Представително правоотношение

Представителната власт е правна възможност, благодарение на която едно лице, наречено представител, може от името на друго да извършва правни действия и да създава в правната сфера на представлявания, правни последици.

1. 
   Представителство и посредничество – посредникът само свързва договарящите се страни, но самият той не извършва правни действия. Те се извършват лично от страните, контакт между които е осъществил посредникът.
   
2. 
   Представителство и пратеничество – пратеникът само пренася една чужда воля под формата на съобщение.
   
3. 
   Представителство и договор в полза на трето лице – при договора в полза на трето лице страните (обещател и уговарящ) се съгласяват обещателят да престира своето задължение по договора на едно трето лице, наречено бенефициент. Третото лице не е страна по договора и не прави волеизявление. Уговарящият действува от свое име, а само правата са насочени към третото лице. Напр. договор за застраховане, договор за издръжка и гледане.
   
4. 
   Представителство и т.нар. косвено представителство (скрито пълномощие) – косвеното представителство не е никакво представителство, тъй като представителят действува от свое име, но за сметка на представлявания.
   
5. 
   Представителство и водене на чужда работа без пълномощие - при водене на чужда работа без пълномощие се извършват правни действия в полза на определено лице, но този, който ги извършва не е натоварен с това. Той фактически извършва една работа в чужд интерес.
   

58. Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт.

Представител може да бъде само дееспособно лице. Основание за възникване на представителство са юридически факти, с настъпването на които правната норма свързва възникването на представителна власт. В една група случаи представителството възниква по силата на закона, а в други – по волята на представлявания. Всеки юридически факт, от който възниква представително правоотношение е визиран в хипотезата на правна норма.

1. 
   Волеизявление на представлявания, наречено упълномощаване. Упълномощаването е едностранна правна сделка между представлявания (упълномощителя) и представителя (пълномощника). Обемът на представителната власт се определя от волята на представлявания.
   
2. 
   Избор на длъжност, включваща представителни функции (кмет).
   
3. 
   Назначаване на длъжност, свързана с представителни функции (адм. акт с властническо волеизявление).
   
4. 
   Акт на ОНП за назначаване на едно лице за настойник – между настойника и поднастойния възниква представително правоотношение.
   
5. 
   Раждане на дете.
   
6. 
   Съдебен акт – назначаване на представител по чл. 8 ЗЛС става със съдебно решение; също – управител на съсобствен имот.
   
7. 
   Избор на представителни органи на ЮЛ.
   

• 
  Общи основания – водят до прекратяване на всички видове представителство. Напр. смърт на представителя или представлявания, поставяне под запрещение на представителя, прекратяване на ЮЛ.
  
• 
  Особени основания – в различни видове представителство като основание за прекратяване се явяват същите ЮФ, но с обратно съдържание. Напр. оттегляне на пълномощното от представлявания или отказ от представителна власт от страна на представителя; след назначаване или избор на определена длъжностосвобождаване от нея; съдебно решение за назначаване на нов управител на съсобствен имот; навършване на 14 г. от малолетен; отмяна на пълното запрещение; преминаване от пълно към ограничено запрещение.
  

Известни са няколко критерии за класификация на представителството:

1. 
   В зависимост от това дали то възниква от волеизявление на представлявания или независимо от него:
   
   1. 
      Договорно – възниква от волеизявление на представлявания, като той определя представителя и обема на представ. власт.
      
   2. 
      Законово – възниква не по силата на волеизявление на представлявания, а по силата на закона, като юридическите факти се съдържат в опр. правна норма и при настъпването им възниква този вид представителство. Законът определя кой е представителят, както и обема на неговата представителна власт. (Според В.Таджер названията са неправилни, тъй като упълномощаването не е договор, а едностранна правна сделка и тъй като всяко представителство трябва да е в съответствие със закона, в този смисъл то е законово. Застъпва тезата, че делението трябва да бъде доброволно и задължително.).
      
2. 
   Според вида на правните действия, за които представителството се учредява:
   

1. 
   Активно – представителят извършва от чуждо име различни правни действия, прави съобщения, завежда искови молби и пр.
   
2. 
   Пасивно – представителят само приема адресирани до представлявания съобщения.
   
3. 
   Смесено – най-често срещано: извършват се активни и пасивни действия от представителя.
   

3. 
   Според обема на представителната власт:
   

1. 
   С пълна представителна власт – представителят може да извършва всички правни действия, допустими по принцип за представителството.
   
2. 
   С ограничена представителна власт – само за определени правни действия или за група правни действия.
   

4. 
   С оглед на срока:
   

1. 
   Представителство с определен срок.
   
2. 
   Безсрочно представителство.
   
3. 
   За еднократно действие или за няколко последователни действия.
   

Включва 2 хипотези:

1. Едно лице да бъде представител на 2 други ФЛ или ЮЛ. Напр. при продажба на жилище В е представител на продавача А и на купувача С.

2. Едно лице да действува и като представител на друго лице и за себе си (по повод на горния пример – ако В иска да купи апартамента и за себе си).

Договарянето сам със себе си по принцип е забранено от закона (чл. 38 ЗЗД). Тази забрана обаче не е абсолютна и може да бъде преодоляна с изрично съгласие – в първия пример е от А и С, а във втория – от А.

В. Таджер го разглежда като разновидност на задължителното представителство.

Юридическото лице трябва да има определени органи, чрез които да придобива права и да се задължава. Затова с акт на учредителите се определят представителните органи. По принцип представителните органи на ЮЛ са управителните органи, които могат да са еднолични или колективни. Освен това представителният орган може да упълномощи и друго лице, което да е извън персоналния състав на ЮЛ да го представлява (напр. адвокат).
60. Упълномощаване – понятие, сключване, правомощия. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване.

Упълномощаване – сделка, която се сключва между страни, наречени упълномощител и упълномощен и която е насочена към пораждане на представителна власт. Упълномощаването е едностранна правна сделка. Тя се сключва с волеизявление само от упълномощителя. То обаче е адресирано към представителя, наречен упълномощен и се нуждае от неговото възприемане.

Упълномощаването е безвъзмездна сделка – няма размествания на имущество, а субективното право възниква само за упълномощения. Сделката е казуална, тъй като правното основание е елемент от нейния фактически състав. От него възниква представително правоотношение между упълномощителя и упълномощения (пълномощника). Предмет на това предст. правоотношение е именно възникването на представителна власт. Упълномощаването се извършва, за да могат да се извършат чрез него правни действия от чуждо име.

Нормално е в много случаи упълномощаването да съществува само и единствено като правоотношение между страните (т.е. да е единствената правна връзка между тях), но обикновено с него съществува и друго правоотношение, което стои в основата на упълномощаването. Двете правоотношения съществуват паралелно и самостоятелно. Това друго правоотношение най-често възниква въз основа на друг договор и се нарича основно правоотношение между страните. То може да произтича от договор за изработка, поръчка, трудов договор и т.н.

Пълномощното се съпътствува от друго правоотношение, което обикновено е договорно и именно то кара упълномощения да извършва правните действия. Напр. договор за поръчка; договор за адвокатски услуги; договор за изработка – ако лицето се задължава да закупува материали.

Пълномощник може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ. За да се осъществи обаче целта на упълномощаването е необходимо то да е дееспособно.

Упълномощаването по принцип е изрично и волеизявлението, което се прави е изрично. Можем обаче да говорим и за мълчаливо и предполагаемо упълномощаване – липсва изрично изразена воля, но от действията на упълномощителя (наричат се конклудентни) може да се направи извод за наличие у него воля за упълномощаване на едно лице (напр. продавач в магазин).

Форма на упълномощаване – по принцип то е неформална сделка, но също така принцип е, че когато упълномощаването е за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, пълномощното трябва да бъде в същата форма. Напр. договор за поръчителство; договор за продажба на МПС – в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Изключение: за договори, с които се учредяват вещни права върху недвижими имоти  писменаформа с нотариална заверка на подписа, а не с нотариален акт.

Видове упълномощавания:

1. Според обхвата на представителната власт:

• 
  Общо (генерално) – не са конкретизирани правните действия, включени в обема на представителната власт на пълномощника.
  
• 
  Специално – дава се за конкретни правни действия, обемът на предст. власт е по-тесен и точно фиксиран. Напр. упълномощаване на лице да събира наем от чужд имот. Използува се още определението изрично пълномощно  за точно определено правно действие и е за еднократно действие. Друг вид пълномощно  за многократни правни действия (събиране на наемите).
  

• 
  Срочни – има фиксиран срок, с изтичането на който представителната власт отпада.
  
• 
  Безсрочни – способите за прекратяване при тях са други.
  

Основанията са:

1. 
   Оттегляне на пълномощното – от момента на сключване на сделката упълномощителят може по всяко време да оттегли пълномощното (без значение дали е срочно или не). За действието му е необходимо само да стигне до знание на упълномощения.
   
2. 
   Отказ от пълномощно – това е едностранно волеизявление на пълномощника, отправено от упълномощителя, с което му се заявява, че от определен момент пълномощникът се отказва от възникналото в негова полза субективно право за представителна власт.
   
3. 
   Смърт на упълномощителя или пълномощника.
   
4. 
   Прекратяване на ЮЛ.
   
5. 
   Поставяне под запрещение.
   
6. 
   Изтичане на срока на пълномощното.
   
7. 
   Постигане на целта на упълномощаването.
   

1. 
   Ако упълномощителят изрично го е разрешил.
   
2. 
   Ако е необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
   

Страни по сделката за преупълномощаване са упълномощеният (нарича се преупълномощител) и третото лице (преупълномощен).

Във всички случаи на преупълномощаване пълномощникът трябва да уведоми незабавно упълномощителя за преупълномощаването. В противен случай той отговаря за действията на преупълномощения като за свои.
61. Действие от чуждо име без представителна власт – потвърждаване и последици.

Едно лице по силата на закона или по волята на друго лице може да извършва правни действия от негово име. Възможно е обаче то да реализира такива и без да притежава представителна власт, т.е. без да е надлежно упълномощено или без да е налице задължително представителство. Така лицето действува като мним представител на друго лице. Хипотезите за действие от чуждо име без представителна власт са 2:

1. 
   Когато лицето изобщо няма представителна власт, било защото тя никога не е възниквала за него, било защото е съществувало представително правоотношение, но то е било прекратено.
   
2. 
   Когато е налице представително правоотношение, но представителят е излязъл извън обема на представителната власт, т.е. налице е превишаване на представителната власт. Напр. пълномощно за даване на имот под наем, а представителят го е продал.
   

Извършените действия от чуждо име без представителна власт не задължават представлявания и по отношение на него не настъпват никакви правни последици, каквито биха настъпили, ако е налице валидно представителство. Действията се намират в състояние на висяща недействителност (или на висящо състояние). По принцип те са нищожни, но могат да се превърнат в абсолютно действителни, ако бъдат потвърдени от представлявания. Потвърждаването е едностранно волеизявление на мнимия представляван, с което той потвърждава извършените действия от негово име без представителна власт. Предмет на потвърждаване е цялото действие, а не само изгодната за представлявания част от него. Потвърждаването може да бъде направено безсрочно, но е възможно третото лице да даде такъв срок, ако узнае, че е сключило договор с мним представител. Потвърждаването може да бъде изрично или мълчаливо (няма изрично обективирана воля, но мнимият представляван е започнал изпълнение на задълженията по сделката). Потвърждаването има обратно действие. Приема се, че мнимият представител все едно е бил мълчаливо упълномощен. Ако мнимият представляван непотвърди, правното действие си остава нищожно и не обвързва мнимия представител, тъй като няма обща воля за това. При сключената сделка:

1. 
   Мнимият представител не е страна по договора.
   
2. 
   Мнимият представител дължи обезщетение на третото лице за претърпените от него вреди и пропуснати ползи, ако то е било добросъвестно, т.е. не е знаело, че встъпва в правна връзка с мним представител (чл. 42 ЗЗД). По принцип презупцията е, че то е било добросъвестно и трябва да се доказва обратното.
   
3. 
   Тази гражданска отговорност би могла да бъде избягната, ако има ново съглашение между мнимия представител и третото лице, по силата на което първият поема задълженията от свое име.
   

В гражданското право упълномощаването не подлежи на вписване (за разлика от търговското право).

Косвеното представителство не е представителство, а се нарича така, защото наподобява представително правоотношение. Нарича се още скрито пълномощие. При него косвеният представител извършва от свое име, но за сметка на представлявания правни действия. По това косвеното представителство се различава от истинското представителство. За косвеното представителство е характерно наличието на 3 сделки:

• 
  Учредителна – сключва се между косвено представляван и косвен представител по сила на което възниква косвено представителство (напр. комисионен договор или договор за поръчка - тук косвено представлявания предоставя на косвения представител права да сключи сделка).
  
• 
  Изпълнителна – сключва се между косвения представител и трето лице. Тя е в пряка връзка с учредителната, защото задълженията, които е поел косвения представител чрез учредителната сделка се осъществяват чрез изпълнителната, но косвеният представител действува от свое име и тук третото лице счита, че сключва сделка с него.
  
• 
  Отчетна – сключва се между косвен представител и косвено представляван. (А и В). В случая В прехвърля всичко, което е придобил от сделката си с С на А.
  

Погасителната давност като понятие няма легално определение в правото. Неговите характеристики се извличат от закона. Най-общи казано, това е срок на бездействие на носителя на едно субективно право – период от време, определен по продължителност от закона, по време на който ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то не се погасява.

След изтичане на погасителната давност правото не се защитава по принудителен ред. Общите разпоредби са отразени в чл.чл. 110-120 от ЗЗД.

Необходимо е волеизявление на длъжника, който да се позове на погасителната давност, за да се приложи тя и това волеизявление да бъде направено пред орган на правна защита (съд или арбитраж).

Погасителната давност е право на длъжника с едностранно волеизявление пред компетентен орган за защита правото на иск и правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в предвидения от закона срок. Така ПД може да се разглежда освен като ЮФ, от който настъпват правни последици и като субективно право на длъжника.

ПД се упражнява чрез волеизявление пред орган на защита единствено под форма на възражение, т.е. имаме иск за изпълнение срещу длъжник, на който той се противопоставя с възражение за ПД. ПД не може да се предяви чрез иск. Погасяването на правото на иск означава, че задължението може да се изпълни само доброволно от длъжника.

ПД се характеризира със следните признаци:

• 
  Като субективно право на длъжника ПД е преобразуващо субективно право, защото е едностранно волеизявление длъжникът да предизвиква промени в чужда правна сфера като погасява чуждо право на иск.
  
• 
  ПД се упражнява чрез волеизявление пред орган на защита и е единствено във форма на възражение. Не може да се предявява чрез иск.
  
• 
  Задължението може да се погаси само доброволно от длъжника.
  

Посредством ПД се гарантира правна сигурност и се стимулира бързото развитие на гражданскоправните отношения. ПД защитава гражданскоправните субекти срещу бездействието на титулярите на субективни права и улеснява доказването на правни спорове – при бездействие на единия кредитор, длъжникът не може да очаква безкрайно да бъде предявен иск за изпълнение към него. Така се улеснява решаването на правни спорове и се стимулира разрешаването на гражданскоправни отношения. Ако се установи, че правото е погасено по давност, не е значим предмета за погасяването.

И при ПД и при преклузивните срокове съществува период от време, но се отграничават по това, че давностния срок води до погасяване правото на иск, а при изтичане на преклузивния срок субективното право престава да съществува.

Давностните срокове при определени обстоятелства могат да спират и прекъсват, а преклузивните – никога. Преклузивните срокове са основно в семейното право (иск за установяване на произход), в наследственото право (приемане на наследство по опис).

Общата погасителна давност е установена в чл. 110 ЗЗД с продължителност 5 години. Прилага се за всички искове, за които не е установен специален давностен срок (напр. сключване окончат. договор, вземания за непозволено увреждане, иск за възстановяване на накърнена част). Давностните срокове биват общи и специални.

Чл. 111 ЗЗД изрично посочва исковете със срок за погасяване 3 години – това са вземания с договорен характер, възнаграждения за труд, за които не е предвидено друго, за наем, лихви и др. периодични плащания. Освен тях са искове за прекратяване на договор, за обезщетение на вещ с недостатък, когато продавачът не знае недостатъка.

Освен предвидения общ (5 г.) и специален (3 г.) давностен срок има хипотези, предвиждащи 1 г. срок (унищожаване на договор поради крайна нужда; за претенции към продажба на недвижима вещ с недостатък и чл. 227 ал. 3 – за отмяна на дарение – отменя се от дарителя или от наследниците му, ако е починал).

6 месеца е най-краткият срок, предвиден в закона – това е право на купувача при продажба на движима вещ с недостатък – чл. 195 ЗЗД.

Конкуренция на давностни срокове – при дефинитивно уреждане на давностни срокове твърде често се стига до възможността за прилагане на два или повече ДС за един и същ иск. Принципът е, че се прилага по-краткия срок. Например: договор за наем – наемателят пропуска 3 г. давностен срок да изпълни наемното си задължение. Не може да се подаде иск за непозволено увреждане (който е с 5 г. давностен срок), ако наемодателят е пропуснал 3 год. срок.
65. Начало на давностен срок – броене и край.

Това е моментът, от който се поражда правото за предявяване на иск – от този момент за титуляра на правото започва да тече и погасителна давност. Не е необходимо титуляра на правото да знае, че за него е възникнало право на иск. Достатъчно тази възможност да е налице обективно. С оглед на това различни са хипотезите от кой точно момент възниква правото на иск и започва да тече давностен срок.

Според чл. 114, ал. 1 давностният срок започва да тече от деня, когато вземането стане изискуемо. Същият член, ал. 2 – когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, а при вземане за непозволено увреждане, давността тече от момента на откриване на дееца (ако е неизвестен, не може да получи защита).

При периодични плащания давностният срок тече за всяко плащане поотделно.

При преобразуващи права – от момента на възникването им, а при искове за недостатъци – от момента на предаване на вещта.

Броене на давностния срок – започва календарно в 00,00 часа. Страните не могат да удължават или скъсяват давностния срок. Предварителен отказ от ДС е недействителен (чл.113 от ЗЗД). По аргумент на противното е допустим последващ отказ от погасителна давност – т.е. длъжникът с волеизявление се отказва от погасителна давност и така се възстановява правото за кредитора. Ако е уговорено, че вземането става след покана, давност започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – по принцип се осъществява календарно (примерно 6 месеца от 00,00 часа на 01.01.2001 г. ще изтече в 00,00 часа на 01.07.2001 г.).

При правоприемство, тъй като законодателят не го урежда като основание за възобновяване или удължаване на ДС, следва да се приемо, че съществува правоприемство ДС продължава да тече, а изтеклият период запазва своето правно значение.

Краят на ДС се определя, като се отчита срока от началния момент според установеното за всеки конкретен случай и се спазят правилата за броене на срока по чл. 72 ЗЗД. При определяне на крайния момент се съблюдават правилата за спиране и прекъсване на давността.

Страните не могат да удължават или скъсяват давностния срок. Предварителен отказ от давностен срок според чл. 113 ЗЗД е недействителен.
66. Спиране и прекъсване на давностни срокове.

Уредени са в ЗЗД и могат да възникнат само по силата на закона.

• 
  Ако длъжникът с едностранно волеизявление заяви, че има задължения към кредитора си. Няма изискване за форма, а освен това може да се направи и чрез представител.
  
• 
  Искът или възражението трябва да бъдат уважени (само с предявяване на на иск спира давностния срок, а с уважаването на иска се спира погасителната давност) – ако не се уважат, ДС продължава да тече и се събира с вече изтеклия преди предявяването на иска.
  
• 
  При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист – така започва принудително изпълнение срещу длъжника и това води до прекратяване на погасителната давност.