Гражданско право

Актът за раждане има доказателствена сила за това, което длъжностното лице е отбелязало, като за акта за раждане и за другите АГС тази сила важи до оборването й по съдебен ред.Той установява с пълна доказателствена сила, че: е родено дете и че то е родено от точно определена жена. (Възможни са и много хипотези - за неизвестни родители, за неизвестна дата на раждане и др.).

В някои хипотези АГС могат да бъдат издавани и въз основа на съдебно решение:

1. 
   Възможно е едно лице да бъде обявено за умряло по силата на съдебно решение. В този случай актът за смърт се издава въз основа на това съдебно решение, с което се обявява смъртта.
   
2. 
   Актът за раждане и актът за смърт могат по различни причини да не са били съставени при раждането или смъртта на лицето. По този ред обаче не може да се издаде акт за брак, тъй като актът за брак има конституивно (установително) действие, актовете за раждане и смърт – констативно (удостоверително). Например ако няма акт за раждане, това не значи, че детето не се е родило, но ако няма акт за брак – липсва брак.
   
3. 
   Когато са изгубени или унищожени.
   
4. 
   При пълно осиновяване на едно лице се съставя нов акт за раждане с цел да се прикрие пълното осиновяване. Това става след съдебно решение. Старият акт за раждане се запазва в регистрите, но достъпът до него и използуването на информацията, съдържаща се в него са напълно забранени (разгласяването им е престъпление).
   

1. 
   Когато произходът на лицето е бил неизвестен, а след това се установи.
   
2. 
   Когато бракът бъде прекратен.
   
3. 
   При непълно осиновяване
   
4. 
   При лишаване от родителски права.
   

Относно гражданскоправния статут на физическите лица се създават регистри на населението. Те са публични и се водят служебно. Регистрите на населението имат вторично доказателствено значение, тъй като те възпроизвеждат съдържанието и промените на актовете и за всички лица се водят по местожителство. Тук целта е да може да бъде събрана пълна информация за индивидуализиращите белези на лицата.

Освен за физическа в правото говорим и за юридическа смърт. Като синоним се използва и “обявена смърт”. Урежда се в чл. 8 –18 ЗЛС и чл. 443-448 ГПК. Не е познато в римското право. Появява се през Средновековието, когато се е поставял въпроса за имущественото участие на едно лице в гражданския оборот. При продължително отсъствие на това лице, без да се знае дали е живо или не, е необходимо да се знае как ще се защитят неговите интереси, както и тези на неговите наследници и кредитори.

Съществува хипотеза, че отсъствуващо лице може да бъде обявено за умряло след достигане на на определена възраст (100 г.). Впоследствие в Германия тази възраст е съкратена на 70 г., а във Френския граждански кодекс се възприема критерият лицето дали е отсъствувало 10 г. и да няма вест от него.

2 предпоставки за безвестно отсъствие – и двете трябва да са налице кумулативно:

• 
  Лицето да е изчезнало – то не се намира в своето местожителство и обективно физическото лице не може да бъде намерето там.
  
• 
  Да няма сведения за него – то да не е уведомило никого, че заминава, не се е обаждало и няма сведения от трети лица.
  

След продължително безвестно отсъствие започва процедура по обявяване на смърт, която включва 3 етапа:

1. 
   Назначаване на представител – всеки, който има правен интерес (наследник, кредитор, прокурор в качеството му на защитник на правен интерес) може да поиска от Районния съд да му бъде назначен представител. Представителят, назначен от съда, има управителни пълномощия по отношение на имуществото на изчезналото лице. Тези правомощия се изразяват в това да полага грижи за опазването и съхраняването на имуществото. Освен това представителят може да използува това имущество, да предявява искове от името на изчезналия, както и да отговаря на такива, да сключва договори за наем за срок до 3 г. и пр. Представителят се назначава измежду близките и роднините на изчезналия. Нормата обаче е диспозитивна, тъй като РСъд може да определи и друго лице, ако прецени, че то ще управлява имота по-добре. Възможни хипотези: Не се назначава, ако лицето вече има законен представител (поради това, че е под пълно запрещение или не е навършило 14 г.) или ако има пълномощник, определен от отсъствуващият преди изчезването му. В последния случай упълномощаването може да има различен обем: Ако се покрива с обема на представителя по чл. 8, то съдът не назначава нов представител и пълномощникът продължава да действува; Ако обемът на представителната власт на пълномощника е по-малък, то съдът в този случай има 2 възможности – да назначи същият пълномощник за представител и да увеличи пълномощията му или да назначи нов представител, който да извършва действията, невключени в представителната власт на пълномощника. Назначеният представител при всички случаи не може да извършва никакво разпореждане с имуществото – да го отчуждава, да го обременява с ипотека и т.н.
   
2. 
   Обявяване на отсъствие – може да се поиска, като към двете изисквания се наслагва и трето – от датата на последното известие от лицето е изминала повече от 1 година. Такова могат да изискват всички заинтересовани лица + районния прокурор. Важна последица във връзка с обявяването на отсъствието е възможността наследниците на отсъствуващия да поискат въвод във владение, т.е. съдът да им предостави фактическа власт върху тези имоти (вещи). В този случай се прекратяват пълномощията на назначения представител. Наследниците също могат да извършват представителни действия спрямо имота, да събират плодовете (както граждански, така и естествени), но не могат да се разпореждат с имота (тъй като се предполага, че лицето е живо и ще е налице разпореждане с чужд имот). От момента на обявяване на беизвестно отсъствие се спира изпълнението на задължения, свързани с личността на отсъстващия – издръжка, пенсия и пр., тъй като се предполага, че той няма нужда от тях. Ако отсъствуващото лице се върне, то може да поиска решението на съда за обявяване на отсъствие да бъде отменено и въведените във владение да му върнат имотите, както и всички плодове, които са събрали.
   
3. 
   Обявяване на смъртта – това може да се поиска, ако от датата на последното известие са изминали повече от 5 години. Освен тази хипотеза законът предвижда и съкратена процедура по обявяване на смърт. Тя се прилага, когато лицето е изчезнало във военни действия или в такива обстоятелства, които несъмнено говорят за неговата смърт – земетресения, наводнения и др. Срокът за обявяване на смърт в този случай е 2 години от събитието, а ако е от военни действия – от прекратяване на военните действия.
   

• 
  Лицето изгубва своята правоспособност – последиците са същите, както и при физическа смърт.
  
• 
  Открива се наследството на отсъствуващия и неговите наследници придобиват пълни права спрямо наследствените си дялове.
  
• 
  Правата и задълженията, свързани с личността на обявения за починал се погасяват. Прекратява се бракът, ако е имало такъв.
  

Последици, ако обявеният за починал се окаже жив: това, че е физически жив не означава, че е юридически жив – следователно той или прокурорът трябва да поиска отмяна на решението за обявяване на смърт и чак след това се възстановяват всички права върху имуществото:

• 
  Връща се всичко, получено по наследство.
  
• 
  Ако наследниците безвъзмездно са се разпоредили с дадено имущество, то лицето, което го е придобило, е длъжно да го върне (а тъй като го е придобило безвъзмездно, то неговите интереси няма да се накърнят).
  
• 
  Възмездно отчуждените имоти не се връщат, но наследниците трябва да върнат всичко, което са придобили срещу тези имоти.
  
• 
  Ако приобретателят по възмездната сделка е бил недобросъвестен (т.е. знаел е, че обявеният за умрял е жив), трябва да върне имотите.
  
• 
  Бракът не се възстановява, а ако искат съпрузите могат да сключат нов брак. Това е така, понеже ако единият съпруг е сключил нов брак, а освен това и старият му брак бъде възстановен, то той ще се окаже в двубрачие.
  

Обща характеристика:

1. 
   Юридическите лица се създават по определен от закона ред, т.е. трябва да е налице правна норма, по която да се предвижда как се образува ЮЛ.
   
2. 
   ЮЛ са социална даденост (образувание) и се състоят от физически лица.
   
3. 
   ЮЛ имат правоспособност – те сами придобиват права и задължения, които са различни от тези на физическите лица, включени в тях.
   
4. 
   ЮЛ винаги имат органи, чрез които придобиват и упражняват права, както и поемат и респективно отговарят за поетите от тях задължения.
   
5. 
   ЮЛ притежават свое обособено имущество, различно от това на физическите лица, които ги съставят.
   

ЮЛ се различават от държавните органи – напр. министерството е юридическо лице, но не е държавен орган, държавен орган е министърът.

Юридическите лица са различни и от неформалните групи от физически лица (колективи). Не всяка група от хора е юридическо лице – например договор за гражданско дружество по ЗЗД не е ЮЛ.

Теории за същността на юридическите лица:

1. 
   Фикционна теория (най-стара е и има подръжници и днес). Създадена е от папа Инокентий IV през 1245 г. На дневен ред стои въпросът дали могат групи от лица да бъдат отлъчвани от църквата. Приема се, че ЮЛ е фикция, нещо измислено от разума и съществуващо само мислено. ЮЛ се наричат corpus misticum или ficta peraona. Папа Инокентий приема, че различните кооперации не могат да се отлъчват, а трябва отделно да се отлъчват членовете. Тази теория е доразвита от Савини – според него реално съществуване имат само физическите лица, а юридическите са изкуствени и са допуснати само по силата на правна норма, съдържаща фикция. Те не притежават воля и са недееспособни (като малолетните). Тази теория се нарича още разрешителна теория.
   
2. 
   Безсубектна теория – свързва се с името на немския юрист-пандекист Бринц и е развита във Франция от Планиол. Те приемат, че ЮЛ е имущество, посветено на определена цел, т.е. няма правен субект, носител на права, а едно имущество и лица, които го управляват.
   
3. 
   Теория на Рудолф фон Йеринг (Теория на интереса) – тази теория не е само за ЮЛ, а е завършена гражданскоправна теория. ЮЛ служат за задоволяване интересите на физическите лица и са специфична форма на удовлетворяване на тези интереси.
   
4. 
   Теория на Ото фон Гирке – според него ЮЛ е социална даденост, социален организъм, наподобяващ човешкия. То е създадено по подобие на физическите лица – тяло (членовете), глава (ръководните органи), крайници (изпълнителни органи). Тази теория не може да обясни фондациите и учрежденията (понеже нямат такива органи).
   
5. 
   Реалистични теории (французите Салей и Мишу) – ЮЛ е една реалност като колектив от лица. То има своя воля, интереси и цел, различни от тези на неговите членове.
   
6. 
   Отрицателни теории – правото не следва да се интересува от същността на ЮЛ.
   
7. 
   Еклектични теории – ЮЛ се персофиницира с определена цел. Правото дава възможност на група лица да се отделят в имуществено отношение, за да постигнат определена цел. Тази теория съчетава белези на фикционната и органичната теории.
   
8. 
   Теория на Ханс Келзен (създател на нормативизма) – според него ЮЛ е една персонификация на правната норма.
   

• 
  В зависимост от това, как се създават или дали осъществяват държавни функции или такива на мество самоуправление или не:
  

• 
  ЮЛ на публичното право – изпълняват държавни задачи и се създават със закон или административен акт – учреждения, университети, предприятия и др.
  
• 
  ЮЛ на частното право – създават се доброволно и изпълняват задачи на учредителите. Този вид ЮЛ имат много по-голямо значение за ГП. От своя страна те се делят на:
  
  • 
    ЮЛ на гражданското право – сдружения с нестопанска цел, ЖСК, фондации.
    
  • 
    ЮЛ на търговското право – събирателни дружества, ООД, АД, командитни дружества и др.
    
    • 
      Според предмета на дейност:
      
      • 
        ЮЛ с идеална цел – сдружения с нестопанска цел, обществени организации, политически партии  целта, която преследват е неимуществена, нестопанска.
        
      • 
        ЮЛ, осъществяващи стопанска дейност.
        
        • 
          Според това дали имат членове:
          
          • 
            Корпоративни ЮЛ – съществуват членствени отношения, напр. кооперациите.
            
          • 
            Учреждения – в тях няма членствени правоотношения.
            

• 
  Според начина на създаване:
  

• 
  Първични – създават се без връзка с други ЮЛ, напр. ООД.
  
• 
  Вторични – създават се от едно съществуващо ЮЛ, напр. дъщерни организации на ООД.
  

1. 
   Разрешителна – особено разпространена е през 19 век. Освен инициативата на физическите лица е необходим и властнически акт на разрешение от компетентен орган, преценяващ целесъобразността. Този акт е водещ при образуването на ЮЛ. Днес този способ почти не се среща.
   
2. 
   Разпоредителна – използува се при образуване на публичните ЮЛ. По-голямата част от тях и сега се образуват по този начин. ЮЛ се създава с акт на разпореждане от овластен за това държавен орган (най-често със закон на НС или постановление на МС – напр. за създаване на ВУЗ).
   
3. 
   Нормативна – тя е една от най-либералните. Изискванията, на които трябва да отговаря ЮЛ са уредени от нормативен акт и е достатъчно съгласието на учредителите, за да възникне ЮЛ.
   
4. 
   Нормативно-контролна – тя е разновидност на нормативната и е най-често срещана. Освен съгласието на учредителите за образуване при спазване на изискванията закона, е необходимо още един елемент – контрол за законосъобразност. Този контрол се осъществява от съда (в РБ от Окр. С), като се следи за това дали са спазени изискванията на закона. С решение на съда ЮЛ се вписва в регистъра за юридическите лица.
   

По своята същност това е последваща образуването промяна в ЮЛ или в обхвата на дейността му. Има 4 вида преобразуване:

1. 
   Сливане – две или повече ЮЛ обединяват дейността си и на базата на това възниква ново ЮЛ. Съществуващите прекратяват своята самостоятелност, а всички права и задължения преминават в новото ЮЛ.
   
2. 
   Вливане – едно ЮЛ се присъединява към друго, като в резултат на това преустановява своето съществуване.
   
3. 
   Разделяне - на базата на едно съществуващо ЮЛ се образуват 2 или повече отделни, самостоятелни и независими ЮЛ. Върху всяко от тях преминава определена част от имуществото на първоначалното ЮЛ, което прекратява съществуването си. Всяко от новите ЮЛ ще отговаря за тези задължения, правоприемник на които се явява.
   
4. 
   Отделяне – на базата на едно съществуващо ЮЛ възниква ново, самостоятелно ЮЛ, което обхваща част от предмета на дейност на старото, но старото продължава да съществува. Отделилото се ЮЛ не е производно, тъй като няма връзка със старото.
   

• 
  Наименование (фирма) – това е словестното обозначение на ЮЛ, чрез което то се отграничава от останалите такива. Всяко ЮЛ задължително трябва да има наименование.
  
• 
  Седалище – по силата на ЗЛС седалището на ЮЛ е там, където се намира неговото управление. Седалището може да бъде в страната или в чужбина, като правните последици от това са различни.
  
• 
  Предмет на дейност – той определя правоспособността на ЮЛ и посочва към какво е насочена целта на ЮЛ и какви правни действия извършва то. До 1990 г. (тогава е изменен ЗЗД) се предвиждаше, че всички ЮЛ имат специална правоспособност – това се свързваше с факта, че значителна част от тях бяха социалистически организации с точно определен предмет на дейност и излизането от него се явяваше обстоятелство, водещо до нищожност на сделката. Специалната правоспособност се считаше за безусловна характеристика на всяко ЮЛ. През 1990 г. се възприе тезата, че правоспособността на ЮЛ е обща и те могат да извършват всички действия, стига те да не са забранени от закона с императивна правна норма. Въпросът за правоспособността на ЮЛ обаче все още е спорен. Приема се безусловно, че правоспособността ЮЛ в търговското право е обща. По отношение на ЮЛ в гражданското право обаче има спор: Според М. Павлова значителна част от тях са със спец. правоспособност, която произтича от целта на дейност на ЮЛ.
  
• 
  Националност - на територията на РБ освен българските ЮЛ могат да бъдат регистрирани също и чужди ЮЛ, както и смесени.
  

Всяко ЮЛ има за свой неотменим белег органи, чрез които то съществува, действува, придобива права и се задължава. Орган на ЮЛ е онзи необходим състав от физически лица (може и само 1 ФЛ), който по силата на закона формира и изразява волята на ЮЛ и валидно го обвързва в правоотношения с други правни субекти.

Всяко ЮЛ по принцип има 3 основни органа, които могат да имат различни наименования:

1. 
   Общо събрание – по принцип включва всички членове (когато ЮЛ е корпоративно) или физическите лица, намиращи се в трудови правоотношения (когато е учреждение). ОС по принцип взема най-важните решения, свързани с дейността на ЮЛ и в този смисъл може да се разглежда като основен ръководен орган.
   
2. 
   Управителни органи (управителни съвети, управител и т.н.) – по принцип те са изпълнителните органи на ЮЛ. Те изпълняват решенията на ОС и извън това вземат самостоятелно решения съобразно учредителния акт на ЮЛ или закона, свързани с текущото осъществяване на дейността. Те са постоянно действащи органи.
   
3. 
   Контролни органи (контролни съвети, контрольори и др.) – осъществяват контрол за спазване на закона и решенията на ОС или УС. Те контролират и поведението на членовете на ЮЛ и свикват ОС.
   

Бива 2 вида – законно и договорно. Освен това то може да бъде еднолично или колективно (осъществява се от група лица, като съвместно или поотделно всеки от тях може да представлява ЮЛ).

1. 
   Ако ЮЛ е създадено с определена цел и тази цел бъде постигната или когато нейното постигане стане невъзможно поради различни обстоятелства.
   
2. 
   Ако ЮЛ е образувано за определен срок и този срок е изтекъл.
   
3. 
   Ако бъде прекратено по силата на съдебно решение (поради отклоняване от дейността или поради, това, че целите, които ЮЛ преследва са забранени от закона).
   
4. 
   С решение на неговите органи (общото събрание) – в този случай имуществото се разпределя, като се удовлетворят кредиторите и лицата, намиращи се в определено трудово правоотношение с ЮЛ.
   

• 
  Наименование (фирма) – това е словестното обозначение на ЮЛ, чрез което то се отграничава от останалите такива. Всяко ЮЛ задължително трябва да има наименование.
  
• 
  Седалище – по силата на ЗЛС седалището на ЮЛ е там, където се намира неговото управление. Седалището може да бъде в страната или в чужбина, като правните последици от това са различни.
  
• 
  Предмет на дейност – той определя правоспособността на ЮЛ и посочва към какво е насочена целта на ЮЛ и какви правни действия извършва то. До 1990 г. (тогава е изменен ЗЗД) се предвиждаше, че всички ЮЛ имат специална правоспособност – това се свързваше с факта, че значителна част от тях бяха социалистически организации с точно определен предмет на дейност и излизането от него се явяваше обстоятелство, водещо до нищожност на сделката. Специалната правоспособност се считаше за безусловна характеристика на всяко ЮЛ. През 1990 г. се възприе тезата, че правоспособността на ЮЛ е обща и те могат да извършват всички действия, стига те да не са забранени от закона с императивна правна норма. Въпросът за правоспособността на ЮЛ обаче все още е спорен. Приема се безусловно, че правоспособността ЮЛ в търговското право е обща. По отношение на ЮЛ в гражданското право обаче има спор: Според М. Павлова значителна част от тях са със спец. правоспособност, която произтича от целта на дейност на ЮЛ.
  
• 
  Националност - на територията на РБ освен българските ЮЛ могат да бъдат регистрирани също и чужди ЮЛ, както и смесени.
  

Всяко ЮЛ има за свой неотменим белег органи, чрез които то съществува, действува, придобива права и се задължава. Орган на ЮЛ е онзи необходим състав от физически лица (може и само 1 ФЛ), който по силата на закона формира и изразява волята на ЮЛ и валидно го обвързва в правоотношения с други правни субекти.

Всяко ЮЛ по принцип има 3 основни органа, които могат да имат различни наименования:

4. 
   Общо събрание – по принцип включва всички членове (когато ЮЛ е корпоративно) или физическите лица, намиращи се в трудови правоотношения (когато е учреждение). ОС по принцип взема най-важните решения, свързани с дейността на ЮЛ и в този смисъл може да се разглежда като основен ръководен орган.
   
5. 
   Управителни органи (управителни съвети, управител и т.н.) – по принцип те са изпълнителните органи на ЮЛ. Те изпълняват решенията на ОС и извън това вземат самостоятелно решения съобразно учредителния акт на ЮЛ или закона, свързани с текущото осъществяване на дейността. Те са постоянно действащи органи.
   
6. 
   Контролни органи (контролни съвети, контрольори и др.) – осъществяват контрол за спазване на закона и решенията на ОС или УС. Те контролират и поведението на членовете на ЮЛ и свикват ОС.
   

Бива 2 вида – законно и договорно. Освен това то може да бъде еднолично или колективно (осъществява се от група лица, като съвместно или поотделно всеки от тях може да представлява ЮЛ).

Представителството е необходимо за встъпване в правоотношения д други субекти. Например едно държавно учреждение по закон се представлява от неговия ръководител, но е възможно и в самия учредителен акт на ЮЛ да е посочено кой ще го представлява. Договорно представителство е възможно тогава, когато самото ЮЛ упълномощи физическо лице (адвокат) да го представлява пред съда.
30. Държавата като субект на ГП. Гражданскоправен режим на учрежденията.

Държавата е многоотраслов правен субект. За нейната правоспособност е характерно, че тя може да бъде носител на всички права и за дължения, които са във връзка с нейните функции. Затова например държавата не може да притежава семейни права и задължения, тъй като те са в правоспособността само на ФЛ. Държавата обаче може да притежава вещни права (право на собственост, на ползване, на строеж), облигационни права и т.н. От друга страна има права и задължения, на които държавата е абсолютен титуляр (територия, шелф, природни богатства, небе и пр.).

За държавата е характерно (изхождайки от държавния нормативен монопол), че тя определя участието си в гражданскоправния живот, урежда вида на своята отговорност и реда за реализирането й. Съществува специален Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.

Когато встъпва в гражданско правоотношение, държавата съгласно спецификата на ГП участва като равнопоставен субект, т.е. тя се лишава от присъщите й властнически правомощия. В този смисъл отношенията, в които е страна държавата се регулират чрез метода на равнопоставеност (диспозитивния метод). В гражданските правоотношения държавата действа от свое име и за своя сметка. Като субект тя трябва да се разглежда независимо от държавните учреждения и държавните ЮЛ. Държавните ЮЛ са самостоятелни и държавата не отговаря за задълженията им. Държавните учреждения могат да участват от името на държавата само ако тя ги е упълномощила или натоварила за това.

Във вещното право държавата може да притежава вещни права и задължения. За гражданскоправния оборот от значение е частната държавна собственост. Държавата може да притежава ограничени вещни права – право на строеж, на ползуване и др.

В облигационното право – държавата може да бъде кредитор или длъжник.

В наследственото право – тя може да бъде наследник по завещание или по закон (когато починалото лице няма други наследници държавата се явява последен наследник).

В авторското право – държавата участвува в авторски правоотношения, произтичащи от интелектуална собственост.

Във всички граждански правоотношения държавата встъпва и участвува чрез своите представители – компетентни държ. органи и в зависимостот вида на правоотношението те могат да бъдат различни. Най-често участвуващият неин представител е министърът на финансите и др. учреждения.

Терминът “учреждение” има 2 значения: Учреждение е ЮЛ, което няма членствен състав. То е ЮЛ в публичното и в частното право.

Има учреждения, които са юридически лица, както и такива, които не са. Възниква въпросът как се определя дали едно учреждение е ЮЛ или не и как се образуват учрежденията, които са ЮЛ. Това става по следните начини:

1. 
   По силата на нормативен акт (най-вече на закон). Така например общините са ЮЛ по силата на ЗМСМА и ЗОС.
   
2. 
   С конкретен акт на разпореждане (постановление, заповед) на компетентен държ. орган – така са създадени БАН, Народната библиотека и др.
   

Ако не е ЮЛ – действията му ще бъдат нищожни.

Юридическите факултети са учреждения, но те не са ЮЛ. Юрид. факултет може да бъде страна по определен договор, освен ако не е упълнмощило лице, свързано с факултета, което да го представлява.

В предмета на дейност на учрежденията се включват държавни функции. Във връзка с тях те могат те могат да упражняват нестопанска дейност, както и стопанска, която да е свързана с целите, стоящи пред него.

Органи на управление - определят се от закона или акта, с който се създава съответното учреждение. Например на ВУЗ  ректор – общо събрание – академичен съвет – контролен съвет.

Учрежденията носят самостоятелна имуществена отговорност със своето имущество.

Правната уредба на ЖСК до 1978 г. се съдържа в различни подзаконови актове. От 1978 г. досега материята е кодифицирана в Закона за ЖСК.

В чл. 1 ЗЖСК е дадено легално определение за ЖСК: Тя е временна кооперация за снабдяване на членовете й с жилище, ателие или гараж чрез организиране на строителна дейност и предоставяне на обектите в етажна собственост.

Обща характеристика:

1. 
   ЖСК е юридическо лице по силата на законова норма (чл. 5 ЗЖСК).
   
2. 
   ЖСК е корпоративна организация, тъй като има членски състав и съществуват членствени правоотношения между физическите лица и ЖСК.
   
3. 
   ЖСК има определена цел и тя е конкретна – “снабдяване на членовете й с жилище, ателие или гараж”. В закона е определен и начинът за постигане на тази цел – “чрез организиране на строителна дейност”.
   
4. 
   ЖСК е временна кооперация, т.е. тя съществува дотогава, докато бъде постигната целта. След постигането й тя се прекратява.
   
5. 
   ЖСК се различава от всички други кооперации по това, че тя не осъществява стопанска дейност, тя не е търговец, няма печалба, не прави баланси и т.н.
   
6. 
   ЖСК е затворена кооперация, тъй като има ограничан брой членове.
   
7. 
   След прекратяването си ЖСК се трансформира в етажна собственост, която според ЗС е изключителна собственост върху определени етажи или части от етажи, притежавани от различни лица и неделима съсобственост върху общите части на сградата.
   

1. 
   Провеждане на учредително събрание и вземане на решение за учредяване.
   
2. 
   Регистрация на ЖСК в окръжния съд.
   

При провеждане на учредителното събрание трябва да се вземат 3 важни решения:

1. 
   Решение за учредяване на ЖСК.
   
2. 
   Приемане на устав на ЖСК.
   
3. 
   Избор на управителен и контролен съвет.
   

Членове на ЖСК – членственото правоотношение в ЖСК за учредителите възниква от момента на регистрация в съда. Впоследствие нови членове могат да се приемат въз основа на писмена молба до управителния съвет и то само при положение, че има свободен имот. Има 2 групи членове на ЖСК:

• 
  Членове по право.
  
• 
  Обикновени членове.