Хенрик Сенкевич

А Идрис, окуражен от възгласите, продължи по-нататък, изглежда, не за да отговори на Стас, а в желанието си да спечели по-голяма признателност и похвали от другарите си:

- Ние сме щастливи само да принадлежим към племето, което е дало светия пророк, но благородната Фатма и децата й са негови роднини и великият Махди ги обича. Когато му предадем тебе и малката, той ще ви размени за Фатма и нейните синове, а нас ще благослови. Знай, че дори водата в която всяка сутрин, според предписанието на корана, той се мие, лекува болести и опрощава грехове, а какво остава пък за благословията му.

- Бисмиллах! - повториха суданците и бедуините. Стас обаче, хващайки се за последната сламчица на спасението, каза:

- В такъв случай вземете мен, а бедуините нека се върнат с малката бинт . Срещу мен ще заменят Фатма и нейните синове.

- Още по-сигурно ще ги дадат срещу двама ви. Тогава момчето се обърна към Хамис:

- Баща ти ще отговаря за твоите деяния.

- Моят баща вече е в пустинята, на път за пророка -

отвърна Хамис.

- Тогава ще го хванат и ще го обесят.

Сега Идрис сметна за нужно все пак да успокои своите

другари.

- Възможно е - каза той - лешоядите, които ще изкълват месото по нашите кости, да не са се излюпили още

Знаем какво ни заплашва, но не сме деца и пустинята познаваме отдавна. Тези хора - той посочи бедуините - много пъти са били в Бербер и познават такива пътища, по които минават само газелите. Там никой няма да ни намери и никой няма да ни преследва. Истина е, че трябва да се отбиваме за вода до БахърелЮсеф, а след това до Нил, но ще се отбиваме само нощем. Освен това, мислите ли, че край реката няма тайни приятели на Махди? А аз ще ти кажа, че колкото се отива по на юг, толкова те стават повече, че цели племена начело с шейховете чакат само подходящ момент, за да хванат мечовете в защита на истинската вяра. Те сами ще осигурят вода, ядене, камили и ще объркат преследвачите. Знаем наистина, че до Махди е далеко,- но знаем също, че всеки ден ни приближава до овчата кожа, върху която светият пророк коленичи за молитва!

- Бисмиллах! извикаха за трети път другарите му. Личеше, че авторитетът на Идрис беше чувствително нараснал сред тях. Стас разбра, че всичко е загубено и в желанието си поне да предпази Нели от злобата на суданците, каза:

- След шест часа езда малката госпожица пристигна полужива. Как можете да мислите, че тя ще издържи толкова дълъг път? А ако умре тя, аз също ще умра и тогава с какво ще се явите при Махди?

Този път Идрис не намери отговор и като забеляза това, Стас продължи:

- И как ще ви приемат Махди и Смаин, като разберат, че поради вашата глупост Фатма и децата й трябва да платят с живота си?

Но суданецът вече беше се опомнил и отговори:

- Видях как хвана за гърлото Гебхър. Кълна се в аллаха, ти си лъвско кученце и няма да умреш, а тя...

Той погледна главичката на спящата Нели, опряна върху коленете на старата Динах, и завърши със странно благ глас: - За нея ще направим гнездо като за птичка върху гърба на камилата, за да не усеща никаква умора и да може да спи по пътя също така спокойно, както спи сега. . Като каза това, той отиде при най-хубавата камила и заедно с бедуините започна да прави върху гърба й седло за момичето. При това те разговаряха дълго и дори малко поспориха, но накрая направиха с въжета, одеяла и бамбукови пръти нещо като неподвижен дълбок кош, в който Нели можеше спокойно да седи или Лежи, без да падне. Над това седло, толкова широко, че и Динах можеше да се побере в него, те опънаха платнен покрив.

- Ето, виждаш ли - каза Идрис на Стас, - дори яйца от пъдпъдък не биха се счупили в тези плъстени постели. Старата жена ще пътува с момичето, за да се грижи за него денем и нощем ... Ти ще се качиш при мен, но можеш да яздиш редом с нея, за да я наблюдаваш и пазиш.

Стас беше доволен, че изтръгна поне това. Като обмисли положението, той се убеди, че по всяка вероятност ще ги хванат, преди да стигнат до първия катаракт, и тази мисъл го окуражи. Сега той искаше преди всичко да спи, затова реши да се привърже с някакво въже към седлото и понеже нямаше да придържа вече Нели, ще може да поспи така няколко часа.

Нощта вече ставаше по-бледа и чакалите престанаха да скимтят сред доловете. Керванът трябваше скоро да потегли, но като забелязаха зората, суданците се отправиха към намиращата се на няколко крачки скала и там, според предписанието на корана, започнаха своята утринна баня, употребявайки пясък вместо вода, която пестяха. След това се чуха гласовете им, произнасящи "соуб", т. е. първата утринна молитва: Сред дълбоката тишина ясно се чуваха техните думи: "В името на милостивия и милосърден бог.-Хвала на господа, на владетеля на света, на милостивия и милосърдния в деня на страшния съд. Тебе хвалим и почитаме, тебе молим за помощ. Води ни по пътя. на онези, за които не пестиш добродеяния и милост, а не по пътеките на грешниците, които предизвикаха върху себе си гнева твой и които съгрешават. Амин."

А Стас, слушайки тези гласове, вдигна нагоре очи и занарежда в далечната страна, сред сивкавобелите глухи пясъци:

- "На твоята закрила се надяваме, Богородице ..."
VIII

Нощта бледнееше. Хората вече щяха да се качват на камилите, когато забелязаха ненадейно пустинен вълк, който с подвита под тялото опашка пробяга през оврага на сто крачки от кервана и като се добра до отсрещното плоско възвишение, продължи да тича по-нататък" явно изплашен от някакъв неприятел. В египетските пустини няма диви животни, от които вълците да се боят, затова тази гледка разтревожи много суданските араби. Какво ли означаваше това? Нима вече наближаваха преследвачите? Един от бедуините бързо се изкачи на скалата, но едва погледна и още по-бързо се

смъкна от нея.

- В името на пророка! - извика объркан и изплашен той. - Изглежда, че лъв тича към нас и е съвсем близо.

Тогава зад скалите се чу едно басово "бау!", след което Стас и Нели извикаха заедно:

- Саба! Саба!

А тъй като на арабски това значи лъв, бедуините се изплашиха още повече, но Хамис се засмя и каза:

- Аз познавам този лъв.

Като каза това, той свирна продължително и в същия момент огромното куче се втурна между камилите. То видя децата и скочи към тях, събори от радост Нели, която протягаше ръце към него, изправи се върху Стас, след това със скимтене и лай обиколи и двамата няколко пъти, отново събори Нели, отново се изправи върху Стас и най-после легна задъхано в краката им и разтвори уста.

Хълбоците му бяха хлътнали, от изплезения му език се стичаше пяна, но въпреки това той мърдаше опашка и с вдигнатите към Нели очи, изпълнени с обич, сякаш искаше да каже: "Твоят баща ми поръча да те пазя и ето, аз съм тук".

Децата седнаха от двете му страни и започнаха да го милват. Двамата бедуини, които никога не бяха виждали такова същество, поглеждаха изумени към него и повтаряха "Аллах! О келб кебир!" .(О, .боже, какво огромно куче!) а то известно време полежа спокойно, след това вдигна глава, помириса въздуха с черния си нос, който приличаше на огромен трюфел, подуши и скочи към изгасналия огън, където имаше остатъци от храна.

И в същия миг козите и овнешки кости започнаха да хрускат и да се ронят като сухи съчки между силните му зъби. Осемте души, заедно със старата Динах и Нели, бяха оставили достатъчно отпадъци дори за такъв "келб кебир". Суданците обаче бяха обезпокоени от неговото появяване -двамата камилари извикаха настрана Хамис и започнаха да разговарят с него тревожно, дори малко възбудено.

- Иблнс е довел това куче! - извика Гебхър. - И как е стигнало дотук след децата, като те пътуваха до Гарак с влак?

- Сигурно по следите на камилите - отговори Хамис. Лошо стана. Всеки, който го види с нас, ще запомни

кервана ни и ще покаже откъде е минал. Непременно трябва да се отървем от него.

Но как? - попита Хамис.

Имаме пушка, вземи я и му тегли куршума.

Пушка има, но аз не мога да стрелям с нея. Ако вие можете?

Може би Хамис щеше да стори това по неволя, защото няколко пъти Стас беше отварял и затварял пред него своята пушка, но му беше жал за кучето, което обикна, докато се грижеше за него преди още децата да пристигнат в Медиист. А пък знаеше много добре, че двамата суданци нямат никакво понятие как се борави с най-новия модел, оръжие и няма да се справят с него.

- Ако вие не умеете - каза той с лукава усмивка, - само малкият ноузрани (християнин), може да убие кучето, но пушката може да гръмне няколко пъти поред, та не ви съветвам да му я давате в ръцете.

- Опазил ни бог - отвърна Идрис.- Ще ни изпозастреля като пъдпъдъци.

Имаме ножове - забеляза Гебхър.

- Опитай, но помни, че имаш и гърло, което кучето ще разкъса, преди да го намушкаш.

- Какво да правим тогава? Хамис сви рамене.

- Защо искате да убиете кучето? Дори ако след това го затрупате с пясък, хиените ще го изровят, преследвачите ще намерят костите му и ще разберат, че не сме преминали Нил, а бягаме по тази страна. Нека тича след нас. Колкото пъти бедуините отиват за вода, а ние се укрием в някоя клисура, можете да бъдете сигурни, че кучето ще остане при децата. Аллах! По-добре, че сега дойде, защото иначе щеше да доведе потерята по нашите следи чак до Бербер. Няма нужда да го храните, ако не му стигат нашите отпадъци, никак не му е трудно да си хване хиена или чакал. Оставете го на мира, и да не губим повече време за празни приказки.

- Може би имаш право - рече Идрис.

- Щом като имам право, ще му дам и вода, за да не тича само до Нил и да не се показва в селата.

Така съдбата на Саба беше решена и като си почина и се наяде добре, той за един миг излочи паница с вода и се впусна с нови сили след кервана.

Изкачиха се на една висока равнина, където вятърът беше набръчкал пясъка и откъдето се виждаше в две посоки огромното пространство на пустинята. Небето придоби цвета на мидена черупка. Насъбраните на изток леки облачета се променяха като опал, след това изведнъж придобиваха златист цвят. Блесна лъч, след това втори и слънцето, както обикновено става в южните страни, където почти няма здрач и зора, не се издигна полека, а избухна като огнен стълб зад облаците и заля с ясна светлина кръгозора. Небето се разведри, развесели се земята и пред човешките очи се разкриха безкрайните пясъчни простори.

- Трябва да бързаме - каза Идрис, - защото тук се виждаме отдалеч.

Отпочиналите и напоени камили препускаха с бързината на газели. Саба изостана назад, но нямаше опасност да се заблуди и да не се покаже още при първия стан. Едногърбата камила, на която яздеше Идрис със Стас, бягаше близо до камилата на Нели и децата можеха да разговарят свободно. Седлото, което стъкмиха суданците, се оказа превъзходно и момичето изглеждаше в него наистина като птиченце в гнездо. Нямаше опасност да падне, дори като спи и сега ездата я изморяваше много по-малко, отколкото през нощта. Дневната светлина поуспокои и двете деца. В сърцето на Стас се появи надеждата, че след като Саба ги бе настигнал, и потерята ще може да стори същото. Той веднага сподели надеждата си с Нели, която му се усмихна за първи път от момента на отвличането им.

- А кога ще ни догонят? - попита тя на френски език, за да не ги разбере Идрис.

- Не зная. Може днес, може утре или след два-три дни.

- Но нали на връщане няма да пътуваме с камили?

- Не. Само ще стигнем до Нил и по Нил до ЕлВаста.

- Добре, много добре!

Горката Нели, преди това тя обичаше толкова много тази езда, но сега, изглежда, й беше омръзнала.

- По Нил ... до ЕлВаста и при татко! - започна да си повтаря със сънен глас.

И тъй като на миналия престой не се беше наспала достатъчно, тя отново потъна в дълбок сън, както спи човек след силна умора рано сутрин. В това време бедуините гонеха камилите без отдих и Стас забеляза, че се насочват навътре в пустинята.

Понеже искаше да разколебае увереността на Идрис, че ще успеят да избягат от потерята и заедно с това да му покаже, че сам разчита непоколебимо на нея, той каза:

- Отдалечавате се от Нил и от БахърЮсеф, но нищо няма да ви помогне, защото е ясно, че няма да ви търсят край брега, където селата са разположени едно до друго, а по-навътре.

- Откъде знаеш, че се отдалечаваме от Нил, след като оттук не можеш да видиш бреговете?

- Защото слънцето е в източната част на небето и ни грее в гръб, а това означава, че сме завили на запад.

- Умно момче си ти - каза с уважение Идрис. Ала след малко добави:

- Но нито потерята ще ни настигне, нито ти ще избягаш.

- Не - отговори Стас, - аз няма да избягам... освен заедно с нея.

И посочи заспалата Нели.

До обед те препускаха почти без почивка, но когато слънцето се издигна високо на небето и започна да припича, камилите, които по природа малко се потят, сега плувнаха в пот и техният бяг стана значително по-бавен. Керванът отново беше заобиколен от скали и сипеи. Доловете, които по време на дъжд се превръщаха в корита на ручеи, или така наречените "кхори", се срещаха все по-често. Бедуините се спряха в края на един от тях, напълно скрит между скалите Но едва слезли от камилите, те се развикаха и се спуснаха напред, като се навеждаха често и хвърляха камъни пред себе си. Стас още не беше се смъкнал от седлото и забеляза отгоре странна гледка. Сред сухите храсти, с които беше обрасло дъното на кхора, изпълзя голяма змия и като се виеше със светкавична бързина между скалните отломъци, бягаше към някакво само на нея познато скривалище. Бедуините я преследваха упорито и на помощ им се притече Геб хър с нож в ръка. Но поради неравната земя трудно беше да улучат змията с камък или да я приковат с ножа, затова тримата бързо се върнаха с видима уплаха на лицата.

И отново се чуха обикновените сред арабите възгласи:

- Аллах!

- Машаллах!

След това двамата суданци започнаха да поглеждат Стас с някакъв странен и същевременно въпросителен поглед, без той да разбира причината..

В това време Нели също слезе от камилата и макар да беше по-малко уморена отколкото през нощта, Стас опъна плъстената постеля под сянка на равно място и й каза да легне, за да може, както той се изрази, да изпъне крачета. Арабите започнаха следобедна закуска, която се състоеше само от сухари, фурми и глътка вода. Не поиха камилите, защото те бяха пили вода през нощта. Лицата на Идрис, Гебхър и на бедуините все още бяха загрижени и престоят минаваше в мълчание. Накрая Идрис извика Стас настрана и започна да го разпитва с тайнствено и неспокойно лице:

- Видя ли змията?

- Видях я.

- Ти ли си сторил магия, за да се покаже тя пред нас! - Не.

- Чака ни някаква беда, защото тези глупаци не успяха да убият змията!

- Чака ви бесило.

- Мълчи. Твоят баща не е ли магьосник?

- Магьосник е - отвърна Стас, без да се колебае, като бързо разбра, че тези диви и суеверни хора смятат появата на влечугото за лош знак, който предвещава, че бягството им няма да успее.

- Значи твоят баща ни я е изпратил - отговори Идрис, но той трябва да разбере, че заради неговите магии ние можем да си отмъстим на тебе.

- Нищо няма да ми направите, защото за моите страдания ще заплатят синовете на Фатма.

- И това ли вече си разбрал? Ала помни, че ако не бях аз, щеше да плуваш в кръв под бича на Гебхър, а така също и малката бинт .

- Затова ще се застъпя само за тебе, а Гебхър ще увисне на въжето.

Тогава Идрис за момент го изгледа като че ли учудено и рече:

- Нашият живот още не е в твоите ръце, а ти вече говориш с нас като господар ...

След малко добави:

- Странно "улед" (момче) си ти, друго такова аз още не съм видял. Досега бях добър към вас, но ти имай мярка и не заплашвай.

- Бог наказва измяната - отговори Стас.

Явно беше обаче, че увереността, с която говореше момчето, свързана с лошата поличба - змията, която успя да избяга, обезпокои много Идрис. Като се качи на камилата, той повтори още няколко пъти: "Да! Аз бях добър към вас", сякаш за всеки случай искаше да внуши" това в паметта на Стас, след което започна да прехвърля зърната на броеницата, направена от черупката на ореха "дум"! и да се моли.

Около два часа следобед, въпреки че беше -зимен сезон, горещината стана необикновена. На небето нямаше никакво облаче, но краищата на кръгозора леко посивяха. Над кервана се издигаха няколко лешояда, чиито широко разперени криле хвърляха подвижни черни сенки върху белезникавите пясъци. Сред разгорещения въздух сякаш миришеше на изгоряло. Без да спират своя бяг, камилите започнаха странно да пръхтят. Единият от бедуините се приближи към Идрис.

- Май се тъкми нещо лошо - каза той. - Какво мислиш? - попита суданецът.

- Злите духове са събудили вятъра, който спи на запад в пустинята, той е станал от пясъците и лети към нас.

Идрис се изправи малко на седлото, погледна далечината и отговори:

- Да. Идва от запад и юг, но той не е толкова бесен както "кхмасин"1.

- Но преди три години засипа цял керван край Абу Хамед, а го отвя едва миналата зима. Може да има достатъчно сила, за да запуши ноздрите на камилите и да изсуши водата в меховете.

- Трябва да бързаме, та да ни закачи само с едното, си

крило.

- Вървим точно срещу него и не можем да го избегнем.

---

Стана задушно.

Арабите викаха на камилите, докато не им пресъхнаха гърлата, след това млъкнаха и настъпи гробна тишина, нарушавана от пъшкането на животните. Две малки пясъчни лисички с грамадни уши профучаха край кервана, устремени в противоположна посока.

Същият бедуин, който преди това бе разговарял с Идрис, отново се обади с някакъв странен, сякаш чужд глас:

- Няма да бъде обикновен вятър. Преследват ни лоши магии. За всичко е виновна змията...

- Зная - отвърна Идрис.

- Виж, въздухът трепере. Това не се случва през зимата.

Разжареният въздух започна някак си да трепти, а поради измамата на очите на ездачите им се струваше, че трептят и пясъците. Бедуинът свали от главата си шапчицата, напоена с пот, и рече:

- Сърцето на пустинята бие тревожно.

Тогава вторият бедуин, който яздеше най-напред като водач на камилите, се обърна и започна да вика:

- Идва вече! Идва!

И наистина вятърът настъпваше. В далечината сякаш се появи тъмен облак, който растеше пред очите им и наближаваше кервана. Най-близките вълни на въздуха се раздвижиха и изведнъж, виелицата започна да суче пясък. Тук и там се образуваха фунии, сякаш някой въртеше с тояга повърхността на пустинята. На места се вдигаха бързи вихрушки, които приличаха на колонки - тънки в основата си и бухнали нагоре като развети пера. Но всичко това трая само един миг. Облакът, който бе забелязан най-напред от водача на камилите, връхлетя с невиждана бързина. Сякаш крилото на огромна птица удари хората и животните. За един миг очите и устата на ездачите се напълниха с прахоляк. Облаци прах закриха небето, закриха слънцето и светът потъна в мрак. Хората започнаха да се губят един друг от очи, дори най-близките камили се мяркаха като в мъгла. Не шумът - защото в пустинята няма дървета - а бученето на вихъра заглушаваше виковете на водача и рева на животните.

---

1 По-малко животно от нашата лисица, наречено феи ок. - Б. а.

Но суданците не искаха да спират, защото керваните, които спират при ураган, често биват засипвани. Най-добре е тогава да се препуска с вихъра, но Идрис и Гебхър не можеха и това да сторят, защото трябваше да се връщат към Фаюм, откъдето очакваха потерята. Затова, щом премина първият удар, отново подгониха камилите.

Настъпи краткотрайна тишина, но ръждивият мрак се разпръскваше много бавно, защото слънцето не можеше да проникне през увисналите във въздуха облаци. Ала по-едрите и тежки песъчинки започнаха да падат. Те изпълниха всички междинки и вдлъбнатини по седлата и се трупаха в гънките на дрехите. С всяко вдишване хората и животните поемаха прах, който дразнеше дробовете им и скърцаше между зъбите.

А вихърът можеше отново да се вдигне и напълно да закрие света. На Стас му дойде на ум, че ако в момента, когато падне такъв мрак, е на една камила с Нели, би могъл да обърне животното и да бяга заедно с вятъра на север. Кой знае дали биха ги забелязали в мрака и в хаоса на стихията, а ако успееха да стигнат в първото село до БахърЮсеф край Нил, щяха да бъдат спасени - Идрис и Гебхър не биха посмели дори да ги гонят, защото веднага щяха да попаднат в ръцете на местните заптиета.

Като прецени всичко това, Стас побутна по рамото Идрис и каза:

- Дай ми меха с водата.

Идрис не му отказа, защото, макар и да свиха сутринта доста навътре в пустинята и да бяха далеч от реката, вода имаха достатъчно, а камилите се напиха до насита по време на нощния престой. Освен това като човек, който познаваше пустинята, знаеше, че след ураган обикновено идва дъжд и изсъхналите кхори за кратко време се превръщат в ручеи.

Стас наистина беше жаден, та, си смукна доста вода, след това, без да върне меха, побутна отново Идрис по рамото.

- Спри кервана.

- Защо? - попита суданецът.

- Защото искам да се прекача на камилата на малката бинт и да й дам вода.

- Динах има по-голям мех от моя.

- Но тя е лакома и сигурно го е изпила. Навярно се е насъбрал много пясък в седлото, което направихте като кош. Динах няма да се справи.

- Вятърът ще духне след малко и отново всичко ще засипе.

- Затова малката бинт ще има още по-голяма нужда от помощ.

Идрис удари камилата с бича и известно време пътуваха в мълчание.

- Защо не отговаряш? - попита го Стас.

У- Мисля си дали не е по-добре да те привържа към седлото или да ти вържа ръцете отзад.

- Ти си луд.

- Не. Но отгатнах какво искаш да направиш.

- И без това потерята ще ни настигне, та няма нужда да го правя.

- Пустинята е в ръцете на бога.

Млъкнаха отново. По-едрият пясък падна напълно; във въздуха остана само дребният червен прах, нещо като омара, през която слънцето просветваше като парче медна ламарина. Но вече се виждаше по-надалеч. Сега пред кервана се простираше плоска равнина, в края на която зорките очи на арабите отново забелязаха облак. Той беше по-висок от предишния, а освен това от него се издигаха нещо като стълбове, като огромни, разширени нагоре комини. При вида им сърцата на арабите и бедуините затрепераха, защото те разпознаха в това явление огромни пясъчни въртежи. Идрис вдигна ръце и като доближи длани към ушите си, започна да прави поклони на приближаващия вихър. Неговата вяра в единствения бог, изглежда, не му пречеше да почита и да се бои от други, защото Стас ясно го чуваше как говори:

- Господи!-Ние сме твои деца, нали няма да ни разкъсаш?

"Господ" връхлетя и разтърси камилите с такава страшна сила, че те едвам не изпопадаха на земята. Сега животните се струпаха на куп едно до друго с глави към средата. Раздвижиха се цели маси пясък. Керванът потъна в по-силен мрак от предишния и в този мрак край ездачите прелитаха някакви още по-тъмни, непознати предмети, като огромни птици или препускащи заедно с урагана камили. Страх обзе арабите, на тях им се струваше, че това са духовете на загиналите под пясъците хора и животни. Сред трясъка и виенето на вятъра чуваха странни гласове, които приличаха ту на хълцане, ту На смях, ту на вик за помощ. Но това бяха илюзии. Над кервана надвисваше сто пъти по-страшна, действителна опасност. Суданците знаеха добре, че ако някоя от огромните вихрушки, които непрекъснато се образуваха в сърцевината на урагана, ги подеме в своя свредел, ще събори ездачите и ще разпръсне камилите, а ако се пречупи и падне върху тях, тогава за един миг ще насипе отгоре им огромна пясъчна могила, в която ще чакат, докато следващият ураган отвее скелетите им.