по време – за в бъдеще, но може и с обратно действие (разваляне на договор, унищожаване на сделка); по отношение на лицата

Гражданскоправни юридически факти – всеки отрасъл има специфични ЮФ. Гражданскоправните факти са тези ЮФ, които са установени от правни нормина ГП се осъществяват между равнопоставени гражданскоправни субекти (сделка, непозволено увреждане). Гражданскоправните ЮФ могат да възникнат от правни норми на ГП и от ПН на други отрасли (заповед за отчуждаване на недвижим имот).

Според структурата си ЮФ са:

• 
  прости (само един ЮФ)
  
• 
  сложни - от много ЮФ  юридически състави.
  

• 
  Психически състояния (вина, добросъвестност).
  
• 
  Юридическите действия са свързани с определено волево поведение и могат да са правомерни или не.
  
• 
  Юридически събития – които не зависят от човешката воля (напр. земетресения, урагани). Делят се на абсолютни и относителни – при относителните човешкото участие е свързано с реализирането им.
  

Фактическите състави на ГП е система от юридически факти, които с настъпването си пораждат, изменят или прекратяват гражданско правоотношение. Повечето ЮФ са сложни, т.е. те са юридически системи (напр. сключването на договор съдържа 2 ЮФ  оферта и приемането й).

Всеки един ЮФ в системата на ФС може да има самостоятелно действие, което са е различно от действието на целия ФС. Например: сделка  ЮФ  оферта. Самостоятелно действие на този, който я прави и тя обвързва само него. Следва приемането й, което свързва и двете страни – нов ЮФ.

Факт. Състав на тези два самостоятелни ЮФ, когато се проявяват едновременно, но последователно го осъществяват.

Видове фактически състави:

1. Според вида на отделните ЮФ:

• 
  Еднородни – ФС, които се състоят само от гражданскоправни ЮФ.
  
• 
  Разнородни – поне един от ЮФ не е гражданскоправен.
  

• 
  Едновременни  ЮФ се проявяват в един общ момент.
  
• 
  Последователни  всеки един от ЮФ се проявява последователно, но в точно определено време и след проявление на друг ЮФ.
  

• 
  Завършени фактически състави – осъществени са всички ЮФ.
  
• 
  Незавършени.
  

Тук имаме система от ЮФ, като поне един от тях не е гражданскоправен, но като цяло действието им е гражданскоправно. Главният елемент в смесения ФС е гражданскоправен, а другите не са основни и се прибавят към гражданскоправния елемент и затова като цяло действието е гражданскоправно.

Например продажбата на жилище от Об.С включва: заповед от кмета (админ. акт) и договор за продажба; сключване на брак от непълнолетен: разрешение от председателя на Районния съд (охран. акт) и сключване на брака (гражданскоправен акт). Според времепроявлението си смесените ФС биват: СФС с точноопределен ред (сключване на брак); СФС с неустановен такъв ред (вадене на заявление и медицинско).

42. Придобиване на права. Правоприемство – видове, правно значение. Изменение и изгубване на права.

Юридическият факт и фактическият състав водят до възникване или прекратяване на гражданско правоотношение. Възникнането на правата и задълженията се различава от придобиването им. Ако говорим за възникване на субект. право, ние го възприемаме абстрактно, без да ни интересуват субектите, за които се отнася възникването, а когато говорим за придобиване на суб. права и задължения, имаме предвид отделния субект – в правната му сфера се прибавя ново право.

Придобиване на субективни права:

• 
  Първично (оригинерно) – тук фактич. състав по придобиването не изисква придобиваното право да е съществувало у едно лице и след това да премине в правото на новия носител, т.е. няма условие правото да е било в патримониума на предишното лице. То се извършва по силата на закона. В случая действителният собственик не е от значение. При препращането придобиването на права също е първично – например собственикът придобива от земята всичко, което е родила, щом земята е негова. Или наноса от река – наносните земи са собственост на този, в чиято земя са нанесени.
  
• 
  Производно – фактическият състав изисква придобиваното право да е съществувало у друго лице и после да премине у новия носител по силата на осъществения фактич. състав. Тук има отношение между 2 лица: придобиващ (приобретател) и този, който дава за придобиване (праводател) – напр. договор за покупко-продажба.
  

С оглед на това, дали при прехвърлянето се създава ново право или се прехвърля вече съществуващо, различаваме учредително (авторско право, лиценз) правоприемство.

• 
  Ако се придобие от другиго (титуляра се откаже от него) – това може да стане по закон (отказ от вещни права) или чрез сделка.
  
• 
  Изгубване при изтичане на преклузивен срок (напр. бащата може да припознае дете до навършване на 3 год. - след това загубва това свое право).
  
• 
  По давностни срокове – тук изгубването на субективното право може да бъде изпълнено, но само доброволно, а не по силата на закона.
  

43. Правна сделка – произход, понятие, съпоставяне и ограничаване на юридическите постъпки.

Сделката е основен юридически факт в ГП, посредством който се създават, прекратяват и променят граждански правоотношения. Като термин тя е непозната за римското право. Макар, че във всички правни системи сделки съществуват като правни явления, не във всички съществува понятие за сделка. Като понятие е определена в края на 19 век от немския юрист Хуго и е рожба на пандектната правна система. В страните, следващи тази система, тя е уредена в общата част.

У нас няма пълна правна уредба за сделка. В ЗЗД чл.чл. 8-43 са посветени на договора, а чл. 44 са правила за договора. Считаме, че правната уредба на договорите + чл.44 (препращаща правна норма) взети заедно, дават правната уредба на сделката.

Сделката е ЮФ, който има за съществена част волеизявлението на едно или няколко лица, насочени към определени правни последици и се характеризират със следното:

• 
  Тя е юридически факт – осъществяването му поражда правни последици.
  
• 
  В основата на сделката стои волеизявлението.
  

Мълчанието не е волеизявление. По-скоро е липса на такова. То е правно ирелевантно. Съществува разлика между мълчание и мълчаливо волеизявление. Например срокът за приемане на наследство - по принцип няма, но ако се поиска от заинтересовани лица, мълчанието се приема за отказ от наследство.

Волеизявлението може да бъде:

Адресирано  насочено към определен субект.

Безадресно  без да е насочено към определен субект (напр. отказ от наследство).

Правни последици - това са гражданскоправни действия или гражданско-правни резултати, породени от сделката.

Разлика между сделка и гражданскоправна постъпка: сделката е правомерно действие, гражданскоправната постъпка е действие, което не е отразено в правна норма. При всяка юридическа постъпка настъпват правни последици, независимо желаят ли се или не (напр. написването на роман – от момента на написване възникват авторски права, независиво дали субектът желае това или не).

Разлика между сделка и обещанието (чл. 228 ЗЗД). Обещанието не поражда действие – напр. обещание за дарение.

Разлика между сделка и волеизявление на държ. орган <-- там има властнически акт, от който възникват административни права и задължения, които са между неравнопоставени правни субекти.

Да се придобие право, да се надари лице, да се погаси дълг и др.

Това деление е характерно и за двустранните и за едностранните сделки.

За трети лица фидуциарът е притежател на правото и може да се разпорежда с него. Тук доверието е от голямо значение. Ако фидуциарът злоупотреби, фидуциантът може да търси от него отговорност за вреди. Тези сделки са допустими, ако не се ползуват да се заобиколи закона.

Това е начинът да се осъществи фактическия състав на сделката. По-правилно е да се казва извършване, защото сключването е присъщо за двустранните. Съществуват 2 начина: изрично, когато необходимото волеизявление е обективирано словестно и писмено.

Конклудентни действия  действия, при които се предполага наличие на определена воля в страните (страната) – напр. продажба на вестник (няма изрично волеизявление нито у продавача, нито у купувача). Конклудентните действия могат да бъдат и пасивни – напр. след изтичане срока (2 г.) на договор за наем наемодателят не кани наемателя да напусне и чрез това негово бездействие законът предполага съгласие, наличие на воля договорът да продължи. Мълчанието е липса на воля, ако в закона не е предвидено друго.

При договорите механизмът за сключване е по-сложен. Тук има 2 различни волеизявления, съвпадането на които е съгласие. За да се сключи договор е необходимо едната страна да поеме инициатива и да направи оферта. Оферта има когато:

• 
  Съдържа всички условия по договора.
  
• 
  Адресирана е до някого.
  
• 
  Страната, която е направила предложение, да има намерение да сключи договор.
  

Приемането на насрещното волеизявление трябва да е безусловно. Съгласието трябва да е във всички условия, формулирани в предложението. Ако се стигне до уговорки, това е една нова оферта.

Когато предложението е направено от присъствуващ, приемането трябва да се направи в същия момент, освен ако страните не уговорят друго, защото в противен случай предложението не обвързва този, който го е направил.

Ако офертата е направена от отсъствуващ, приемането трябва да се осъществи в уговорения срок, необходим за това.

Когато волеизявлението на предложител и приемащ съвпадат, договорът се счита за сключен.

Разрешението за сделка се прави преди сключването й, а одобрението – след като вече е сключена. Първото е предпоставка, а второто – факт, който я прави валидна.

При непълнолетни волеизявлението на родителите може да е одобрение или разрешение – в противен случай сделката е унищожаема
46. Форма на сделките – понятие и видове. Видове форми за действителност на сделките.

Принципно начало в гражданското право е, че страните по правоотношението могат свободно да изберат формата, в която да обективират своето волеизявление. В този смисъл повечето сделки са неформални, направени в точно определена форма. В тези случаи формата би имала значение, ако страните се споразумеят с оглед доказването при бъдещ правен спор.

Формите за действителност биват няколко вида, общото при които е, че са писмени, волеизявленията са обективирани в писмен документ.

В ГП съществуват 2 вида форма – за действителност и за доказване.

Формата за доказване служи, за да бъде установено чрез нея наличието на правоотношение при евентуален бъдещ правен спор. Тази форма няма никакво отношение към действителността на сделката. Тя се използува само, за да бъде доказано нейното съществуване и е особено важна в случаите, когато процесуалният закон не допуска свидетелски показания като доказателствено средство.

За да бъде действителна една сделка е необходимо тя да бъде сключена перфектно според изискванията на закона:

• 
  Волеизявленията на страните да са извършени в съответствие със закона.
  
• 
  Да бъде спазена изискваната форма.
  
• 
  Да има възможен предмет.
  
• 
  Страните по сделката да са дееспособни.
  

Несъщественото съдържание са такива условия или части по сделката, без които тя би могла да съществува, но ако страните са се уговорили по тях, те стават задължителни.

Някои автори говорят и за естествени елементи на сделката. Те се считат за включени в съдържанието на сделката, дори когато не са били уговорени и страните не са направили волеизявления по тях.

Разгледано като процес, сключването на договори изисква да се създават условия, които да улеснят сключването при еднообразни и често повтарящи се хипотези. Говорим за 2 вида:

• 
  Договор, сключен под общи условия – това са едностранни предложения за договаряне, адресирани към неограничен брой адресати и ограничават свободата на договаряне (ползуват се основно в търговското право).
  
• 
  Типови договори.
  

Отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестност. Прави се от съображение за правна сигурност.

Наричат се още модалитети на правната сделка – това са условия в широкия смисъл, при които се обуславя правното действие на сделката. Това са факти, които се определят по принцип от страните и само в конкретни случаи от закона.

При модалитета винаги има едно “ако” и от настъпването му зависи кога ще се породят правни действия. При липса на модалитети в сделката  действието й започва незабавно след сключването й.

Съществуват 3 вида модалитети: условие, срок и тежест.

Когато се включат в съдържанието на една сделка и трите модалитета, трябва:

• 
  Да бъдат възможни, да могат обективно да настъпват като факти. Ако те са невъзможни, цялата сделка е нищожна – напр. дарението.
  
• 
  Да са правомерни, да не влизат в противоречие със закона.
  
• 
  Да не противоречат на морала.
  

Условията още са:

• 
  Отлагателни – трябва да изтече срок, за да се породи правната сделка.
  
• 
  Прекратителни – срок от време, през който сделката поражда правно действие (напр. договор за наем).
  
• 
  Точно фиксиран – определен като дата, календарно и т.н.
  
• 
  Определяем – модалитетът е бъдещо сигурно събитие, но не се знае кога точно ще настъпи (напр. смъртта – тя е определяем срок, а не условие).
  

Изпълнението или неизпълнението на тежестта не влияят върху правното действие на сделката. Тя си остава действителна и без да е изпълнена тежестта, но тежестта като модалитет дава възможност на всяко лице, което има интерес, да иска изпълнението й. Тя обуславя действието на правната сделка косвено, а не пряко.

Всяка правна сделка се сключва за да породи определено правно действие за всяка от страните. За целта те трябва да отговаря на предвидените в закона изисквания за сключването и съдържанието й. В много случаи сделката може да не отговаря на някое от тези изисквания, т.е. да не е в съответствие със закона. Тогава тя може да не породи правно действие или да породи, но не такова каквото се иска от двете страни. Тогава тя е недействителна.

Според теорията сделката е недействителна, когато съдържа в себе си порок. Така тя не може да породи желаните правни последици от всяка от страните. Уредбата на недействителност обхваща всички правни норми, основата й е зазена в чл. 26 ЗЗД. Недостатъкът, от който страда сделката води до недействителност.

Недействителност на сделките е отразена в чл.чл. 26 – 35 ЗЗД във връзка с чл. 44, където законодателят определя този вид сделки чрез 2 признака – от една страна са недостатъците на сделката, които се признават като основание за недействителност и от друга страна са правните последици, които настъпват вследствие на тези пороци.

Недействителността се разграничава със следните критерии: