Въпрос 58 Граници на осъществяване на субективното право.Злоупотреба с правото
Субективното право не означава безгранични възможности за своя носител. То се осъществява в точно определени граници в рамките на които титулярът на субективното право може да проявява активност и инициативност. Тези граници могат да се очертаят в два основни аспекта:
1.Социалното назначение и функцията на субективното право в механизма на правното регулиране – оправомощените лица могат да действат активно само дотолкова, доколкото е необходимо, за да реализират правно значимия интерес.
2.Осъществявайки своите суб.права, оправомощените лица не трябва да пречат на другите правни субекти да реализират принадлежащите им субективни права – това е така, тъй като правото е мяра на социалното равенство.
Субективното юридическо право се реализира като правно гарантирана претенция. Гаранциите на субективното право се коренят най-напред в корелативната му обвързаност с насрещното субективно юридическо задължение в рамките на правоотношението. Без тази органическа връзка със субективното юридическо задължение субективното право е една правна нула, правно нищо. Ето защо осъществяването на онези блага, които не могат да се обвържат категорично и безпрекословно с насрещно необходимо правно поведение, не могат да се поставят в основата на субективните юридически права /право на любов, щастие/.
Субективното юридическо право се реализира като правно гарантирана претенция, тъй като в крайна сметка то е гарантирано от принудителната сила на държавата, което означава, че ако правно задълженото лице не изпълни изискваното от него поведение, то ще трябва да търпи определени негативни правни последици.
Злоупотребата с право ще бъде налице тогава, когато титулярът на субективното право е прекрачил по определен начин границите на субективното право т.е. границите му като мяра на позволено поведение. Според нашето действащо право не е необходимо титулярът да е действал виновно – достатъчно е той обективно да е прекрачил границите на субективното право.
Въпрос 59 Видове субективни права
С оглед характера на титуляра на субективните права те се подразделят на :индивидуални и субективни.
С оглед вписването и в основните структури на правото те се подразделят на :
а/ публични субективни права и субективни права в частното право;
б/ материални субективни права и процесуални суб.права;
в/субективни права в международното и вътрешното право.
От гледна точка на характера на интереса, които стой в основата им:
а/ имуществени /вещни, лични/
б/ нематериални
От гледна точка на степента на определеност на правно задълженото лице, с което те са обвързани суб.права се делят на :
а/ абсолютни суб. права – само титуляра е поименно индивидуализиран, а правно задължените лица не са точно очертани. Абсолютните права действат по отношение на неопределен кръг правни субекти напр. при правото на собственост, то е едно абсолютно право при което се изисква едно пасивно поведение от насрещните лица т.е. ние не искаме съдействие от насрещните лица, но и да не ни пречат.
б/ относителни суб. Права – когато са поименно индивидуализирани както титуляра на правото така и правно задълженото лице /напр. при облигационните права/ , те изискват съдействие от конкретно задълженото лице.
Според съдържанието си субективните права се разделят на :
а/ първични /притежателни/- правната промяна настъпва само ако насрещно задълженото лице реализира определено правно поведение.
б/ вторични /непритежателни/ - субективните права се реализират без насрещно поведение от правно задълженото лице.
В зависимост от това дали обектът е реално поделяем, суб.права се делят на : поделими и неделими.
В зависимост от това дали могат да се прехвърлят на други правни субекти, суб.права са: прехвърлими и непрехвърлими/със строго личен характер/
Въпрос 60 Защита на субективните права
Защитата на субективните права може да се разгледа в различни аспекти – икономически, политически, социален и духовен.
От особено значение е разбира се т.нар. юридическа защита т.е. възможността субективните права да се защитят с правни средства и способи.
1/ Най-сигурна и значима е тяхната защита по съдебен ред, тъй като тя дава и най- сериозни гаранции. Най-важна в тази връзка е исковата защита. В процесуалното право разполагаме с многобройни видове искове.
2. Защита по административен път – тя не дава такива гаранции, но за сметка на това е по-бърза и се постига с по-малко средства и усилия. Тя е предвидена в административното право.
Съдебната и административната защита са свързани със състояние на конфликтност при осъществяването на субективното право, когато има опасност за нормалното му реализиране.
3. Затова пък нотариалната защита се осъществява предварително.
4. Конституционно-правната защита – тя е най- важна и ни дава правото да защитим наше право, позовавайки се на конституцията.
5.Международноправна защита, към нея можем да прибегнем, ако се изчерпани всички вътрешни правни възможности-Съдът в Страсбург е тази инстанция.
6. Самозащита – всеки носител на субективно право в пределите на собствените си възможности е в правото да го защити. И тук в наказателното право са създадени 2 института:
а/ крайна необходимост
б/ неизбежна отбрана.
Право творчеството е държавно-властническа дейност, в процеса на която се осъществява въздействието на държавата върху обществените отношения или осъществяването на правното регулиране.
Процесът на формиране на правото /на право образуването/ е много по-широк от право творчеството. Той започва с насочването на праното регулиране в определена посока. За да осмисли тази необходимост от право образуването обществото създава различни механизми , основна роля сред които заемат политическите партии, обществените организации и т.н.
По своята същност правотворчеството представлява един завършващ стадии на процеса на правообразуването. Той е процес свързан с подготовка, съставяне и изготвяне на законопроекти и проекти за други източници на правото и тяхното приемане, обнародване и влизане в сила.
По своята същност това е държавновластическа дейност на съответни компетентни право творчески органи, в резултат на което се завършва процесът на приемане на законите. Правотворчеството е творческа дейност от сложни процедурно-организационни действия -–етапи на право творческия процес.
Сподели с приятели: |