Хенрик Сенкевич

Но пророкът започна проповедта. Дълбокият му и звучен глас се чуваше прекрасно по целия мегдан и всяка негова дума стигаше до ушите на верните. Най-напред говори за наказанието, което господ отрежда на онези, които не изпълняват наредбите на Махди, а укриват плячката, напиват се, крадат, щадят неприятелите в битките, пушат тютюн. Поради тези престъпления аллах праща на грешниците глад и болест, която превръща лицето в медена пита.2 Земният живот е като продупчен мех за вода. Богатството и разкошът попиват в пясъка, който засипва умрелите. Единствено вярата е като крава, която дава сладко мляко. Ала раят ще се отвори само за победителите. Който побеждава неприятелите, получава избавление. Който умира за вярата, ще възкръсне во веки веков. Щастливи, стократно щастливи са тези, които вече са загинали!...

- Искаме да умрем за вярата! - отвърна с един гръмък вик тълпата.

И за момент отново екна страшна врява. Обадиха се звуците на умбаите и тъпаните... Воините удряха мечове о мечовете и пики о пиките. Войнственият ентусиазъм се разширяваше като пламък. Някои се провикваха: "Вярата е победоносна!", други - "Чрез смъртта - в рая!" Сега Стас

---

2 Става дума за болестта едра шарка. - Б. а.

Когато малко притихнаха, пророкът отново взе думата. Разказваше за своите видения и за мисията, възложена му от бога. И така аллах му бил заповядал да очисти вярата и я разпространи по цял свят. Който не признае Махди за избавител, той ще бъде осъден на унищожение. Краят на света вече е близо, но преди това верните имат дълг да завладеят Египет, Мека и всички страни отвъд моретата, в които живеят неверници. Такава е божията воля и никой не може да я промени. Още много кръв ще се пролее, много воини няма да се върнат в своите колиби при жените и децата си, но щастието на тези, които ще загинат, не ще може да се опише от човешкия език.

След това той протегна ръце към събралите се и завърши така:

- Ето аз, избавителят и божият слуга, благославям светата война и вас, воини. Благославям вашите мъки, раните ви, смъртта, благославям победата и плача за вас като баща, който ви обича . ..

И той се разплака. Рев и врява се разнесоха наоколо, когато слизаше от амвона. Плачът стана всеобщ. Долу двамата халифи, Абдулахи и АлиуледХел, хванаха пророка под ръка и го заведоха на овчите кожи, върху които той коленичи. Идрис разпитваше нетърпеливо Стас дали Смаин не е сред емирите.

- Не! - отвърна момчето, което напразно търсеше с очи познатото лице. - Не го виждам. Може би е загинал при превземането на Хартум.

Молитвите продължиха дълго. През това време Махди размахваше ръце и крака като-паяк или вдигаше блуждаещ поглед и повтаряше: "Ето го! Ето го!", а когато слънцето започна да клони към залез той стана и тръгна към дома си. Сега децата имаха възможност да се убедят с какво преклонение дервишите ограждаха своя пророк, защото цели тълпи се хвърлиха след него и ровеха земята, където тя беше докосната от стъпалата му. При това стигаше се до караници и бой, защото вярваха, че тази пръст предпазва здравите и лекува болните.

Мегданът за молитви бавно се опразваше. Идрис сам не знаеше какво да прави и вече искаше да се върне с децата и цялата група за нощуване в колибата при Хамис, когато пред него се изправи неочаквано същият грък, който сутринта даде по един сребърен талер и по шепа фурми на Стас и Нели.

- Разговарях с Махди за вас - каза той по арабски - и пророкът иска да ви види.

- Благодаря на аллаха и на тебе, господарю - извика Идрис:- А дали при Махди ще намерим и Смаин?

- Смаин е във Фашода - отговори гъркът. След това той се обърна на английски към Стас:

-Възможно е пророкът да ви вземе под своя закрила, защото се опитах да го убедя в това. Казах му, че тогава славата на неговото милосърдие ще се разпространи сред всички бели народи. Тук стават страшни неща и без неговата закрила неминуемо ще умрете от глад, от лишения, от болести или от ръката на безумците. Ала Трябва да го спечелите и това зависи от тебе.

- Какво трябва да направя, господарю? - попита Стас.

- Най-напред, когато застанеш пред него, падни на колене, а ако ти подаде ръка, целуни я покорно и го моли да ви вземе двамата под своето крило.

Тук гъркът млъкна и попита:

- От тези хора никой ли не разбира английски?

- Не. Хамис остана в колибата, Идрис и Гебхър разбират само по няколко откъслечни думи, а другите не разбират и толкова.

- Това е добре. Тогава слушай по-нататък, защото всичко трябва да се предвиди. И така, Махди сигурно ще те попита, готов ли си да приемаш неговата вяра. Отговори му веднага, че си готов, че от пръв поглед, още щом като си го видял, те е озарила незнайната светлина на милосърдието. Запомни: "незнайната светлина на милосърдието!"... Това ще го поласкае и той може би ще те зачисли към мулаземите, т. е. към своите лични слуги. Тогава ще живеете в охолство и при всички удобства, които ще ви предпазят от болести. Ако постъпиш по друг начин, ще изложиш на опасност себе си, това малко клетниче, па дори и мен, който ви желая доброто. Разбираш ли?

Стас стисна зъби и нищо не каза, само лицето му се вкамени и очите му светнаха с тъжен блясък, та като видя това, гъркът продължи:

- Аз те разбирам, мое момче, това не е приятно, но друг изход няма! Тези, които оцеляха през време на кланетата в Хартум, всички приеха учението на Махди. Не се съгласиха само неколцина католицимисионери и няколко калугерки, но това е нещо друго. Коранът забранява да се избиват духовниците, та макар съдбата им да е страшна, не ги заплашва поне смърт. Но за светските хора нямаше друго спасение. Повтарям ти - всички приеха мохамеданството: германци, италианци, копти, англичани, гърци... аз самият...

И тук, въпреки уверенията на Стас, че никой от групата не разбира английски, той все пак понижи глас:

- Не е нужно да ти обяснявам, че това не е никакво

отричане от вярата, никаква измяна, никакво отстъпление. Вътрешно всеки си остава такъв, какъвто е бил, и бог вижда това... Пред насилието човек, макар и привидно, трябва да се огъне. Човек е длъжен да брани живота си и би било лудост, а дори и грях, да го излагаме на опасност, и то заради какво? Заради привидността, заради няколко думи, които същевременно можеш да отречеш в себе си? Но ти не забравяй, че в ръцете ти е не само твоят живот, а и животът на твоето малко другарче, с който не бива да разполагаш. Разбира се!... И мога да ти гарантирам, че ако бог те избави някога от тези ръце, тогава нито сам ще се упрекваш, нито някой друг ще те упреква за това, както няма да упреква и никого от нас.

Като говореше така, гъркът може би залъгваше собствената си съвест, но беше излъган и от мълчанието на Стас, което накрая изтълкува като признак на страх. Затова реши да окуражи момчето.

- Ето дома на Махди - каза гъркът. - Той предпочита да живее в тези дървени колиби в Омдурман вместо в Хартум, макар че там би могъл да заеме двореца на Гордон. Хайде, смело! Не губи кураж! На въпросите отговаряй уверено. Те ценят смелостта. И не мисли, че Махди веднага ще изреве като лъв срещу тебе. Не! Той винаги се усмихва, дори когато замисля нещо лошо.

И като каза това, той започна да вика към струпалите се пред къщата да сторят път за "гостите" на пророка.

Когато влязоха в стаята, Махди лежеше на меко канапе, заобиколен от жени, две от които му вееха с огромни

щраусови пера, други две го чешеха внимателно по стъпалата. Освен жените тук бяха само халифът Абдулахи и халифът Шериф, защото третият, АлиуледХел, в това време изпращаше войски на север, за Бербер и Абу Хамед, които още от по-рано бяха завладени от дервишите. Като видя влизащите пророкът отстрани жените и седна на канапето. Идрис, Гебхър и двамата бедуини се проснаха пред него по очи, след това коленичиха със скръстени на гърдите ръце. Гъркът кимна на Стас да стори същото, но момчето се направи, че не забелязва, поклони се само и остана право. Лицето му пребледня, но очите му издаваха силен блясък и от цялото му държание и гордо вдигнатата глава, от свитите устни, лесно можеше да се разбере, че нещо у него се беше обърнало, че колебанието и страхът бяха преминали, че е взело някакво твърдо решение, от което за нищо на света няма да отстъпи.

Гъркът, изглежда, беше забелязал това, защото по лицето му се изписа голяма уплаха. Махди хвърли бегъл поглед към децата, неговата неизменна усмивка озари пълното му лице, след това той се обърна най-напред към Идрис и Гебхър.

- Пристигате от далечния север - каза той. Идрис удари чело о земята.

- Истина е, о, Махди! Произхождаме от рода Дангали, затова изоставихме нашите домове във Фаюм, за да коленичим пред благословените ти нозе.

- Видях ви в пустинята. Пътят е страшен, ала аз изпратих ангел, който ви закриляше и пазеше от смърт от ръката на неверните. Вие не го виждахте, но той бдеше над вас.

- Благодаря ти, избавителю.

- И доведохте на Смаин тези деца, за да ги размени срещу своите, които турците са задържали заедно с Фатма в Порт Саид.

- На тебе искаме да служим.

- Който служи на мен, служи на собственото си избавление, затова сте си отворили път към рая. Фатма е моя роднина... Но да ви кажа истината, когато покоря цял Египет, тогава моята роднина и нейната челяд и без това ще получат свободата си.

- Тогава прави с тези деца каквото пожелаеш, благословени! ...

Махди спусна клепачи, след това отвори очи, усмихна се добродушно и кимна към Стас:

- Приближи се, момче.

Стас пристъпи енергично, с войнишка стъпка, няколко крачки, поклони се втори път, след това се изпъна като струна и гледайки Махди право в очите, зачака.

- Радвате ли се, че дойдохте при мен? - попита Махди.

- Не, пророко. Ние бяхме отвлечени от бащите ни против нашата воля.

Този прост отговор направи известно впечатление и на свикналия с ласкателства владетел, и на присъствуващите. Гъркът захапа мустаците си и започна да чупи пръсти, но Махди не престана да се усмихва.

- Ала сега пък сте при извора на истината - каза той. - Искаш ли да пиеш от този извор?

Настъпи моментно мълчание и смятайки, че момчето не е разбрало въпроса му, Махди го повтори по-ясно;

- Искаш ли да приемеш моето учение?

Тогава Стас едва забележимо се прекръсти с ръката, която държеше на гърдите си, сякаш трябваше да скочи от потъващ във водните дълбини кораб.

- Пророко - каза той, - не познавам твоето учение и

ако го приема, бих го направил от страх, като страхлив и подъл човек. А нима желаеш твоята вяра да изповядват страхливи и подли хора?

Като казваше това, той непрекъснато гледаше Махди в очите. Настъпи такава дълбока тишина, че се чуваше бръмченето на мухите. Ала в същото време стана нещо необикновено. Ето че Махди се смути и за момент не знаеше какво да отговори. Усмивката изчезна от лицето му, на което се появи напрежение и неприязън. Като протегна ръце, той взе кратунката, пълна с вода и мед, и започна да пие, очевидно само за да спечели време и прикрие объркването си.

А смелото момче, достоен потомък на защитниците на християнството, верен наследник на победителите край Хочим и Виена1, стоеше с вдигната глава и чакаше присъдата си. Върху бузите му, опалени от пустинния вятър, цъфна ярка руменина, очите му светнаха, а тялото му потреперваше от възбуда. "Ето - мислеше си Стас, - всички други приеха неговото учение, а аз не се отрекох от вярата и душата си." И страхът от това, което можеше и щеше да настъпи, заглъхна в този миг в сърцето му и на негово място избликна радост и гордост.

Тогава Махди остави кратунката и попита:

- Значи, отхвърляш моята наука?

- Аз съм християнин като баща си ...

- Който си запушва ушите пред божия глас - каза бавно, с променен глас Махди, - е само дърво за огън.

И тогава известният със строгостта и жестокостта си халиф Абдулахи светна като звяр с белите си зъби и се обади:

- Дръзки са думите на това момче, затова - накажи го, господарю, или позволи аз да го накажа.

"Свърши се!" -: помисли си Стас.;

Ала Магди винаги мечтаеше славата на милосърдието му да се разнася не само сред дервишите, но и по цял свят, та си помисли, че твърде суровата присъда, особено върху малкото още момче, можеше да навреди на славата му.

Известно време той прехвърляше топчетата на броеницата между пръстите си и мислеше, след това каза:

- Не. Тези деца са отвлечени за Смаин, и макар че аз няма да правя никакви пазарлъци с неверните, трябва да ги изпратите на Смаин. Такава е моята воля.

- Тя ще бъде изпълнена - отвърна халифът.

Но Махди му посочи Идрис, Гебхър и бедуините:

- Награди тези хора от мен, о, Абдулахи, защото са изминали дълъг и опасен път, за да служат на бога и на мен.

1 Авторът припомня за смелите бостъпки на полските рицари срещу нашествията на турците. - Б. пр.

Последният, като се намери отново в тъмнината на мегдана за молитва хвана Стас за рамото и започна да го разтърсва от гняв и отчаяние.

- Бъди проклет! Ти погуби това невинно-дете - каза той, като сочеше Нели, - погуби себе си, а може би и мен.

- Не можех да постъпя иначе - отговори Стас.

- Не можеше! Знай, че сте обречени на друго пътуване, сто пъти по-лошо от първото. И то е самата смърт, разбираш ли? Във Фашода тропическата треска ще ви унищожи само за една седмица. Махди знае защо ви изпраща при Смаин.

- В Омдурман също щяхме да умрем.

- Не е вярно! Нямаше да умрете в дома на Махди, сред изобилието и удобствата. А той беше готов да ви вземе под своето крило. Зная, че беше готов. И на мен ти се отплати също така добре за това, че се застъпих за вас. Сега правете каквото си искате. Абдулахи изпраща за Фашода пощата с камилите след една седмица, а през това време правете каквото си искате. Мен повече няма да ме видите ...

И като каза това той си тръгна, но след малко отново се върна. Беше бъбрив като всички гърци и трябваше да се наприказва. Искаше да излее върху главата на Стас жлъчта, която се беше събрала у него. Не беше жесток и нямаше лошо сърце, обаче искаше момчето да разбере още по-добре страшната отговорност, която беше поело върху себе си, като не послуша неговите съвети и предупреждения.

- Кой би ти забранил да си останеш в душата си християнин? - каза той. - Смяташ ли, че аз не съм такъв. Но аз не съм глупак. А ти искаше да се проявиш с фалшивото си геройство. Досега аз правех всякакви услуги на белите пленници, но вече няма да мога, защото Махди се разсърди и на мен. Всички ще загинат. А твоето малко другарче по съдба - със сигурност! Ти я уби! Дори възрастните европейци гинат като мухи от треската във Фашода, а какво остава за такова дете. Ако ви заповядат да вървите пеша край конете и камилите, тя ще падне още първия ден. Ти направи това. Радвай се сега, християнино!

И той се отдалечи, а те свиха от мегдана за молитви по тъмните улички към колибите. Вървяха дълго време, защото градът се простираше върху огромна площ. Съсипана от умората, глада, страха и ужасните впечатления през деня, Нели започна да изостава. Идрис и Гебхър я подтикваха да върви по-бързо. Но след известно време краката й отмаляха съвсем. Тогава, без много да се замисли, Стас я взе на ръце и я понесе. Той искаше да й говори по пътя, искаше да се оправдава пред нея, че не е могъл да постъпи иначе, но мислите му се сноваха и сякаш изчезнаха от главата му, та само повтаряше: "Нели! Нели! Нели!" и я прегръщаше, без да може да каже нещо повече. След триисет-четирийсет крачки Нели заспа от умора в ръцете му, затова той продължи да върви мълчаливо сред тишината на задрямалите улички, прекъсвана само от разговора между Идрис и Гебхър.

А техните сърца се изпълваха от радост, което беше добре дошло за Стас, иначе може би отново щяха да го накажат за дръзките му отговори пред Махди. Но те до такава степен бяха погълнати от това, което им се бе случило, че за нищо друго не можеха да мислят сега.

- Чувствувах се болен - каза Идрис, - но видът на пророка ме излекува.

- Той е като палма в пустинята и като студена вода в зноен ден, а думите му са като зрели фурми - отговори Гебхър.

- НурелТадхил ни излъга, като каза, че няма да ни допусне пред своя взор. Допусна ни, благослови ни и заповяда на Абдулахи да ни награди.

- И той ще ни награди щедро, защото волята на Махди е свята.

- Бисмиллах! Така да бъде, както казваш - обади се един от бедуините.

А Гебхър започна да мечтае за цели стада камили, рогат добитък, коне и за торби, пълни с пиастри1.

От мечтанията му го изтръгна Идрис, който посочи Стас със спящата на ръцете му Нели и попита:

- А какво ще правим с този стършел и с тази муха?

- Хм! Смаин трябва да ни награди за тях отделно.

- Щом пророкът каза, че няма да разреши никакви пазарлъци с неверните, тогава Смаин няма да държи на тях.

- Съжалявам, че не попаднаха в ръцете на халифа, който щеше да научи това кученце как се лае против истината и божия избраник.

- Махди е милостив - отвърна Идрис. След това помисли малко и каза:

- Ала като са в ръцете му, Смаин ще бъде сигурен, че нито турците, нито англичаните ще убият децата му и Фатма.

- Тогава може и да ни награди, а?

- Да. Нека пощата на Абдулахи ги вземе за Фашода. На нас ще ни падне тежестта от плещите. А когато Смаин се върне тук, ще му припомним за наградата.

- Ти казваш, да останем в Омдурман?

- Аллах! Малко ли ти беше пътят от Фаюм до Хартум? Дойде време за почивка.

---

1 Пиастър - дребна монета в някои арабски страни, равна на една стотна от лирата. - Б. пр

- Трябва живи да стигнем до Фашода.

Тези думи възпряха арабите, защото те се страхуваха да нарушат заповедта на Махди. Но още повече ги възпря това, че Идрис изведнъж получи силно главозамайване, та трябваше да се подпре на рамото на Гебхър. След малко му мина, но суданецът се изплаши и каза:

- Аллах! Нещо не съм добре. Не ме ли хваща някаква болест?

- Видя Махди, значи няма да се разболееш - отвърна му Гебхър.

Най-после стигнаха до колибите. С последни сили Стас предаде спящата Нели в ръцете на Динах, която, макар и самата да не беше здрава, бе стъкмила за момичето доста удобна постеля. Суданците и бедуините хапнаха по няколко тънки парчета сурово месо и се проснаха като пънове на плъстените постели. На Стас не му дадоха нищо за ядене, само старата Динах му мушна в ръката шепа накисната дура, открадната от камилите. Но той сега не мислеше нито за сън, нито за ядене.

Защото бремето, което тежеше на плещите му, наистина беше много тежко. Той чувствуваше, че постъпи правилно, като отхвърли милосърдието на Махди, за което трябваше да плати с отричане от вярата и душата си, чувствуваше, че баща му би бил горд и щастлив от постъпката му, но същевременно си мислеше, че е погубил Нели, другарчето си по съдба, малката любима сестричка, за която с готовност би дал и последната си капка кръв.

Ето защо, когато всички заспаха, той се затресе от силен плач и легнал върху парче от плъстена постеля, дълго плака, като дете, каквото всъщност си беше все още.

Посещението при Махди и разговорът с него, изглежда, не укрепиха здравето на Идрис, защото още през нощта той се разболя тежко, а сутринта вече беше в безсъзнание.

Хамис, Гебхър и двамата бедуини бяха повикани при халифа, който ги задържа няколко часа, хвалейки тяхната смелост. Но те се върнаха в много лошо настроение и със злоба в душите, защото се надяваха на бог знае какви награди, а пък Абдулахи даде на всеки от тях по една египетска лира и по един кон.

Бедуините започнаха разправия с Гебхър и едва не се стигна до бой. Накрая заявиха, че ще тръгнат заедно с пощенските камили за Фашода, за да си поискат от Смаин възнаграждението. Към тях се присъедини и Хамис, който се надяваше, че подкрепата на Смаин ще му донесе по-голяма полза, отколкото пребиваването му в Омдурман.

За децата започна седмица на глад и мизерия, защото Гебхър хич не мислеше да ги храни. Но за късмет Стас имаше двата талера с лика на Мария Тереза, които бе получил от гърка, и отиде в града, да купи фурми и ориз. Суданците не се противопоставиха на излизането му, защото знаеха, че от Омдурман вече не може да избяга и че в никакъв случай няма да напусне малката бинт . Това обаче не мина без приключения. Видът на момчето, което бе облечено по европейски и купуваше храна на пазара, отново събра цяла тълпа полудиви дервиши. Те го посрещнаха със смях и вой. За щастие, много от тях знаеха, че предишния ден е бил при Махди и те възпираха онези, които искаха да го нападнат. Само децата го замерваха с пясък и камъни, но той не им обръщаше никакво внимание.

Цените на пазара бяха високи. Стас въобще не можа да намери фурми, а значителна част от ориза му взе Гебхър "за болния брат". Момчето се противопоставяше с всички сили, в резултат на което, разбира се, по-слабият получи много синини и подутини. Сега пролича и жестокостта на Хамис. Той проявяваше привързаност само към Саба и го хранеше със сурово месо. А на мизерията на децата, които познаваше отдавна и които някога бяха добри към него, гледаше с пълно безразличие. Когато Стас се обърна към него с молба поне за Нели да отделя малко храна, той отвърна със смях:

- Иди да просиш.

И накрая се стигна дотам, че през следващите няколко дни, за да спаси Нели от гладна смърт, Стас просеше. Не винаги безрезултатно. От време на време някой бивш войник или офицер на египетския хедиф му даваше по няколко пиастри или няколко сушени смокини и обещаваше да го подпомогне и през следващия ден. Веднъж попадна на мисионер и милосърдна сестра, които след като изслушаха неговата история, заплакаха над участта на двете деца и макар че самите бяха изтощени от глад, разделиха с тях всичко, каквото имаха. Обещаха му също да ги посетят и на следващия ден дойдоха в колибите, разбира се, с надеждата, че може да им се удаде да вземат децата при себе си чак до тръгването на пощата. Но Гебхър и Хамис ги пропъдиха с бичове. Следващия ден обаче Стас ги срещна отново и получи от тях порция ориз и два хинина на прах, които мисионерът му поръча да съхранява най-грижливо, предвиждайки, че във Фашода и двамата неминуемо ги очаква треска.

- Сега ще тръгнете край разливите на Бели Нил - каза той - или сред така наречените "суди". Реката не може да тече свободно през образуваните баражи от растения и листа, които водното течение носи и натрупва в плитчините, и там тя образува обширни заразни блата, където треската не щади дори негрите. Пазете се особено от нощуване без огън и на гола земя.

- Ние вече искаме да умрем - почти изстена Стас. Тогава мисионерът вдигна своето изсъхнало лице и известно време се моли, след това прекръсти момчето и каза:

- Вярвай в бога. Не си се отказал от него, ето защо милосърдието и грижите му ще бъдат с тебе.

Стас се опитваше не само да проси, но и да работи. Един ден видя група хора да работят на мегдана за молитви, присъедини се към тях и започна да носи глина за зида, с който трябваше да бъде ограден мегданът. Смееха му се, блъскаха го, но привечер старият шейх, който надзираваше работите, му даде дванайсет фурми, Стас беше безкрайно доволен от спечеленото, защото фурмите и оризът представляваха единствената здрава храна за Нели, а в Омдурман те се намираха все по-трудно.

Затова той с гордост ги занесе на малкото си сестриче, на което даваше всичко, каквото успяваше да получи, а сам от цяла седмица се хранеше изключително с открадната от камилите дура .