ОТКРИВАМЕ КАКВО СМЕ ИЗГУБИЛИ В ДРУГИТЕ ХОРА

Когато се окажем в тези ситуации, сме изправени пред мощната възможност да опознаем себе си по един много специален начин - тоест, ако разпознаем за какво става въпрос в този момент. В противен случай, както установи моят приятел, този вид връзка може да стане объркваща и дори плашеща. Тайната на всеки подобен сблъсък е в мистерията на Третото Огледало.

За да оцелеем, ние пренебрегваме или жертваме огромни части от онова, което сме. Всеки път когато правим това, губим нещо в себе си по начини, които са социално приемливи, но въпреки това болезнени. Приемайки ролите на възрастни и пропускането на детството поради семейни сътресения; изгубване на расова идентичност, като културите насила се обединяват заедно; оцеляването след ранна травма чрез емоции на нараняване, гняв и ярост - са все примери за изгубени части от нас самите.

Защо правим такива неща? Защо да предаваме своите вярвания, любов, доверие и състрадание, знаейки, че те са самата същност на това, което сме? Отговорът е прост: Оцеляване. Като деца, може да сме открили, че е по-лесно да замълчим, вместо да изразим гласно мнение с риска да бъдем осмени от родители, братя, сестри и приятели, вместо да се противопоставим на онези, които имат власт над нас. Като общество приемаме убиването на други хора по време на война например и го оправдаваме като „специално обстоятелство”. Всички ние сме били принуждавани да предаваме себе си - пред лицето на конфликт, болест и преобладаваща емоция, по начин, който едва сега започваме да разбираме. Във всеки случай имаме шанса да видим мощна възможност, а не осъждане на това кое е правилно и кое - погрешно.

След всяка отдадена от нас част е останала празнота, очакваща да бъде напълнена. Ние непрекъснато търсим какво е това, което изпълва съответната ни празнина. Когато открием някого, който има онова, което сме отдали, ние се чувстваме добре, докато сме край него. Той запълва тази празнота в нас и ни кара да се чувстваме отново цялостни. Така разбрах какво се случва с моя приятел и колега.

Когато откриваме липсващите парченца в другите, ние ще бъдем привлечени към тях. Може даже да повярваме, че имаме нужда от тях в живота си, докато си спомним, че сме толкова привлечени от тях заради нещо, което имаме в себе си и което е в спящо състояние.

Когато осъзнаем, че притежаваме тези характеристики, ще можем да ги открием и да ги внесем отново в живота си. И когато го направим, внезапно откриваме, че вече не сме привличани към човека, който първоначално е отразил тези характерни черти за нас.

Да разпознаем чувствата си към другите като това, което са, а не като това, което нашето влияние ги е накарало да изглеждат, е ключът към Третото Огледало в една връзка. Неподлежащите на обяснение чувства, които имаме, когато сме с някой друг, този магнетизъм и огън, който ни прави толкова живи - е наистина нас! Това е същността на онези части от нас, които сме изгубили, и нашето признание, че ги искаме обратно в живота си. И като имаме предвид това, нека се върнем към историята на моя приятел.

Определено съществува възможността, без да го знае съзнателно, моят приятел да е виждал в много жени части от себе си, които е бил изгубил, отдал или които са му били отнети през живота му.

Съществува голяма вероятност той да ги е срещал в мъже, но не си е позволил да изпита същите чувства поради своето възпитание. Нещата, които бил изгубил, той откривал в почти всеки, когото срещал.

Без да разбира с какво са свързани чувствата му обаче, той е бил изкушаван да ги следва по единствения начин, който му е бил известен. Той честно вярваше, че всяка среща е възможност за щастие, защото, докато беше с жените, се чувстваше толкова добре. Продължаваше много да обича своята жена и сина си - когато го попитах дали смята да ги напусне, той изглеждаше шокиран. Нямаше желание да прекратява своя брак, но следваше силата на онова, което чувстваше в тези ситуации, докато опасността от загуба на семейството му стана съвсем реална.
КАК ДА ОТКРИЕМ КАКВО ВИ КАЗВАТ ВАШИТЕ ЧУВСТВА НА ПРИВЛИЧАНЕ

Всеки от нас майсторски е отдал частите от себе си, които според нас са били необходими в даден момент за нашето физическо или емоционално оцеляване. Когато го правим, е лесно да видим себе си като „по-малко от” и да бъдем уловени в своите вярвания относно онова, което остава. При някои хора това става дори преди да го осъзнаем, и ние не си даваме сметка какво се е случило; при други - това е съзнателен избор.

Докато работех още с моите колеги, един ден на бюрото ми се появи неочаквана покана. Тя беше за неофициална презентация, която трябваше да се направи в Белия дом и военните за новооснованата оръжейна система, наречена „Инициатива за стратегическа защита”, обикновено по-известна под името„Междузвездни войни”. По време на приема след събитието имах възможността да чуя един разговор между представител на военните и човек от нашата служба. Представителят на военните попита: „Какви жертви трябваше да направите, за да стигнете дотам, докъдето сте днес? ” Опонентът му честно описа как се е издигал постепенно по стълбицата на голяма многонационална корпорация.

„За да стигна докъдето съм, трябваше да се отдам на системата. Всеки път когато се издигах в ранг, губех друга част от себе си. Един ден си дадох сметка, че съм най-горе, и погледнах назад към живота си. Открих, че съм отдал толкова много от себе си, че не беше останало нищо. Корпорацията и военните ме притежаваха. Бях оставил съпругата си, децата си, приятелите си и здравето си. Изтъргувал бях тези неща за власт, богатство и контрол.”

Бях удивен от неговата честност. Макар че човекът беше изгубил себе си в този процес, той осъзнаваше какво е направил. Беше натъжен, но за него това беше част от цената за неговата позиция. Макар и вероятно не по същите причини, всеки от нас прави нещо подобно в хода на живота ни. Но за мнозина от нас целта е нещо по-малко от силата и нещо повече от оцеляването.

Когато се натъкнете на някого, който разпалва чувството ви за близост, призовавам ви да се потопите в момента. Нещо рядко и ценно се случва и за двама ви: вие току-що сте намерили някого, който е запазил именно тези парченца от вас, които търсите. Често това е двупосочно преживяване, като другият е привличан към вас поради същата причина! Използвайки силата си да правите разлика, ако имате чувството, че това е уместно, започнете разговор. За каквото и да е - за да поддържате контакт с очите. Докато разговаряте, запитайте се: „Какво виждам в този човек от онова, което съм изгубил, отдал, или от онова, което са ми отнели? ”

Почти незабавно ще ви хрумне отговор - може да е нещо като чувство или осъзнаване, или ясен глас отвътре, който разпознавате и който е бил с вас от детството ви. Отговорите често са отделни думи или кратки фрази и тялото ви знае какво е от значение за вас. Може би вие просто забелязвате красотата в този човек, която чувствате, че липсва във вас за момента, или грациозността, или доверието, докато се изпълнява дадена задача, или просто излъчването на красота.

Вашата среща трябва да трае секунди или най-много - минути. Тези кратки моменти са вашата възможност да почувствате радост и екзалтация от момента. Това е намирането на част от себе си в друг човек - нещо, което вече имате, както и чувството за това какво е да се събуди това нещо.

За онези от нас, които се осмеляват да признаят чувството за близост при такива моментни срещи, Огледалото на изгубеното вероятно е нещо, което е пред нас всеки ден. Намираме цялостност в себе си, докато другите отразяват за нас нашата най-истинска природа. Гледаме своята цялостност и индивидуално създаваме ситуациите, които ни отвеждат там, където можем да ги намерим. Млади и стари, родители и деца, учители и другите са катализатори на чувствата.

В тези чувства откриваме неща, за които копнеем в другите, нещата, които са все още с нас и въпреки това са скрити в нашите маски на онези, които вярваме, че сме. Това е нормално и човешко. Разбирането на онова, което казват нашите чувства за нас, може да се превърне в нашия най-мощен инструмент в откриването на нашата най-голяма сила.

Евангелие на Тома

Преди повече от 2200 години авторите на свитъците от Мъртво море посочват Седем специфични Шаблона, които можем да очакваме да видим при своето взаимодействие с други хора. Джералд описваше едно от Огледалата на нашия най-голям страх, известно като „Тъмната нощ на душата ни”.

Сред инженерите в офиса му имаше млада програмистка, приблизително на неговата възраст. Той беше принуден да прекарва с тази жена понякога по няколко дни в различни градове на страната. Познаваше я по-добре, отколкото собствената си съпруга. Подозирах, че ми е ясно как ще свърши всичко.

Скоро той повярва, че е влюбен в колежката си, и избра да напусне жена си и децата си и да заживее с нея. Това решение имаше перфектен смисъл тогава, тъй като те имаха много общи неща. Но след няколко кратки седмици новата му партньорка беше прехвърлена към друг проект в Лос Анджелис.

Незабавно нещата се влошиха и Джералд откри, че всички охладняха към него. Колегите му се чудеха как изоставя кариерата, която беше градил толкова време. Дори родителите му се ядосаха, че се беше отделил от семейството си. Макар че беше наранен, Джералд смяташе, че това просто е цената на промяната. Какво повече можеше да иска?

Ето къде се намеси Огледалото на баланса и на Тъмната нощ на душата. Точно когато изглеждаше, че всичко си отива на мястото, Джералд откри, че всъщност всичко се разпадаше. След седмици новата му приятелка обяви, че връзката им не е онова, което беше очаквала. Тя внезапно я прекрати и го изгони. Изведнъж той се оказа сам и опустошен. „Как можа да направи това след всичко, което направих заради нея? - оплакваше се той. Беше оставил всичко, което обичаше - жена си, децата си, приятелите си и работата си.

Скоро след това той започна да работи зле. След няколко предупреждения неговият отдел го отстрани от работа. Стана ясно какво е станало. От върха беше паднал в калта. Въпросът, който ми задаваше, беше: „Как е възможно нещата да изглеждат толкова добре и да свършат толкова зле?"
НАШАТА ТЪМНА НОЩ НА ДУШАТА: РАЗПОЗНАВАНЕ НА СПУСЪКА

Когато го срещнах, Джералд беше изгубил всичко, което беше обичал. Ключът в тази история е причината „Защо". Вместо да пусне нещата, които обича, понеже е цялостен и се развива, той правеше своя избор само когато вярваше, че нещо по-добро ще заеме мястото им. С други думи играеше на сигурно. Поради неговия страх, че няма да намери нещо по-добро, той беше поддържал брака си дълго след като го беше приключил на емоционално ниво. Съществува фина и неуловима разлика между това да напуснем работата си, приятелите си и връзките си, защото сме цялостни, и, оставаме с тях поради страха, че за нас няма нищо друго.

В множество връзки хората остават, докато дойде нещо по-добро. Тази преданост може да идва от това, че не осъзнаваме какво правим, или защото се изправяме пред несигурността на това, че не знаем какво следва. Макар че това може да представлява Шаблон, за който не сме осъзнати, то все пак е Шаблон. Дали става дума за работа, любов или начин на живот, може да се окаже, че задържаме Шаблон, при който не сме истински щастливи и при все това - никога не сме казвали това на хората в нашия живот. Затова даже когато светът вярва, че нашият живот е бизнес, вътрешно можем да крещим за промяна и да се чувстваме объркани, защото не знаем как да споделим тази нужда с онези, които са ни близки.

Това е Шаблон, който изгражда негативност. Нашите истински чувства са маскирани като напрежение, враждебност или понякога просто липсват от връзката ни. Всеки ден работим или споделяме живота си и дома си с друг човек, докато сме емоционално отдалечени и в друг свят. Дали проблемът ни е с нашия началник, с любовник или дори със самите нас, ние правим компромиси, размишляваме и чакаме. Като че ли от никъде самите неща, които сме чакали и за които сме жадували в живота си, се появяват внезапно.

В случая с Джералд, когато се премести в нов град с приятелката си, той остави зад себе си нерешена празнота, в която неговият свят се срина. Сега, след като изгуби всичко, което обичаше, той седеше пред мен и сълзите се стичаха от очите му.

- Как да си върна работата и семейството. Кажи ми какво мога да направя? - питаше той.

Казах му нещо, което го свари напълно неподготвен.

- Това време в живота ти не е свързано с връщането на това, което си изгубил, макар да е станало точно това. Онова, което си сътворил за себе си, отива много по-дълбоко от твоята работа и семейство. Ти просто си събудил в себе си сила, която може да се превърне в твой най-мощен съветник. След като си преминал през това преживяване, ти притежаваш непоклатимо доверие. Навлязъл си във време, което древните разпознавали и наричали „Тъмната страна на Душата”. Това е време в живота ти, когато ще бъдеш въвлечен в ситуация, която представлява най-големите ти страхове. Подобно време настъпва, когато най-малко го очакваш, и идва обикновено без предупреждение. Но всичко става само когато си готов. И когато всичко изглежда така, сякаш животът е перфектен, постигнатият баланс е сигналът, че си готов за промяна. Изкушението да създадеш промяната ще бъде нещо, за което обикновено копнееш цял живот и на което просто не можеш да устоиш. Иначе никога няма да направиш скока.

- Под „изкушение” нова връзка ли имаш предвид?

- Връзката е катализатор, който обещава, че ще се придвижим напред в живота.

Обясних му как дори да знаем, че сме напълно способни да оцелеем, независимо от това какво ни подхвърли животът, не е в нашата природа да станем на другата сутрин и да кажем: „Днес ще отдам всичко, което обичам и което ми е скъпо, за да навляза в Тъмната нощ на моята душа.” Нещата просто не стават така. По-често се случва така, че най-големите изпитания на нашата Тъмна нощ като че ли идват тогава, когато най-малко ги очакваме.

Вероятността животът да ни поднася точно това, от което имаме нужда, точно когато се нуждаем от него, има перфектен смисъл. Както не можем да напълним чашата с вода, преди да отворим крана, така и препълнената ни емоционална кутия сигнализира на живота да ни изпрати промяна. Докато не задействаме потока, нищо не може да се случи. Но работата е там, че когато попаднеш на такова място в живота си, е много успокояващо да знаеш, че тук можеш да се озовеш единствено когато самият ти си задействал ключа. Съзнателно или не, ние винаги сме готови за онова, което животът ни поднася.

Предназначението на Тъмната нощ на душата е да преживеем и излекуваме своите най-големи страхове. Интересното е, че понеже страховете на всеки са различни, онова, което изглежда като плашещо преживяване за някого, може да не е кой знае какво за друг. Например Джералд признаваше, че най-големият му страх е да бъде сам, а една жена сподели, че да я оставят сама е най-голямата й радост.

Не е необичайно за някой, който се страхува да бъде сам, да стане участник във връзка, в която ще преживее най-големия си страх. Джералд например описа връзки, приятелства и работа в своето минало, които не биха могли да са трайни. При разпадането на всяка от тях той е бил сигурен, че връзката се е „провалила”. Те в действителност били толкова успешни, че всяка му позволявала да види как отминава своя най-голям страх - страха от това да остане сам. Тъй като не беше лекувал или забелязвал тези Шаблони в живота си преди това, той се оказа в ситуации, където страхът му ставаше все по-лесно доловим. Накрая животът го беше довел до точка, където неговата емоция беше толкова явна, че той трябваше да се обърне към нея, за да може да продължи.

Може да изпадаме в такива състояния много пъти в живота си, но първият път обикновено е най-трудният. Често той е и най-мощният стимул за промяна. Щом разберем защо ни боли толкова много, преживяването започва да придобива нов смисъл. Щом разпознаем знаците на Тъмната нощ, можем да кажем: „Аха, познавам този Шаблон! Това е Тъмната нощ на душата. Какво се иска да усъвършенствам сега? ”

Познавам хора, които са толкова заредени със сила след изцеляването на своите Тъмни нощи, че почти предизвикват Вселената да им представи поредната! Правят това, защото знаят, че щом са оцелели след първата, могат да преживеят всичко. Само когато имаме такива преживявания, без да разбираме какво представляват те или защо ги имаме, можем да се окажем заключени с години или дори цял живот в Шаблон, който може да открадне от нас всичко онова, което ни е толкова скъпо - например самия живот.
ПЕТОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЖЕНИЕ НА НАШИЯ НАЙ-ВЕЛИК АКТ НА СЪСТРАДАНИЕ
„Покажете ми камъка, който зидарите отхвърлиха: това е крайъгълният камък. ”

Евангелие на Тома

Един ден, тъкмо се бяхме върнали от обяд, тя откри някакви съобщения в гласовата си поща, получени, докато ни нямаше. Видях, че е много притеснена, и я попитах какво е станало. Тя ми разказа една тъжна, но зареждаща със сила история.

Нейна близка приятелка имала красива дъщеря, атлетична и с артистични умения. Започнала да работи като модел. Имала много ангажименти, но с течение на времето нейният ентусиазъм се превърнал в загриженост. Модните агенции търсели по-различна от нейната красота и тя решила да си направи пластична операция, за да отговори на тези искания. Това я приближило към целта й, но не съвсем. Последвали още процедури. Коригирала си обратната захапка, а за тази цел трябвало да се направи счупване на челюстта. Устата й била зашита за известно време, докато костта зарасне и я хранели със сламка. Като гледах снимката на бюрото й в офиса, аз не виждах съществена разлика във външния й вид, но тя била доволна.

Но докато била на течната диета, отслабнала много и външните очертания на тялото й се променили. Горната част на тялото й изгубило мускулния тонус, който преди й придавал формата на модел, която имала. Тя обаче решила, че проблемът може да се отстрани хирургически, и затова поискала да й премахнат двете най-долни двойки ребра.

Стресът от всички тези процедури предизвикал в тялото й паника. Тя вече не можела да контролира загубата или натрупването на тегло на определени места от тялото си. Тялото й преминало в режим „отслабване” и докато родителите й разберат какво става, за да я вкарат в болница, било твърде късно. Бяха съобщили на колежката ми, че е починала тази сутрин.

Може би познавате хора, тръгнали по този път. Дано при тях нещата да не са толкова крайни. Тази млада жена имала идеала на сравнение. Непрекъснато оставала в сянката на тази мярка за външен физически вид. Вярвала, че е някак несъвършена такава, каквато е, и че нейните несъвършенства могат да се отстранят чрез чудесата на съвременната технология.

Защо жената вярвала, че тези крайности са ключът към нейния успех? Защо близките й я подкрепяли в това? Защо, макар че вече била красива, започнала да се прави на нещо различно от онова, което била по рождение? Кой страх е станал толкова мощен в живота й, че да реши да промени своя външен вид, за да спечели одобрението на другите? Какво можем да научим от нейните преживявания? Каква мярка за сравнение използвате вие? Коя е отправната точка за сравнение, която използваме, когато измерваме нашите успехи и провали в живота?
„НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА” ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗАЩИТА
Често споделям тази история по семинарите. След това карам участниците да попълнят таблица, където оценяват себе си в областта на образованието, професионализма и спорта. Системата се състои от четири категории, които варират от „много добро” до „много зле”.

Ключът тук е, че им давам много малко време, за да попълнят формуляра. Правя това нарочно - действителният отговор, написан на хартията, е по-малко важен, отколкото вложеното в него мислене. Какъвто и да отговорът, реалността е, че всичко под „перфектното” показва как участникът осъжда себе си. Хората оценяват себе си като успешни или провалящи се, като се сравняват с нещо извън своя опит. Ние сме своите най-големи критици. Поради това Петото Огледало се нарича „нашият най-голям акт на състрадание”. Става дума за състрадание към самите себе си - какво сме и в какво сме се превърнали.

С това Огледало на самите себе си от нас се иска да допуснем със състрадание съвършенството, което вече съществува във всеки момент от живота. Това е вярно, независимо по какъв начин останалите виждат този момент или какво в действителност се оказва. Докато не придадем значение на своя принос към резултата, всяко преживяване е просто възможност да изразим себе си - ни повече, ни по-малко.

С какво би се различавал животът ви, ако оставехте всичко, което правите, да бъде перфектно по начина, по който е, независимо от това какво се окаже? Ако всичко, което правим, е максималното, на което сме способни, не го сравнявайте с нищо – нима то може да бъде нещо друго, а не страхотно? Ако даден проект, връзка или училищна задача не се реализират както сте очаквали, винаги можете да се научите от преживяванията и следващия път да направите нещата различно. В Божествената матрица това е начинът, по който се чувстваме - нашето представяне, външен вид и постижения, - това се отразява обратно към нас като реалността на нашия свят. Като се има това предвид, най-дълбокото изцеление на нашия живот може да се превърне в акт на състрадание. Това е любезността, която даваме на себе си.

Неща, които изваждат толкова емоции с вашето семейство вкъщи например, могат да излязат на повърхността с по-слаба интензивност, докато се пазарите за стара кола с непознат. Причината, поради която там това става по-умерено, е, че вие вероятно не сте толкова близки с другия човек, както сте със семейството си. Макар Шаблоните да са по-слабо интензивни, те все още са там. И в това е красотата на холографския Шаблон на съзнанието. Решението, което откривате в своята връзка с продавача на колата, касиерката в магазина или сервитьорката, която ви е донесла загоряла вечеря в любимия ви ресторант, вероятно ще се появи във взаимоотношенията ви вкъщи. Така трябва да бъде, защото в това е същността на холограмата.

Щом на едно място Шаблонът се промени, от това се облагодетелства всяка връзка, която го съдържа.

Понякога промените идват при нас на места, на които най-малко ги очакваме. Ако не беше така, нима бихме станали сутринта и да кажем: „Днес ще се захвана с връзките, които ми показват най-големите Огледала на моята склонност да осъждам. ”Нещата просто не стават така. Нашите възможности да се излекуваме чрез своите Огледала възникват, когато помпаме гумите на колата си или докато отиваме към пощенската кутия на двора.

Неотдавна срещнах приятел, който току-що беше изоставил кариерата си, своето семейство, приятели и връзка в друг щат, за да се премести в пустошта на Ню Мексико. Попитах го защо беше оставил толкова много неща зад себе си, за да живее в изолация в пустинята. Той ми каза, че е дошъл да намери своя „духовен път”, но не можел да започне, защото нищо не вървяло както трябва.

Имал проблеми със семейството си, с бизнес плановете си и даже с изпълнителите, с които се договорил да построят неговия ”духовен” дом. Объркването му беше очевидно.

От моя гледна точка ние не сме способни на друго освен на духовен живот. Иначе казано, като същества от дух ние можем да имаме само духовни преживявания. Независимо от това как може да изглежда животът, аз вярвам, че всички пътища ни водят до едно и също място. Така погледнато, дейностите от всекидневния живот не могат да бъдат отделени от нашата духовна еволюция - те са нашата духовна еволюция.

Обърнах се към моя приятел и му казах, че може би всички предизвикателства в живота му са неговият духовен път. Макар това да не беше отговорът, който очакваше, той беше любопитен да чуе какво имах предвид. Той смяташе, че неговата духовност ще се реализира чрез живота в усамотение и спокойните ежедневни размишления. Изясних своите вярвания, като предположих, че всички тези неща могат да се превърнат в част от неговия живот. Начинът, по който той решаваше всяко от предизвикателствата, пред които беше изправен, можеше да бъде точно пътят, който е дошъл да изследва. Когато ме погледна на сбогуване, той каза: „А може би наистина е така”