Въпрос 62 Етапи на правотворческия процес

Въпрос 63 Систематизация на правото

Систематизацията е израз на юридическата техника. Тя улеснява неговото прилагане /в това число органите които го прилагат, а и всички правни субекти/.

Друг начин на систематизация е събирането и издаването в сборници на редица нормативни актове наречена инкорпорация. Тя може да се излъчи по ред лични критерии. Един от тези критерии е „автора” /пример – Сборник на Върховния административен съд/

Друг критерии може да бъде – предмета на правно регулиране /пример – Закона за държавния служител/

Възможен е и смесен критерии напр. Сборник с постановления на Министерския съвет и законите за тяхното прилагане.

В съвременността се използва и един метод на Електронна систематизация в правото, напр. програмните продукти на изделие АПИС.


Въпрос 64 Тълкуване на правото – понятие , основания. Теории.

Тълкуването е една творческа дейност с помощта на която се изяснява смисълът и съдържанието на правния акт с оглед на неговата практическа реализация. Чрез тълкуването се изяснява смисловото значение на правните термини. Тези термини могат да бъдат разделени на три групи:

1/ тези термини с които е желателно да бъде изписан нормативния акт;

2/ специфично-правните термини – те трябва да бъдат съчетани с общоприетите.

3/ термини от други науки, които също трябва да бъдат съчетани с цел, да станат разбираеми за адресата.

В тази връзка възниква и науката „Херменевтика”. Тя засяга чисто юридическата проблематика и от друга страна включва всички останали похвати свързани с изучаването на езика.

Тълкуването е свързано с достигане на Автентичната воля на Актосъставителя.

Тълкуването е един мисловен процес и този процес се обективизира в рамките на тълкувателните актове или когато говорим за неофициално тълкуване то се обективизира в научни публикации или адвокатските пледоарии.

Официалното тълкуване завършва с юридически актове наречени тълкувателни.

2/ Основания за тълкуването . За да се достигне до действителния смисъл и съдържание на правния акт трябва той да се тълкува. Тълкуването е обусловено в някои случаи и от несъвършенствата на правния акт напр. неяснота, двусмисленост и т.н.

В зависимост от субекта на тълкуване правото бива официално и неофициално.

Официалното се осъществява винаги от държавен орган в рамките на неговата компетентност и то се обективира в рамките на юридическия акт , наречено решение. Това тълкуване има задължителен характер. Тук различаваме следните няколко вида:

1/ Автентично /авторово/ тълкуване – осъществено от субекта, който е нормотвореца . Тук положителното е, че той най-добре може да изрази собствената си воля. Това твърдение обаче не е изцяло вярно, тъй като напр. съставът на съдилищата се променя на всеки 4 години, се променя и съставът на Народното събрание и в тази връзка тези нови състави от хора ще тълкуват правната норма по различен начин. Всичко това може да се елиминира с Тълкувателния закон. Затова автентичното тълкуване се избягва.

2/ Легално или Законово тълкуване – е това което самият нормативен акт посочва, кои орган да тълкува със задължителна сила. Това е задачата на Конституционният съд, които определя това законово тълкуване.

3/ Съдебно тълкуване. То е с най-голяма практическа и теоретическа стойност. То бива 2 вида: общо и казуално.

Общото се осъществява при прилагането на няколко разпоредби. То не се свежда до тълкуване на конкретен казус.

Казуалното е винаги по повод на конкретно дело и казус и се съдържа обикновено в мотивиращата част на присъдата или решението, без тази мотивираща част не може да се обжалва.

4/ Административно тълкуване. – то визира по-скоро тълкуването, което осъществява Прокуратурата. Почти всички актове на прокуратурата подлежат на съдебен контрол.

5/ Неофициално тълкуване – то не се извършва от държавни органи. То бива:

а/ доктринно

б/научно, то не е задължително. Осъществява се от различни учени, които правят анализ. Този анализ може да завърши със предложение за бъдещо усъвършенстване на законодателната наредба.

6/Тълкуване чрез адвокатските пледоарии . У нас няма практика да се систематизират тези адвокатски пледоарии, за разлика напр. от Франция, където те се съхраняват и използват за тълкуване.

Те са различни видове от гледна точка как се тълкува т.е. какви средства се използват в тълкувателния процес.

1/ Исторически начин – чрез него се разкрива замисъла на актосъставителя, необходимостта от приемането на акта. Някой автори наричат този начин – „еволютивен”. Има редица приоми в таза връзка:

а/изследват се мотивите, които придружават всеки законопроект. Особен интерес тук представляват експертните мнения, които съставят мотивите. Интерес представляват и становищата на комисиите в Народното събрание, а също и дебатите по приемането на законопроекта.

2/Систематичен начин – той изразява системния характер на правото. Чрез него една или друга норма се съпоставя с останалите. Този начин ни отвежда към универсалните принципи на правото. Не може да се изтълкува една норма сама по себе си. Систематичния начин предполага тълкуването да държи сметка не само на други разпоредби, но могат и да се съпоставят разпоредбите с принципите на морала. Това се отнася особено за Договорите.

3/Езиков начин на тълкуване – субекта, които извършва тълкуването се натъква за пръв път с езика на правните норми пример с Указ 883/това е указ на Държавния съвет по прилагането на Закона за нормативните актове/. Според този указ се изисква правните актове да бъдат изписани на български език, ясно и кратко, и термините да се употребяват в тяхното общо разпространено значение. Основен принцип в езиковия начин на тълкуване е да се избягва всякакво двусмислие

При езиковото тълкуване следва да се имат предвид и редица приоми .

а/ когато думата има общо и специално значение, предимство се дава на общото значение.

б/правно техническите термини се прилагат със специалното им значение определено в законодателството и теорията.

в/ когато думата има тясно и широко значение предпочита се по-широкото.

Езиковия начин на тълкуване съдържа и правилата на граматиката.

4/ Граматическо тълкуване – то се предпоставя от своеобразното обвързване между отделните думи, за да се получи смислен текст. Това означава, че трябва добре да се познават граматиката и синтаксиса на съответния език – препинателни знаци.

5/ Логически начин на тълкуване – тук се използва изцяло формалната логика и приоми от Римското частно право. Те са аксиоми в Тълкувателната теория. Част от тези приоми са:

а/ за равенство – чрез него се достига до попълване на празнотите в правото.

б/ на по-силното основание – т.е. които може повече, може и по-малко.

в/ по аргумент на противното – ако едни обществени отношения се регулират по един начин, то други се регулират по противния начин.

д/ „специалния” закон отменя „общия” – това може да стане само тогава когато специалния закон засяга идентични обществени отношения каквито засяга общия.

6/ Функционален метод на тълкуване – според него тълкувателните разпоредби се съпоставят с друг вид фактори – не юридически, те са политически, икономически.

Резултатът от тълкуването трябва да бъде пълната определеност на смисъла на акта т.е. неговата точност, еднозначност и безусловност от гледна точка на обема на акта.

От гледна точка на резултатите с оглед установяването на обема на правния акт различаваме три основни вида тълкуване:

а/буквално – при него чрез тълкуването достигаме до извода, че действителния на правния акт е същия, които следва непосредствено от буквалния негов текст.

б/разширително – в процеса на тълкуване стигаме до извода, че действителния обем на правния акт е по-широк от този който следва непосредствено от буквалния текст на акта.

Правната наредба на тълкуването у нас се съдържа главно в чл.46 от Закона за нормативните актове. От тук следва, че наказателна, административна и дисциплинарна отговорност не могат да се обосноват по пътя на разширителното тълкуване.

На определен етап от правната еволюция /особено при континенталната правна система/ взаимодействието и взаимопроникването между формата и съдържанието на правото се развиват до такава степен, че правят необходимо правото да се конституира в специфичен вид – като система от многообразни юридически актове.

Юридическите актове са своеобразен начин на съществуване на правната норма, специфично битие за нейното конституиране и функциониране.

Волева характеристика – ако от определена гледна точка правото може да се определи като воля, то именно посредством правните актове правната воля от вътрешен психологически феномен се превръща във феномен на правото и може да доведе до настъпването на определени юридически последици.

Правният акт е своеобразен начин за конституирането и функционирането на тази воля. Основен израз на тази правно-релевантна воля е израз преди всичко на държавноправната воля.

И тъй като правото е йерархическа система за регулиране на обществените отношения, държавата ще манифестира своята правно-релевантна воля като включи в механизма на правното регулиране различни държавни органи, които в границите на своята компетентност издават различни правни актове.

Осъществяване на ефективно правно регулиране – То става посредством конституирането и закрепването в правните актове на основните съдържателни елементи на правната система – юридическите норми. За да се осъществи ефективно правно регулиране е необходимо юридическите актове да притежават определена насоченост .

Най-общата форма на юридически правен акт е писмената.

В редки случай се срещат и юридически актове, които могат да се направят и в устна форма /някой административни актове/, тези случай ясно са уредени в действащото право.

Съдържание на юридическите актове Актовете на правоприлагане са задължителни. Всеки един от тях съдържа:

А/ уводна част – която се състои от дата, място на издаване, името на акта съставителя. Липсата на един от тези реквизити прави акта нищожен .

Б/ Втората част е дескриптивна /описателна/ част . В нея се излагат юридическите факти. Описва се фактическата обстановка и ситуация, която дава основание за съставяне на акта.

В/ Трета част мотивираща – тук се съдържа избора на правната норма, която правоприлагащия орган реализира.

Г/ Четвърта резюлитивна?? част – решение, присъда


Въпрос 73 Юридическа сила и ранг на правните актове

Както самото право и неговото битие съществуват като многопластова йерархична система от различни юридически актове. В тази строго определена йерархическа структура, на върха на която стои Конституцията, всеки юридически акт заема строго определено място предопределено от неговата юридическа сила.

І. Юридическата сила е изключително важно свойство на юридическия акт. Тя е израз на юридическата стойност и значимост на правния акт.По този начин юридическата сила се превръща в своеобразен израз на стойността и значимостта на обществените отношения, които се регулират от юридическия акт, на ценностите които той закрепва и защитава, а от там и на различния интензитет на проявление на държавноправната воля.

Образно казано юридическата сила на правния акт се съотнася с неговата юридическа стойност и значимост по същия начин както се съотнасят цената и стойността на стоката.

ІІ. Юридическата сила на акта определя и неговия ранг. Тоест ранга на юридическия акт е мястото, което той заема в сложната структура на системата от правни актове. Затова колкото по-значителни са обществените отношения, които трябва да се регулират от правния акт, толкова по-висок ще бъде неговия ранг. А това означава, че издаването на юридическия акт ще трябва да влезе в компетентността на държавен орган, които стои нагоре в йерархията на държавния апарат.

По обратния ред за юридическата сила на правния акт можем да съдим от това кой е издал този акт.

Огромното разнообразие от най-различни юридически актове, предопределя и различните класификации, които се правят в науката и практиката, за да могат те да се обхванат. Но върху основата на Общата теория на правото – две са основните класификации на юридическите актове.

Голямо научно и практическо значение има подразделянето на юридическите актове с оглед природата и характера на онези проявления на правните норми, които се конституират в тях.

Особено в континенталната правна система, главното от регулиращата енергия на правото се залага в общите правила за поведение, а после върху основата на тях се създават и конкретните правни правила, които вече ще обхванат конкретния житейски казус. По този начин посредством съчетаването на общото и индивидуалното начало се постига ефективно правно регулиране. Върху основата на това юридическите актове се подразделят на:

а/нормативни юридически актове – чрез тях се конституират общите правни правила.

б/индивидуални юридически актове – чрез тях проявленията на индивидуалната правна нормативност/индивидуалните правила за разрешаването на конкретните житейски казуси/.

ІІ. Според това каква насоченост имат правните актове те се подразделят на:

а/правотворчески – посредством тях се конституират юридическите норми, които стоят в основата на механизма на правното регулиране.

б/тълкувателни

в/правоприлагащи;

г/актове издадени за автономно правно регулиране

Въпрос 75 Нормативни юридически актове. Видове.

Посредством нормативните юридически актове се конституират и закрепват общите правни правила. В цялостната система на юридическите актове, те са най-важните. Това са актовете както на законодателя, така и на изпълнителната власт.

1/ Да бъдат издадени от компетентен орган.

2/Да бъдат облечени във външна словесна-документална форма.

3/ Да са конституционосъобразни.

4/ Да бъдат обнародвани и приведени в действие.

От гледна точка на съдържателните елементи на правната система, които се конституират и закрепват в съответните юридически актове те се подразделят на :

1/правотворчески – посредством тях се конституират и закрепват юридическите норми, които стоят в основата на механизма на правното регулиране. Те винаги имат нормативен характер и се осмислят като основни източници на правото. На свой ред те се подразделят на: законови и подзаконови актове. Съотношението между тях се определя от основния принцип за върховенството на закона, което означава, че подзаконовите актове трябва да се издават върху основата на законовите и да не им противоречат.

2/ Тълкувателните юридически актове се издават в процеса на тълкувателната дейността на компетентните държавни органи. Най-често тълкувателните юридически актове имащи нормативен характер, издадени в порядъка на автентичното и легалното тълкуване, съдържат правни положения, които по своята правна природа се доближават до нормативната основа на механизма на правното регулиране напр. тълкувателните решения на ВКС и ВАС.

На свои ред право творческите нормативни актове се подразделят на :

а/ законови и подзаконови – те са заложени най- вече в континенталната правна система и съотношението между тях се определя от основния принцип на върховенството на Закона, от което следва , че подзаконовите нормативни актове трябва да се издават върху основата на законовите и да не им противоречат.

б/ тълкувателните юридически актове в процеса на тълкувателната дейност на компетентните държавни органи. Най-често тълкувателните юридически актове съдържат правни положения, които се доближават до нормативната основа на правното регулиране напр. постановленията на Върховния съд.

в/ правоприлагащите – се издават в процеса на право прилагащата дейност на съответните компетентни държавни органи. Те са държавно властнически актове, които имат индивидуален характер, те конституират индивидуалните правни правила, посредством които се решават конкретни житейски казуси.

г/ Актове, които се създават в порядъка на автономно правно регулиране – те конституират автономни правни решения на субекти на правото, които нямат държавно-властническа характеристика.

Въпрос 76 Индивидуални юридически актове.Видове.

Посредством индивидуалните юридически актова се конституират и закрепват индивидуалните правни правила за разрешаването на конкретните житейски казуси. Те се издават върху основата на нормативните юридически актове и за тяхното доразвиване. Такива актове издават изпълнителната и съдебната власт.

От гледна точка на съдържателните елементи на правната система, които се конституират и закрепват в съответните юридически актове те се подразделят на :

1/Правоприлагащи – те са държавновластически актове, които имат индивидуален характер – те конституират и закрепват индивидуалните правни правила, посредством, които се решават конкретни житейски казуси. Издават се в процеса на право прилагащата дейност на съответните компетентни правоприлагащи държавни органи. Те се подразделят на: съдебни /решения и присъди/ и административни.

2/Актове, които се създават в порядъка на автономното правно регулиране. Те конституират и закрепват автономни правни решения на субектите на правото, които нямат държавно властнически характер. Те са израз на заложената в правото възможност тези субекти на правото да се самоопределят, да насложат своята правно релевантна воля, за да очертаят конкретните юридически права и задължения помежду си. Това преди всичко са различните видове договори, а също и някои едностранни правни актове /завещанието/. Те винаги имат нормативен характер.

Въпрос 78 Действие на юридическите актове.

Действието на юридическия акт изразява неговото реално функциониране в правния свят. Затова действието на правния акт непосредствено създава неговата юридическа сила.

Действието на юридическите актове има три основни измерения:

а/ действие на юридическите актове във времето

б/ действие на юридическите актове в пространството: Правните нормативни актове действуват върху територия - земна, сухопътна, морска, речна и т.н. Действа на територията спрямо или върху която действува държавния суверенитет - упражняване на държавна власт. Юридическото понятие територия не съвпада с географското понятие за територия - сухопътната площ, въздушно пространство и акваторията. Посолствата в чужбина, плавателните съдове и въздушния транспорт и върху континенталния шелф. В българското посолство - чужденец под юрисдикцията на България.

в/ действие на юридическите актове по отношение на лицата – Нормативните юридически актове действат по отношение на всички лица на територията на държавата. Законите се отнасят за всички правни субекти, пребиваващи в държавата по времето на действие на закона.Макар и по-малко на брой, съществуват закони действащи само спрямо определен кръг субекти. Една част от законите се отнасят само за българските граждани. В рамките на изключенията спада народните представители, министрите, президента и магистратите, които притежават имунитет. Други закони се отнасят и до българските граждани в чужбина. Има една категория чуждестранни граждани спрямо които нашата нормативна база не действа.

- универсален имунитет - президент, вицепрезидент и членовете на КС.

- народните представители, те имат т.нар. "общ имунитет", дори и за престъпления от общ характер.Магистратите, лицата, които имат ограничен /функционален, но само за престъпления по повод на техните служебни задължения/ имунитет.

Лице без никакво гражданство "апатриди", не се ползват от никакви права и задължения. Българско гражданство по рождение не може да бъде отнето.

Нормативните юридически актове стоят в основата на механизма на правно регулиране.

Най-важни са проблемите свързани с действието на нормативните актове във времето. То има три основни измерения/

а/ влизане в сила на акта;

б/ загубване на юридическа сила и

в/ определяне характера на действието на юридически акт от момента на влизането му в сила до загубването на юридическата му сила.
Въпрос 79 Действие на юридическия акт във времето. Времето като юрид.факт. Влизане в сила на юридическите актове.

Всички юридически актове действат във времето занапред, от момента на влизането им в сила. По този начин адресатите на тези актове – правните субекти могат да планират своите действия в обществения живот.

Възможно ли е един правен акт, да е влязъл в сила, но да не поражда правни последици? Пример: даден нормативен акт е влязъл в сила, но той не е адекватен към действителността. В такъв случай той се отменя и се заменя с нов.

Втората хипотеза е установяването на т.нар. мораториум върху действието на даден юридически акт. Това означава, че даден юридически акт е влязъл в сила, но мораториума преустановява възникването на правни последици от него . Напр.мораториума върху смъртното наказание – бе заменено с доживотна присъда.

Единствено изключение от изключенията – когато новия юридически акт е по-лек, то той се прилага в действие /публичното право/. В гражданското /частното/ право действа винаги занапред, но в него по изключение – когато е в общо обществен интерес формулирано по демократичен начин е възможно обратното действие на правните нормативни актове.

Тогава когато новия закон дава преоценка на юридическите факти и съответните им правни последици, в сравнение с тези, които законодателя е дал в един минал момент, със задна дата се допускат различни от предвидените и произтекли от стария закон правни последици. Пример: В преходните и заключителни разпоредби – Реституционните закони от 1991г. – Обектите одържавени с постановление №60 от 1975г. се връщат на първоначалните им собственици или техните наследници.

Каква е съдбата на т.нар. висящи правни отношения, т.е. има се предвид тези, които са възникнали във връзка със стария закон, но не са прекратени с влизането в сила на новия закон /пример: Закона за висшето образование, в него е казано, че срокът на дадено обучение ще е 6 год. И се определя дадена такса. По късно се приема нов закон, които променя срока на обучение и размера на таксата. В такъв случай правните последици на стария закон попадат в заварено положение и те продължават да се развиват по режима на стария закон./

Влизане в сила на юрид. актове. Влизането в сила на нормативния юридически акт е началния момент на влизането му в действие. Т.е. за да са валидни юридическите актове те трябва да влязат в сила. Колкото до актовете на правоприлагане и актовете на индивидуалното регулиране, те влизат в сила от момента на тяхното подписване.

В Конституцията и в Закона за нормативните актове е посочено, че нормативните юрид.актове влизат в сила в момента, които те изрично посочат /преходните и заключителни разпоредби/. Ако няма такова решение, нормативните юридически актове влизат в сила /у нас/ три дни след обнародването им в Държавен вестник.

Този тридневен период е необходим правните субекти , адресати на правните актове да се запознаят със съдържанието и техния смисъл и да приведат собственото си поведение съгласно изискванията на нормативните актове. Денят на обнародването не се брои, когато третия ден съвпада с почивен ден /събота – неделя/ той не се брои и акта влиза в сила понеделник.