ОСМА ГЛАВА ПРЕНАПИСВАНЕТО НА КОДА НА РЕАЛНОСТТА: 20 КЛЮЧА КЪМ СЪЗНАТЕЛНОТО СЪТВОРЯВАНЕ

Гурджиев от „Срещи със забележителни хора:

Търсенето на Гурджиев на скритите познания”
Думите на една известна рок балада от 70-те години на XX в. на групата „Десет години по-късно” отразяват желанието, което съм чувал от хора, които отчаяно искат да направят нещо различно, но в същото време се чувстват безпомощни да го направят. „Много ми се иска да променя света”, се казва там, но не знам какво да направя. Затова го оставям на теб. ” Надявам се, че на следващите страници ще научим онова, което ни е необходимо, за да заредим себе си с познанията, необходими ни, за да създадем един по-голям свят.

В Първата глава на тази книга споделих историята на моя приятел и за това как хората от неговата традиция вярват, че ние отдавна започнахме мистериозно да забравяме своята сила да променяме Вселената. Той предположи, че сложната технология, използвана днес, е нашият опит да си спомним тази способност, като изобразим в нашия свят онова, което действително можем да направим в своите тела. Имайки това предвид, най-изненадващото е, че компютрите се превърнаха в неразделна част от живота ни. Всъщност те наистина имитират начина, по който съхраняваме своите спомени и общуваме един с друг.

Сравняването на вътрешната с външната технология може да стигне дори по-далеч, отколкото подозираше моя приятел. По множество начини нашият мозък и дори съзнание се сравняват с начина, по който работи съвременният компютър. В своята книга „Съзнанието обяснено” Даниел Денет, директор на Центъра за когнитивни проучвания в „Тафтс Унивърсити”, твърди, че можем да гледаме на своя мозък като на вид компютър и че това е важна метафора, за да разберем начина, по който самите ние използваме информацията.

По много начини идеите на компютърната наука ни дават онова, което ни трябва, за да открием своя път в онова, което той нарича „тера инкогнита"", или непозната земя, между онова, което науката ни казва за мозъка, и онова, което ние преживяваме чрез него. Успехът на компютъра като инструмент на паметта ни дава мощна аналогия, която да ни помогне да разберем загадките на съзнанието.

Следва кратко описание на начина, по който работи един съвременен компютър. Макар и изключително опростена, информацията е точна. Този прост модел ще ни позволи да сравним нашия друг свят на хардуер и софтуер с вътрешните занимания на самото съзнание. Паралелите са очароващи, а сходството - безпогрешно.

Всички компютри имат нужда само от три неща, за да станат полезни. Независимо от това колко голям или сложен може да изглежда един компютър, той винаги ще има нужда от хардуер, операционна система и софтуер, за да работи. Дотук това звучи достатъчно просто, но за да хвърлим нова светлина към съзнанието, е важно да разберем точно какво правят тези три части на компютъра.

Операционната система е онова, което прави за нас възможно да общуваме с нашите компютърни чипове и схеми и да накараме нещо да се случи на компютърния екран, принтера и т.н. Дали става дума за операционните системи „Макинтош” или „Уиндоус”, когато печатаме своите команди на клавиатурата, те имат някакъв смисъл за компютъра именно заради точно тази операционна система. Тя превежда нашите инструкции на език, който машината разпознава.

Хардуерът е физическата структура на самия компютър. Това включва неща като монитор и клавиатура, както и схемите, чиповете и процесора - джаджите. чрез които операционната система работи. Изходът от работата на компютъра обикновено става видим на някакъв вид хардуерно устройство. В допълнение към екрана това може да включва принтери, плотери и прожектори, които извеждат на екран онова, което сме създали.

Софтуерът включва познатите програми от типа на „Уърд”, „Пауър Пойнт” и „Ексел”, които използваме всеки ден в своя офис и училище, за да свършим работа. Именно чрез връзката си с тези програми компютьрът получава от нас командите, които правят цялата система полезна.

Ето ключът към тази аналогия. Операционната система на компютъра е фиксирана и не се променя за всички намерения и цели. С други думи тя „е”, каквото е. Когато искаме да накараме нашия компютър да прави нещо различно, ние не променяме операционната система - променяме командите, които постъпват в нея. Причината, поради която това е толкова важно, е, че съзнанието работи по същия начин.

Ако гледаме на цялата Вселена като на гигантски компютър на съзнанието, то съзнанието е операционната система, а реалността - резултатът. Както операционната система на компютъра е фиксирана и промените трябва да дойдат от програмите, които му говорят, за да променим нашия свят, трябва да променим програмите, които имат смисъл за реалността: чувствата, емоциите, молитвите и вярванията.

Ключ 20: Трябва да се превърнем в нещата, които изберем да преживеем в нашия свят.

Както програмите от типа на „Уърд” са начините, по които модифицираме резултата от нашия компютър, така чувствата, вярванията и молитвата са програмите, които променят резултата от съзнанието като Божествената матрица. Красотата на тази аналогия е в това, че ние вече имаме тези мощни програми за правене на реалността и вече ги използваме, при това - ежедневно.

Всеки момент изпращаме своите послания на емоции, чувства, молитви и вяра на съзнанието, което превежда кода на онова, което сме изпратили в ежедневната реалност на своите тела. Въпросът сега е - доколко преднамерено го използваме в своя живот.

За да разберем защо нашите вярвания са толкова мощни и как правим такава разлика в свят с около 6 милиарда население, ще трябва да направим още една крачка към разбирането на холограмата.
ШАБЛОНИ НА ЦЯЛОТО
Надявам се да сте приели идеята, че сме холографски същества.

Трябва да е ясно, че сме с холографски тела, които живеят в холографско съзнание в холографска Вселена. Ние сме мощни същества, изразяващи себе си чрез своите тела, които се простират отвъд края на нашите клетки, за да станат самата Вселена. Като сме, които сме, ние обхващаме цялото Творение, като отразяваме всичко - от най-голямото явление до най-малкото нещо, от най-светлото от светлото до най-тъмното от тъмното. Нашите приятели са част от цялото, както и нашите партньори, родители и деца. Нашите тела отразяват Шаблоните на Вселената, запечатани в още Шаблони, вградени в още Шаблони, и т.н. Нашето холографско съществуване не е тайна и е било обект на част от най-дълбоката и затрогваща проза и поезия в историята на нашия свят.

В творбата „Гръмотевицата: Перфектният разум” например жена от III век заявява, че тя е въплъщението на всички възможности, които вече съществуват във всеки човек. „Аз съм първото и последното. Аз съм блудницата и светицата. Аз съм съпругата и девственицата. Аз съм майката на моя баща и сестрата на моя съпруг. В моята слабост - не ме изоставяйте и не се страхувайте от моята сила. Защо ме мразите на своите съвети? ”

Тези думи безкрайно точно описват холографското съществуване, а са писани по време на началото на Християнската църква и са твърде напредничави за времето си. Когато Патриаршеският съвет на Църковния събор бил помолен да избере кой документ да бъде пропуснат от „официалните” религиозни текстове, интересно е да се види защо този труд е бил изгубен до откриването на Библиотеката Наг Намади, 1700 години по-късно.

Важното тук е, че всеки от нас е цялостен. И в това състояние откриваме Ключа към един по-голям Шаблон за изцеление, който съществува вътре в една още по-голяма цялостност. Именно този мощен принцип се разиграва в нашия живот, като задейства преживявания и емоции, които могат да имат малко общо с онова, с което мислим, че са свързани.

Например много вероятно е тъгата, която чувстваме, като гледаме филм, представящ загуба, да има много малко общо с действителната сцена, представена във филма. Сцената с войниците, които застрелват опитомения вълк, представена в „Танцуващият с вълци” (с Кевин Костнър), илюстрира начина, по който този принцип се разиграва в живота ни. През очите на главния герой гледаме как тези войници, които са го направили затворник, нападат вълка, който му е вярвал като на приятел.

Гледал съм филма много пъти и всеки път емоцията е силна и неподправена - а за някои хора - загадка. Защо чувстваме толкова много тъга, когато убиват вълка? - питат те. Отговорът може да ги изненада. Причината е в това, че съществува голяма вероятност тъгата, която чувстват, да има много малко общо със случилото се на екрана. Много вероятно е за няколко минути, докато гледаме сцената, филмът да задейства в нас чувства, които са заключвани всеки път когато сме губили нещо ценно или когато са ни отнемали нещо.

Не е изненадващо, че предизвиканите чувства, докато гледаме филма, имат много повече общо с нас самите и с онова, което сме изгубили вътре в себе си, за да оцелеем при нашите преживявания на живота, отколкото с хората, които преминават през своята драма във филма. Но без да знаем, че сме отдали толкова много от себе си, ние реагираме на онова, което филми, книги или ситуации, с които се идентифицираме, са провокирали в нас. Това е нашият начин да си напомним, че все още признаваме нещата, които сме изгубили, за да оцелеем в болезнените моменти от живота.

Нашият живот, изглежда, действа така: всеки от нас отразява за другите различни парченца от Цялото. За това ни се напомня в древния херметически принцип: „Каквото горе, такова и долу, каквото вътре, такова и отвън”. Както физикът Джон Уилър предполага, може би сме като космическа обратна връзка във Вселената, в чиято верига даден Шаблон се повтаря отново и отново, но на различни нива от скалата. Древните традиции предполагат, че веригата от „преживявания” на живота продължава дотогава, докато ни отведе дотам да открием своето най-голямо изцеление.

След това сме освободени от цикъла - или както индусите твърдят, нашата карма е цялостна.

Поради природата на холограмата промяната в дадено ниво се отразява в Цялото. Затова не са нужни много хора, за да „закотвят” нов начин на мислене и вяра в цялостния Шаблон на съзнанието.

От местните племена от XV век, които се научили да „виждат” аномалните шаблони на чуждите кораби, след като вождът им открил как да промени виждането си, до населението на Израел и Ливан през 1980 г, което преживя мир, след като определени хора бяха обучени как да се чувстват така в предварително определено време, сравнително малко хора, създаващи нова програма в съзнанието, могат да предизвикат огромна разлика в резултата, от нашата колективна реалност. Ключът е в това, че някой трябва да го направи пръв.

Един човек трябва да избере нов начин на съществуване и да живее тази разлика в присъствието на останалите така, че това да може да се види и „запечата”" в Шаблона. Така ние „ъпгрейдваме” своите програми на вярата и изпращаме на съзнанието отпечатъка на нова реалност. Виждали сме как функционира този принцип много пъти в миналото ни: от Буда, Иисус и Мохамед до Ганди, Майка Тереза и Мартин Лутър Кинг - множество индивиди живяха по нов начин в присъствието на други. И правеха това в съзнание, което избраха да променят. Толкова пъти сме чували за такива мощни примери на промяна, че вече ги приемаме за даденост.

Един по-близък поглед показва начина, по който тези Учители са засявали нови идеи в съществуващата парадигма. Ако направим аналогия с компютъра, все едно е да препрограмираме своя текстообработващ софтуер така, че той да се занимава с ракетостроене.

Ако това стане, ще е, като да създадем изкуствен интелект. Също толкова удивително е за нас да създадем огромна промяна в присъствието на вярването, което ни е ограничило в миналото.

Ето защо, когато намерим начин да се доверим във Вселена, която ни дава добро основание да се страхуваме, когато намерим прошка на планета, която е „закотвена” в отмъщението, или когато чувстваме състрадание в свят, който се е научил да убива онова, от което се страхува, или онова, което не познава, в това има толкова много мощ. Именно това са направили Учителите. Като прилагали на практика своята мъдрост, състрадание, доверие и любов, ясновидците от нашето минало променили „софтуера” на вярването, което говорело на „операционна система” на съзнанието. Със семената на нови възможности те „обновили” нашата реалност.

Днес ние разполагаме със същата възможност. Няма нужда да бъдем светци, за да направим разликата. Съществува интересна разлика, която прави нашите текущи избори различни от онези в миналото ни. Научните проучвания показват, че колкото повече хора приемат някое ново вярване, толкова по-лесно е да се „закотви” то като реалност. Както споменахме в Глава 2, „корен квадратен от един процент” показва колко хора са необходими, за да започне промяната.

Буда и другите Учители може да са били първите, които са направили каквото са направили, но техният пример е бил катализаторът, който е отворил вратата за останалите, за да могат и те да направят същото.

Даже Иисус е приемал, че бъдещите поколения ще правят неща, които за онова време са изглеждали като чудеса.

Много години множество ясновидци са следвали ръководството на тези наставници и импулсът на онова, което предлагали те, е предимството, което имаме пред ясновидците на нашето минало. Днес знаем, че можем да излекуваме своите тела и да живеем в една напреднала епоха. Ние знаем, че с познанията за обновяване на казаното за Божествената матрица сравнително малко хора могат да направят съществена разлика.

И така, какво правим с подобни познания? Какво става, ако един човек вземе решение за нов отговор на стар и вреден Шаблон. Както става, ако някой избере да реагира на „предателството” или „нарушеното доверие” с нещо различно от нараняване и гняв? Какво мислите, че става в едно семейство, когато някой член започва да наблюдава вечерните новини, без да има чувство за отмъщение или за разчистване на сметките си с онези, които са наранили или измамили доверието на другите? Ето какво става: този човек се превръща в жив мост - както за пионера, така и за акушерката и за всеки друг човек, който има смелостта да избере същия път. Всеки път когато някой друг прави същия избор, при него всичко става малко по-лесно, защото някой преди него вече го е направил.

Ключът към техния успех е, че за да стане това, те трябва да прехвърлят нещата, които ги нараняват, без да се изгубят в самото преживяване. Мартин Лутър Кйнг-младши не може да спре омразата си, продължавайки да мрази. Нелсън Мандела не би оцелял повече от две десетилетия в южноафриканския затвор, ако беше презирал онези, които са го вкарали в затвора. По същия начин е невъзможно да се приключи една война, като се създават още войни. Виждали сме мощен пример на точно този принцип в нашата неспособност да намерим мир през XX век. Основното: в една Вселена, която отразява нашите вярвания, е ясно, че ядосаните хора не могат да създадат мирен свят. Опитахме се, но нестабилността на нашия свят днес е доказателство за това докъде са ни довели нашите усилия.

В нашите примери за онези, които са променили циклите на потисничество от вътрешността на самото потисничество, изплуват два мощни Шаблона:

1. Изборът да видиш отвъд омразата произтича от самата система, която я създава, вместо да я натрапва на система от външен източник.

2. Хората, които правят подобен избор, се превръщат в жив мост за онези, които обичат най-много. Те откриват тяхната най-истинска сила, като живеят своята истина в една система, която не подкрепя своите вярвания по това време.

Какъв мощен модел! Холографското съзнание осигурява промяна, направена някъде в системата, да се превърне в промяна навсякъде в системата. Даже при наличието на шест милиарда хора, населяващи нашия свят, всички ние имаме някаква полза от изборите на мира и изцелението, които се поддържат само от малцина. Мога да кажа това със сигурност, защото съм наблюдавал как работи този принцип. Чрез нашите знания за Божествената матрица сега имаме всичко, от което се нуждаем, за да прегърнем нашата сила да създаваме и прилагаме онова, което знаем, към огромните предизвикателства на нашето време.

Независимо дали избираме мира в нашия свят или в нашите семейства, лечението на нашите близки хора или на самите себе си, принципите са едни и същи. В нашата аналогия за Вселената като съзнателен компютър с чувства, емоции, вярвания и молитви, програмиращи реалността, е наръчник с инструкции, който осветлява стъпките за създаването на реалността. И ние го правим: през вековете най-просветлените Учители са го споделяли с нас. Ключовете, дадени в следващия раздел, извлечени от техните учения, са проектирани да ни отведат стъпка по стъпка през последователността на логиката и действията, за които е било доказано, че създават промени.

Определено има и други Ключове, но тази тествана от времето последователност е била ефективна в хода на историята, както и в моите собствени преживявания. Поради тази причина тя е предложена тук като съкратен Наръчник „Как да” за обновяване на нашите програми за реалността и промяна на света.
20 КЛЮЧА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
Ето Ключовете, които съдържат същността на тази книга. Те разказват една история - нашата история, която ни напомня за нашата сила да създаваме. Ключовете могат да се смятат за софтуер, който нашият компютър използва за създаване на реалността...

Нашият код за промяна. И както с всеки код, Ключовете са в определена последователност поради определена причина. Както преди да започнем да правим кекс, трябва да имаме всички съставки, за да го направим, така и тези Ключове работят само ако всяка стъпка от създаването на реалността е ясно разбрана и е на наше разположение, когато имаме нужда от нея.

Когато мисля за разбирането на тези Ключове, ми се напомня за мощната последователност на познанията, описана в мистериозната Трета книга на Кабала, наречена Sepher Yetzirah. В инструкцията стъпка по стъпка, която описва как е направена Вселената, неизвестният автор на книгата приканва читателите да преценят всяка стъпка от съзиданието поотделно. Така читателят вижда своето собствено място на силата. „Проучете с тях и пробвайте с тях, гласи текстът в древните инструкции. Накарайте всяко нещо да запази своята същина.”

Затова ви приканвам да прецените следната последователност от Ключове поотделно. Нека личната заслуга на всеки бъде мощен стимул за промяна. Работете с нея, докато започне да добива смисъл за вас. Заедно тези стъпки могат да се превърнат във ваш код за промяна на света и на вас самите.

Почти всички ние имаме чувството, че съществува нещо повече от видимото за очите. Някъде дълбоко в нашата древна памет знаем, че в самите нас съществува магическа и удивителна Сила. Още от детството ние си фантазираме за нашата способност да правим нещата, които са отвъд реалията на причините и логиката. И защо не? Докато сме деца, ни предстои да учим правилата, които твърдят, че чудесата не могат да се случват в живота ни.

Нещата, които ни напомнят за нашия удивителен потенциал, са навсякъде край нас, Аномалиите на квантовата реалност може да са нещо повече от просто „странно” и „призрачно” поведение. Попитах дали свободата, която тези частици имат за придвижване в пространство-времето, наистина ни показва свобода, която може да е възможна в нашия живот. Преднамерено изчаках, преди да отговоря на този въпрос. След всички експерименти и проучвания заедно с демонстрация на онези, които са преминали границите на своите собствени вярвания, аз вярвам, че отговорът е „да”.

Ако частиците, от които сме направени, могат да общуват незабавно една с друга, да съществуват на две места едновременно, да живеят както в миналото, така и в бъдещето и дори да променят историята чрез изборите, направени в настоящето, значи ние също можем. Единствената разлика между тези изолирани частици и нас е, че ние сме направени от много от тях, сдържани заедно от силата на самото съзнание.

Древните мистици напомнят на нашите сърца и съвременните експерименти показаха на нашите умове, че единствената най-мощна Сила във Вселената живее във всеки от нас. И това е най-голямата тайна на самото Творение: силата ни да създаваме в света онова, което си представяме в своите вярвания. Макар че може да звучи твърде просто, за да е истина, аз вярвам, че Вселената работи точно по този начин.

Когато поетът Рами забелязал, че ние се страхуваме от собственото си безсмъртие, може би е имал предвид, че в действителност това е силата да избираме безсмъртието, което наистина ни плаши. Точно както Кристофър Лоуг е открил, че е необходимо само леко побутване, за да накара посветените да полетят, може би всичко, което се изисква, е леко изместване, за да се види, че ние сме архитектите на своя свят и съдба, космическите художници, изразяващи своите вътрешни вярвания върху канавата на Вселената. Ако можем да си спомним, че ние самите сме изкуството, както и самият художник, тогава може би ще можем да си спомним и това, че сме Семето на Чудото, както и самото Чудо. Ако успеем да направим това леко изместване, ние сме вече изцелени.