Въпрос 50 Презумпции в правото

Въпрос 50 Презумпции в правото

Презумпциите в правото биват няколко основни вида:

1/ Оборими – при тях може да се докаже противното на това което съдията е допуснал. Пример – презумпцията за бащинство, която гласи, че родените по време на брака деца или триста дни след прекратяването на брака се считат за деца на съпруга – бившия съпруг.

2/ Необоримите – те не могат да се атакуват и оборват по правен път/ например презумпцията, че незнанието на правото никога не извинява или подписване на документ за получена сума пари.

Според това дали презумпцията може да се докаже – биват:

1/фактически и 2/юридически

Според обхвата на приложимост презумпциите биват:

1/общи и 2/специални – действат само в определени отрасли.

Те носят своето наименование от латински fingere, означаващо – измислям, въобразявам си.

Фикцията е едно съзнателно отклонение от изискванията на правото и правната норма по силата на което нещо несъществуващо се приема за съществуващо. За разлика от презумпцията тук не става дума за факти, а за логически конструкции /пример – кражбата на електричество, което не е вещ, но се приема за такава.

І. При фикциите са налице два основни елемента, които трябва да съществуват кумулативно:

- субективен елемент, които по определен начин засяга реално съществуващите факти. Той се определя като гносеологически елемент/познавателен/ елемент се състои от субективно отклонение от реалната действителност. Следователно в случая не е налице незнание, напротив субектът съзнателно субектът съзнателно се отклонява от реалната действителност и приема нещо което въобще не съответства на този реално съществуваща действителност.

- телеологически ??? елемент – това е онова което оправдава това съзнателно отклонение от реалната действителност. А то трябва да е нещо много значимо, за да подтикне законодателя към такова отклонение. Следователно телеологическия елемент се свежда към някаква значима ценност, която е особено важна за законодателя и затова той е мотивиран да приеме нещо за което знае, че не е така пример – осиновяването-при него Законодателя знае че кръвната връзка не е налице. Въпреки това, той урежда отношенията осиновител-осиновен така, все едно, че тази връзка е налице. Следва обаче да се подчертае, че отклонението от реалната действителност не е ??ограничено – границите му се определят от целта.

Правното отношение представлява възникващо въз основа на действащата система от правни норми индивидуализирана правна връзка между конкретни субекти на правото / субекти на правоотношението/ която се създава с цел да осъществи правното регулиране на конкретното обществено отношение посредством предоставяне на юрид. права и възлагането на юридически задължения и която правна връзка се гарантира от принудителната сила на Държавата. Правното отношение представлява особена правна връзка. Тази връзка се осъществява между конкретните субекти на правото, които вече се наричат субекти на правоотношението. Участниците в правоотношението са поставени в определена правна позиция – те се отнасят един към друг по определен начин.

Изключително важна особеност /преди всичко за континенталната правна система/ е, че правоотношението възниква въз основа на правните норми.

Правоотношението е феномен на правото и затова то служи да се постигне оптимално и ефективно правно регулиране на обществените отношения.

Реализацията на правоотношенията е гарантирана в крайна сметка от принудителната сила на Държавата..

Правното отношение се разглежда в два аспекта:

1/социално-юридически – според него правното отношение е специална правна форма на фактическите обществени отношения /пример – с появата през 1989г на голям брой партии на политическата сцена в България, но след приемането на Закона за партийната организация много от тях не бяха признати за такива, тъй като не отговарят на съответните правни изисквания. Практическия смисъл на правоотношението намира израз в Съдебния процес.Сезира се съдът с молба, той насрочва делото.Първият въпрос, които съдията задава на страните по делото е дали между тях има някакви отношения /обществени, лични, родствени/

2/ догматико-юридически смисъл – се изразява в това какви субективни права и отношения имат страните и дали те подлежат на регулиране от правото.

Структурата на правното отношение следва структурата на всяко едно фактическо отношение. То има определен вътрешен строеж и съдържа 3 основни елемента, които си взаимодействат – те са: субект, съдържание и обект.

І/ Субекти на правното отношение са конкретните реални участници в него. За да има правоотношение са необходими най-малко два субекта 1. носител на субективното юридическо право/оправомощен/ и 2.носител на субективното юридическо задължение /правно задължено лице/.

Субект на правоотношение може да се конституира лице, което е субект на правото. Един и същ субект на правото може да се конституира едновременно като субект на много и различни правни отношения. Субекти на правно отношение могат да бъдат само дееспособни лица.

ІІ/ Обект на правното отношение. Под обект на правното отношение се разбират онези явления и предмети на реалната действителност, по повод на които се слага и правното отношение, т.е. към които са насочени субективните юридически права и задължения.

Следователно обекти на правоотношенията могат да бъдат най-общо казано онези ценности, които действащото право признава и конституира като правно значими ценности и като такива се поставят в основата на правната връзка.

В тези правоотношения по правило обектите са самостоятелно съществуващи блага обособени и отделими от субектите на правоотношението.

В други случай обектите на правоотношенията не могат да бъдат реално обособени и отделени от действията на субектите на правоотношенията /трудови правоотношения/.

Много често обект на правоотношенията са различни вещи, в други нематериални блага/авторски правоотношения/, а в трети значими лични ценности /име, свобода/.

Съдържание на правното отношение. То има два аспекта: материален и юридически.

Под материално съдържание се разбира фактическото поведение на субектите на правоотношението, което може да се изрази в поведението /действие или бездействие/

Под юридическо съдържание се разбират субективните юридически права и обвързаните с тях субективни юридически задължения.

Субективно юридическо право – това е мярата на необходимо поведение, която следва да престира правнозадълженото лице в съответствие с изискванията на оправомощения, с цел задоволяване на интересите на титуляра на субективното право.

По отношение на субективното юридическо задължение може да се каже, че то се характеризира с неотвратимост, безусловност и категоричност. В това отношение правно задълженото лице няма? право на усмотрение/избор/. Неотвратимостта е гарантирана от принудителната сила на държавата.

Учението за субективното право възниква в континентална Европа в края на 18 век и началото на 19в. То възниква в контекста на отношенията позитивно-субективно. То не се среща в Англосаксонската теория

Субективното право е приравнено към юридическата свобода. Тази свобода е комплексно понятие от няколко свободно проявени права / на печата,съвестта и словото/.

Субективното право е позволено поведение или по-точно , то е мяра на позволено поведение.

Субективното право си има свои граници. Те се определят в зависимост от природата на субективното право, но в един общ план могат да се очертаят 2 основни аспекта:

а/ социално назначение – оправомощените лица могат да действат активно само до толкова доколкото е необходимо за да реализират правния интерес.

б/ осъществявайки своите субективни права, оправомощените лица не да пречат на другите правни субекти да реализират принадлежащите им субективни права.

Субективното право не може да съществува само по себе си ако нямаме правен интерес т.е. това е интереса на неговия носител, но това е този интерес които действащото право е признало за правно значим. Връзката на субективното право с интереса и благото е , че субективното право има за цел да задоволи интереса, чрез едно благо. Има случай когато субективното право е насочено към едно благо, нос него не се задоволява личен интерес, а се нарушава чужд такъв случаи в процесуалното право е известен като „шикания”?? /пример – адвоката не се явява на делото, защото е обявил, че е болен, но така уврежда самия процес/.

Субективното право се реализира като правно гарантираща претенция. Субективното право е гарантирано от принудителната сила на държавата.

??? дали това е отделен ?Заобикаляне на закона

Имаме за цел постигане на даден интерес, но го правим чрез друго благо/пример- до преди известно време работодателите в България заменяха трудовия договор с граждански договор и така избягваха данъчните задължения.

2/ Право на собствено активно поведение – то се изразява във възможността титуляра на субективното право сам да извършва активни правни действия.

3/Притезание??- смисълът на това се проявява само в условията на конфликт в правото т.е. когато реализацията на дадено субективно право е застрашена, тогава се дава възможността титуляра на субективното право да се обърне към държавата и да търси защита на своето субективно право чрез държавната принуда по отношение на правно задълженото лице.

§ Злоупотреба с право – тя е налице тогава когато титулярът на субективното право е прекратил границите на мярата за позволено поведение.

§ Заобикаляне на закона- имаме за цел постигане на даден интерес, но го правим, чрез друго блага, а не с предвиденото от закона благо напр.допреди известно време работодателите в България заменяха трудовия договор с граждански и така избягваха данъчните задължения.