Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти

Потенциалът на левия феминизъм по света и у нас
Рая Апостолова, Мария Иванчева,
Леа Вайсова
Феминизмът не е хармонично поле, лишено от вътрешни противоречия и борби. За нас в
ЛевФем е ясно, че съществува разделителна линия по оста – казано с думи прости – ляв-десен феминизъм. Не е случайно, че нашето име започва с Лев – то препраща към идентификацията ни с левия и марксистки феминизъм и към осъзнаването, че борбата не може да бъде насочена единствено и само към подобряване положението на жените, още по-малко само към представянето на възможност на няколко жени от елита да заемат властови позиции.
1
Тя поста-
1
В предстояща статия Рая Апостолова показва как женското комунистическо движение в България се заражда още в началото на 20 в. като контрапункт на набиращото сила по това време движение на жените от свободните професии, които се събират в Женския съюз. Според жените социал-демократки, класовите разделения, които се формират ръка заръка с първоначалното натрупване на капитал, рефлектират и върху издигането на разделителна линия между жените, които са принудени да напуснат семейното огнище предвид новите производствени отношения. Според Р. М-ва. (Работнически вестник, 23 март
1905), процесът на разложението върви в две противопо-

вя под въпроси изобличава ревизионистките и реакционнистки феминизми, които отказват да разпознаят и признаят връзката между капиталистическите форми на управление и потисничеството на жените, упражнявани чрез властовия ред, който се въдворява и чрез сексуалността, и чрез расата. Затова често се опираме на понятието социалистическа потенция, с което се опитваме да се свържем със социалистическите движения, както в България, така и в глобален мащаб, по един критически начин. А именно, да мислим за постиженията на социализма в сферата на равенството, да дадем видим изразна еманципаторните потенции на социалистическите апарати, но ида отхвърлим ретроградните аспекти от това наследство. Да продължим там, където социалистическите движения са спрели – волю или неволю – прогресивната борба. В най-новата история на България именно левият клон на женското движение беше забравени заглушен. Как се случи изключването на тези гласове И в какъв контекст те стават отново възможни, а и нужни ложни посоки една част, твърде незначителна, се издига до положението на едрия буржoа, другата, грамадната, се смъква до онова на пролетариата Дебатът между со- циал-демократките по това време се базирана дилемата дали трябва жените-работнички да се организират в самостоятелен женски социалдемократически съюзили да се вливат във вече създадени структури на работническото движение. Тяхната първоначална задача е да откъсват работничките от буржоазното движение (пак там.

Темата за домашното насилие след 1989 г. в България нож с две остриета
След насилственото изкореняване на женското движение, свързано с политиките на БКП – процес включващи изземването на собствеността на Комитета на българските жени – в България след 1989 г, за феминизъм в полето на политическата дейност може да се говори само в определени доста ограничен смисъл.
1
Битките се свеждат до изкореняване на домашното насилие, както и до трафик на хора, извършван от организираната престъпност, с акцент върху сексуалния труд. За целите на настоящия сборник, който представя основно проблемите на женските борби от периода
2018-2019 г, тук оставяме голямата и сложна тема за сексуалния труд настрана. Към настоящия момент домашното насилие, а и насилието, основано на пола, за което се говори по-мал- ко, се явяват централни, а историята затова как се случват те не е широко позната. Докато преди 1989 г. проблемът за домашното насилие е решаван на местно ниво от партийната организация, без държавна регулация и често чрез практики, граничещи с произвол, след 1989 г. тези теми се налагат у нас отвън.
1
Ghodsee, K. (2012). Rethinking State Socialist Mass Women’s
Organizations: The Committee of the Bulgarian Women’s
Movement and the United Nations Decade for Women, 1975-1985.

Изтегляне 2.82 Mb.

Сподели с приятели: