МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ - ЕДНА РЕАЛНОСТ

Защо начинът, по който мислим и чувстваме, оказва влияние върху събитията в нашия живот? Как да променим реда на събитията, които вече са в ход? Например, ако ни се струва, че светът върви към глобална война, дали тази конфликтна реалност трябва да се случи? Когато ни се струва, че бракът ни е на път да рухне или че здравето ни се е влошило, дали това трябва да се случи?

Или съществува и друг фактор, който може да играе мощна роля в начина, по който преживяваме нещата, които вече са били задействани? Дали животът следва нашите предсказания, или посреща нашите очаквания? Ключът, за да живеем от мястото, където нашата представа вече се е изпълнила и където на нашите мечти и молитви вече е отговорено, е да разберем как съществуват тези възможности. А за целта трябва да се върнем към откритието на квантовите физици за това, което изгражда нашия свят.

Квантовата физика има огромен успех в описването на поведението на нещата, сходни с атома - толкова успешно, че са създадени правила, описващи какво можем да очакваме да се случи в този фин, невидим свят. Правилата са малко и прости, но звучат странно, тъй като описват това, което могат да направят частиците на субатомно ниво. Те ни казват, че:

• „Законите” на физиката не са универсални, защото на фино ниво нещата се държат различно в сравнение с ежедневния ни живот.

• Енергията може да се изразява или като вълна, или като частица, а понякога и като двете.

• Съзнанието на наблюдателя определя как ще се държи енергията.

Колкото и да са добри тези правила, трябва да помним, че равенствата на квантовата физика не описват действителното състояние на частиците. Законите не могат да ни кажат къде са частиците и как се държат, когато стигнат там. Те описват само потенциала за съществуването на частиците - къде могат да бъдат, как може да се държат и какви могат да са техните свойства. Характеристиките им с времето се развиват и променят. Тези неща са значими, защото ние сме направени от същите частици. Ако разберем как функционират те, може би ще разберем и как действаме ние.

Тук е ключът за разбирането на това, което квантовата физика ни казва за начина, по който съществуват телата ни, защото са били избрани (с въображението) от света на квантовите възможности. Ако искаме да променим тези неща, първо трябва да погледнем на тях по нов начин - да направим това означава да ги изберем от "супата" на множеството възможности. След това изглежда, че в нашия свят може да се осъществи само един от квантовите потенциали, който преживяваме като наша реалност. Например инструкторът ни по карате беше видял себе си като фиксиран към матрака на място във времето и наистина беше - никой не можа да го помръдне.

Коя от множеството възможности става реална, изглежда, се определя от съзнанието и от начина на наблюдаване. Предметът на нашето внимание се превръща в реалността на нашия свят. Именно тук Айнщайн е имал проблеми с квантовата теория и е казал: „Мисля, че частицата трябва да има отделна реалност, която да е независима от измерванията.” В този контекст „измерванията” са еквивалентът на наблюдателя - на нас.

Ключ 7: Фокусът на нашето осъзнаване се превръща в реалността на нашия свят.

Ясно е, че нашата роля във Вселената е централна за въпроса: „Защо квантовият свят съществува по начина, по който изглежда?” Ето защо е толкова важно първо да разберем научните наблюдения, за да можем да разберем как можем да ги приложим в своя живот.

Загадката защо ни трябват два набора от правила, може да се проследи назад до експеримент, проведен през 1909 г. от Джофри Инграм Тейлър - английски физик. Експериментът е на един век, но резултатите от него все още са предмет на противоречия и несигурност. Правен е неколкократно и впоследствие - всеки път резултатите са идентични.

Експериментът е свързан с проектиране на квантови частици през бариера, в която има две малки дупчици, и с измерване на начина, по който се откриват те след преминаването им през дупчиците. Здравата логика говори, че ако частиците тръгнат от едната страна като частици, трябва да си останат такива докрай. Всъщност става нещо различно. Учените открили, че когато електрон преминава през бариера само с един отвор, започва и завършва пътуването си като частица. В това няма нищо изненадващо.

Но когато се използват разрези, същият електрон прави нещо невъзможно. Макар че започва пътуването си като частица, той преминава и през двата процепа едновременно, както би могла да направи само вълна, като оформя върху целта шаблон, какъвто може да формира само вълна.

Основното е следното: понякога електроните се държат така, както бихме очаквали. Тогава правилата за ежедневния ни живот като че ли са приложими. В други моменти обаче електроните ни изненадват и се държат като вълни. Тогава тяхното поведение може да се обясни с квантовите правила. Тук се открива възможност да видим нашия свят и себе си в нова светлина. Ние сме част от всичко и съзнанието играе ключова роля във Вселената.

Има две основни теории за обясняване на резултатите от експеримента, които засега са все още теории. Напоследък се предлага и трета теория - нека хвърлим кратък поглед над тези три интерпретации.
КОПЕНХАГЕНСКАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

През 1927 г. физиците Нилс Бор и Вернер Хайзенберг от Института за теоретична физика в Копенхаген, Дания, се опитаха да разберат квантовата странност, която новите теории разкриха. Резултатът от работата им е известен като „Копенхагенската интерпретация”. Досега това е най-широко приетото обяснение на това защо квантовите частици се държат така, както се държат.

Според Бор и Хайзенберг Вселената съществува като безкраен брой препокриващи се възможности. Те са като „квантова супа” без точно местоположение или състояние, докато не се случи нещо, което да „закотви” една от възможностите на мястото й.

Това „нещо” е осъзнаването от страна на човека - простият акт на наблюдаването. Както експериментът доказва, когато гледаме към нещо, например към електрон, който преминава през процепа на бариерата, самият акт на наблюдаването е онова, което, изглежда, превръща една от квантовите възможности в реалност. В този момент ние виждаме само версията, върху която сме се фокусирали.

Доводи „за”: Тази теория е била много успешна при обясняването на поведението на квантовите частици, така както са били наблюдавани те по време на експериментите.

Доводи „против”: Основната критика на тази теория е, че тя предполага, че Вселената може да проявява себе си само в присъствието на някого или нещо, което да я наблюдава. В допълнение Копенхагенската интерпретация не взема под внимание фактора „гравитация”
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА, ПРЕДПОЛАГАЩА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МНОЖЕСТВО СВЕТОВЕ

След Копенхагенската интерпретация следва най-популярното обяснение за странното поведение на квантовите частици, наречено „интерпретация на паралелните реалности”. За пръв път предложена през 1957 г от физика от Пристънския университет Хю Еверет, тази теория спечелила огромна популярност и подкрепа, защото се обръщала към множеството тайни на квантовия свят. Подобно на Копенхагенската интерпретация, тя предполага, че във всеки даден момент от времето съществуват безкраен брой възможности и че всички те вече съществуват и стават едновременно.

Интерпретацията на Еверет предполага, че вече съществуваме във всяка от алтернативните вселени. С оглед на това ние изживяваме всяка мечта и фантазия, която можем да си представим. Някои даже предполагат, че когато спим, нашите сънища са резултат от отклоняване на фокуса, който ни държи в тази реалност и ни позволява да ходим в други светове на паралелни възможности. Подобно на наблюдателите в Копенхагенската интерпретация ние виждаме само възможността, върху която се фокусираме. И това е ключът за заключването на тази възможност като „реалност” Доводи „за”: Тази теория, изглежда, обяснява защо не виждаме множеството възможности, предполагани от поддръжниците на Копенхагенската интерпретация.

Доводи „против”: Както и останалите идеи, основани на квантовата теория, тази теория не може да обясни гравитацията. Макар че може да обясни някои от нещата, които виждаме в квантовия свят, докато не успее да обясни всички природни сили, тя си остава непълна. Напоследък беше предложена една трета теория, която насочва вниманието си към недостатъците и на Копенхагенската интерпретация, и на интерпретацията, при която се предполага наличие на множество светове. Наречена на името на своя автор, професора по математика от Оксфордския университет сър Роджър Пенроуз, тази интерпретация предполага, че силата на гравитацията, която квантовите частици често пропускат да обяснят, е нещото, което държи Вселената заедно.
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕНРОУЗ

Пенроуз също вярва в наличието на множество възможности или вероятности на квантово ниво. Но неговата теория се различава по отношение на това какво е това „нещо”, което „заключва” една определена възможност в нашата реалност. Пенроуз предполага, че квантовите възможности на другите реалии са форма на материята. Тъй като цялата материя създава гравитация, всяка от възможностите има собствено гравитационно поле. Но е необходима енергия, за да се поддържа това, и колкото повече енергия е необходима за дадена вероятност, толкова по-нестабилна е реалността. Тъй като е невъзможно да се генерира достатъчно енергия, за да поддържа всички тях завинаги, те се разпадат в едно състояние - най-устойчивото, което ние виждаме като наша „реалност”

Доводи „против”: Може би най-големият недостатък на Теорията на Пенроуз (ако това може да се смята за недостатък) е в това, че нейните критици смятат, че тя може да не е необходима. Макар че квантовата теория все още е само теория, досега тя е била на 100% успешна в предсказването на резултата от квантовите експерименти. Затова ние вече имаме жизнеспособна теория за нашата реалност. Интерпретацията на Пенроуз осигурява „гравитация” за разлика от останалите теории.

Теоретичният физик Мичио Каку, съавтор на обединяващата Теория за суперструните, може да е описал най-добре затрудненията на квантовите физици, когато е казал: „Често казват, че от всички предложени през този век теории квантовата е най-глупавата.” Някои казват, че единственото нещо, типично за квантовата теория, е, че тя е неоспоримо правилна дали едната от трите преобладаващи теории обяснява и „аномалните” събития в много малката податомна реалия и защо светът, който виждаме, се проявява така? Колкото и добра да е всяка от интерпретациите и колкото и добре да обяснява онова, което наблюдаваме в лабораторията, единият фактор, който може би е липсващото звено, е ролята, която Божествената матрица играе в свързването ни с Контейнера за всичко, което наблюдаваме.

Докато страничният наблюдател сякаш е жокерът в експериментите, който води до неочакваните резултати, какво става, ако „аномалиите” изобщо не са аномалии? Какво става, ако „странността” на квантовите частици всъщност е нормалният начин, по който се държи материята? Възможно ли е всичко - от информацията, която пътува по-бързо от скоростта на светлината до две неща, съществуващи на едно и също място в един и същи момент от времето - в действителност да ни показва потенциала, а не нашите ограничения? Ако това е така, трябва да се запитаме „Какъв е факторът, който свързва всички тези неща заедно и не ни дава възможност да преживеем същата свобода, която като че ли имат квантовите частици? ”

Именно ние сме точният фактор, който липсва в съществуващите теории! По-точно това е нашата способност преднамерено да създаваме условията на съзнанието (мисли, чувства, емоции и вярвания), които заключват една избрана от нас възможност в реалност на нашия живот. Именно това поставя науката в синхрон с древните традиции. И науката, и мистицизмът описват сила която свързва всичко заедно и ни дава възможност да влияем на начина, по който се държи материята - самата реалност, чрез начина, по който забелязваме света край нас.

Ключът е в това, че съществува голяма разлика в значимостта, която различните духовни традиции и науката дават на откритията в квантовия свят. Поради причини, които вече описах, повечето физици вярват, че начинът, по който електроните и фотоните се държат, няма много общо с начина, по който живеем всекидневния си живот. От друга страна, древните традиции предполагат, че именно поради начина, по който стават нещата на субатомно ниво, ние можем да променяме нашите тела и света. Ако това е вярно, значи онова, което става в квантовата реалия, има всичко общо с нашия ежедневен живот. Ние нямаме нужда от машини, за да създадем чудодейните ефекти, които виждаме при квантовите частици. Чрез силата на нашата забравена вътрешна технология ние можем да лекуваме, да се блокираме, да бъдем навсякъде в един и същ момент, да се свързваме телепатично, да изберем мира и да правим всичко друго. Всичко се свежда до нашата сила да фокусираме съзнанието си, което е голямата тайна на някои от нашите най-древни и най-скъпи традиции.
СЪЗДАВАНЕ НА РЕАЛНОСТ

В ученията на Махаяна Будизма е застъпено вярването, че реалността може да съществува само там, където нашето съзнание създава фокус. Всъщност мъдростта предполага, че и светът на чистата форма, и този на безформеното са резултат от състояние на съзнанието, наречено „субективно въображение”. Всяко преживяване ни изглежда достатъчно реално, но само когато насочим вниманието си, като същевременно имаме чувство към обекта на нашия фокус, възможната реалност се превръща в „реално” преживяване. С леки вариации в езика древните традиции звучат до голяма степен като квантовата теория на XX век.

Ако всички „за” и „против” квантовите възможности са верни и ако именно емоциите са ключът към избирането на реалност, тогава въпросът е: „Как да се чувстваме така, сякаш нещо се е случило, когато човекът до нас ни гледа право в лицето и ни казва, че то не "е?" Например лъжем ли себе си, като казваме, че любимият човек вече е излекуван, докато седим до него в болницата?

Иронията на последния въпрос е в това, че самата природа избягва отговора. Във Вселена с множество възможни реалности съществуват множество потенциални отговори. Някъде между всички тези алтернативни реалности съществува сценарий, където излекуването на нашия любим човек вече е станало. Някъде има реалност, където болестта даже не е възниквала. Поради причини, които може никога да не узнаем, това не е резултатът, който е активиран - това не е реалността, която е пред нас.

Отговорът на нашия въпрос се свежда до това, което вярваме за нашия свят и нашата сила да избираме. Тогава въпросът е: Коя възможност избираме? Коя реалност избират нашият любим човек и лекарят? За да му отговорим, първо трябва да признаем, че притежаваме силата да направим подобен избор.

Както историята на Невил - за младия човек и неговото почти фатално заболяване - демонстрира, настоящата реалност не е гравирана на камък. Тя по-скоро изглежда мека и гъвкава; тя даже може да се промени тогава, когато изглежда, че няма причина да прави това. Според обяснението на Невил в случая с младия болен човек лекарите са поставили диагноза (избрали са реалност) с очакван изход. Без да знае, че има избор, човекът първоначално им вярвал и приел тяхната версия за реалността. Едва когато му предложили друга възможност и той я приел, тялото му реагирало на това ново вярване. Друг подобен пример има в Глава 4.

Айнщайн направил изявлението, че не можем да решим даден проблем, докато сме на същото ниво на мислене, което го е създало. Подобно на това, ние не можем да променим своята реалност, ако останем в същото съзнание, което я е създало. За да се заключим в една от множеството възможности, описани от Копенхагенската интерпретация за наличието на множество светове или Теорията на Пенроуз за реалността, трябва да я посочим. А правим това чрез начина, по който я „наблюдаваме” - тоест чрез начина, по който се чувстваме във връзка с нея в своя живот.

Щом признаем, че имаме избор - от гледна точка на това какво виждаме като своя реалност, следващият въпрос обикновено е: „Как правим това? Как да гледаме на някой като на излекуван, ако тялото му изглежда болно?” Отговорът започва с нашето желание да погледнем отвъд илюзията на това, което светът ни показва. В примера с болестта на любим човек ние сме поканени да погледнем отвъд болестта, която той преживява, и да мислим за него като за вече излекуван и да чувстваме какво е да бъдем с него в тази нова реалност.

За да изберем различна възможност, трябва да направим нещо повече от това - да мислим за този нов начин на съществуване или да желаем възстановяването на нашия близък вече да се е случило. Може би това е и най-големият капан. В страха да не изгубим хора, места и неща, които са ни скъпи, е изкушението да се справим със ситуацията, като отречем реалността, която ни гледа в лицето, като кажем, че не й вярваме. Но ако не предприемем действията, които подменят плашещата реалност с тази на излекуването, нашето неприемане трябва да предизвика нещо повече от фрустрация и разочарование.

Преживявал съм загубата на приятели, попаднали в този капан, които вече не са на този свят. Макар че само те знаят какво е ставало в ума и сърцата им, преди да починат, имах възможността да стана свидетел на някои от борбите при техните вярвания: „Аз съм толкова силно същество - тогава защо все още съм в това състояние? Промених вярванията си - защо не съм се излекувал? ”

Темата е дълбока, лична и деликатна. Отговорът често носи силни чувства при дискутирането на това какво „е”, как изглежда, че работи Вселената, и къде се вмества Бог във всичко това. Основното е: съществува фин и деликатен баланс между това - да избереш една нова възможност и действително да следваш мислите, чувствата и вярванията, които активират този резултат като нова реалност.

Ключ 8: Не е достатъчно просто да кажем, че избираме нова реалност!

За да изберем квантова възможност, трябва да станем този начин на съществуване, трябва да оставим себе си на новата възможност и в своята „любов към това състояние”... да живеем в новото състояние, а не в „старото състояние”. И именно това ни приканват да направим древните традиции. Техниката за това взаимодействие между човека и Божественото често се нарича молитва.
КВАНТОВО КАЗАНО: ЧУВСТВОТО Е КЛЮЧЪТ

Вече посочихме различните тълкувания на това защо квантовата „странност” става именно така. Теориите са свързани с обяснението защо простият акт на наблюдаването на материята като че ли я променя. Всяко обяснение разглежда въпроса защо се случва даден ефект и всички те имат общ знаменател: нас и нашата роля като наблюдатели в света. Когато наблюдаваме нещо, тоест когато съзнателно съсредоточим своето внимание върху едно място във времето, изглежда, в този момент заключваме една от множеството квантови възможности на определено място. Дали идват от паралелна "реалност" или от „супата” блещукащи квантови вероятности, теориите предлагат, че това, което виждаме като Реалност (с главно "Р"), е такова, каквото е, именно поради нашето присъствие.

Докато тази новина изглежда революционна за съвременната наука, тя е приета като начина, по който стоят нещата в древните традиции от векове. Писатели, мистици, лечители и учени са правели всичко, на което са способни, за да запазят тази велика тайна на нашите взаимоотношения с Вселената и да ни я предадат. Понякога я намираме на места, на които най-малко бихме очаквали да се натъкнем на подобна огромна мъдрост.

От храмовите стени и гробници в пустинята на Египет, гностичната мъдрост от древната библиотека на Наг Хамади, традиционната медицина, практикувана днес в американския Югозапад, езикът, който вдъхва живот във възможностите на нашето въображение, мечти и молитви, остава с нас. Най-ясният пример за този език е описан с думите на човек, който е живял в манастир на почти 15 000 фута над морското равнище на Тибетското плато.

През пролетта на 1998 г. имах възможността да предприема едно изследователско пътуване в Тибет за 22 дни. Тогава групата и аз се оказахме потопени в някои от най-великолепните, скалисти, чисти и отдалечени останки на планетата днес. По пътя посетихме 12 манастира, 2 женски манастира и някои от най-красивите хора, които можете да си представите, включително монаси, монахини, номади и поклонници. По това време се срещнах с лама от един от манастирите и получих възможността да задам въпроса, заради който бяхме стигнали толкова далеч.

Една студена утрин се оказахме в една малка църква, обградени от будистки олтари и древни гоблени, изобразяващи великите учения на миналото. Съсредоточих вниманието си върху очите на един намиращ се отвъд времето човек, седнал в поза лотос пред мен. Чрез нашия преводач му зададох същия въпрос, който бях задавал на всеки монах и монахиня, които срещнахме по време на нашето пътешествие: Кога се виждат молитвите им - какво правите самите вие? Когато ви гледаме да напявате и пеете мантри в продължение на 14 и 16 часа дневно, когато виждаме камбаните, бокалите, гонговете, звънците, мудрите и мантрите отвън, какво става вътре във вас?

Ламата отговори: Вие никога не сте виждали нашите молитви, защото те не могат да се видят. Това, което сте видели, е това, което правим, за да създадем чувството в своите тела. Чувството е молитвата.” Колко красиво, помислих си - и колко просто! Един експеримент в края на XX век беше показал - именно човешките чувства и емоции са това, което оказва влияние върху онова, от което е направена нашата реалност - това е нашият вътрешен език, който променя атомите, електроните и фотоните на външния свят. Но то е по-малко от действителните думи, които изричаме, и засяга повече чувството, което те създават в нас. Именно езикът на емоциите говори на квантовите сили на Вселената - чувството е онова, което Божествената матрица разпознава.

Ключ 9: Чувството е езикът, който „говори” на Божествената матрица. Изпитайте чувството, че целта ви е изпълнена и че на вашата молитва е отговорено. Ламата ни казваше това, което казваха и учените от XX век. Той не само предаваше документираните от експеримента идеи, а отиваше и по-напред: споделяше инструкциите, които описват как можем да говорим на езика на квантовите възможности, и правеше това чрез техника, която днес ни е позната като форма на молитва. Не е чудно, че молитвите правят чудеса! Те ни свързват с чистото пространство, където чудесата на нашия ум се превръщат в реалността на нашия свят.