ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор

Въведох термина ХипсоСъзнание (от гръцката дума хипсо - „издигане"), за да дам научно, рационално и физи­ологично обяснение на различни функционални смуще­ния в човека, които са от изключително и решаващо значение в живота му.

Тези смущения са свързани с неспособността му из­ползва ефективно интелектуалните си възможности, за да реши емоционалните си конфликти, да живее в ре­алния свят, да познае истината, да се избави от вред­ните последици на стреса, да е в мир с обществената група и изобщо да се справи с всички онези проблеми, които изискват правилно функциониране на мозъка.

На теория фактът, че човек притежава интелиген­тност, би трябвало да му позволи да реши успешно всички тези проблеми. Но какво се извършва вътре в него и го превръща в променлива единица, подчинена на обстоятелствата, емоциите и импулсите си? Защо необикновената структура на нашия мозък не ни позво­лява да посрещнем с истинско разбиране влиянието на средата?

В нашите възможности е да видим какво става в ума на индивида и как то му пречи да използва пълноценно своята интелигентност. Ще се опитаме да разкрием този фактор, като вземем за основа психологическите термини от предишната глава и прибавим някои други в тази.

Съществува един-единствен основен елемент, кой­то нанася съществен и неподозиран упадък на човешкия ум - НИСКОТО НИВО НА СЪЗНАНИЕ.

Съзнанието, което обхваща всички ситуации в съществуването ни, е основната същност на психическия ни живот.

Уорън в своя „Речник по психология" дава следното определение за съзнание:

1) Отличителен белег на психическия живот, характеризиращ се по различни начини като: а) най-общо усе­щане; б) централен ефект на нервното възприятие; в) способност за преживяване; г) субективен аспект на мозъчната дейност; д) взаимоотношение между Аза и средата.

2/ Общ сбор от преживяванията на субекта в даден момент.

З/ Способност на индивида да познава външните предмети и да им въздейства.

4/ Отношение на индивида към моралните или социа­лни противоречия В собственото му поведение, което предполага някакъв оценъчен критерий.

От тези дефиниции можем да се убедим, че целият живот на съзнанието се върти около Аза. Азът е глав­ната отправна точка на индивида, в която се срещат минало и бъдеще. Азът трябва винаги да се разглежда като постоянно свързан със съзнанието. Надявам се обаче да докажа, доколкото е възможно и като имам предвид неуловимия и трудно определим характер на психическите явления, че при повечето индивиди съзна­нието „функционира" без Аза, или поне без зряло и ста­билно Аз.

Нека първо разделим съзнанието на две основни със­тояния, които всички добре познаваме - сън и будност. За момента ще е по-добре да оставим настрана опреде­лението на тези състояния, за да разгледаме цялост­ния феномен на съзнанието.

Да сравним съзнанието с деленията на термометъ­ра. Да си представим скала от 20 градуса - десет над нулата и други десет под нулата.

Градусите, разположени над нулата, представляват състоянието на будност, а тези под нея - сънното състоя­ние. Знаем, че съществуват различни степени на дълбочина на съня, които все още остават неизследвани и некласифицирани чрез практически приложими понятия. Никой не се замисля, че наред с различните дълбочинни нива на сън, има и няколко степени на будност човек може да бъде повече или по-малко — буден в обичайната си дейност.

Ако се върнем към аналогията с термометъра, трябва да отнесем „топ-линиите" градуси (над нулата) към будността, а „студените" (под нулата) към съня. Когато измерваме температурата, разбираме, че не говорим за две различни явления - едно, наречено топлина, и друго - студ. Става дума за едно и също явление, което наричаме температура. Както знаем, нулата е условна величина, възприета за удобство.

На практика това означава, че при 10 градуса над нулата все още е студено, а при 50 градуса под нулата все още е топло. Тоест с 20 градуса над нулата искаме да посочим, че е по-малко студе­но, отколкото при 0 градуса, а когато казваме 50 градуса под нулата, искаме да поясним, че е ПО-МАЛКО ТОПЛО, отколкото при 0 градуса.

По аналогичен начин сънят и будността трябва да се разглеждат като едно и също явление - като различни степени на съзнателност. В нашата скала на съзнание­то сънят и будността се смесват. Произволната нула отразява само момента на заставането или, както пог­решно го наричаме, на „загуба на съзнанието".

Съществува привидно състояние на физиологична будност, при която отсъстват явленията, характерни за съня, и друго състояние на по-дълбока будност, свър­зано с мозъчната и умствена дейност, което е психи­чески неуловимо. Ще използваме нашата скала на съз­нанието именно за това състояние, което ще наречем „истинска будност", за разлика от физиологичната будност, която пък ще наречем „привидна будност".

Тъй като става въпрос за ново, сложно явление, ще уточним някои термини, за да не настъпи объркване. Когато казваме, че сме будни, ще имаме предвид истинската или дълбока будност.

А сега да се опитаме да вградим в този психически комплекс „съзнателното" и „подсъзнателното".

Така, както тези термини са интерпретирани от традиционната психология, те се оказват неприложими към общата схема на скалата на съзнанието и зато­ва сме принудени да въведем трети елемент, който ще наречем „свръхсъзнателно".

Невъзможно е да определим точното място на свръхсъзнателното, съзнателното и подсъзнателно­то, тъй като техният диапазон на действие Варира според менталната дейност на индивида. Можем само да се опитаме да определим елементите на съзнание­то, които включват всяка една от тези части. Ето защо, трябва да анализираме подробно явлението АЗ.

Какво е Азът? Обикновено го определят като „само­личност", като нещо, което се запазва без съществени промени до края на живота ни.

Ще се опитаме да дадем такава дефиниция, която да свърже понятието за Аза с по-конкретни и определени човешки способности в пълно съответствие с теория­та ни за нивото на съзнателност.

АЗЪТ Е СЪВКУПНОСТ ОТ СЪЗНАТЕЛНО РЕФЛЕКТИВНОТО ПОЗНАНИЕ НА ИНДИВИДА.

На пръв поглед Азът е само още едно наименование на личността. Самата представа за личността като нещо уникално и различно за всеки човек ни подтиква да я отъждествяваме с Аза. Всъщност при анализ в светлината на системата ХипсоСъзнание ще видим, че Азът е пълна противоположност на личността.

Нека разделим индивида на два основни механизма -Аз и Ние. Тук обаче Ние има малко по-различно значение от това на Фриц Кюнкел. Ще разглеждаме това Ние като синоним на личността, като показател за решаващото въздействие на социалната група върху инди­вида, когото тя формира, моделира и трансформира. Ние е това, което не е същностно за индивида. То е пря­ко или косвено въздействие на други умове, проникнало в неговия ум, без той да може да се противопостави или да се изтръгне от натиска му.

Азът, за разлика от Ние, е всичко онова, което е същ­ностно за индивида. Азът е онази част от влиянията на културата и бита, които индивидът е избрал целе­насочено и е променил, разширил и приложил по собст­вена преценка. Истинското Аз се формира винаги въз основа на размисъл и интелигентен анализ на фактите.

Всеки индивид притежава Аз, но той е извън обсега на функционалния механизъм на интелекта. Такъв Аз обикновено не е зряла, разбита и опитна единица, а са­мо едно ограничено до минимум, лабилно и безсилно „аз". Всички хора са имали някакви проблясъци на съзна­телно познание и именно те са формирали тяхното Аз.

Вече определихме Аза като „съвкупност от съзна­телно рефлективното познание на индивида". Нека не забравяме, че не говорим за Аза в общоприетия му психологически смисъл, а за едно АЗ с главни букви. Това е истинското АЗ, Вътрешно присъщо на човека, за разли­ка от псевдо-Аза, присъщ повече на полусъзнателни същества, неспособни да използват творчески интели­гентността си.

Всички хора, при които Азът не е формиран от съв­купността на съзнателно рефлективното познание, не притежават Аз в точния смисъл на думата, а само Ние. При други индивиди Азът съществува, но е сведен до минимум поради крайно ограничения сбор от съзнате­лен опит.

Каква е причината едни да имат истинско АЗ, а дру­ги - не? Познанието, защото то е архитектът, който гради човешкия ментален механизъм. По-нататък ще обясним, че не е толкова важно КАКВО научаваме, а КАК го научаваме.

Може да разграничим пет различни вида учене или познание:

1) Несъзнателно познание

2) Несъзнателно рефлективно познание

3) Съзнателно познание

4) Съзнателно рефлективно познание

5) Свръхсъзнателно рефлективно познание.

Несъзнателното познание протича главно чрез съз­даване на условни рефлекси, подражание и- внушение -то заедно с несъзнателно рефективното познание фор­мира подсъзнанието.

Несъзнателно рефлективното познание се натрупва, когато индивидът разсъждава подробно Върху понятия или преживявания, но при ниско ниво на будност. Възможно ли е човек да е несъзнателен, ако използва своя­та интелигентност? Нека разгледаме скалата за из­мерване на съзнанието. Виждаме, че деленията съот­ветстват на степените на будност, през които преми­нава индивидът. По време на този преход той не губи способността си да разсъждава, но тя се изменя под въздействието на полусънното състояние. Нима не мислим и не разсъждаваме по време на сън? По-ната­тък ще разгледаме темата по-задълбочено.

Съзнателното познание се извършва, когато индиви­дът поддържа високо ниво на будност, но е лишен до известна степен от способността да разсъждава или не я използва правилно.

Съзнателно рефлективното познание протича, кога­то индивидът използва рефлективната си способност при по-високо ниво на съзнателност или будност от обичайното.

Накрая, свръхсъзнателно рефлективно познание пос­тига онзи индивид, който чрез определен метод се е из­дигнал до високо ниво на съзнателност и наред с това прилага особено добре рефлективната си способност.

Съзнателното и съзнателно рефлективното позна­ние, взети заедно, образуват съзнанието, а свръхсъзна­телно рефлективното познание - свръхсъзнанието на индивида. Много малко хора притежават свръхсъзнателното, което представлява максимална степен на реализация на индивида.

Ако разгледаме различните състояния на съзнание­то, ще стигнем до изключително важен факт - сънно­то и будното състояние се преплитат в мозъка и оказ­ват въздействие върху неговия механизъм. Индивидът никога не е напълно заспал или напълно буден. Денем в състоянието на будност винаги присъства известна доза сън. През нощта, когато сънуваме, винаги поддържаме някакво състояние на съзнателност.

За да оценим степента на функционалните смуще­ния, предизвикани в мозъка от сънното състояние, ще разгледаме накратко психическата дейност по време на сън. Светът на сънищата е лишен от логика, съраз­мерност и разумна интелигентност. Събитията, кои­то „настъпват" по време на сън, са в пълен разрез с ре­алния живот на индивида и не зависят от физическите и моралните закони. Това е светът на абсурдното и не­логичното, където властва фантазията. По-висшите способности на ума временно са блокирани и остават да действат само инстинктивните и емоционалните сили. Индивидът разсъждава, но този процес напълно се изкривява под въздействието на съня. Думата „изк­ривяване" много точно описва това, което става в мо­зъка. Човек усилено разсъждава, но разсъжденията му са деформирани поради капризното и изменящо се влия­ние на онеиричната атмосфера, която неизменно при­съства. Обикновеният човек е неспособен да живее пълноценно в реалния свят. Ще наречем това явление „ниско ниво на съзнание". Всички хора с ниско ниво на съзнание се намират в дълбоко сънно състояние. Психи­ката на индивидите с по-високо ниво на съзнание има по-слаба сънна характеристика. За да подчертаем ог­ромното значение на този факт, приемаме следното твърдение: степента на функционално съвършенство на човешкия ум е правопропорционална на по-високото и обратнопропорционална на по-ниското ниво на съзна­ние.

Колкото по-високо е нивото на съзнание на човека, толкова по-голяма е способността му да прилага пълноценно интелектуалните си способности, за да живее в реалния свят, да преодолее вътрешните противоречия и да познае истината.

Това явление, непознато за психологията, както и всичко отнасящо се до истинското Аз, несъмнено е най-важният ключ за разшифроване на тревожните и променливи реакции в човешкото поведение.

Отношението между съзнание и интелигентност е тясно свързано с този въпрос. Ясно е, че като говорим за съзнание, използваме тази дума в смисъл на „високо ниво на съзнание".

Съзнанието и интелигентността не са идентични. Нещо повече, любопитно е да отбележим, че на практика прекалено културният и образован индивид поддържа по-ниско ниво на будност от необразования ра­ботник. Образованият човек до голяма степен е лишен от същинско Аз, тъй като носи голям културен товар -с други думи, влиянието на социалната група в него е много силно, широко и всеобхватно. Следователно той притежава много от онова, „което не е същностно за него" и на преден план в съзнанието му стои Ние. Необ­разованият човек с ограничен опит и култура има само онова, което е негово - той притежава повече Аз, от­колкото Ние.

Още древните философи в стремежа си да намерят истината стигнали до тези прости понятия. Те разби­рали, че за да е валидно, познанието трябва да отгова­ря на истината и че мъдростта е съвършена форма на познание. А кога един индивид става мъдър! Когато е способен да вижда нещата такива, каквито са в дейст­вителност, отвъд чистата привидност, като прекра­чи бариерите на съня.

За съжаление, теорията за нивото на съзнание ни навежда на мисълта, че ние, хората, сме жертва на чудо­вищна измама, защото част от съзнанието ни (под влияние на сънното състояние) пречи на правилното функциониране на мозъка. Това донякъде е така, защо­то живеем в свят, където целта е да се формират ин­телигентни същества, но за жалост с твърде ниско ни­во на съзнателност. Ако малко се замислим върху неу­ловимото въздействие на съня, лесно ще проумеем трудностите, с които се сблъсква човек, когато изуча­ва тънкия механизъм на ума, особено като вземем предвид, че собственото ни мислене е засегнато от те­зи смущения. Очевидно за да може да изследваме и раз­берем докрай това явление, трябва първо да освободим собствения си разум от смущаващото влияние на фан­тастичния свят на сънищата.

Основна причина за ниското ниво на съзнание е не­съмнено недоразвитостта на истинското АЗ. За това допринасят много различни и променливи фактори. Ще ги анализираме, като отново се върнем към нашето оп­ределение за Аза:

„Азът е съвкупност от съзнателно рефлективното познание" и „За разлика от Ние, Азът е всичко онова, което е същностно за индивида". За по-голяма яснота ще наричаме ИНДИВИД човек, притежаващ напълно разбито и зряло Аз, а АНТИИНДИВИД - онзи, който притежава само Ние, както ще проличи в следните от­ношения:

Съзнателно рефлективно познание = Аз = индивид = високо ниво на съзнание.

Антииндивидът е естествен продукт на пасивното подчинение на моделите за поведение в групата. Пора­ди хедонистичното си отношение този тип човек по принцип избягва да размишлява върху факти и идеи, не-съвпадащи с традиционните схващания. По-лесно е да се оставим да ни води тълпата и да възприемем нейни­те навици, вкусове и обичаи,отколкото да изградим собствена ценностна скала. Това отношение стига до крайност, когато индивидът живее под диктата на колектива и е неспособен да постигне духовна независимост. По този начин той се превръща в поредното винтче от гигантската машина. Антииндивидът е с ленива мисъл, не обича да се впуска в разумен анализ на нещата, а ако се замисли, то е случайно. Той е неспосо­бен да изгради собствена представа за живота, за човешките отношения, за съществуването на Бог и пред­почита да поглъща безропотно догмите, изработени от някоя религия, философско или политическо движение. Такъв човек сляпо приема онова, което твърди или отрича науката. Ако науката твърди например, че те­лепатията е шарлатанство, той не си прави труда да размишлява върху това. Не поставя и под най-малко съмнение университетските светила и в наивността си приема научната титла като доказателство за без­спорна мъдрост. Той живее в постоянен страх от това „Какво ще кажат хората" и определя поведението си според чуждото мнение. Неспособен е да разграничава познанията от Вярванията си и разпалено защитава някаква гледна точка само защото е убеден, че „това е така".

Антииндивидът е едновременно причина и следствие от ниското ниво на съзнание. В механизма на съзнание­то обаче е невъзможно да различим чисти причини и следствия, тъй като те се намират в непрекъснато взаимодействие. Следните две твърдения например са еднакво валидни: „Антииндивидът е продукт на ниско ниво на съзнание" и „Ниското ниво на съзнание е следс­твие от състоянието „антииндивид". Основателно може да зададем въпроса - къде е първопричината? Да­ли ниското ниво на съзнание е следствие от състояние­то „антииндивид" или антииндивидът е следствие от ниското ниво на съзнание?

Всъщност, първопричината е ниското ниво на съзна­ние. Вече посочихме, че съзнателно рефлективното познание формира зрялото Аз. Тогава как е възможно човек да учи съзнателно и рефлективно, ако няма зряло Аз? Стечението на положителни фактори на средата по време на младостта, наред с някои лични качества, пробужда съзнанието. За съжаление, тези елементи по своя характер са антисоциални и антикултурни, в сми­съл че нарушават установените норми. Например, ако едно дете бъде затворено вкъщи, то ще поддържа сла­би контакти с връстниците си, ще клони повече към умозрителност и наблюдателност, ще медитира мно­го по-задълбочено върху всичко, което прониква през неговия съзнателен фокус. Такова ранно и широко из­ползване на висшите интелектуални способности фор­мира Аза и той бързо се развива, стига детето да пос­тоянства в анализирането на околния свят. Най-важните елементи за формирането на високо ниво на съз­нателност са честите промени и обогатяващите преживявания под ръководството на родители, които умело насърчават инициативата и интелектуалното любопитство на детето.

Използването на специални методи в училище разби­ра се би осигурило система на обучение, насочена към постигането на високо ниво на съзнание, но това пред­полага разбиране на явлението „будност" от страна на съответните власти, Които първо трябва сами да я постигнат.

Целта на образователната система е да даде знания на детето, но не и да му позволи да постигне истинско разбиране на тези знания. Детето е принудено да учи сложни елементи, без да се е научило първо да мисли.

Нужно е да уточним някои термини с твърде широк смисъл, за да обясним механизма на придобиване на зна­нията. Ще дадем на някои думи по-пълно и точно значе­ние, за да ги разграничим от общоприетите, които се оказват неприложими към по-висшите ментални меха­низми.

„Да знаеш" не значи „да разбираш".

„Да мислиш" не значи „да медитираш".

Човек може да знае без да разбира, но не може да раз­бира без да знае. Всъщност разбирането е крайната обработка на определена област знания, която позволява да се направят солидни и задълбочени заключения, на­пълно интегрирани в разума на индивида. Разбирането е съвършена форма на знание. „Да знаеш" е само повър­хностно впечатление от данни или информация, повече, или по-малко запечатано в паметта. Човек, който „знае", може да изразява единствено стереотипни по­нятия, докато онзи, който разбира, може да прави преценки. Антииндивидът „знае", индивидът „разбира".

Известно е, че всеки процес на дълбоко разбиране Ввияе върху интеграцията на определени елементи, ко­ито никога не се забравят. Например, правилното раз­биране на теорията на относителността поражда в мозъка ясен образ, който е на разположение на индиви­да във всеки момент. „Знаенето" е ограничено, защото не дава цялостна представа. Разбирането позволява да се направят сравнения и да се установят отношения, които ще допринесат за задълбочаване, разширяване и усъвършенстване на понятията.

„Да мислиш не значи да медитираш". Да мислиш и да медитираш не е едно и също. В тази книга медитацията се разглежда като процес на дълбо­ко разбиране, извършващо се в състояние на будност, по-високо отколкото обикновено. Всички хора мислят, но много малко медитират. В нормалната си проява мисълта е объркана, хаотична и случайна дейност, при която индивидът зависи и е увлечен от въображението. Би могло да се каже, че той „не мисли", а е „прину­ден да мисли". „Мислещият" е подвластен на предраз­съдъците и вярванията си, на емоционалните, инстинктивните и страстните състояния.

От друга, медитацията предполага по-висша мозъч­на дейност, при която индивидът упражнява доброволно, целенасочено и съзнателно способността си да разсъждава. Яснотата на ума - качество, което притежават много малко индивиди - е най-важното в акта на „медитация". Невъзможно е „да се мисли" ясно. Знаем, че обичайното умствено състояние на човека е повече или по-малко смътно, объркано и разпокъсано, дори когато се прилага за интелектуално решаване на някои неизвестни.

Накратко, „мисленето" е синоним на „знаенето", а „медитацията" - на „разбирането".

На пръв поглед логиката ни предоставя необходими­те елементи за резултатно мислене. За съжаление тя не може да ни помогне да поправим грешките, дължащи се на деформирани понятия поради липса на достатъч­но и правилни наблюдения. Във всекидневието мислене­то ни се опира на неопределени и неясни понятия. В действителност мисълта ни може да достигне до пъл­на яснота само по изключение.

Липсата на контрол върху интелектуалните способ­ности е една от основните причини за ниското ниво на съзнание.

Друга такава причина е явлението „идентификация". Идентификация настъпва, когато съзнанието ни е по­гълнато от някаква идея, когато е приковано към някакво външно или вътрешно явление или е привлечено от зрителни или звукови образи и движения с конкретен характер.

Да си представим съзнанието като гумена топка, прикрепена към челото. При идентификация съзнание­то, което може да е на по-ниско или по-високо ниво, се привлича или отблъсква от някакъв външен предмет. Да допуснем, че индивидът се е разположил удобно в креслото квъщи и не прави нищо особено. Изведнъж някой хвърля камък и стъклото на прозореца се счупва.

Мигновено гумената топка (съзнанието) се проектира върху случилото се и се връща обратно със сетивно съ­общение, което остава неразтълкувано и неразбрано, тъй като индивидът е „несъзнателен" - тоест, способ­ността му за преценка временно е изтрита. Поради тази причина той силно се стряска, тъй като не може да се върне към съзнателност преди да получи сетив­ния сигнал. Тук имаме типичен случай на идентифика­ция, или проектиране на Аза. Индивидът става част от самото явление, като го изпитва с особена сила. С други думи той се слива с явлението „счупване на стъклото". Идентификацията превръща човека от зрител в действащо лице и той лесно губи равновесие.

В обикновения живот непрекъснато се сблъскваме с проблеми и събития, които не ни засягат пряко, но ни разтърсват с голяма емоционална сила. Колкото по-го­ляма е степента на идентификация с определен проб­лем, толкова по-развълнувани сме.

Да вземем един прост пример - виждаме на улицата да лежи в безсъзнание припаднал човек. Това ни смущава до известна степен. Нека сега предположим, че при­падналият е член от семейството ни. В този случай вероятно ще се почувстваме дълбоко разтърсени, тъй като идентификацията ще бъде много по-силна поради емоционалните връзки.

Колкото по-„неидентифицирани" сме с дадена ситуа­ция, толкова по-ясно можем да разсъждаваме. Сравни­телно лесно е например да посъветваме приятел как да реши проблем, който той самият не може ясно да види поради пълната си идентификицаия с него, тъй като той се е отъждествил напълно с него, докато за нас причините са очевидни. Ако обаче този проблем е наш, сигурно няма да можем да намерим подходящо решение. Като разберем явлението „идентификация". можем да намерим ключ за постигане на душевно спокойствие, а в следващите глави ще обсъдим методи, насочени към тази цел

Виждаме, че при формирането и запазването на ниско ниво на съзнание съществува един порочен кръг, тъй като то поражда определени психически състояния, ко­ито на свой ред държат индивида в сънно състояние. Вътрешните конфликти пораждат и поддържат у него ниско ниво на будност, като го отдалечават от дейст­вителността. Комплексите, отчаянието, депресиите и неврозите са смъртни врагове на съзнанието.

Навиците издигат истинска бариера пред постигане­то на високо ниво на будност, тъй като снижават съз­нателното внимание, необходимо за извършване на на­шите действия.

Неспособността да се събудим в основата си е разс­тройство на мозъчните и умствени функции. Не съществува нормален човек в идеалния смисъл на думата - всички хора са повече или по-малко повлияни от прину­дителни импулси. Всяко нервно разстройство е умст­вено смущение, а всяко умствено смущение разстройва нормалното функциониране на мозъка.

Обикновено разумът би трябвало да помогне на ин­дивида да контролира състоянията, свързани с нега­тивните емоции и изкуственото напрежение. Виждаме обаче, че високоинтелигентните хора нямат по-голям самоконтрол отколкото хората с по-нисък коефици­ент на интелигентност.

Често сънното състояние (ниско съзнателно ниво) е продължение на зародишния стадий - детето спи и се чувства удобно и закриляно от майката. Травмата на раждането, причинена от рязкото отделяне от майката, често остава и в зрялата възраст и може да задържи на инфантилно ниво широки аспекти на личността. Такъв индивид никога не достига зрелост и вечно тър­си заместител на образа на майката.

Хора с бедна на нюанси и преживявания личност не-рядко са по-уравновесени и стабилни.

Човекът с ниско ниво на съзнание по необходимост страда от изкуствено засилено нервно напрежение, липсва му самоконтрол, изпитва умора, не може да се със­редоточава, има ниска производителност и тъй нататък.