Въпрос 41 Основни видове правни предписания

Въпрос 41 Основни видове правни предписания

Правните норми са с различна природа. Някои автори различават “ “първични норми”, повеляващи или забраняващи известни действия, и “вторични норми” показващи начина на изпълнение на законодателните актове и различните правни актове, предписвайки права, власти и компетенции. Различават се “норми за компетенция”, предоставящи компетентност за изпълнение на един юридически акт, респ. Законодателни компетенции и “норми за поведение” т.е. правила, определящи едно поведение ли тип реализиране на поведение. Те определят границите на регламентация на разрешеното поведение или фиксират изключенията от общите принципи.

Извън безкрайното разнообразие на възможното съдържание на правните предписания и на разнообразието, от което те водят своя произход трябва да различим общи норми и индивидуални предписания.

Общите и абстрактни норми са предназначени да се прилагат към неопределен брой правни отношения и лица, всеки път когато са налице условията на ситуациите които те регулират.

За сметка на това индивидуалните предписания регулират само една единствена правна ситуация и техния ефект е ограничен до една или няколко определени личности. Така съдебните решения по принцип имат задължителна сила само по отношение на страните и , по френското право, “ е забранено съдиите да се произнасят по общ и рагламентарен начин за казусите, които са им присъдни /чп.5ГК/ По същия начин правните актове, като проявления на волята, предназначени да създават правни ефекти и внасящи изменения в правния ред, имат относително действие, ограничено до заинтересованите. Индивидуалните административини актове произвеждат действия единствено в полза или срещу един или няколко определени адресати.

Съвременното право увеличи изключенията от принципа за относителния ефект на юридическите актове. Съществуват все повече и повече юридически актове, които засягат семейни, собственически и професионални колективни интереси, и които въпреки че изхождат само от определени представители на тези интереси се налагат на всички членове на една общност, респ. На един клон на обществена активност придобиват по този начин регламентарен характер. Това са нормативните договори , като добър пример за тях са колективните трудови договори, установени от професионалните организации, които се отнасят до всички членове на една професия. Нормативните договори са свързващо звено между общите и абстрактни разпоредби и индивидуалните предписания. Така в дадени системи, като във френското право, правото се състои основно от общи и абстрактни правила, създадени от публичните власти, специално оторизирани да законодателстват и да регламентират, докато в др. системи правните норми са основно установени чрез индивидуалните решения на съдебните власти.

Съществува тенденция да се отъждествяват правната норма и закона и да се смята, че едните и другите се дефинират като правила за поведение, регулиращи обществените отношения, санкционирани от правото и които имат постоянен, общ и абстрактен характер. Общият характер на закона изглежда зависи от неговата природа, а не от конституционното му място, в сравнение с други актове. Нормата посочва цяла категория от личности, разположени в установени условия по определен абстрактен начин. Тя се адресира, ако не до всеки гражданин, най-малко до широка категория от тях, за да постигне своята цел- хармонизиране на обществените отношения.

Така напр.законът може да регулира общо поведението на всички членове на обществото или да засяга само една категория личности, определени по абстрактен начин, според обективни, но различни критерии – като пол, възраст, професия, служба. Законът е общ, абстрактен и неперсонифициран, и защото тай се отнася до всички, които попадат под съответните условия, от неговото влизане в сила до отменянето му. Това го прави перманентно действащ и безпристрастен. Неперсонифицирания характер на закона е всъщност гаранция срещу принудата, защото той не е създаден за или против една определена личност. Той представлява един извор за сигурност и равенство за гражданите. Категорията обаче която законът визира, може да бъде много стеснена. Той може в даден момент да обхваща една единствена личност., напр. президента, същото се отнася до всички президенти сегашни или бъдещи.

Въпрос 42. Принципи на правото

Правните принципи са основополагащи идеи на правото. Те се извеждат от правните норми на различни клонове на правото и са валидни (общозадължителни) или за цялото право, или за няколко отрасъла, или за отделен клон на правото. Отразяват определени обществени отношения, по-специално правните отношения между хората.

Те могат да се разделят условно на три големи групи.

Първата група образуват общи принципи на правото, които са валидни за цялото право и за всяка отделна норма в частност. Това са принципите:

а/ справедливост. По своята природа правото е прилагане на равна мярка, на еднакъв мащаб към различни, неравни хора, към най-разнообразни и специфични жизнени ситуации.Принципът на справедливостта в правото е главен, водещ принцип.

б/ хуманност - Към основополагащите принципи се причислява и хуманизма. Правото трябва да е проникнато от човечност. Човекът в правото е висша ценност, “мярка за всички неща”, според сентенцията на Протагор, а Кант поставя човека в центъра на своята етическа и правно философска система, според него „всеки човек притежава чест и достойнство. Той е абсолютна ценност. Човекът е цел, а не средство. Той не може да бъде оръдие (средство) за осъществяване и на най-благородните планове.”

в/ демократичност - Не всички мислители обаче определят правото чрез справедливостта. Г. Ф. Хегел свързва правото с друг основополагащ принцип - този на свободата. След него вече е общоприето да считат, че свободата е един от основните принципи на правото Днес основният принцип на правото формулират още по-широко - като принцип на демократизма с неговите качествени белези във вид на такива понятия като равенство (равноправие) и свобода

г/върховенство на Конституцията и произтичащата от него конституционносъобразност на законите и законосъобразност на всички други правни актове . Съвременната теория на правото използва вместо термина законност понятия с по-широко значение - конституционносъобразност и законосъобразност. Принципът на конституционносъобразност на законите (на актовете на Народното събрание) предполага дейността на всички държавни органи да се извършва в пълно съответствие с конституцията, да бъде съобразена с нейните норми, най-вече с нормите, които закрепват правата, свободите и задълженията на човека. Това изискване включва не само точно и безусловно спазване и изпълнение на всички правни норми (т. е. изискване на законността), но и предполага задължително законосъобразност и конституционносъобразност на правотворческата дейност на всички държавни органи, Неоходимо е те да бъдат съобразени с конституционните норми, които притежават върховна юридическа сила.

д/ уважение към собствеността - юридическото основание дават съвременните конституции, които разглеждат собствеността като свещенна и неприкосновена, поставена под първостепенна закрила на правото. Нашата Конституция постановява: ”Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона

е/Основният принцип на най-новото време е принцип на приоритета на международното право пред националното, т. е. приемат на международното право пред националното, макар че в световната международна практика той се решава по различен начин, което дава основание да се говори, че не съществува еднозначно разбиране за господстващото положение на международното право пред националното. Въпреки това въпросът за общия подход към проблема не предизвиква спор, макар че приоритетът на международното право се проявява при различни условия, установени от националното право и тези различия се свеждат до степента на приоритета. Условията, издигнати от отделните национални законодателства, имат за цел да не допуснат накърняване на другия принцип на международното и националното право - принцип на държавния суверенитет на страните.

ж/ Към основните принципи на правото някои причисляват презумпцията за невиновност и принципа на вината като необходимо условие за юридическата отговорност. Субектът на правото отговаря само за виновно действие или бездействие.

В наказателното право действа също така отрасловият принцип на индивидуализация на отговорността. Той е свързан и произтича от принципа на лична отговорност, който означава, че юридическата отговорност е лична отговорност на правонарушителя и не може да се прехвърля на друго лице, напр. на родители, попечители, съпрузи, деца и т. н. Принципът на индивидуализацията означава по-нататък, че наказанието трябва да бъде определено в съответствие с обществена опасност на правонарушението, с конкретните обстоятелства на неговото извършване и индивидуалните особености на личността на дееца. В наказателния процес действа такъв специфичен принцип като недопустимост от разгласяване на данните от предварителното следствие.

В административното право действат такива отраслови принципи като функционалният принцип на управлението, отрасловият принцип на управлението, териториалният принцип на управлението и т. н.

В гражданското право типичен пример на отрасловите принципи е диспозитивността на субектите, т. е. свобода на гражданско правните субекти при осъществяване на техните граждански права, а също така принцип на добросъвестността при изпълнение на гражданските задължения, принцип на равенство на субектите и т. н

Всяка система на правото се основава върху определена съвкупност от принципи, които обезпечават нейната цялостност и единство, придават й съответната качествена характеристика.


Въпрос 43 Юридически факти – обща характеристика

Юридическите факти са факти от природната и социалната действителност, проявлението на които правото свързва пораждането, изменението, прекратяването, погасяването на определени правни последици. От тук следва че юридическите факти са първото звено от правното регулиране. Те са условието което поражда правните последици, затова те се наричат правно-релевантни.

Върху плоскостта на общата теория на правото се предпоставят определени изисквания по отношение на фактите от реалната действителност, за да се конституират те като юридически. Тези условия са:

• 
  юридическите факти следва реално да съществуват в действителността, а не да са илюзорни факти.
  
• 
  Те следва да бъдат сетивно възприемаеми.
  
• 
  Те трябва да са значими за правото.
  

Първото значение на юридическите факти е тяхната нормативност. Законодателят определя кои факти от заобикалящата ни действителност може да им предаде правно-нормен характер.Правотворческата дейност започва именно с определяне на нормите на поведение.

Юридическите факти фокусират върху себе си връзката между философията и общата теория на правото. Учението за юридическите факти включва разглеждането им не само върху основата на битието, но и анализа им като доказателства. В рамките на доказателствената теория при решаването на един спор/дело, присъда, решение/ те трябва да бъдат обосновани съгласно събраните доказателства, а те всъщност са самите юридически факти.
Въпрос 44 Видове юридически факти

Има различни критерии за класификация на юридическите факти.

І.критерии Съобразно присъствието или отсъствието на проявена човешка воля, те се делят на: деяния и събития.

1.Деянията са юридически факти от обществената действителност, които се свързват с придобилата външен израз човешка воля /поведение на личността/. Това са волеви актове. Те са свързани с присъствието или отсъствието на движение породено от нормалната нервна система, която може да оправдае човешкото деяние.

Деянието може да бъде действие или бездействие.

2.Събитията – те се проявяват извън всяка човешка воля /земетресения, пожари/. Те пораждат правни последици само в определени отрасли, най-вече в Застрахователното право. Много често от тези събития се изключва отговорността.

ІІ.критерии С оглед различията в характера на правните последици, които настъпват от юридическите факти се подразделят на :

1. 
   Право-пораждащи – пораждат правни последици;
   
2. 
   право-променящи - изменят се правните последици /прехвърляне на вземане, опрощаване на част от дълг и т.н./
   
3. 
   право-прекратяващи - /право погасяващи /- водят до прекратяването /погасяването на правни последици /развод, давност/
   
4. 
   право-съхраняващи –съхраняват/запазват/ определено право на титуляра, като заличават действието на други факти, застрашаващи това право /прекъсване по давност/
   

1. 
   юридически факти за конституционното право;
   
2. 
   юридически факти за гражданското право /сделки/;
   
3. 
   юридически факти за административното право /административни актове/.
   

1. 
   положителните са онези при които фактическите обстоятелства, трябва да са налице, за да настъпят правните последици.
   
2. 
   отрицателни юридически факти са тези, при които правните последици се свързват с липсата на тези факти / напр. за да се сключи брак, необходимо условие е да липсва друг брак/.
   

Правомерните юридически факти се делят на :

1/ Актове на правоприлагане – те са вид юридически факти , но за разлика от нормативните актове те са индивидуални и действат еднократно във времето и имат адресат- индивидуално лице. Те са:

а/ съдебните актове /присъди и решения/;

б/актове на изпълнителната власт /решения и заповеди/

Актове на правоприлагане издава и Парламента/решения, декларации/ .Актовете на правоприлагане са най-важните. Те подлежат на обжалване.

2/Актове на индивидуално регулиране на обществените отношения – Тук субекта цели и желае настъпването на правните последици.Пример за актове на индивидуално регулиране са договорите – те засягат най-малко две лица.Може и да не са сключени в писмена форма. Те имат силата на закон по отношение на страните, които ги сключват. Тук свободата на договаряне играе съществена роля. Всеки договор трябва да има и свои предмет.

3/Юридически постъпки – те са правомерни деяния, които обаче не се свързват с настъпването на определени правни последици. Например признаването на един дълг е юридическа постъпка. То поражда правни последици, които субекта не е целял предварително.

4/ Резултативни действия – са тези при които правния резултат е относително самостоятелен по отношение на правното поведение. Главното тук е, че действащото право свързва правните последици не толкова с волевата насоченост на субекта, а с обективирания от неговата дейност резултат – авторска дейност, изобретателска дейност.

Въпрос 46 Видове правомерни юридически действия
Правомерните действия се разделят на два основни вида: 1/ юридически актове от индивидуален характер и 2/ юридически постъпки. Юридическите актове се извършват с пряка цел да предизвикат определени правни последици, докато юридическите постъпки са действия, които се извършват без специално намерение да създадат правни последици, но те настъпват по силата на закона, независимо от волята и желанието на лицето.

1/ Юридическите актове от индивидуален характер - са актове на правоприлагането и като такива са сфера на публичното право. Те са насочени към желаем, целеви юридически резултат. Органът, който ги издава изразява категорично своята воля, която има за пряка цел да предизвика точно определени юридически последици. Такива напр. са актовете на съдебните или административните органи, чрез които се осъществяват управленческите и правораздавателните функции на държавата. В този смисъл те изпълняват ролята на юридически факти, които са предвидени в хипотезата на правната норма. Но за да изразява волята на държавата, държавният орган, който издава юридическия акт от индивидуален характер трябва да притежава правосубектост в пълния й обем, т. е. правоспособност, дееспособност и деликтоспособност.

Някои считат, че юридическите актове не са само актове на правоприлагането, но те включват също така гражданско-правни сделки, заявления, молби, договори между корпоративните организации и т. н., т. е. юридическите документи, свързани с използването и изпълнението на правото. С оглед характеристиката на юридическите действия между правните актове и юридическите документи няма съществена разлика, тъй като участниците в правоотношението и в двата случая следва да притежават правосубектност в пълния й обем, т. е. не само правоспособност, но и дееспособност и деликтоспособност.

2/ Юридическите постъпки. При тях положението е друго, съществената разлика е в това, че юридически постъпки могат да извършват само физическите лица, включително и тези, които не притежават правосубектност в пълния й обем. С други думи, юридически постъпки могат да се извършват и от недееспособни, тъй като юридическите последици са предвидени изрично в закона. Така, творецът на художествено, музикално, научно и др. произведение може да бъде недееспособен, в някои случаи даже изцяло (Моцарт създава музикални произведения на 10 години, т. е. в период на малолетие), но от неговите действия в областта на духовното творчество ще произтичат юридически последици (напр., авторско право на интелектуален продукт),независимо от намеренията, от които се е ръководил творецът.

А /Едностранният юридически акт е волево действие на един от субектите на правоотношението, което поражда правни последици независимо от волята и желанието на другия участник в правоотношение. Такива актове са решенията на административните и съдебни органи,молби, жалби, едностранни сделки, признание на дълга и др. Когато един от участниците в правоотношението е държавен орган, който изпълнява властнически правомощия навлизаме в сферата на публичното право. Този вид правоотношения се регулира от императивни норми.

Б/ Двустранните актове са споразумения между два и повече правни субекти, в които е изразена тяхната съгласувана воля. Към тях се отнасят преди всичко договори в трудовото, в гражданското, в търговското, в международното частно право и т. н., т. е. сфера на частното право, която се регулира от диспозитивни норми.

Въпрос 47 Неправомерни юридически факти
Това са тези факти, които не съответстват на изискванията на действащото право. Те не отговарят на изискванията на правните норми т.е. проявяват се против тях. Биват 2 вида:

1/Обективно-правни /правни аномалии/ не съответстват на правните норми само от обективна страна.

2/Правонарушения. Те се различават от първите, че при тях се проявява един субективен елемент наречен вина.

В първия случай не се носи наказателна отговорност/юридическа отговорност/ за разлика от втория.

Правонарушението от своя страна бива 2 вида, като критерии е степента на обществена опасност.

1/Престъпления и 2/ Юридически простъпки, които включват

а/административни нарушения

б/дисциплинарни нарушения

в/граждански правонарушения

Друг критерии съобразно, които се класифицират юридическите факти е съобразно техния количествен състав те биват: 1/ прости и 2/сложни

Прости са тези съставени от един юридически факт. Сложни се наричат тези, които са съставени от 2 и повече юридически факта. Те пораждат правни последици тогава когато са се проявили всички съставляващи ги юридически факти и то в определена последователност.Последния юридически факт зависи от всички предходни. От тази гледна точка биват:

А/ завършени – всички съставящи ги елементи са се проявили в необходимата последователност и пораждат правни последици.

Б/незавършените не пораждат правни последици, някой от тях обаче пораждат такива и се наричат “правни очаквания”.Те възникват само ако са предвидени в хипотезата на правната норма.

Фактическите състави биват още:

1/ Еднородни – са тези чиито съставящи ги юридически факти са от един отрасъл.

2/ Смесени – те принадлежат към различни отрасли.

Юридическите факти могат да бъдат с еднократно действие и с постоянно действие /състояние/ например – брак.

Въпрос 48 Фактически състав

Фактическия състав представлява система от относително обособени, самостоятелни юридически факти, със реализирането на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици. Важна характеристика на фактическия състав е че влизащите в него юридически факти образуват цялостна система – те са взаимно свързани и взаимно зависими. При това крайният резултат /окончателните правни последици/ ще настъпи, когато се реализира фактическия състав като цяло.

В повечето случай връзката между фактите се предопределя от тяхната собствена природа и мястото им в обществените отношения.Но в някои случай тя може да бъде и чисто нормативна – т.е. предопределена от волята на законодателя – негова е крайната правно квалифицирана преценка дали юридическите факти ще се обвържат във фактически състав и по какъв начин.

Според характера на връзката между отделните факти, фактическите състави се подразделят на :

А/ прости – при тях няма значение реда, по които ще се наслагват отделните факти – важното е в определен момент всички те да са налице.

Б/сложни – законодателя предварително определя реда на натрупването на отделните факти, те трябва да настъпят в точна определена последователност.

В/смесени- при тях наслагването на част от фактите може да стане свободно /без предварителен ред/, но наслагването на другите може да стане само в точно определена последователност.

От гледна точка на обема на фактическия състав, фактическите състави се подразделят на :

А/ завършени – при тях процеса на натрупване на фактите вече е завършен.С натрупването на всички факти/при тези завършени състави/ настъпват и краините правни последици.

Б/ незавършени – при които процеса на натрупване на факти не е приключил. Те не могат да доведат до настъпването на окончателни правни последици, те пораждат междинни правни последици.

Незавършените фактически състави са тези при които процесът на натрупването на фактите не е приключил. Те не могат да доведат до настъпването на окончателни правни последици. Те пораждат междинни правни последици.

Междинните правни последици могат да бъдат най-различни – в зависимост от природата на фактите са:

А/ състояние на правно очакване – то е първата и естествена правна последица на незавършения фактически състав . Щом са се наложили част от юридическите факти естествено се поражда очакване в правните субекти да се наложат и останалите юридически факти включени в фактическия състав.

Б/ Състояние на определена правна обвързаност между правните субекти намира израз в юридическото задължение за тези субекти да запазят статуквото т.е. да осигурят по този начин нормалното и естествено развитие на фактическия състав и настъпването на крайните правни последици.

В/секундорно правомощие на собственото активно правно поведение е правомощие на заинтересования субект да прояви правна активност, за да настъпят окончателни правни последици. В тази връзка на правния субект се предоставя възможност да прояви инициатива, за да реализира своите правни интереси /пример – приемане на наследство/.