Гражданско право

Всяка правна сделка се сключва за да породи определено правно действие за всяка от страните. За целта те трябва да отговаря на предвидените в закона изисквания за сключването и съдържанието й. В много случаи сделката може да не отговаря на някое от тези изисквания, т.е. да не е в съответствие със закона. Тогава тя може да не породи правно действие или да породи, но не такова каквото се иска от двете страни. Тогава тя е недействителна.

Според теорията сделката е недействителна, когато съдържа в себе си порок. Така тя не може да породи желаните правни последици от всяка от страните. Уредбата на недействителност обхваща всички правни норми, основата й е зазена в чл. 26 ЗЗД. Недостатъкът, от който страда сделката води до недействителност.

Недействителност на сделките е отразена в чл.чл. 26 – 35 ЗЗД във връзка с чл. 44, където законодателят определя този вид сделки чрез 2 признака – от една страна са недостатъците на сделката, които се признават като основание за недействителност и от друга страна са правните последици, които настъпват вследствие на тези пороци.

Недействителността се разграничава със следните критерии:

Нищожност – това е сделка, която още от момента на сключването си не поражда правно действие. Тези сделки са обременени с тежки пороци и за правото са несъществуващи. Нищожната сделка не може да бъде заздравена и ако страните искат тя да породи действие трябва да я сключат отново, като спазят всички законови изисквания. Тук всяко заинтересовано лице може да предяви иск сделката да се обяви за нищожна (да се провери). Съдът следи служебно за нищожност и може да я обяви за такава и без да е сезиран за това.

Унищожаемост – това е вид недействителност. Унищожаемата сделка поражда правно действие, но по искане на някоя от страните това действие може да се отмени с обратна сила, като по този начин сделката е приравнена с нищожните. Унищожаемата сделка поражда правно действие от момент на сключването си, но също има порок във волята на една от страните (тя е била опорочена). Тази страна може да иска унищожаване на сделката. Това може да стане по съдебен ред и да се заличат правните последици от нея.

Относителна недействителност – тук сделката е недействителна само спрямо определени лица, които не са страни по сделката. Напр. общи съпружески вещи – единият продава без знанието на другия, тогава другият съпруг оспорва сделката като недействителна (обща кола след брака  иск до съда от съпругата).
51. Нищожни сделки по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Група основания, свързани с опорочителен елемент от фактическия състав на сделката – липса на такъв елемент или на волеизявление като основен елемент от сделката. Основания:

1. 
   Невъзможен предмет (липса на предмет) – не съществува предмет в момента на сделката. Под предмет се разбира обект на гражданското правоотношение. Нищожна е всяка сделка, която към момента на сключването няма обект, по повод на който се сключва. Трябва обаче да се прави разлика между невъзможен и непозволен обект. Сделката с непозволен обект също е нищожна, но основанието е, че е в противоречие със закона, а не с невъзможен предмет.
   
2. 
   Липса на воля и съгласие – нищожни са договорите, при които една от страните е лице без правно валидна воля. Насилие – сделка, сключена под въздействие на физическо насилие, води до липса на воля. Психическото насилие (заплаха) е основание за унищожаемост.
   
3. 
   Мислена уговорка – едната страна прави изявление по сделката, но с мислена уговорка, че не желае действието на това, което изявява. Тук сделката е нищожна, ако другата страна знае за мислената уговорка.
   
4. 
   Шега – обстоятелство, с оглед на което считаме, че направените изявления не целят сключване на сделка --> това волеизявление е с оглед на обстоятелството, поради които се прави. Не поражда правно действие – напр. по време на пиеса.
   
5. 
   Липса на предписана от закона форма – основание за нищожност има само при формалните сделки (договор за поръчителство --> ако не е в писмена форма).
   
6. 
   Липса на основание – основанието е типичната цел, която страните преследват при сключване на сделката. При казуалните сделки липсата на основание влече нищожност на сделката.
   
7. 
   Липса на представителна власт – когато едно лице извърши сделка под чуждо име, без да е негов представител или има представителна власт, но е излязъл извън правомощията си. Тези сделки са нищожни, но могат да бъдат потвърдени от представлявания.
   
8. 
   Липса на дееспособност – също е основание за нищожност на сделката.
   

52. Привидни и прикрити сделки. Подставено лице.

Приложното поле на привидните сделки е много широко, както при едностранните, така и при двустранните сделки (които не се нуждаят от приемане). Привидните сделки нямат това значение в семейното право. Там привидността е ирелевантна. Привидният брак е абсолютно действителен, дори и да има уговорка за привидност.

Привидните сделки външно се сключват като всяка една сделка трябва да отговаря на всички формални изисквания на закона. На външен вид сделката прилича на действителна. Действителната воля се отразява в документ, наречен обратно писмо. Този документ има значение при доказване на привидността. Дава се от едната страна на другата. Като цяло са нищожни, не пораждат правни последици. Както страна, така и всяко лице може да иска обявяването на нищожността по исков ред, а съдът да го реши. Нищожността може да се обявява безсрочно.

Прикрити сделки – сключват се с цел да породят правно действие, но страните искат да скрият от трети лица вида на сделката. Тя си е действителна. Фактът, че те искат да укрият от трети лица вида на сделката, не я опорочава. Често се използуват в съчетание с привидните сделки. В много случаи това се използува за увреждане на чужди интереси.

Напр. дарение може да бъде прикрито с фиктивна продажба. Особено съчетание на привидна и прикрита сделка е т.нар. подставено лице. Подставеното лице се използува с по-специфична цел --> за укриване на страната по сделката.

Напр. А и В искат да встъпят в сделка, като целта е да се укрие това, че В е страна по нея. Сделка има, но тя е прикрита, защото А продава на С, а между В и С има привидно оправомощаване или привиден договор за поръчка.
53. . Унищожаеми сделки поради недееспособност, грешка и измама.

Основания за унищожаемост.

Всички основания за унищожаемост са пороци във волята на една от страните по сделката. Разгледани като юридически факти, тези основания са правопораждащи ЮФ, тъй като възниква правото да се унищожи сделката. Това право е на страната, чиято воля е била опорочена. Порокът във волята се свързва с нейното неправомерно образуване под въздействието на различни фактори. В този процес се достига до несъответствия между воля и волеизявления. Основанията за унищожаемост са посочени в ЗЗД, макар и да не са изчерпателно обяснени.

1. 
   Недееспособност (чл.27) – унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни лица. Недееспособността бива пълна (поставените под пълно запрещение и малолетните) и ограничена. Чл.27 се нуждае от стеснително тълкуване. Под недееспособност в случая законът има предвид ограничената недееспособност.
   
2. 
   Грешка – несъзнавано несъответствие между представите на едно лице и обективната действителност. Под влияние на тази грешна представа лицето прави волеизявление за сделка, която то не би сключило, ако имаше правилна представа. Важно е това, че основното, което мотивира лицето е, че си е създало само погрешна представа за действителността. Законът не изисква грешката да е значителна или маловажна – важен е резултатът. Различаваме: Грешка в предмета – основание е за унищожаемост, когато става въпрос за съществени качества на предмета; Грешка в лицето – когато договорът се сключва с оглед личността; Грешка в начина на сключване; Грешка в съдържанието на акта – напр. сключване на договор за вещно ползуване вместо за наем; Не е грешка, ако тя се отнася до пресмятането – в този случай тя подлежи на поправяне. За разлика от всички други основания грешката може да бъде унищожена. Изпадналият в грешка дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
   
3. 
   Измама – налице е погрешна представа за действителността на една от страните. При сключването на сделката тя е била умишлено подведена от друга страна или от трето лице. Има несъответствие между представата на лицето и обективната действителност. Когато измамата е извършена от трето лице, за да е унищожаема сделката, другата страна трябва да е знаела за нея или да е била длъжна да знае. Цел на измамата – да се мотивира лицето да сключи сделка с цел да извлече имотна облага.
   

54. Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл. 31 от ЗЗД. Крайната нужда като основание за недействителност.

Заплашване – налице е психологическа принуда от страна на една от страните по сделката спрямо другата или от трето лице. Ако заплахата е от страна на трето лице, другата страна не е длъжна да знае за заплахата.

Неспособност са се разбират действията и да се ръководят постъпките (чл. 31 ЗЗД). Става въпрос за сделки, сключени от дееспособни лица, които са изпаднали в неспособност да действуват разумно. Това е временно състояние, в което лицето не може да формира действителна воля поради външна причина и затова неговата воля е опорочена. Напр. наркотичен глад.

Крайна нужда – от една страна е основание за унищожаемост, а от друга е състояние на лицето <-- такова лице, което при неблагоприятно стечение на обстоятелствата има нужда от пари. За разлика от останалите основания е основание за унищожаемост само при двустранни възмездни сделки. Има и сключване на сделка при явно неизгодни условия, т. е. има явно нарушение на еквивалентността на престациите.
55. Предявяване на недействителността. Потвърждаване. Конверсия.

Предявяване на нищожност.

Нищожната сделка не поражда никакво правно действие. По повод на нищожна сделка обаче може да възникне правен спор относно дали тя е нищожна или не. При наличие на такъв спор защитата на правния интерес може да се осъществи по 3 способа:

• 
  Отрицателен установителен иск – всеки, който има правен интерес, може да иска да установи нищожността на сделката (отрицателен е, защото целта е да докаже, че сделката не съществува). Този иск може да се предяви безсрочно, т.е. той не се погасява по давност. Освен това може да се предяви от всяко трето лице, имащо правен интерес. Самото съдебно решение също е установително и само прокламира едно съществуващо състояние на недействителност.
  
• 
  Инцидентен установителен иск – това е иск, който се предявява в един висящ процес, като предметът на делото не е пряко свързан със сделката. Тя обаче е от значение и обуславя съдебното решение (т.е. тя е преюдициарна). Напр. при делба на съсобствен имот – когато се установи, че единият от съсобствениците е придобил дела си чрез нищожна сделка.
  
• 
  Възражение – средство за защита срещу предявен иск и може да се използува за обявяване на нищожност само от страната, срещу която е предявен иск за изпълнение. Напр. договор за продажба – едната страна предявява иск за изпълнение (за предаване на вещта), а другата се защитава с възражение. Съдът служебно следи за това.
  

Унищожаемата сделка за разлика от нищожната поражда правно действие и докато не бъде обявена за унищожена, никой не може да се позовава на унищожаемостта й, тъй като тя има същото правно действие, каквото има и действителната правна сделка. Правото да се унищожи една унищожаема правна сделка принадлежи на тази от страните, чиято воля е опорочена, като субективното право възниква от момента на сключването. Това е едно потестативно (преобразуващо) субективно право. То се упражнява по съдебен ред, чрез предявяване на конституивен иск. При всички основания (с изключение на крайната нужда) този иск може да се предяви в 3 годишен давностен срок. При крайната нужда давностният срок е 1 година. Този срок обаче при различните основания започва да тече от различен момент. По принцип това е моментът, от който е възможно да се предяви иск. Напр. при недееспособност – от деня на навършване на пълнолетие или прекратяване на запрещението; при грешка и измама – от момента на откриването й; при заплашване – от момента, в който то е преустановено; при останалите случаи – от момента на сключване на сделката.

Друг начин  възражение и съдът да постанови унищожаемост. То не се погасява по давност, но трябва да е налице иск за изпълнение.

Потвърждаване.

Нищожната сделка не може да се санира (заздрави), т.е. след като е сключена без да са спазени изискванията на чл. 26 ЗЗД, то тя трябва да се сключи отново, като изискванията се спазят. Изключение: валидизационните закони от края на 19 век и началото на 20 век у нас.

Унищожаемата сделка за разлика от нищожната може да бъде санирана чрез предвидените в правото способи, т.е. в бъдеще сделката става неатакуема и порокът, при наличието на който е сключена, загубва правното си значение. След заздравяването на сделката тя става като действителната.Унищожаемата сделка може да се санира само от страната, която е активно легитимирана да иска унищожаване. Следователно принципът е, че който може да унищожи сделката, той може да я заздрави. Заздравяването се извършва чрез потвърждаването й.

Потвърждаването може да стане изрично или мълчаливо. Изричното потвърждаване се извършва в писмена форма (тя се явява изискване за действителност на потвърждаването). Мълчаливото потвърждаване е налице, когато страната, имаща право да иска унищожаването, съзнавайки основанията за унищожаемост, предприеме действия по изпълнение на унищожаемата сделка.

Изключение: Не могат да бъдат потвърждавани (изрично или мълчаливо) унищожаеми сделки, сключени при крайна сделка. Те могат да бъдат частично запазени, ако се отстрани нееквивалентността на престациите.

Унищожаването на сделката има обратно действие, т.е. с него се заличават всички правни последици, породени от сключената унищожаема сделка и тя се приравнява с нищожната, т.е. все едно никога не е била сключвана. Изключение – сделките, унищожаеми поради крайна нужда, могат да се унищожават за в бъдеще.

Възможно е една сделка да е нищожна и да не поражда правно действие поради неспазване на определено изискване (най-често изискването за форма). Възможно е така сключената сделка да прилича на друга, която е действителна. Напр. договор за продажба на имот, сключен в писмена форма, т.е. не е спазено изискването за нотариална форма  спазени са обаче всички условия за сключване на предварителен договор за продажба. В случая първата сделка се конверсира (превръща) във втората. Целта е запазване на правната връзка между страните. В един бъдещ момент те могат да стигнат до сключване на окончателен договор за продажба на имота, като се спазят всички изисквания на закона.

Нищожните сделки не пораждат никакво правно действие, не настъпва преместване на имущество, но въпреки това е възможно всяка от страните да е дала нещо, изпълнявайки една нищожна сделка, т.е. де юре да не се пораждат права и задължения, но де факто страните да са си изпълнили задълженията.

При унищожаемите сделки подобна ситуация е още по-възможна, тъй като те пораждат правно действие. Възможно е страните да са престирали имуществени ценности. Един от важните въроси е свързан именно с това, какви са последиците от тези престации и респективно как те могат да бъдат заличени. Разрешението, което ЗЗД дава, е реституция (връщане) на даденото.

Полученото по една нищожна или унищожена сделка трябва да се върне на страната, която го е притежавала преди това.Това е пряко свързано с принципа за предотвратяване на неоснователното обогатяване. Чл. 55 ЗЗД  който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Всичко, получено по една нищожна сделка, е получено без основание, тъй като няма правоотношение. При унищожената правна сделка пък е налице отпаднало основание (след като сделката е унищожена).

Преди изменението на ЗЗД от 1992 г. режимът беше различен  в определени хипотези се предвиждаше връщане на даденото като имуществена последица, а в други – конфискация на даденото (един от начините за придобиване на собственост от държавата). Това е една санкционна последица (при противоречие със закона; при заобикаляне на закона; при заплашване; измама и др.). След 1992 г. конфискацията се заличава, а като последица във всички хипотези се предвижда връщане на даденото. Това обаче не е съвсем основателно – конфискацията не е някакъв тоталитарен метод за придобиване на собственост от държавата (тя съществува и до днес в много демократични страни, напр. Франция където има обществен фонд, в който се внася всичко конфискувано на това основание). Премахването на конфискацията като последица приравнява хипотези, които са коренно различни, страните могат да сключват сделки, противоречащи на императивни правни норми, а последицата в най-лошия случай да бъде връщане на полученото.

Изключение: когато сделката е сключена чрез подставено лице или скрит пълномощник, даденото от страната по сделката се конфискува.

Особена имуществена последица съществува при основанието грешка. Изпадналият в грешка може да иска унищожаването на сделката, но законът предвижда, че тази страна дължи обезщетение на другата страна в случай, че другата страна е била добросъвестна (т.е. не е знаела обстоятелството, че съконтрагентът се намира в заблуждение и в това състояние сключва сделката).

Във всички останали случаи може да възникне отговорност за причинени вреди или пропуснати ползи.

При нищожните сделки образно можем да говорим за права (тъй като те не пораждат правно действие и в този смисъл страните не могат да придобият права по нея или да се задължат). Ако приобретателят по тази сделка прехвърли “правата” си на трето лице, то това трето лице няма да получи нищо. Изключение: При привидните сделки  правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по едно привидно съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността (чл. 17 ал.2 ЗЗД).

Схема: С може да придобие право на собственост, ако е добросъвестен – т.е. не знае, че В е приобретател по привидна сделка. Вписването на прехвърлителната сделка предхожда вписването на исковата молба за предявяване привидността на сделката. Това е класически пример за първично придобиване не по силата на сделката на С с В, а по силата на закона.

Друг случай на първично придобиване е чл. 78 ДС – за движими вещи: “Който придобие по възмезден начин владеенето на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. Леките автомобили са изключение от това правило – изискват нотариална форма със заверка на подписа.

При унищожаемите сделки след унищожаването на сделката с правата на праводателя отпадат правата и на приобретателя и той трябва да върне полученото. Когато приобретателят се е разпоредил с придобитото в полза на трето лице, след унищожаването на сделката с правата на праводателя отпадат и правата на приобретателя и вещта трябва да се върне на този, който е бил нейн собственик преди сключване на унищожаемата сделка.

Частична недействителност – при нея е опорочена определена част от сделката. Чл. 26, ал. 3 ЗЗД: Нищожността на отделни части не влече до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Принципът е, че при частичната ведействителност сделката може да породи действие ако се установи, че тя би била сключена и без недействителната й част и от друга страна е способна да породи правно действие и без нея. Зависи от: 1. Степента на порока. 2. Има ли съгласие у страните да я сключат.
57. Представителство – необходимост, понятие. Представително отношение. Ограничения.

Необходимост от представителство: От момента на раждането си всяко физическо лице става правоспособно. Не всички ФЛ обаче са дееспособни. Малолетните и поставените под пълно запрещение например са правоспособни, но не могат чрез лични свои действия да упражняват правата си и да се задължават. Затова се налага те да действуват чрез представители (родители или настойници) в гражданския оборот. Това е една от причините за наличие на института на представителството.

В много хипотези обаче и дееспособните лица се налага да бъдат представлявани. Времето, разстоянието, уменията в много случаи не дават възможност на лицето да упражнява правата си и да се задължава лично.

Юридическите лица като субекти на правото притежават правоспособност и дееспособност, но за да могат да придобиват права, да ги упражняват и прехвърлят, е необходимо да бъдат представлявани (напр. ЖСК се представлява от УС).

Институтът на представителството се обособява още в римското право.

1. Представителството се използува за извършване на правни действия (както сделки, така и др. правомерни действия – подаване на искова молба, приемане на съобщения и др.).

2. Тези правни действия се извършват от чуждо име – за лице, наречено “представляван”, който придобива права или поема правни задължения непосредствено чрез извършените от представителя правни действия. Представителят действува не за себе си и за него като последица не възниква нищо. Още от момента на извършване на правните действия всички последици настъпват в патримониума на представлявания.

3. Налице е обща воля между представителя и третото лице. Ако една сделка се сключи при липса на обща воля, свързано с това, че представителят действа именно в това си качество, тогава правните последици ще настъпят за представителя, а не за представлявания.

За разлика от тази воля, която е съществен момент при представителството, това за чия сметка действува, е правно ирелевантно.