Грег Брейдън Мост между времето, пространството, чудесата и вярата

Влиянието на човешките емоции върху здравето на тялото и имунната система отдавна е признато в духовните традиции по света, но рядко е било документирано така, че да е полезно за средностатистическия човек.

През 1991 г. била създадена организация, наречена Institute of HeartMath, с цел проучване на влиянието, което човешките чувства оказват върху тялото, и ролята, която тези емоции могат да играят в нашия свят. Те избират да проучат мястото в нашето тяло, където, изглежда, възникват чувствата: човешкото сърце. Работата на този институт е публикувана в списания и научни статии.

Едно от най-значимите открития, докладвани от този институт, е документирането на подобното на поничка Поле от енергия, което обгръща сърцето и излиза извън тялото. Това поле от електромагнитна енергия съществува в конфигурация, наречена тор, и е между пет и осем инча в диаметър (виж фиг. 2). Макар че Полето на сърцето не е аурата на тялото или праната, описвана в древната санскритска традиция, то може да е изражение на енергията, която започва в тази област.

Знаейки, че този ефект съществува, изследователите от института се запитали дали може да има друг вид енергия, която все още не сме открили, която се пренася в това известно ни Поле. За да изпробват своята теория, изследователите решили да тестват влиянието на човешките емоции върху ДНК - същността на самия живот.


Фиг. 2. Илюстрация, показваща формата и относителния размер на енергийното Поле, което обгръща човешкото сърце, (любезно предоставена от Institute of HeartMath)
Експериментите били проведени през 1992 г. и 1995 г. и започнали с изолирането на човешка ДНК в стъклена мензура и излагането й на мощна форма на чувства, наречена „кохерентна емоция” . Според Глен Рейн и Ролин Маккарти, основните изследователи, това физиологическо състояние може да бъде създадено преднамерено чрез използване на специално проектирани ментални и емоционални техники, включващи преднамерено успокояване на ума, изместване на съзнанието към сърцето и фокусиране върху положителни емоции. Провели поредица от тестове, включващи до 5 души, обучени в кохерентните емоции. Със специални техники, анализиращи ДНК химически и визуално, изследователите успели да открият всички възникнали промени.

Резултатите били неоспорими и влиянията - непогрешими. Основното: Човешките емоции променили формата на ДНК! Без физическо докосване или нещо друго освен чрез създаването на точните чувства в техните тела участниците успели да повлияят на молекулите на ДНК в мензурата.

При първия опит, който включвал само един участник, влиянието било създадено в резултат от комбинацията от прякото намерение, безусловната любов и специалния образ на молекулата на ДНК. По думите на един от изследователите: тези експерименти разкриха, че различните намерения създават различни ефекти върху ДНК-молекулата, като я карат да се навива или развива. Ясно е, че всичко това излиза извън границите на сегашните научни теории.

Учили са ни да вярваме, че състоянието на ДНК в тялото е някаква даденост и че е фиксирано количество - вземаме, каквото "вземем", когато се раждаме. И с изключение на наркотиците, химикалите и електрическите полета нашата ДНК не се променя в отговор на нещо, което правим. Но този експеримент показва, че нищо не е по-далеч от истината.

И така, какво ни казват тези експерименти за нашата връзка със света? Общото помежду им е, че при всички тях участва ДНК. Няма абсолютно нищо в традиционната мъдрост, което да позволи на материалния живот в нашите тела да окаже някакво влияние върху нашия външен свят. Няма и нищо, което да показва, че човешките емоции могат по някакъв начин да повлияят на ДНК, когато тя е вътре в тялото на своя собственик, да не говорим за разстояние от хиляди мили. Но независимо от всичко именно това ни показват резултатите.

Интересно е, когато мислим за всеки експеримент самостоятелно. Всеки ни показва нещо, което изглежда като аномалия, съществуваща отвъд границите на традиционното мислене, и някои открития могат да бъдат малко изненадващи. Можем да бъдем изкушени да причислим експериментите към категорията на „Нещата, които някой ден трябва отново да прегледаме ”. Но когато разгледаме трите експеримента заедно, започва да се оформя една история.

При първия експеримент Пропонин ни показа, че човешката ДНК оказва пряко влияние върху вибрацията на светлината. Във втория - експеримента на военните, научихме, че независимо от това дали сме в същата стая, или нашата ДНК е на мили разстояние, ние сме свързани с нейните молекули и ефектът е същият. При третия експеримент изследователите от HeartMath ни показват, че човешките емоции оказват пряко влияние върху ДНК, което пък влияе върху това, от което е направен нашият свят. Това е началото на една вътрешна технология, която просто ни казва, че оказваме влияние върху нашите тела и върху нашия свят - показва ни, че този ефект наистина съществува, както и начинът, по който функционира!

Тези експерименти водят до следните заключения:

1. „Там” има нещо: Матрицата от енергия, която свързва всяко нещо с всяко друго във Вселената. Това свързващо Поле е причината за неочакваните резултати от експериментите.

2. ДНК в нашите тела ни дава достъп до енергията, която свързва нашата Вселена, и емоциите са ключът за достъп до това Поле.

Освен това експериментите ни показват, че нашата връзка с Полето е същността на нашето съществуване. Ако разбираме как работи то и начина, по който сме свързани с него, значи имаме всичко, което ни трябва, за да приложим онова, което знаем за Полето в своя живот.

Помислете над това - какво значение имат тези резултати и заключения във вашия живот. Какъв проблем не може да бъде решен, каква болест не може да бъде излекувана и кое състояние не може да бъде подобрено, ако можем да въздействаме на Силата и да променим квантовия Шаблон, откъдето идват всички тези неща? Този Шаблон е неразпознаваното преди Поле от енергия, описано от Макс Планк като „съзнателен и интелигентен Разум ."
БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА

Експериментите показват, че Матрицата е направена от енергийна форма, различна от известната в миналото - ето защо е отнело толкова много време на учените да я открият. Наричана „фина енергия”, тя просто не функционира както типичните стандартни електрически Полета. По-скоро изглежда като стегнато изплетена паяжина и е тъканта на Творението, която наричам Божествена матрица.

Има още три атрибута, които отделят Божествената матрица от всякаква друга енергия от нейния вид. Първо, тя може да бъде описана като съществуваща навсякъде през цялото време... тя вече съществува. За разлика от предаването от телевизор или радиостанция, което трябва да бъде създадено на едно място, преди да се изпрати и получи някъде другаде, това Поле, изглежда, вече е навсякъде.

Второ: изглежда, че това Поле е възникнало заедно с Творението - заедно с Големия взрив, или с онова, което избираме да наричаме „Началото”. Очевидно никой не е бил свидетел на това, за да ни каже какво е имало тук преди, но физиците вярват, че масивното освобождаване на енергия, което е свързало нашата Вселена така, че да започне съществуването си, е бил самият акт на сътворяване на самото пространство.

Както посочва „Химнът на Творението” от Риг Веда, преди началото „нищо не съществуваше - нито въздух, нито небе. Когато „нищото” експлодирало в „нещото” на пространството, нещото между нищото било родено. Можем да гледаме на Божествената матрица като на ехо на този момент, когато времето започнало, както и на връзка, направена от време и пространство, което ни свързва със сътворяването на всичко. Именно природата на тази вечно присъстваща връзка позволява нелокалността на нещата, които съществуват в Матрицата.

Третата характеристика на това Поле и може би тази, която го прави нещо толкова значимо в живота ни, е, че, изглежда, то притежава „интелигентност". С други думи Полето реагира на силата на човешките емоции. Древните традиции направили каквото могат, за да споделят с нас тази тайна. Гравирана по храмовите стени и в живота на самите хора, инструкцията, която ни казва как да общуваме с енергията, която свързва всичко, ни била оставена от тези, които са били тук преди нас. Нашите предци се опитали да ни кажат как да лекуваме телата си и как да вдъхваме живот на нашите най-дълбоки желания и най-велики мечти. Почти 5000 години след като първите инструкции били записани, езикът на науката преоткри тази връзка между нашия свят и нас.

Енергията, открита в тези експерименти (и теоретично предвидена от други), е толкова нова, че учените тепърва трябва да постигнат съгласие за един термин, с който да я наричат. Съществуват различни имена за обозначаването на Полето, което свързва всичко. Едгар Митчел, бившият астронавт от „Аполо ", например я нарича „Разумът на Природата . ”

Физикът и съсъздател на Теорията за суперструните Мичио Каку я описва като „Квантова холограма". Подобни теми и даже сходни думи са създадени хиляди години преди квантовата физика.

През IV век например Гностичните евангелия също използвали думата разум, за да опишат тази Сила и начина, по който „от Силата на Мълчанието се появи Голяма Сила - Разумът на Вселената, който ръководи всички неща...” Колкото и различни да са имената, всички те явно описват едно и също нещо - живата същност, която е тъканта на нашата реалност.

Именно за тази сила споменава Планк във Флоренция, Италия, в средата на XX век. По време на една лекция през 1944 г. той заявил, че по всяка вероятност не е бил напълно разбран от съвременните учени. Той пророчески казал: „Като човек, посветил целия си живот на ясната наука, на изучаването на материята, мога да ви кажа като резултат от моето проучване на атомите следното: Няма материя като такава! Цялата материя произхожда и съществува само благодарение на сила, която кара частиците на атома да вибрират и задържа тази Слънчева система на атома заедно... Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е Матрицата на цялата материя.

Извън всяко съмнение експериментите и обсъждането на тази глава ни показват, че Матрицата на Планк съществува. Независимо как избираме да я наречем или на кои закони на физиката съответства тя, Полето, което свързва всичко в Творението, е реално. То е тук в този момент - съществува като вас и мен. Именно Вселената вътре в нас, както и тази, която ни заобикаля, е квантовият мост между всичко, което е възможно в нашите умове, и онова, което става реално в света. Матрицата от енергия, която обяснява защо трите експеримента работят по този начин, демонстрира и начина, по който позитивните чувства и молитви вътре в нас могат да бъдат толкова ефикасни в света край нас. Но нашата връзка с Матрицата на цялата материя не спира тук. Тя продължава и в нещата, които не можем да видим. Божествената матрица е навсякъде и във всичко. От птицата, която лети в небето над нас, до космическите частици, които преминават през нашите тела и домове така, сякаш ние сме празно пространство, цялата материя съществува в Контейнера на реалността: Божествената матрица. Това е нещото, което изпълва празнотата между вас и думите на тази страница. Това е нещото, от което е направено самото пространство. Когато мислите за Матрицата и се чудите къде е тя, можете да приемете, че където съществува пространство, има и фина енергия.

Като голямата тайна, която всеки подозира, но за която рядко говори, чрез Божествената матрица всички сме свързани по най-близкия начин, който можем да си представим. Но какво означава тази връзка? Какво означава да сме свързани с нашия свят и един с друг, споделяйки чистото квантово пространство, където живее въображението и в което се ражда реалността? Ако сме наблюдатели и гледаме как светът се „случва" край нас, колко повече сме ние?

Предишните експерименти ни показват, че съществува Сила във всеки от нас, която не прилича на нищо, създадено от машина в лаборатория. Това е Сила, която не е обвързана от законите на физиката - поне не с тези, които са ни познати днес. И нямаме нужда от лабораторни експерименти, за да знаем, че тази връзка съществува.

Колко пъти сте ходили да се обадите някому по телефона, за да откриете, че той вече е бил на линия, когато сте вдигали слушалката, или пък когато сте набирали номера, сте откривали, че ви дава заето, защото в това време ви звъни именно той?

Колко пъти сте били някъде или с някого и сте имали чувството, че вече сте били там? Тези примери са нещо повече от случайни съвпадения. Може да не можем да докажем научно защо стават тези неща, но всички ние знаем, че това е така. В моменти на подобна свързаност и „вече преживяно " ние спонтанно излизаме отвъд границите, наложени от законите на физиката. В тези случаи ни се напомня, че вероятно има нещо повече във Вселената и в нас, което съзнателно признаваме.

Същата тази Сила ни казва, че сме нещо повече от пасивни наблюдатели на света. Ключът към това - да преживеем себе си по този начин - е да създадем тези впечатления преднамерено - да си ги създадем тогава, когато искаме да се случат, вместо да чакаме просто да се случат. Освен малцина надарени хора сред нас, изглежда, има много основателна причина да не се билокираме, да не пътуваме във времето и да не общуваме по-бързо, отколкото законите на физиката позволяват: всичко се свежда до това - какво вярваме за себе си и за своята роля във Вселената. Ние сме създатели - дори нещо повече, ние сме свързани помежду си създатели. Чрез Божествената матрица участваме в непрекъснатата промяна, която придава смисъл на живота. Сега въпросът не е дали сме, или не сме пасивни наблюдатели, а как можем съзнателно да творим.

Джон Уилър (1911), физик

Невил (1905-1972), ясновидец и мистик

Паралелът между описанието на Сиатъл на нашето място в „Паяжината на живота” и нашата връзка със (и във) Божествената матрица е безпогрешен. Като част от всичко, което виждаме, ние участваме в един разговор - един квантов диалог с другите, с нашия свят и с това отвъд него. В рамките на този космически обмен нашите чувства, емоции, молитви и вярвания във всеки момент представляват начинът, по който говорим на Вселената. И всичко - от жизнеността на нашите тела до мира в нашия свят - е начинът, по който Вселената ни отговаря.

Както бе споменато в последната глава, физикът Джон Уилър казва, че ние не само играем роля в това, което той нарича „Вселена, в която участваме” - ние играем главната роля. В този тип Вселена ние и аз сме част от уравнението. Ние сме и катализатори за събитията на нашия живот, и „преживяващи” онова, което създаваме, тези неща се случват едновременно! В това недовършено Творение ние сме малки парченца от Вселената, „която гледа към себе си и изгражда себе си”.

Предположението на Уилър отваря вратата за една радикална възможност: ако съзнанието създава, значи самата Вселена може би е резултат от това съзнание. Това не може да не ни напомни за изявлението на Макс Планк през 1944 г., че всичко съществува като резултат от „интелигентния Разум”, наречен от него „Матрицата на цялата материя”. Въпросът, на който трябва да отговорим тук, е: „Какъв Разум? ”

Актът на фокусирането на нашето съзнание - когато гледаме някъде и разглеждаме нашия свят, е акт на сътворяване. Ние сме тези, които наблюдаваме и изучаваме нашия свят. Ние сме Разумът (поне по-големият разум), както го описва Планк. Накъдето и да погледнем, нашето съзнание прави за нас нещо, към което да гледаме.

Ключ 5: Актът на фокусиране на нашето съзнание е акт на съзидание. Съзнанието създава! Докато се опитваме да открием най-малката частица на Вселената и да дефинираме самата Вселена, тази връзка предполага, че може никога да не направим нито едното от тези две неща. Независимо колко дълбоко се вглеждаме в квантовия свят на атома или колко далеч стигаме в обширността на външното пространство, това, че гледаме с очакване нещо да се случи, може да бъде силата, която създава за нас нещо, което да видим.

Ако съзнанието създава, то колко сила трябва да имаме, за да изменим нашия свят? Отговорът на този въпрос може да ви изненада! Ясновидецът от XX век от Барбадос, известен с името Невил, описва най-добре нашата способност да превръщаме своите мечти в реалност и да влагаме въображение в живота си. Чрез своите многобройни книги и лекции той споделя най-голямата тайна как да навигираме между множеството възможности на Божествената матрица. От гледна точка на Невил всичко, което преживяваме, което ни се случва или което се прави от нас, е само продукт на нашето съзнание. Той вярва, че нашата способност да прилагаме разбирането чрез силата на въображението е това, което стои между нас и чудесата в нашия живот. Както Божествената матрица осигурява Контейнера за Вселената, Невил смята, че е невъзможно да се случи нещо извън контейнера на съзнанието. Колко лесно е да мислим по друг начин! Незабавно след терористичните атаки през септември в Ню Йорк и Вашингтон всеки си задаваше въпроса: „Защо беше направено това?” и „Какво им направихме ние?” Живеем във време, когато е толкова лесно да мислим за света като за „тях” и „нас” и да се чудим как се случват нещата на добрите хора. Но ако има Единно поле от енергия, което свързва всичко в нашия свят, не може да има „тях” и „нас” - а само „ние”.

От лидерите на държавите, от които свикнахме да се страхуваме, до хората, които докосват сърцата ни и предизвикват нашата любов, всички сме свързани чрез Полето от съзнание, което е инкубатор за нашата реалност. Заедно ние създаваме изцеление или страдания, мир или война.

Опитностите на Невил ни напомнят, че най-голямата грешка в нашия възглед за света е да търсим външни причини за възходите и спадовете в живота. Невил казва: „Една от най-големите заблуди на човека е неговото убеждение, че има причини, различни от състоянието на неговото съзнание.” Какво означава това? Това е практическият въпрос, който възниква, когато говорим за живот във Вселената, в която участваме. Когато си задаваме въпроса: „Колко сила наистина имаме, за да предизвикаме промяна в нашия живот и нашия "свят", отговорът е прост.

Ключ 6: Ние притежаваме силата, от която имаме нужда, за да създадем всички промени, които изберем! Тази способност е на наше разположение чрез начина, по който използваме силата на нашата осъзнатост и от това къде избираме да насочим нашето внимание. В своята книга „Силата на осъзнаването” Невил илюстрира с многобройни примери как точно става това.

Ето една от неговите истории. Мъж на двадесет години бил с диагноза за рядко заболяване на сърцето, което според лекарите било фатално. Женен, с две малки деца, той бил обичан от всички, които го познавали и имал всички основания да се наслаждава на живота и да живее дълъг и изпълнен със здраве живот. Когато помолили Невил да говори с него, мъжът бил много отслабнал, същински скелет. Бил толкова слаб, че даже разговорът бил нещо трудно за него, но се съгласил да слуша и да кима, ако е разбрал това, което Невил споделя с него за силата на вярата. Тъй като Вселената е динамична и развиваща се, може да има само едно решение на всеки проблем: промяна в мнението и в съзнанието. Невил помолил човека да си представи себе си така, сякаш изцелението вече е станало. Уилям Блейк казва, че съществува фина граница между въображението и реалността. Физикът Дейвид Бом предполага, че този свят е проекция на събития в една по-дълбока реалия на реалността. Блейк продължава: „Всичко, което виждаме отвън, е вътре във вашето въображение, на което този смъртен свят е само Сянка.” Чрез съзнателното фокусиране върху нещата, които създаваме в своето въображение, ние им даваме тласъка, който ги кара да преминат през бариерата от нереалното към реалното.

Невил разказва как е намерил необходимите думи, които да помогнат на неговия нов приятел да започне да мисли по нов начин: „Предложих му във въображението си да види как лекарят изразява невероятно изумление, откривайки, че той се е възстановил напълно, противно на всички медицински основания при нелечимата болест; че го вижда как проверява отново изследванията и го чува да казва: „Това е чудо, това е истинско чудо.” Е, вие се досещате защо разказвам тази история: момчето наистина се подобрило. След месеци Невил получил писмо, в което се казвало, че момчето наистина се възстановило като по чудо, а по-късно се срещнал с него - бил в идеално здраве и живеел щастливо със семейството си. Тайната била в това, че вместо да пожелава да оздравее, той започнал да живее, изхождайки от предположението, че вече е добре и излекуван. Тук откриваме тайната как да ускоряваме желанията на нашето сърце - от състоянието на въображението до реалността на нашия всекидневен живот. Всичко се свежда до нашата способност да чувстваме, че нашите мечти вече са оживели, че нашите желания са се изпълнили и че на нашите молитви вече е отговорено. Именно така участваме във Вселената.
ДА ЖИВЕЕШ ОТ ОТГОВОРА

Съществува огромна разлика между: да работиш за постигането на даден резултат и да мислиш и чувстваш в резултат от него. Когато работим за нещо, ние се впускаме в приключение с отворен край, което никога не свършва. Може да си набелязваме цели, които да ни помогнат да се доближим до нашето постижение, но в ума си ще сме винаги на път към целта, вместо да сме я постигнали. Затова Невил казва, че трябва да влезем в изображението на нашето сърце и да действаме от него. В древното бойно изкуство има красива метафора за точния начин, по който този принцип работи в съзнанието. Виждали сте как тренирани хора съчетават своите умения за концентрация и сила в един-единствен момент на интензивно фокусиране, в който са способни да извършат подвиг - например да счупят бетонна плоча или купчина дъски, която всеки друг би сметнал за невъзможно да счупи. Принципът, който им позволява да го направят, е същият, който Невил е предложил на младежа, за да се самоизлекува.

Ключът към успеха е в това къде тези хора съсредоточават вниманието си. Когато изберат да счупят бетонен блок, последното, за което мислят, е точката на контакт между ръката им и блока. Вниманието трябва да е фокусирано върху вече извършения акт: че изцелението вече е станало и че блокчето вече е счупено.

Например тези, които чупят бетонни блокчета, се фокусират в точка отвъд точката на счупване на блока. Единственият начин ръката им да бъде там е, като премине през пространството между тях и тази точка. Фактът, че пространството изглежда заето от нещо твърдо, например бетонен блок, се превръща в нещо вторично. Така те мислят от точката на завършека, а не от гледна точка на трудностите да стигнат там. Те преживяват радостта от вече извършения акт, а не онова, което трябва да се случи, преди да успеят. Явно това е начинът, по който работи съзнанието.

Когато бях на двадесет години, лично преживях този принцип. Тогава работех в завод за мед, но започнах да свиря в рок група и нещата се завъртяха в посока към духовния фокус на вътрешната сила. Сутринта на двадесет и първия си рожден ден, внезапно и неочаквано се оказах привлечен от бягане на дълги разстояния, йога, медитации и бойни изкуства. Страстно започнах да преследвам едновременно и четирите цели. И те се превърнаха в „скалата”, която изкачих, за да стигна до мястото, където като че ли моят свят се разпадаше край мен. Един ден в залата, преди да започне тренировката по карате, видях силата на съсредоточения фокус. Нашият инструктор влезе в залата и ни накара да направим нещо много различно от обичайните ни упражнения. Каза ни, че ще седне в средата на дебелия матрак, където се упражнявахме, ще затвори очи и ще потъне в медитация. Ще протегне ръце край тялото си, с длани отворени и насочени надолу. Каза само да му дадем няколко минути, за да се „закотви” в това Т-образно положение, а след това ни накара да се опитаме да го помръднем от това положение.

Мъжете в групата бяха повече от жените - бяхме 2:1, и винаги имаше съревнование между половете. Но не и в този ден. Всички седяхме край инструктора безмълвни. Видяхме как седна и започна да диша все по-бавно, докато дишането му толкова се забави, че беше трудно да се каже, че изобщо диша. Отначало мислехме, че ще е лесно да го помръднем, затова опитаха само няколко от нас. Но и след като го хванахме за ръцете и за краката и се опитахме да го помръднем, като го дърпахме и бутахме в различни посоки, не успяхме да направим нищо. Изумени, променихме стратегията си и се събрахме от едната му страна, за да го тласнем към противоположната. Не успяхме да помръднем даже пръстите на ръцете му.

След малко той въздъхна, отвори очи и ни обясни какво се е случило.

„Когато затворих очите си, си представих нещо, което беше като сън, и този сън стана моята реалност. Представих си две планини - по една от двете страни на тялото ми, а себе си - на земята между тях. Към ръцете си видях привързана верига, която ме свързваше с върха на всяка от планините по начин, който никой не можеше да промени - даже зала с най-добрите ми ученици” Така изпитахме пряко силата, която ни помага да разберем отново своята връзка със света. Урокът беше не да реагираме на това, което светът ни показва, а да създаваме свои собствени правила за онова, което изберем да преживяваме.

Нашият инструктор преживяваше себе си от позиция на матрака, която вече беше фиксирал - в този момент той живееше от резултата на своята медитация. Според Невил начинът да се постигне подобен подвиг е да превърнеш „своята бъдеща мечта в настоящ акт”. Това звучи твърде невероятно, но той ни казва точно как се прави това. Не се подвеждайте от простотата на думите на ясновидеца, когато ви казва, че всичко, което трябва да направим, за да трансформираме своето въображение в реалност, е да придобием чувството, че „нашето желание е вече изпълнено”. В една Вселена, в която участваме, защо трябва да очакваме да е трудно да имаме силата да създаваме?