врява грифиндорци.- Бих искал да поставя името ти в списъка на чакащите / waiting list/, имаш 5 галеона за твоята Основна кутия с пламъци / Basic Blaze box/ и двадесет за Deflagration Deluxe . . .

Хърмаяни се обърна към масата, където Рон и Хари гледаха към чантите си, надявайки се че домашните ще се напишат от самосебе си.

-О, защо да не прекараме вечерта навън?-каза весело Хърмаяни, когато Уизли ракета със сребриста опашка закръжи около прозореца.- Най-после, Великденската ваканция започва в петък и дотогава имаме време.

-Ти добре ли си?-зяпна я невярващо Рон.

-Можеш да си сигурен в това-каза Хърмаяни щастливо-, знаеш ли...чувствам се малко...бунтарски...

Хари все още чуваше трясъците на фишеците, когато той и Рон след няколко часа отидоха да си легнат и все още облечен видя как искрящ фойерверк прелетя покрай кулата, отчетливо и високо произнасящ думата: “ПУУ”.

Той си легна, мръщейки се. Когато свали очилата си, покрай прозореца прелетя друг фойерверк , изглеждаше като голям облак, красив и загадъчен на фона на тъмното небе. Той се обърна на една страна и си помисли как ли се чувства Умбридж през първия си ден на мястото на Дъмбълдор и как ще реагира Фъдж, когато научи , че училището е прекарало по-голямата част от деня си в пълен хаос. Усмихвайки се на себе си, Хари затвори очи...

Отново вървеше по коридора, водещ към Отдела по Мистериите. Стигна до черната врата...нека се отвори...нека се отвори...

Тя се отвори. Намираше се в кръглата стая с многото врати...той я прекоси, постави ръка върху идентична врата и тя също се отвори.

Сега се намираше в продълговата правоъгълна стая пълна със странни механически ключалки. По стените имаше танцуващи петънца светлина, но той нямаше никакво време...трябваше да продължи...

В края на стаята имаше друга врата...тя също се отвори при докосването му.

Сега беше в слабо осветена стая висока и широка като църква, в която нямаше нищо друго освен редове и редове внушителни лавици...на всяка имаше малки, прашни, кристални сфери...сега сърцето на Хари заби лудо от вълнение...той знаеше къде да отиде...той тичаше, но стъпките му дори не се чуваха в тази странна, пуста стая.

В нея имаше нещо, което той желаеше много, много силно...

Нещо, което той искаше...или някой друг искаше...

Белегът му започна да боли.

БАНГ!

-Супер!-каза Шеймъс, чийто силует беше срещу прозореца. –Мисля, че някой от тези фойерверки е ударил ракета или те са се срещнали, да отидем и да видим!

Хари чу как Рон и Дийн скочиха от леглата, за да видят по-добре. Самият той продължаваше да лежи мълчаливо, докато болката от белега заглъхна и разочарованието изчезна. Почувства как сякаш в последния момент го изпълва прекрасно чувство ...беше толкова близо този път.

Блещукащи розови и сребърни крилати свинчета сега прелитаха покрай прозорците на кулата на Грифиндор. Хари лежеше и слушаше въодушевените възклицания на грифиндорците в околните спални. В стомаха си изпита същия спазъм, както по време на урока по Occlumency предишната вечер.

*
Хари прекара целия следващ ден, като се опасяваше какво ли ще каже Снейп , ако разбере как е попаднал в Отдела на Мистериите. Беше проникнал в последния сън на Хари. С чувство на вина осъзна, че не беше упражнявал Occlumency от последния им урок: бяха се случили толкова много неща след напускането на Дъмбълдор; беше сигурен, че няма да успее да изпразни ума си дори и да се беше опитал. Той се съмняваше, че Снейп ще приеме това извинение.

Той се опита да се упражнява поне няколко минути по време на уроците ,но не се получи. Хърмаяни го попита какво се е случило, докато той се опитваше да изчисти от себе си всякаква мисъл и емоция и най-добрият момент за такива упражнения със сигурност не беше времето, когато учителите задаваха въпроси на класа.

Примирен с най-лошото ,той се запъти към кабинета на Снейп след обед. Когато наполовина беше пресякъл предверието, видя забързалата към него Чо.

-Насам-каза Хари, зарадван, че може да отложи срещата със Снейп и кимна към огромния часовник на Грифиндор, който беше почти празен. –Добре ли си? Умбридж не те е разпитвала за АД, нали?

-О, не-каза припряно Чо.-Не, аз само...исках просто да ти кажа...Хари, никога не съм и подозирала, че Мариета ще каже...

-Да, добре-каза неясно Хари. Той би искал Чо да избира приятелките си по-внимателно, беше малка утехата, че Мариета все още се намира в болничното крило и Мадам Помфри не е намерила още ефектно лечение на нейните брадавици.

-Тя наистина е добър човек-каза Чо.-Просто направи грешка...

Хари я погледна недоверчиво:

-Добър човек, който просто е направил грешка? Тя предаде всички ни, включително и теб!

-Добре...на всеки може да се случи-каза извинително Чо.-Знаеш ,че майка й работи в министерството, за нея е наистина трудно...

-Бащата на Рон също работи в министерството!-каза бясно Хари.-И както вероятно си забелязала, на неговото лице няма думата доносник...

-Това беше наистина ужасен номер на Хърмаяни Грейнджър!-каза ожесточено Чо.-Трябваше да ни каже, че е прокълнала този списък...

-Мисля, че беше брилянтна идея-каза студено Хари. Очите на Чо засвяткаха.

-О, да, забравих-разбира се, ако е било идеята на скъпата Хърмаяни...

-Не започвай да плачеш отново-каза предупредително Хари.

-Не се и каня!-извика тя.

-Добре...добре...-каза той.-Имам си достатъчно проблеми за момента.

-Ами върви си ги решавай тогава!-каза бясно Чо, обърна се и си отиде.

Хари слезе по стълбите към подземието на Снейп , като си мислеше колко по-лесно ще е на Снейп да проникне в ума му, ако пристигне ядосан и негодуващ; опита се да не мисли за Чо и Мариета и влезе.

-Закъсня, Потър-каза Снейп студено, когато Хари затвори вратата след себе си.

Снейп стоеше с гръб към Хари , като изтегляше повечето си мисли в Мислоема на Дъмбълдор. Той постави последната сребърна струйка в каменния съд и се обърна с лице към Хари.

-Е-попита го.-Упражнява ли се?

-Да-излъга Хари, като гледаше старателно в един от краката на бюрото на Снейп.

-Скоро ще разберем това, нали?-каза лукаво Снейп.-Извади пръчката си, Потър.

Хари застана на обичайната си позиция , с лице към Снейп и бюрото между тях.Сърцето му все още биеше разярено, изпълнено с гняв към Чо и със загрижеността колко много Снейп може да извлече от ума му.

-Като преброя до три, тогава-каза лениво Снейп.-Едно...две...

Кабинетът на Снейп се отвори и влезе Драко Малфой.

-Професор Снейп, сър...о...съжалявам...

Малфой гледаше с изненада към Хари и Снейп.

-Всичко е наред, Драко-каза Снейп, като свали пръчката си.-Потър е тук за допълнителен урок по отвари.

Хари не беше виждал Малфой толкова доволен от момента, в който Умбридж беше отишла да инспектира Хагрид.

-Не знаех-каза той, като хвърли злобен поглед към Хари, който почувства, че лицето му пламва. Щеше да е голям удар да изкрещи истината в лицето на Малфой или дори...още по-добре, да го удари с някое проклятие.

-Добре, Драко, какво има?-попита Снейп.

-Професор Умбридж, сър, има нужда от помощта ви-каза Малфой.-Намерили са Монтагю, сър, напъхан е в тоалетната на четвъртия етаж.

-Как се е озовал там?-попита Снейп.

-Не знам, сър, но е доста сконфузен.

-Много добре, много добре, Потър,-каза Снейп, -ще продължим урока си утре вечер.

Той се обърна и излезе от кабинета си. Малфой се изхили: “Допълнителни?Отвари? към Хари зад гърба на Снейп, преди да го последва.

Хари прибра пръчката в мантията си и се приготви да напусне стаята. Най-малкото имаше още 24 часа да се упражнява , чувстваше се благодарен за спасителната вратичка, независимо че Малфой щеше да разкаже на цялото училище за допълнителните уроци по отвари.

Беше вече на вратата, когато го видя: сноп трептяща светлина танцуваше в рамките на вратата. Той спря и се загледа , спомни си за нещо...приличаше на светлината, която беше видял последната нощ във втората стая, когато беше в Отдела на Мистериите.

Той се обърна. Светлината идваше от мислоема на бюрото на Снейп. Сребристобялото съдържание се надигаше и се отдръпваше. Мислите на Снейп...нещата, които той не бе искал да бъдат видяни от Хари , ако Хари бе пробил защитата му.

Хари гледаше към мислоема, любопитството му надделя...какво ли е това, което Снейп толкова би искал да скрие от Хари?

Сребристите светлини се отразяваха на стената...Хари пристъпи с две крачки към бюрото ,като мислеше упорито. Дали това не беше информация за Отдела на мистериите?

Хари погледна през рамо, сърцето му сега биеше по-учестено и развълнувано отвсякога. Колко ли време щеше да отнеме на Снейп да освободи Монтагю от тоалетната? Щеше ли да се върне веднага в кабинета си или щеше да придружи Монтагю до болничното крило? Може би последното...Монтагю беше капитанът на Слидеринския отбор по куидич, Снейп би искал да е сигурен, че всичко е наред.

Хари направи още няколко крачки към мислоема и застана до него, гледайки в дълбочина. Той се притесни, заслуша се, след това отново извади пръчката си. Кабинетът и коридорът бяха напълно мълчаливи. Той леко разбърка мислоема с върха на пръчката си.

Сребристото съдържание започна шеметно да се върти. Хари леко се наведе и видя, че повърхността беше станала прозрачна. Намираше се в стая на тавана на която имаше кръгъл прозорец...ако не грешеше, намираше се в Голямата зала.

Дъхът му замъгляваше повърхността с мислите на Снейп...умът му временно го беше напуснал...щеше да е лудост да направи това, от което бе толкова силно изкушен...той трепереше...Снейп можеше да се върне всеки момент...но Хари мислеше за гнева на Чо или за подигравателното лице на Малфой ...и го обзе безразсъдство.

Той си пое дълбоко въздух и потопи лицето си в повърхността с мислите на Снейп. Веднага подът на кабинета се наклони и Хари потъна в мислоема.

Пропадаше в студена тъмнина с бясно темпо и тогава...

Стоеше в средата на Голямата зала, но масите на домовете ги нямаше. Вместо тях имаше стотици малки масички , на всяка от които седеше ученик, наведен над парче пергамент. Единственият звук беше на скърцащи пера и на шумолене от изглаждане на пергамент. Явно беше време за изпити.

Струи слънчева светлина идваха от големите прозорци над главите им. Хари внимателно се огледа наоколо. Снейп трябваше да е някъде тук...това беше негов спомен.

Той беше една маса вдясно зад мястото, където беше застанал Хари. Хари погледна. Снейп-тийнейджърът имаше блед и мрачен вид. Косата му беше провиснала и мазна, носът му беше почти на инч от пергамента, върху който пишеше. Хари отиде зад гърба на Снейп и прочете заглавието на изпитната му тема: ЗАЩИТА СРЕЩУ ЧЕРНИТЕ ИЗКУСТВА- ОСНОВНО МАГЬОСНИЧЕСКО РАВНИЩЕ.

Значи Снейп е бил на петнайсет или шестнайсет, на годините на Хари. Ръката му летеше по пергамента, беше изписал най-малко фут повече от съседите си, почеркът му беше ситен.

“Още пет минути!”

Гласът накара Хари да подскочи. Като се обърна, видя главата на професор Флитуик да се движи между чиновете .Професор Флитуик мина покрай момче с рошава черна коса...много рошава черна коса...

Хари се обърна толкова бързо, че се удари в чиновете. Той тръгна към тъмнокосото момче и когато се приближи...момчето се изправи, остави перото си върху пергамента и започна да препрочита какво беше написало.

Хари спря пред чина и погледна надолу към петнайсетгодишния си баща.

Вълнението го обзе неистово, той се втренчи не греши ли. Очите на Джеймс бяха сиви, носът му беше малко по-дълъг от този на Хари и нямаше белег на челото си, но имаха почти едно и също лице, едни и същи вежди, косата на Джеймс падаше на гърба му по същия начин, както и тази на Хари , ръцете му едва не се докоснаха с тези на Хари.

Джеймс се прозя и отметна косата си. След като хвърли бърз поглед към професор Флитуик, се обърна и се ухили на момчето, което седеше няколко места по-назад.

С друг шок от вълнение Хари видя как Сириус връща усмивката на Джеймс.

Сириус се беше излегнал на стола си безгрижно, като си клатеше краката. Изглеждаше много симпатичен, тъмната му коса закриваше очите му с такава небрежна елегантност, каквато нямаше нито у Джеймс, нито у Хари и момичето на задната маса го гледаше с надежда, че той ще я забележи. И две места отстрани на това момиче –стомахът на Хари отново се сви в приятно чувство-седеше Ремус Лупин. Той изглеждаше доста блед и изтощен /беше ли времето на пълнолуние?/ и беше погълнат от изпита: след като препрочете отговорите си, опря перото на брадичката си, като се мръщеше леко.

Това означаваше, че и Опаш би трябвало да е някъде наоколо...Хари го откри след секунди, малко момче с миша коса и топчест нос. Опаш изглеждаше загрижен, той нервно чупеше пръсти, гледаше към листа си, след което с надежда погледна към листа на съседа си. Хари погледна Опаш, след това Джеймс, който сега драскаше нещо върху парче пергамент. Беше нарисувал снич и сега изписваше буквите Л.Е. Какво ли означаваха те?

-Долу перата, моля!-изписка професор Флитуик.-Това се отнася и за теб, Стебинс! Моля, останете по местата си докато събера пергаментите ви. Акцио!

Около стотина пергамента полетяха във въздуха и в протегнатите ръце на професор Флитуик, като няколко го удариха по лицето и той падна . Няколко човека се разсмяха. Някои от учениците станаха на крака и му помогнаха да се изправи.

-Благодаря ...благодаря...-промърмори той .-Добре, всички сте свободни да излезете.

Хари погледна баща си, който бързо сгъна рисунката с двете букви Л.Е., изправи се, прибра перото и останалия пергамент в чантата си, метна я на гърба си и изчака Сириус.

Хари се огледа наоколо и забеляза Снейп да минава по късия път напряко между масите към предверието, все още погълнат от изпита. Той вървеше нервно, подобно на паяк и мазната му коса подскачаше по лицето му.

Няколко разговарящи момичета разделиха Снейп от Джеймс, Сириус и Лупин и Хари трябваше да изгуби от поглед Снейп, за да чуе разговора между Джеймс и приятелите му.

-Хареса ли ти десети въпрос, Лун?-попита Сириус, докато влизаха в предверието.

-Хареса ми!-отговори бързо Лупин.-Избройте пет признака, по които се разпознава върколака. Страхотен въпрос.

-Всички ли изброи?-попита присмехулно Джеймс.

-Мисля,че да-каза сериозно Лупин, когато минаха през предната врата, нетърпеливи да излязат навън по огряните от слънцето поляни. –Първи: той седи на моя стол. Втори: той носи моите дрехи. Трети: казва се Ремус Лупин.

Опаш беше единственият, който не се засмя.

-Посочих формата на зурла, зениците на очите и опашката на кичури-каза той загрижено,-но не можах да се сетя какво друго...

-Колко си дебел, Опаш?-попита нетърпеливо Джеймс –Веднъж месечно ще тичаш заедно с върколак...

-По-тихо-помоли го Лупин.

Хари загрижено погледна зад себе си отново. Снейп стоеше наблизо и все още изглеждаше, че чете въпросите от изпита, но това беше негов спомен и Хари беше сигурен, че ако той беше гледал не в земята, а в някоя друга посока-Хари никога не би присъствал на тази среща. За негово огромно облегчение Джеймс и тримата му приятели седнаха на поляната до езерото. Снейп ги последва, все още загледан в пергамента си и очевидно без ясна идея къде отива. Хари му хвърляше по един поглед, но основно гледаше Джеймс и останалите.

-Добре, мисля, че тази тема беше като парче торта /piece of cake- нещо хубаво, нещо като подарък/ -чу Хари.-Професорът ни каза:”Ще се изненадам, ако накрая всички нямате “Издържал”.

-Аз също-каза Джеймс. Той постави ръка в джоба си и извади оттам златен снич.

-Откъде си го взел?

-Откраднах го-каза небрежно Джеймс. Той започна да си играе със снича, подхвърляше го във въздуха и го хващаше, рефлексите му бяха отлични. Опаш го гледаше с благовение.

Те спряха в сянката на същото буково дърво на края на езерото, където Хари, Рон и Хърмаяни веднъж приготвяха домашните си и седнаха долу на тревата. Хари отново погледна през рамо и видя, за свое удоволствие, че Снейп също бе седнал на тревата при едни храсти. Той както винаги беше потънал в своя пергамент за СОВА и Хари се почувства свободен да седне между храстите и бука . Слънцето се отразяваше в повърхността на езерото, където група момичета, току-що напуснали Голямата зала седяха на брега и пляскаха с крака във водата.

Лупин извади книга и започна да чете. Сириус гледаше към учениците наоколо, изглеждаше високомерен и отегчен, но въпреки това очарователен. Джеймс все още играеше със снича, оставяйки го да кръжи наоколо, почти изплъзващ се, но винаги хващан в последния момент.Всеки път, когато Джеймс направеше някое трудно хващане, Опаш го аплодираше. След пет минути Хари се зачуди защо Джеймс не каже на Опаш да престане, но изглежда Джеймс се наслаждаваше на вниманието. Хари забеляза, че баща му има навика да отмята косата си назад докато наблюдава момичетата във водата.

-Ще прибереш ли това,-попита най-накрая Сириус, когато Джеймс направи добро хващане и Опаш отново изръкопляска,- преди Опаш да се е подмокрил от вълнение?

Опаш порозовя, но Джеймс се ухили.

-Щом това те отегчава,-каза той, прибирайки снича в джоба си. Хари остана с впечатлението, че Сириус е единственият, от когото Джеймс не е получил възхищение.

-Отегчен съм-каза Сириус.-Бих искал да е пълнолуние.

-А не трябва-каза мрачно Лупин зад книгата си.-Все още имаме трансфигурация и ако скучаеш, можеш да ме изпиташ. Тук...-и му протегна учебника си.

Но Сириус изсумтя пренебрежително:

-Нямам нужда да чета тези глупости, знам ги.

-Това ще те съживи, Padfoot –каза спокойно Джеймс.-Погледнете кой е там.

Сириус обърна глава. Заприлича на хрътка, преследваща заек.

-Отлично!-каза бавно той.-Сивиръс!

Снейп отново беше на крака и прибираше пергамента в чантата си. След това напусна сянката на храстите и прекоси тревата, Джеймс и Сириус станаха.

Лупин и Опаш продължаваха да седят: Лупин все още гледаше книгата си, макар че очите му не се движеха, а гледаха в една точка , Опаш местеше погледа си от Сириус и Джеймс към Снейп с изражение на лакомо очакване.

-Добре ли си, Сивиръс?-попита високо Джеймс.

Снейп реагира толкова бързо, сякаш беше очаквал нападението, като свали чантата си, той пъхна ръка в робата си и пръчката му беше наполовина във въздуха, когато Джеймс извика:-Експелиармус!

Пръчката на Снейп изхвърча във въздуха около дванайсет инча и падна на тревата зад него. Сириус се изсмя.

-Импедимента!- каза той, насочвайки пръчката си към Снейп , който замръзна неподвижен на краката си, докато се протягаше към пръчката си.

Всички ученици наоколо се обърнаха да гледат. Някои от тях станаха и се приближиха. Някои изглеждаха загрижени, други се забавляваха.

Сега Снейп лежеше неподвижен на тревата .Джеймс и Сириус го приближиха с вдигнати пръчки; Джеймс все така поглеждаше през рамо момичетата във водата. Сега Опаш се бе изправил на крака , гледайки алчно и обикаляйки около Лупин, за да вижда по-добре.

-Как мина изпитът, Сивири?-попита Джеймс.

-Наблюдавах го, носът му беше забоден в пергамента-каза лукаво Сириус.-Наоколо ще има толкова много мазни петна, че думите няма да могат да се разчетат.

Няколко от наблюдаващите наоколо се разсмяха. Снейп очевидно беше непопулярен. Опаш се изкиска. Снейп се опита да стане, но проклятието все още действаше върху него: лежеше сякаш вързан с невидими въжета.

-Вие...само почакайте-задъха се той, като гледаше към Сириус с израз на най-дълбока омраза.-Само почакайте.

-Да почакаме какво?-попита хладно Сириус.-Какво ще направиш, Сивири, ще си избършеш носа в нас ли?

Снейп произнесе няколко неразбираеми думи и клетви, но пръчката му беше десет фута встрани и нищо не се получи.

-Измий си устата,-каза студено Джеймс.- Scourgify!

Веднага от устата на Снейп излязоха няколко розови мехурчета, пяна излизаше от устните му, предизвиквайки гадене.

-ОСТАВЕТЕ ГО НА МИРА!

Джеймс и Сириус погледнаха наоколо. Свободната ръка на Джеймс веднага се стрелна да оправи косата му.

Беше едно от момичетата от езерото. Тя имаше гъста тъмночервена коса , спусната до раменете и блестящи зелени очи-очите на Хари.

Майката на Хари.

-Какво има, Евънс?-попита Джеймс , а гласът му стана по-приветлив, по-плътен и дълбок.

-Оставете го на мира-повтори Лили. Тя гледаше с неодобрение към Джеймс.-Какво ви е направил?

-Добре-каза Джеймс, като изглеждаше склонен да обмисли,-повече е заради фактът, че го има, ако разбираш, какво искам да кажа...

Много от учениците наоколо се засмяха, включително Сириус и Опаш, но не и Лупин, който все още беше заровен в книгата си, нито пък Лили.

-Мислиш, че си забавен-каза тя студено.-Но ти си просто арогантен, биволски дебелокож, Потър. Остави го на мира.

-Ще го направя, ако излезеш с мен, Евънс-каза бързо Джеймс.-Хайде...излез с мен и никога няма да вдигна пръчка върху стария Сивири отново.

Зад него зашеметяващото проклятие беше спряло да действа. Снейп започна бавно да се придвижва към пръчката си, плюейки сапунени мехурчета.

-Ако имах избор да изляза с теб или с гигантска сепия, бих избрала сепията-заяви Лили.

-Лош късмет, Prongs-каза бързо Сириус и се обърна пак към Снейп.-Оу!

Но твърде късно: Снейп беше насочил пръчката си директно към Джеймс, избухна светлина и на лицето на Джеймс се появи дълбока рана, опръсквайки цялата му мантия в кръв. Джеймс се завъртя, втори сноп светлина , Снейп се движеше нагоре-надолу във въздуха , мантията му се вдигна над главата му, за да разкрие мършави бледи крака и чифт сивеещи долни гащета.

Много хора наоколо задюдюкаха, Сириус, Джеймс и Опаш се заливаха от смях.

Лили, чието бясно изражение за малко се бе заменило от усмивка, каза:

-Свали го долу!

-Разбира се-каза Джеймс и свали пръчката си надолу.Снейп падна на земята. Като оправяше мантията си той бързо се изправи на крака , вдигна пръчката си, но Сириус каза: 'Petrificus Totalus!' и Снейп отново падна неподвижен.

-ОСТАВЕТЕ ГО НА МИРА!-извика Лили. Тя бе извадила собствената си пръчка. Джеймс и Сириус я погледнаха предпазливо.

-Ах, Евънс, не ме карай да те прокълна-каза искрено Джеймс.

-Тогава свали проклятието от него!

Джеймс въздъхна дълбоко, след което се обърна към Снейп и промърмори контразаклинание.

-Можеш да си тръгваш-каза той, докато Снейп се олюляваше на краката си.-Имаш късмет, че Евънс е тук, Сивиръс...

-Не се нуждая от помоща на гадни мътнороди като нея!

Лили примигна.

-Добре-каза тя студено.-Няма да те безпокоя за в бъдеще. И на твое място бих си изпрала гащетата, Сивиръс.

-Извини се на Евънс!-извика Джеймс, като заканително насочи пръчката си към Снейп.

-Не искам да го караш да ми се извинява-кресна Лили към Джеймс.-Ти си толкова лош, колкото и той.

-Какво?-извика Джеймс.-Аз НИКОГА не съм те наричал ти-знаеш-каква!

-Среши си косата, защото ако си мислиш, че изглеждаш добре така, сякаш току-що си слязъл от метлата, гонейки тъпия си снич и докато вървиш по коридорите, кълнеш всеки, само защото го можеш-изненадана съм как метлата ти не е хвърлила тази празна глава, качила се върху нея. ОТВРАЩАВАШ ме.

Тя се обърна и си тръгна.

-Евънс!-извика Джеймс след нея.-Хей, ЕВЪНС!

Но тя не се обърна.

-Какво й става?-каза Джеймс и се опита да изглежда, сякаш този въпрос не го засяга особено.

-Ако чета между редовете, бих казал, че тя те нарича самонадеян, друже-каза Сириус.

-Добре-каза Джеймс, който сега изглеждаше вбесен.-Добре...

Още един сноп светлина и Снейп още веднъж падна неподвижен на земята.

-Кой иска да сваля на Снейп гащетата?

Но дали Джеймс наистина бе свалил гащетата на Снейп, Хари така и не разбра. Една ръка здраво се беше забила в рамото му. Хари погледна наоколо да види кой го държи и видя, изпълнен с ужас , в пълен ръст възрастният Снейп да стои вдясно от него , бял като платно.

-Забавляваш ли се?

Хари почувства как се издига във въздуха, летният ден се изпари,той летеше нагоре в тъмното, ръката на Снейп все още стискаше неговата. Изпита внезапно чувство, че губи представа, докато краката му се удариха в каменния под и се озова отново пред мислоема на бюрото на Снейп , настоящия преподавател на Хари по отвари.

-Е-попита Снейп, като стисна рамото на Хари толкова силно, че то изтръпна.-Е...позабавлява ли се, Потър?

-Н...не- каза Хари, като се опита да освободи рамото си.

Беше изплашен: устните на Снейп потреперваха, лицето му беше бяло, зъбите му-стиснати.

-Забавен човек беше баща ти, нали?-каза Снейп, като разклащаше Хари толкова силно, че очилата му паднаха на носа.

-Аз...не...

Снейп блъсна Хари и той падна на пода.

-Няма да казваш на никого това, което видя!-изрева Снейп.

-Не-каза Хари и се отдалечи от Снейп колкото можеше.

-Махай се, махай се, не искам повече никога да те виждам в този кабинет!

И докато Хари бързаше нагоре по стълбите, в главата му избухнаха сякаш фишеци. Той дръпна вратата , отвори я и затича по коридора, като спря едва, когато вече имаше три етажа между него и Снейп.

Нямаше желание да се върне в стаята на Грифиндор толкова рано, нито да казва на Рон или Хърмаяни какво беше видял. Това, което караше Хари да се чувства толкова ужасен и нещастен беше, че баща му беше точно толкова арогантен и самонадеян, колкото винаги му беше казвал Снейп.