Гражданско право

Членственото правоотношение е основният факт, от който произтича придобиването правото на собственост. Членственото правоотношение е комплексно правоотношение.

1. 
   При доброволно напускане – това е едностранно волеизявление на лицето, което подава молба пред УС.
   
2. 
   При освобождаване по решение на общото събрание – не се свързва с виновно поведение. Това става, когато настъпи промяна в одобрения архитектурен проект и следователно ще бъде намален броят на обектите, които се придобиват.
   
3. 
   При изключване на член-кооператор – когато системно не изпълнява задълженията си по устава на ЖСК или не прави дължимите вноски.
   
4. 
   При смърт.
   

Състои се от 3 вида вноски:

1. 
   Встъпителна вноска – покрива разходите, свързани с подготовката на строителството, проектирането, организационните разходи и др.
   
2. 
   Дялова вноска – това е основната вноска на всеки член-кооператор, тя е равна на стойността на обекта, който ще се придобие.
   
3. 
   Допълнителни вноски – приемат се с решение на общото събрание за непредвидени разходи, включени впоследствие в проектносметната документация.
   

• 
  Управителен съвет – постоянно действуващ орган, който изпълнява решенията на ОС.
  
• 
  Общо събрание – взема най-важните решения. В ОС участвуват всички член-кооператори, като всяко членствено правоотношение дава право на един глас. ОС се свиква от УС с писмена покана с предварително определен дневен ред. Решенията на ОС може да се атакуват пред Районния съд, независимо дали той е присъствувал при вземането на това решение или не. Решението на РС е по същество и не подлежи на обжалване. То може да се атакува само по извънреден способ – преглед по реда на надзора пред Върховния съд.
  
• 
  Контролен съвет – състои се от 3 члена и има контролни функции по отношение дейността на член-кооператорите, УС и ОС.
  

• 
  Когато целта не е постигната.
  
• 
  Със завършването на строителството и трансформирането й в етажна собственост – прекратява се в момента, в който последният член-кооператор се снабди с нотариален акт.
  

33. Юридически лица с идеална цел – понятие, видове

ЮЛ с идеална (нестопанска) цел са които удовлетворяват някакви нематериални интереси на своите членове в областта на политиката, културата, социалната сфера, образованието.

Под обществени организации се разбират 2 неща: в широк смисъл на думата – всяка позволена от закона колективна форма на изразяване и защита на специфични интереси; в тесен смисъл – корпоративно устроени организации, признати за ЮЛ, които имат за предмет извършване на нестопанска дейност в разл. Сфери на обществения живот. Те имат характеристиките на ЮЛ.

Основание на обществената организация е чл. 44, ал. 1 от КРБ, която постулира, че гражданите могат свободно да се сдружават, Закона за политическите партии, Закона за лицата и семействата, Кодекса на труда.

За всяка обществена организация са налице специфики, които я отличават от останалите. Обществените организации са корпоративни и това повлиява начина им на възникване – необходимо е да се проведе учредително събрание, на което да се приеме нейния устав и да се изберат органите й; да се регистрират в окръжния съд по местоседалището им. Само политическите партии се регистрират в Софийския градски съд. Членовете на тези организации биват членове-учредители и членове-приети впоследствие, като характерът на членството ще зависи от формулираните в устава особености.

Управление на обществената организация  асамблея-висш орган на организацията, оперативен координиращ орган, едноличен ръководител, който да представлява организацията, контролен орган.

Прекратяване на сдруженията: доброволно (саморазпускане); при спадане под законоустановения минимален брой членове; при преследване на противозаконни цели (по инициатива на прокуратурата, като имуществото става държавно).
35. Фондации

Фондациите се откриват още в Древен Египет, във формирования, поставящи си религиозни или др. цели. В средата на 20 век те се развиват главно по фискални причини. Нараства относителния им дял с образователна цел и намалява този с религиозна. У нас фондации за пръв път са учредени със ЗЛС от 1933 г. Социалистическото право гледа небласклонно на фондациите. Ююююрегламентацията на фондациите е в чл. 149-154 ЗЛС, три постановления на МС, които засягат отделни аспекти от дейността им. Посоченото свидетелствува, че уредбата на фондациите е крайно несъвършена, което налага създаване на самостоятелен закон по този повод.

Същност на фондацията  тя е специфично ЮЛ, чиято основна задача е кумулирането на средства, с цел изразходването им за постигане на някакви идеални цели или резултати. Фондацията е некорпоративно ЮЛ със собствено имущество, вътрешна организация и нестопански цели, създадено с акт на дарение или завещание. Отграничението и от сдруженията с идеална цел е, че тя не е обединение на лица, а на имуществени ценности, т.е. може да се каже, че фондацията е персонифицирано имущество. Не е задължително това имущество да е предоставео с акта на учредяването й, а е възможно да се придобива и впоследствие чрез стопанска дейност.

Имуществото на фондацията е определено за постигане на нестопанска цел, което означава, че както и да нараства имуществото, то следва да се изразходва с оглед фиксираните й цели.

В чл. 152 ЗЛС дава възможност за промяна на целите на фондацията, като това да става от надзорния министър при следните условия: 1) Ако характерът или обсегът на целта се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителите; 2) Ако целта й е вече постигната. Не е указано обаче, дали самият учредител може да промени целите й, но няма и пречка това да стане.

Учредяване на фондацията – тя възниква по нормативно-контролната система, макар че няма пречка да възникне по разпоредба. В нейния фактически състав са включени 2 елемента: 1) Необходим е акт на дарение или завещание, т.е. безвъзмезден акт, с който се отрежда имущество на фондацията, посочват се нейните цели, обикновено се включват и въпроси около организацията, начинът на представяне. Необходимо е да се приеме устав, в който тези въпроси се дорадвиват детайлно. 2) Вписване на учредителния акт в регистъра на окръжния съд по седалището й.

Надзор върху дейността на фондацията  те са автономни ЮЛ и макар, че световната тенденция е тази автономия да се засилва, навсякъде върху тях се упражнява държавен надзор. У нас съгласно чл. 151 ЗЛС той се упражнява от министъра, в чийто ресор са целите, преследване от фондацията – той следи за изразходване на имуществото според предназначението му. Той може да смени управителите й, ако това се налага за запазване на имуществото или за постигане на целите на фондацията (чл. 152 ЗЛС).

Органи на фондациите – не са фиксирани в закона, поради което техния вид и функции се определят с учредителния акт. Обикновено това е управителен орган, който най-често е колективен (управителен съвет) със задачи да взема основните решения за дейността на фондацията; изпълнителен директор или управител, занимаващ се с оперативните въпроси от дейността й; контролен орган, чиято цел е да следи за съответствието на функциите с целите, както и за изразходването на имуществото.

Правосубектност на фондацията и взаимоотношения с останалите лица - фондацията е самостоятелен, специфичен вид ЮЛ. Тя може да извършва всички правни действия, които не са забранени от закона и са в съответствие с нейните цели. Тя може да извършва и стопанска дейност, при условие, че приходите обслужват нейните цели.

Фондацията е самостоятелен правен субект, който може да извършва всякакви правни действия в предмена на своята сфера. Тъй като тя е некорпоративно ЮЛ, тя няма членове. С образуване на фондацията връзките между нея и учредителите се прекъсват, освен ако те са си запазили някакви права. Облагодетелствувани лица, т. нар. дестинатори или бенефициери, влизат с нея в гражданскоправни отношения, могат да претендират стипендии, помощи. С останалите субекти на ГП фондацията носи отговорност пред тях за своето имущество.

Прекратяване на фондацията – основанията може да са установени в учредителния акт или да са предвидени в закона. Фондацията може да бъде прекратена и по принудителен ред, когато целта й е станала непостижима или е в противоречие със закона и обществения ред. Искането за прекратяване се прави от надзорния министър, прокурора или от всяко заинтересовано лице (напр. кредитор). Прекратяването се вписва служебно в регистъра на съда, а имуществото на фондацията преминава върху държавата. Управителния орган не може да я прекрати, ако акта по учредяването й изрично не е дал такава възможност.
37. Обекти на гражданските правоотношения – понятие, видове. Вещи, доход, плодове.

Понятие – всяко гражданско правоотношение се характеризира с юридически факт, от който възниква; страни (субекти) между които съществуват субективни права и задължения, намиращи се в неговото съдържание и обект, по повод на който то възниква.

Обект на гражданското правоотношение е благото, спрямо което субектът на правото може да упражнява признатото му и гарантирано от закона поведение за задоволяване на признатия му от закона интерес.

Характеристика на обекта на гражданското правоотношение:

1. 
   Служи за задоволяване на определен интерес – всеки обект с оглед на това притежава белега “полезност” и се означава като благо.
   
2. 
   Правоотношението не съществува между обект и субект. Носителят на субективното право не проявява пряко своето отношение към обекта, а към трето лице по повод на обекта. В този смисъл обектът не е елемент само на гражданскоправно отношение. Той е елемент и на самото субективно право и правно задължение.
   

• 
  При ГПО обектът обектът винаги е поведение (действие или бездействие) и в този смисъл всяко правоотношение има за обект едно поведение. Тази теория не може да обясни притезателните права.
  
• 
  Обектите на ГПО се делят на вещи, нематериални блага, действия и имущество.
  

Определение: Вещта е материален (телесен) предмет, който има самостоятелно съществуване.

Изхождайки от горното определение можем да кажем, че всяка вещ се характеризира с 2 признака:

• 
  Материалност (телесност) – свързва се с това, че вещите съществуват реално в природата, те са вид материя.
  
• 
  Самостоятелно съществуване  вещта е обособена и отделена от другите вещи.
  

Не са вещи и нематериалните блага (име, чест, достойнство, произведения на литературата и изкуството). Онова, в което те се обективират може да са вещи, но нематериалното благо не се отъждествява с вещта.

Не са вещи и съвкупностите от вещи (те са множество от отделни вещи, а не една нова вещ). Например една бибилиотека.

Не са вещи и субективните права и задължения. Те са идеологически явления и не съществуват в природата.

1. Според това дали могат да променят положението си в пространството или не  движими и недвижими. Значението на това деление е голямо, защото:

• 
  Различни са изискванията за придобиване на вещни права върху тях. При движимите няма изисквания за форма за действителност на сделката, докато при недвижимите вещи има изискване за нотариална форма на сделката.
  
• 
  Различни са давностните срокове за придобиване на собственост.
  
• 
  Способите за защита на правата върху движимите и недвижимите вещи са различни.
  
• 
  Обезпеченията също са различни – напр. недвижимите вещи могат да бъдат предмет на ипотека, а движимите – на залог.
  

• 
  Делими – според естеството си или по силата на закона могат да бъдат разделени на части, без да загубят значителна част от стойността си. Всяка нова част се разглежда като самостоятелна вещ.
  
• 
  Неделими – при тях едно такова разделяне би предизвикало загубване качеството им на вещи, каквито първоначално са били. Неделимостта може да произтича от естеството на вещта или по силата на закона.
  

• 
  Родово определение – характеризират се с признаци, присъщи на цял един род – ябълки, въглища, автомобили.
  
• 
  Индивидуално определени – характеризират се със свои специфични особености, така че могат да бъдат разграничени от всички други вещи от рода.
  

• 
  Потребими - унищожават се при употреба (напр. горивни материали).
  
• 
  Непотребими - запазват целостта си (напр. недвижим имот, пералня).
  

• 
  Прехвърлими.
  
• 
  Непрехвърлими.
  

• 
  Прости – една самостоятелна вещ.
  
• 
  Сложни – няколко вещи, така съединени помежду си, че са загубили първоначалното си значение и при това съединяване се е получила една сложна вещ - напр. компютър.
  

• 
  Главна вещ.
  
• 
  Принадлежност – няма самостоятелно значение и по принцип обслужва (следва) друга вещ – напр. гумата на автомобил.
  

• 
  Вещи, които могат да бъдат предмет на сделки.
  
• 
  Вещи, които не могат да бъдат обект на сделки (напр. вещи, които са изключителна държ. собственост).
  

Определение – доход е всичко онова, което може да се получи от или по повод една вещ, без да се засегне целостта й. Синоним на “доход” е “добив”.

1. Плодове – това са доходи, които представляват движими вещи. Те се отделят от една вещ, без да се засяга целостта им. Те са нов вид вещи, които могат да се получават от движима или недвижима вещ в резултат на биологически процес (приплод от животни). Плодовете могат да имат и неорганичен характер – полезните изкопаеми. Плодовете освен това могат да бъдат естествени и граждански. Органическите и неорганическите плодове са естествени, а граждански плодове са лихвите, наемът и др.

2. Прираст и приращение.

Прирастът е доход, при който няма отделяне на една вещ от друга (за разлика от плодовете). Той е доход от една вещ, който се получава в резултат на определени биологични процеси в самата вещ, свързани с увеличаване на стойността й.

Приращение е правен институт на вещното право и е регламентиран в чл. 92 ЗС: “Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго” – т.е. той е собственик на всичко, което е трайно прикрепено към нея. То също може да бъде вид доход. Приращението е близко до прихода, тъй като също има нарастване стойността на една вещ, което свързано с човешки действия или е възникнало по естествен начин. Пример за приращение – построяване на сграда върху терен, засаждане на дръвчета и пр.
38. . Ценни книжа. Пари и нематериални блага.

Ценна книга е писмен акт, който материализира права.

Всяка ценна книга е едностранна, абстрактна сделка. Упражняването на правата, материализирани в ценна книга става чрез предявяване на акт. Съдържанието на правата се определя от акта. В този смисъл ценната книга е особена вещ и като такава може да бъде обект на вещни права. Във връзка с ценната книга винаги съществува едно търговско правоотношение. Собственикът на ЦК има право да иска от други лица спазването на определено поведение и от всички останали лица – задължение за бездействие.

Ценни книжа са облигациите, акциите, чекът, менителницата, записа на заповед, акредитивът, платежното нареждане, коносаментът.

Класификация на ценните книжа:

1. Според правата, които се материализират в ЦК:

• 
  ЦК за лихва.
  
• 
  ЦК за печалба.
  
• 
  ЦК за парична сума.
  
• 
  ЦК за стока.
  

• 
  ЦК на приносител – в нея не е посочено името на титуляра на правото. Разпореждането се извършва с предявяването на ЦК. Този, който представи ЦК на приносител, се счита за неин собственик и респективно титуляр на правото (напр. фиш от тото).
  
• 
  Поименна ЦК – в самата ЦК е обозначен титулярът на правото, т.е. лицето, което може да упражнява правата, посочени в нея. Поименните ЦК се прехвърлят чрез цесия (прехвърляне правото на вземане). Напр. чек, акция.
  
• 
  Заповед на ЦК – в нея се посочва първият носител на правото на собственост, както и това, че по негова заповед това право може да се упражнява и от други лица, посочени в същата ЦК. Прехвърлянето на заповедните ЦК става чрез джиро.
  

Парите са най-общо казано ценна книга на приносител, която материализира в себе си права. По принцип парите в правото се определят като особен вид движими вещи. В семейното право обаче те се разглеждат като специфичен обект на правоотношение (чл. 19 – съпружеската имуществена собственост). С общите си вещи съпрузите се разглеждат съвместно, т.е. с участието и на двамата съпрузи. Парите са изключени от съпружеската общност.

Характеристика:

1. 
   Парите се издават от държавата.
   
2. 
   Материализират в себе си винаги стойност.
   
3. 
   Те са родово определение и при тях родът никога не погива.
   
4. 
   Те винаги са заместими и делими.
   

Характеристика:

1. 
   Нямат веществен характер – те са специфичен обект на ГПО. По принцип те имат реално съществуване, за което обаче е необходимо да се обективират по такъв начин, че да могат да се възприемат от човешките сетива.
   
2. 
   Винаги са плод на интелектуална дейност.
   
3. 
   Винаги се характеризират с творчески елемент.
   
4. 
   Те се обективират във вещи, но вещите, които ги материализират, са нещо различно от самите нематериални блага. Вещите са средството, с което те могат да достигнат до човешките сетива.
   

Според съдържанието си – открития, изобретения, търговски марки, промишлени образци, наименования за произход и пр.

Всички нематериални блага възникват с обективирането им, но върху тях се признават изключителни права в определен от закона момент. По принцип правото възниква например след написването на роман; за изобретенията – когато се патентоват; за търговските марки – когато се регистрират. Правата върху нематериалните блага са абсолютни.

Закрила: По принцип имат временен характер и затова те се разглеждат като временни обекти (напр. за книги срокът е 50 г.).

При придобиване на нематериални блага се встъпва в ГПО с имуществен характер. Носителят на правото върху тези обекти може да се разпорежда например като учреди или отстъпи правото на ползване на трето лице – лицензиране.
39. Имущество – понятие, съдържание, правно положение.

Понятие.

В законодателството терминът “имущество” се използва основно в 2 значения:

1. По-тясно значение – съвкупност от имуществени права или дори отделно субективно право. В този смисъл леката кола е имущество, апартамента и др.

2. Основно значение – имуществото като обект на ГПО представлява съвкупност от права, задължения и фактически състояния. В този смисъл всяко ФЛ има свое имущество. То е иманентен белег на всяко физическо лице. В този смисъл говорим за патримониум. Всяко ФЛ притежава определени права и задължения. Имуществото е характерна определяща черта и на ЮЛ. Всяко ЮЛ има имущество, което се нарича още материален субстрат.

• 
  Субективни права – могат да бъдат вещни права (право на собственост върху движими и недвижими вещи, право на ползване, строеж, пристрояване и надстрояване, сервитути), облигационни права (вземания), наследствени права, авторски права и въобще всички граждански права (конкретно притежавано право).
  
• 
  Правни задължения – също могат да имат най-различен характер, да произтичат от търговски, облигационни, наследствени и др. вид правоотношения.
  
• 
  Фактически състояния (отношения, положения) – това не са нито права, нито задължения, а определени факти с имуществено значение. Фактическо състояние е владението, което се включва в имуществото на определено лице. Фактическо състояние са напр. ноу-хау, в търговското право – клиентелата, каналите за реализация на продукцията и др.
  

Търговското предприятие също е специфичен вид имущество, съдържащо правата, задълженията и фактическите състояния, притежавани от съответното търговско дружество.

Когато едно имущество преминава по определен от закона ред, говорим за универсално правоприемство. Имуществото по принцип не може да бъде предмет на правна сделка (такъв може да бъде отделно субективно право, елемент на имуществото, но не и цялото имущество). Изключение чл. 212 ЗЗД – договор за наследство !!! Той не може да го подари.

В търговското право ТД може да бъде предмет на прехвърлителна сделка

Факт произхожда от латинската дума “фактум”. Означава нещо станало в действителност – едни са природни, други са във вътрешния човешки мир, а трети са свързани с поредица от действия. Юридическите факти са факти от действителността, които са предвидени в хипотезата на правна норма и с осъществяването им възникват предвидените в диспозицията на ПН последици.

• 
  ЮФ винаги е определен и има индивидуализиращи го признаци.
  
• 
  Той винаги съществува обективно в действителността.
  
• 
  Винаги поражда правоотношение.
  
• 
  Всеки обикновен факт се превръща в ЮФ, когато е облечен в правна норма и действието му се определя от ПН, в която е визиран.
  
• 
  Гражданскоправните норми проявяват действието си в зависимост от реализацияна на ЮФ. Граждански права и задължения не могат да възникнат без ЮФ.