Изключването изрично се посочва в Закона, т.е. някои актове влизат много по-късно в сила. Това става в зависимост от значението им за обществения живот

Изключването изрично се посочва в Закона, т.е. някои актове влизат много по-късно в сила. Това става в зависимост от значението им за обществения живот.

Въпрос 80 Загубване на юридическа сила на правните актове

1/ изтичане срока на акта, ако той се определя за определен срок .

2/ изрична отмяна на акта, чрез друг юридически акт издаден от компетентен държавен орган.

3/ фактическа отмяна /замяна/, когато компетентния държавен орган, без изрично да е отменил заварения нормативен акт е издал нов, който регулира същата правна материя по различен начин.

Според Закона за нормативните актове у нас е възприет принцип за изрична отмяна на нормативния юридически акт. Законодателя постанови, че отмяна на действащия нормативен акт може да стане само с нов нормативен акт.

Мълчаливата отмяна на нормативния юридически акт по принцип е отречена от нашето право.

Що се отнася до другите правни отрасли основния принцип които определя действието на нормативния юрид.акт във времето е принципът – действието им занапред. Той се предопределя от същността на правото като антипод на хаоса и произвола в обществото, от неговото предназначение да осигурява сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения.

Действието занапред означава, че юридическият акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се наложили след момента на влизането в сила на нормативния юрид. акт . Този въпрос значително се усложнява при продължаващите отношения т.е. онези, които се разполагат във времето – трудови отношения, отношения за издръжка. Именно при тях с цел да се обезпечи действието на правото като мяра на социалната справедливост може да се допусне и така нареченото “обратно действие” на нормативния юрид.акт. И тъй като представлява изключение от основния принцип, че “Законът няма обратна сила”, затова се налага неговото използване, трябва законодателя да има много сериозни съображения затова и изрично да го визира в действащото право.

Правните нормативни актове действуват за в бъдеще време, от момента на влизане в сила, занапред. Всички факти и обстоятелства, предвидени в закона, ще пораждат правни последици - права и задължения, едва след като те възникват след влизането им в сила. При възникване на правно отношение при режима на действие на стария закон, а когато влезе нов закон в сила, правните отношения, които са възникнали по време на действието на стария закон, продължават да действуват по него. Ratio legis - логиката на този принцип. Ние не можем да програмираме нашия живот - след като се появи факта, предвиден в закона, тогава ще се проявят обстоятелствата, предвидени в закона.

В частното право има автономия на волите, те трябва да се съгласуват - търговгоско, облигационно право. Забрана на ретроативното действие на правните нормативни актове - изключения в отраслите на публичното право не са допустими. Там където държавата ни заповядва, не може да се разреши на държавата със стара дата да променя. В частното право е възможно т.нар. ретроактивно действие. Критерия за това действие - действие назад във времето на правните нормативни актове - това е общият интерес на хората. Само и единствено в рамките на частноправните отрасли и в изпълнение и съответствие.

От кога до кога действа правния нормативен акт - от влизане в сила до момента на изричната му отмяна. Последващият нормативен акт може да отмени предишния само, ако е със същата или по-висша юридическа сила. Закон може да бъде отменен от закон, не може с ПМС. ПМС може да бъде отменено със закон.Разновидност на това част от нормативния акт влиза в сила, а в друга не - това касае приемане на правилник за приложение на закона, тогава действува стария закон, една част влиза в сила, а другата част след като се обнародва правилника - под условие - времево условие или влизане в сила на поднормативен акт.


Въпрос 82 Видове обратно действие на нормативните юридически актове.

Самото обратно действие също бива различно, то бива два основни вида:

1/ Несъщинско обратно действие / незабавно действие/

2/ Същинско обратно действие /ревизионната сила на нормативния юрид.акт/

Тези два основни вида на обратното действие на нормативните юрид. актове се различават главно от дълбочината и силата, с която новия нормативен акт засяга вече сложили се правни последици. Тяхното използване се определя от спецификата на правната материя, от силата на сработването на юридическия факт с основните правни последици, от съображенията на законодателя за справедливост и целесъобразност.

Несъщинското обратно действие на нормативния акт /незабавното му действие/ е присъщ винаги на процесуалното право – всички процесуални актове имат такова действие, тъй като се смята, че новия нормативен акт е по-съвършен от стария.

Същинското обратно действие се отнася главно за тъй наречените “висящи правоотношения” т.е. когато вече са възникнали, но още не са настъпили окончателните правни последици. То не се отнася до фактите и последиците, които вече са настъпили, а само до онези които предстоят да се реализират в правния свят. Това означава, че приетото приложно решение ще се преразгледа и съобрази с новия акт само в частта, която се отнася до права и задължения, до правни последици, които тепърва ще настъпят в бъдеще.

Същинско обратно действие /ревизионната сила/ на нормативния акт се използва много рядко, когато има много сериозни съображения за това. То се наблюдава най-често когато в обществото настъпват много сериозни промени разместващи основните ценности на обществото. А това несъмнено изисква и крупни промени и промени на ценностите и в правния свят.

Най-важния вид принуда е правната.Същност на правната принуда - правомерно осъществяване на юридически права и задължения, независимо от волята на техния носител. Правната принуда се осъществява чрез т. нар. охранителни мерки. Тя е ограничаване или отнемане на субективни юридически права (блага) или възлагане на юридически задължения независимо от волята на правния субект, носител на правата и задълженията.

Охранителните юридически мерки с оглед на техния характер биват:

Юридическата отговорност се изразява в задължението на деликтоспособния субект на правото да претърпи определени мерки на държавно-принудително въздействие /санкции/ за извършено правонарушение.

Основните специфични черти, които правят юридическата отговорност проявление в правото са:

1/ че тя възниква върху основата на действащото право и се осъществява в рамките на действащото правна система.

2/ тя е единна и всеобща за цялата страна по своите основания, предели и условия за осъществяване

3/ осъществява се посредством юридически права и задължения.

4/ осъществява се само при извършено правонарушение и се изразява в прилагана на юридически санкции за извършено виновно поведение.

5/ едната страна в охранителните правоотношения, в което се осъществява юридическата отговорност е винаги компетентен държавен орган.

6/правонарушителят трябва да претърпи лишения от личен, имуществен и организационен характер за извършеното от него правонарушение.

Най-важното основание на юридическата отговорност е извършеното правонарушение т.е. виновно извършеното деяние на деликтоспособното лице. Без правонарушение няма юридическа отговорност.

Вината е една от най-важните характеристики на правонарушението. Поради съществените различия в юридическия режим в различните правни отрасли се открояват два основни принципа при доказване на вината.

В наказателното право действа така нар. “презумпция” за невинност – приема се, че деецът е невинен до доказване на обратното. В този случай. В този случай санкциите могат да засегнат дълбоко важни негови ценности, каквито са свободата и живота. Именно за това са необходими важни гаранции, че това винаги ще бъде направено върху основата на правото, в границите на правото, без излишно да пострада честта и достойнството на правонарушителя. За това се предполага неговата невинност, като задължението да докаже вината тежи върху съответните компетентни държавни органи.

В гражданското право действа точно обратната презумпция за виновност, според която правонарушителя се предполага за виновен до доказване на противното. Тук тежестта на доказване се разпределя:

1/ потърпевшият следва да доказва извършването на деянието и настъпилите от него вреди.

2/правонарушителят следва да доказва своята невинност, т.е., че неговото поведение не е причина за настъпването на тези вреди.

Освен правонарушението и деликтоспособността, предварително основание за налагане на юридическа отговорност е и наличието на съответен правоприлагащ акт на компетентен държавен орган, тъй като само той може да търси и налага юридическа отговорност.

Юридическата отговорност има пряка връзка с правонарушението.

Правонарушението се разглежда в два аспекта:социално-икономически и юридико-догматичен

1/ социално-икономическия – разглежда правонарушението като форма на конфликт в правото.

Правонарушението е противообществено, противоправно, виновно извършено деяние забранено с юридически санкции. В тази връзка се очертават няколко белега на правонарушението.

1. 
   То се извършва само чрез човешко деяние. Деянието се осъществява в две форми: а/действие и б/ бездействие
   
2. 
   Правонарушението има противообществен характер, тази противообщественост зависи от обекта на посегателство напр. права на личността; обществени отношения.
   
3. 
   Вината – важен елемент от правонарушението, тя е психологическото отношение на дееца към деянието, причинения от него вредоносен резултат.
   

• 
  Пряк – при прекия умисъл дееца осъзнава своя противообществен характер на деянието и се стреми да причини този вредоносен резултат.
  
• 
  Евентуален – при непрекия умисъл дееца осъзнава, но не желае настъпването на вредоносния резултат, но пък го допуска в съзнанието си, че може да стане.
  

• 
  небрежност – при нея дееца не осъзнава противообществения характер, но е бил длъжен да предвиди вредоносния резултат.
  
• 
  самонадеяност – при нея дееца осъзнава противообществения характер на деянието си , но лекомислено се е надявал, че нищо няма да настъпи и че може да го предотврати.
  

Юридическия състав е съвкупност от признаци относно даден вид правонарушение, които общо и абстрактно се съдържа в позитивното право.

Фактически състав е съвкупност от признаци на даден вид правонарушение, които обаче се съдържа в едно конкретно човешко деяние.

Признаци на правонарушението:

1/ Признаци относно субекта – лицето трябва да е деликтоспособно/вменяемо/

2/ Признаци относно обекта – в зависимост от характера на посегателството в/у обекта се предопределят и различни състави на правонарушението .

3/ Признаци относно субективната страна – Субективната страна включва вината. Субективната страна има и спецификации: цел, мотиви /тогава имаме квалифициран състав на деянието.

Правонарушението като юридическа отговорност.

Юридическата отговорност е система от специфични /охранителни/ правоотношения, страни по които са: държавата – в лицето на конкретния държавен орган и правонарушителя. Съдържанието на тази система от правоотношения се свежда до правомощията на държ. орган да наложи и задължението на правонарушителя да понесе неприятните последици предвидени в санкцията на правните норми.

• 
  държавен орган
  
• 
  правонарушител
  

а/ наказанието от страна на държавен орган

б/ задължението от страна на правонарушителя да понесе санкцията

в/ друг елемент на юридическата отговорност е обекта – самата присъда. Обекта това са благата. Те могат да имат личен характер, имуществен, право на живот , право на свобода.От имуществен характер – конфискация на имуществото.

Юридическата отговорност е една система от охранителни правоотношения, защото те са процесуална форма на защита на материалните отношения. Процесуалните отношения са : следствие, прокуратура, съд .
Правонарушения. Понятие и характерни черти.Видове.

Правонарушението е виновно извършено деяние от деликтоспособно лице забранено с юридически санкции.

Това определение разкрива 5 признака на правонарушението:

1. 
   То се извършва само с помоща на човешко деяние/действие или бездействие/
   
2. 
   Противообществения характер на правонарушението – от тази гл.т. то е насочено срещу правата на личността , на нейните общности. Противообществения характер на правонарушението е материалният признак, които се разкрива със степента на засягане и увреждане, както и средствата с които се увреждат правата на човека.
   
3. 
   Противоправният характер на деянието. Не всяко обективно противоправно деяние е правонарушение. Всички деяния които не спазват изискванията на правната норма са обективно противоправни, но една част от тях са извършени виновно.
   
4. 
   В и н а т а - тя специфично психическо отношение на дееца към деянието си и вредоносният резултат. Вината съдържа две страни – интелектуална и волева. Те трябва да присъстват едновременно.
   
   1. 
      интелектуалната страна предполага дееца да е в нормална психика, която му позволява да осъзнава, че с деянието си е нарушил конкретна правна норма.
      
   2. 
      Волевата страна е свързана с възможността , човек да може да ръководи постъпките си.
      

• 
  умисъл- той може да бъде пряк и евентуален
  
• 
  непредпазливост – непредпазливостта може да бъде: небрежност и самонадеяност.