ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор

Както вече посочихме, състоянието на ментален вакуум е единственото време за пълноценна почивка на съзнанието. Ще го определим като „временна парализа на мисловния процес" със силата на волята. Има мо­менти, когато силният емоционален шок предизвиква състояние на пълен вакуум в съзнанието ни и за извест­но време сме лишени от способността да реагираме на вътрешни и външни стимули.

В този случай шокът предизвиква рязко и внезапно връщане назад към много ранни нива на интеграция и индивидът търси убежище дълбоко в себе си, като прекратява временно всякакъв контакт с външния свят. Менталният вакуум е всъщност прекъсване на връзката между външния свят и индивида. Като взе­мем предвид какво голямо усилие се изисква от индиви­да, за да поддържа едновременно връзката между вът­решния и външния свят, лесно ще разберем ползата от такава почивка от мислите. На пръв поглед сънят съ­що изглежда период на почивка за ума и тялото. Мисловната дейност обаче не спира да тече по време на сън, а само преминава от съзнателно на подсъзнателно ниво. Както видяхме в нашата скала за измерване на съзнанието, по време на сън в интелектуалните спо­собности не настъпват други промени, освен намалява­не на нивото на съзнателност и произтичащото от­там засилване на онеиричното състояние.

Не трябва да се забравя, че подсъзнанието е също част от нашия мозък и докато спим, той е не по-малко, а дори по-активен, отколкото когато сме будни. Съз­нанието ни никога не почива, а само временно избягва действителността по време на сън. Ако бъде постиг­нато правилно, състоянието на ментален вакуум е изключително дълбок процес, тъй като обхваща в извест­ни граници както съзнателната, така и несъзнателна­та дейност на въображението.

Ползата от волево изпразване на съзнанието е забележителна, стига да успеем наистина да спрем потока на мисълта. Съществуват различни степени на мента­лен вакуум, а трудно може да се говори за абсолютен вакуум, тъй като винаги остава определена подсъзна­телна дейност. Състоянието, което трябва да се по­мъчим да постигнем, прилича на абсолютен ментален вакуум. Разбира се, това „изпразване на съзнанието" се постига в най-дълбока степен само чрез редовна практика.

Упражненията за възпитание на въображението са всъщност „гимнастика на мисълта", вътрешни спорто­ве, които позволяват на индивида да постигне волеви контрол. Те представляват „издигане на съзнател­ността" до по-висш тип мозъчна дейност. Тези упражнения позволяват да постигнем известен контрол над мисълта също както при целенасоченото трениране на дадена група мускули. Упражнението за постигане на ментален вакуум е „осезаемо възприятие на мисловната дейност" и чрез него човек може да улови как се про­меня мозъчния тонус, когато мисли и когато спре да мисли. Трябва да се има предвид, че на практика „праз­ният ум" представлява единственият Възможен и реа­лен начин за релаксация на съзнанието.

Що се отнася до ползата от упражнението, не би трябвало да я разглеждаме повърхностно - начинаещи­те обикновено са склонни да преувеличават. Менталният вакуум дава възможност на индивида да постигне в мисленето си редуване на активност и покой, необхо­димо за всеки жив организъм. В известен смисъл менталният вакуум е много по-дълбоко състояние на покой в сравнение със съня. Всъщност при събуждане сут­рин не винаги е извършено равностойно обновяване на органичната и менталната енергия. Товарът на преживяванията тежи прекалено много на психиката и не ни позволява да посрещнем новия ден с необходимата свежест и енергичност. Сънят обновява физическата енергия и в известна степен представлява всекидневно прераждане. Съзнанието, от друга страна, поради непрекъснатата си дейност, сутрин е толкова изтощено или болно, колкото е било предишния ден.

Менталният вакуум предлага на индивида средство за ефективно умствено обновяване. Когато когнитивната дейност на съзнанието се забави, индивидът се преражда - чувства се свеж, млад, с по-висока способ­ност за концентрация. По този начин постига по-голя­ма ефективност в работата си и премахва „мозъчната мъгла". Умственото състояние или менталният то­нус е от основно значение за поддържането на младо и здраво тяло. Потискащите мисли например значител­но влияят на издръжливостта и биологичното равно­весие, като бавно, но сигурно ги подкопават. Способ­ността за физиологично възстановяване зависи изключително много от положителната умствена нагласа и силното желание за живот. В това можем да се убедим от физическото и психическото състояние на опти­мистично настроени хора, преживели тежки хирургически операции. Те се възстановяват за много кратко време и имат много по-големи шансове в сравнение с онези, които са изпълнени с негативни мисли и при кои­то липсва интерес към живота.

Накратко, резултатите от упражнението за ментален вакуум засягат не само интелектуалната сфера, като предоставят почивка на ума, но се разпростират и върху цялостния механизъм на индивида, действайки като изключително важен балансиращ и стабилизиращ фактор. Всъщност целенасоченото и ефективно създа­ване на ментален вакуум намалява скоростта на орга­нично и нервно износване и увеличава производител­ността и качеството на интелекта, като го обновява и подмладява. В това ще се убедят всички, които из­пълняват Внимателно упражнението.

Упражнение 8. Ментален вакуум

В експеримента, при който в съзнанието си извикахме образа на преминаващ влак, разгледахме връзката между очите и въображението. Постигането на мен­тален вакуум започва именно с релаксация на очите. За овладяване на техниката на това упражнение се препо­ръчва изпълнението му в следните три етапа:

Етап 1:

Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте вниманието си върху тях. След малко ще забележите как очните ябълки се свиват и разпускат, а очите се стремят да примигват, въпреки че са затво­рени. С усилие на волята се помъчете да спрете напъл­но лекото потрепване на клепачите и да премахнете мускулното напрежение в очите и клепачите.

Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането - усещайте всяко вдишване и издишване, ка­то се, помъчите да се идентифицирате с лекото разши­ряване и свиване на гръдния кош. Почувствайте ясно редуването на вдишване и издишване. НЕ ТРЯБВА да дишате дълбоко - дишайте нормално.

Етап 3:

След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно с дишането, забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към въображаемо ви­зуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато изчезне от само себе си.

Щом ви обземе необикновено спокойствие и яснота на ума, това означава, че сте на прав път и трябва да постоянствате, докато наистина постигнете ментален вакуум. Когато постигне такъв контрол, индиви­дът вече не чувства абсолютно нищо. Възприятията са напълно изключени. При ментален вакуум индиви­дът изпитва усещането, че времето е спряло и той е „застинал" в настоящия момент извън времето, движението и възприятията.

Нужно е да не забравяме, че не съществува пълен ментален вакуум, защото все пак тече известна несъз­нателна дейност, но тя е сведена до минимум. Може би най-точното описание на това състояние е „максимално спиране на потока на съзнателната и несъзнателна­та мисъл". За съжаление липсват думи, за да опишем менталните състояния в ХипсоСъзнание - затова се налага да се въвеждат нови термини и често да прибягваме до сравнения, с които да изясняваме начина на действие на определен психически механизъм.

Възможно е отначало упражнението за ментален вакуум да промени навиците ви и да съкрати продължителността на съня ви. Тази промяна не трябва да ви тревожи - тя се дължи на по-добро и по-ефективно възстановяване на енергията по време на сън. Ето защо вече не се нуждаете от толкова сън, колкото преди. След като наистина овладеете упражнението, ще можете да определяте продължителността му преди да започнете, за да се върнете автоматично към нормал­но състояние на съзнателност в края му.

Упражнението в съвършената си форма позволява да определите предварително, още в самото начало продължителността му и да се върнете автоматично към нормално съзнание.

Разделянето на упражнението на три етапа трябва да се спазва, докато го разучавате: След като веднъж го овладеете, трите етапа всъщност се сливат в един.

Двигателната дейност на човека обхваща три основни механизма: рефлексни действия, автоматични движения и волеви движения.

Рефлексите са постоянни реакции на определен физически дразнител. Те са вродени или научени и са най-простата форма на нервномускулно поведение. Авто­матичните движения се определят от професор Дала Нора („Биологична обусловеност на личността") като „поредица от вродени (емоционално или инстинктивно подражание) или придобити например, свързаните с ра­ботата движения), които се извикват и подреждат последователно". Волевите движения винаги са свърза­ни със съзнателно волево решение. Те могат да бъдат спонтанни, придобити или приложни. Независимо към кой вид спадат движенията на индивида (рефлексни, ав­томатични или волеви), те винаги са свързани с негово­то емоционално и ментално състояние.

Страхът например предизвиква съответна двига­телна реакция, различаваща се от тази при гняв, тре­вога или спокойствие. Между движения, емоции и мисли има непрекъснато взаимодействие. Тази връзка разкрива пред нас изключителни възможности - да упражняваме контрол върху себе си, като контролираме движенията. Ще се помъчим да докажем, че двигателната пред­намереност издига значително съзнателното ниво с произтичащите от това предимства.

Половината от волевите движения, строго поглед­нато, не бихме могли да наречем волеви, тъй като са съставени от ограничен брой комбинации и повечето от тях сме изпълнявали толкова пъти, че вече сме ги овладели и те са станали напълно автоматични. Докато сме ги усвоявали обаче, те несъмнено са били волеви.

Да вземем за пример ходенето. Когато ходим, ние извършваме това почти механично. Ако по някаква спе­циална причина трябва да вървим пред група наблюдаващи ни хора и да им покажем нещо, внезапно се притес­няваме и започва да ни се струва, че пристъпваме неп­равилно, тромаво, дори губим равновесие. Обикновено се счита че автоматичните движения „механизират" ин­дивида, увеличават производителността му и намаля­ват умората. За да изясним този въпрос, нека разгледа­ме умората. Във всекидневната си дейност хората, ко­ито не полагат големи и непрекъснати мускулни уси­лия, рядко изпитват физическа умора. При тях по-чес­то срещано явление е усещането за отпадналост и из­тощение, което ще опишем като „състояние на обща умора". Общо взето би трябвало да наречем това „псевдоумора" - не защото не съществува в действи­телност, а защото най-често се дължи само на времен­на или хронична загуба на нормалния ментален тонус. Тази обща умора е придружена обикновено от безпокойство, раздразнителност, депресия, страх, меланхо­лия и липса на инициативност. За да изясним понятие­то, ще говорим за обща умора и мускулна умора. Първа­та вече определихме, а мускулната не се нуждае от обяснения, тъй като е позната на всички.

Твърдението, че автоматичните движения „намаляват умората и осигуряват производителност" изглежда донякъде преувеличено, въпреки че според преобладаващато мнение е вярно. Възможно е да е така при малък процент задачи, изпълнявани в специфични условия и то само ако става въпрос за производителност при автоматизирана ръчна дейност. Да вземем за пример работник в автомобилен завод, чиято единствена задача е да завинтва болтове на мястото им. Ако се замисли за това, което прави и се опита да завинтва болтовете съзнателно, той сигурно ще загуби обичайната си сръчност, работоспособността му ще намалее и ще е принуден да поддържа вниманието си постоянно будно. Що се отнася до умората, проблемът не е така ясен. Спестеното мускулно усилие може да се изразходва в множество нервни и умствени конфликти, произтича­щи от ниското ниво на будност при автоматизирана­та дейност. Непрекъснатото повтаряне на една и съ­ща операция оставя незаета голяма част от съзнание­то, която (съвсем логично е да предположим) ще продължи да работи самостоятелно, докато индивидът се труди, а това несъмнено води до пълно разделяне между мисъл и действие. Това разделение предизвиква ед­новременното протичане на два вида дейности, проти­вопоставени една на друга така, както са противопос­тавени абстрактното и конкретното, съответно психичното и соматичното. Макар и неразривно свър­зани, те принадлежат към различни и противоположни светове. Казано по друг начин, индивидът се разкъсва между две противоположни тенденции: физическата работа, която извършва, и напрегнатата работа на въображението, която често е много по-привлекателна и желана от физическата дейност. От друга страна, еднообразната работа е лишена от всякаква мотива­ция, с изключение на паричното възнаграждение. Следо­вателно, човек работи, защото е принуден и в съзнани­ето му неизменно присъства мисълта, че изпълнява не­обходимо задължение. Дейността на въображението следва две основни линии: потребителска и защитна. Индивидът се безпокои как да избегне дадени ситуации и как да предизвика други. Тук хедонизмът играе същес­твена мотивираща роля. желанието се явява един от най-важните елементи в играта на въображението. По този начин имаме два еднакво значими и могъщи фактора в явна опозиция: дългът (работата) и желанието (потокът на въображението). Това противопоставяне засилва процеса на разцепление между мисъл и дейст­вие, при което менталният и волевият тонус значи­телно спада, а Азът не намира място за изява. По тази причина индивидът се чувства изморен, може би много повече от начинаещият, който все още работи „с уси­лие на волята". Досадата и скуката са неразделни спътници на безсилието и се подхранват от липсата на съзнателна проява на волята. Ако във всекидневната работа примесваме отвреме-навреме моменти на максимално съзнателно внимание, със сигурност ще пос­тигнем по-добро физическо и психическо състояние.

Автоматизмът причинява, подсилва и поддържа ниското ниво на съзнание. Той довежда до обща умора, ка­то нарушава вътрешното единство на индивида и усилва действието на несъзнателните тенденции. Най-общо казано, автоматичните действия ни пречат да постигнем самоконтрол и високо ниво на съзнание, като пораждат ментална сънливост, а тя напълно изключва висок коефициент на интелектуално и енергийно полезно действие.

Всяко непрекъснато повтарящо се волево действие клони към автоматизъм и въпреки че не сме в състоя­ние да предотвратим автоматизма, може поне да му попречим да ни управлява. В противен случай се излага­ме на опасността да постъпим като човек, а не КАТО ЧОВЕК, по израза на професор Дала Нора.

Възможно е все пак чрез будно внимание да внесем елемент на съзнателност и в неволните движения. То­ва става, когато се движим преднамерено (със съзна­телно намерение). Двигателната преднамереност на­малява и премахва състоянието на обща умора, като едновременно издига нивото на съзнание и тонуса на волята и ума. Волевото придвижване в пространството създава по необходимост състояние на самосъзнаване, при което съществува непрекъснато усещане и сигурност за собствената идентичност, тоест за Аза. Индивидът се установява психически в своето Аз и успява да се справи с негативните въздействия, вътреш­ните конфликти и вредните последици от хетеросугестията. С други думи, той се превръща от антииндивид в индивид.

Чрез двигателната преднамереност е възможно да контролираме нервното напрежение, да избегнем до го­ляма степен физическата и умствената умора, да уп­равляваме емоционалните прояви и преди всичко ДА ЖИВЕЕМ В РЕАЛНОСТТА НА НАСТОЯЩЕТО. Съ­щевременно това предизвиква значителни изменения с постоянен характер в нервно-мозъчната структура на индивида и му позволява чувствително да увеличи интелектуалните си способности както по качество, така и по производителност.

Мисленето с абсолютна яснота (а това става само по изключение) се превръща в нещо съвсем лесно за човек, който упорито и постоянно влага съзнателност в движенията си.

Във всяко волево движение разграничаваме три ос­новни фази: решение или волево намерение, извършване на движението и промяна, настъпваща в резултат от извършеното действие. Движението представлява повтаряща се верига, която се поражда в мозъка и се „връща" в мозъка. Неволните движения не внасят никаква промяна в поведението, но в повечето случаи подсилват предварително формираната верига. В зави­симост от начина на движение внасяме положителна или отрицателна промяна в съзнанието си - положи­телна, която поражда състояние на будност, и отрица­телна, която води до сънно състояние.

Съвкупността от волеви съзнателни движения временно премахва двигателния автоматизъм и така раз­ширява полето на съзнание. Известно ни е, че автома­тичните движения участват в емоционалната и инстинктивната мимика на индивида, които съпътстват най-дълбоките механизми на интеграция на личност­та. Волевите движения отразяват до известна степен и психологичното състояние на субекта.

Ако съзнателно променяме своя стил на движение, всъщност трансформираме личността си, като рушим едни автоматични движения и изграждаме други. Това изисква, разбира се, будно и напрегнато внимание, а то неизменно придружава високите нива на съзнателност. Състоянията на тревога и страх, емоционална депре­сия, колебливост и други отрицателни механизми Вре­менно изчезват, когато влагаме съзнателност в движенията си и изчезват завинаги, ако извършваме това упорито и постоянно за продължителен период от вре­ме. Както вече посочихме, двигателната съзнател­ност действа също в интелектуалната и енергийната сфера, Като избистря чувствително мисълта и нама­лява сънливостта и умората.

Самата техника се състои в следното: извършваме движението спокойно, целенасочено и с пълна съзна­телност, сякаш то се нуждае от мисъл. Ако намалим скоростта на движение, ще изпитаме ведрост и спокойствие - признак за постигнато вътрешно равнове­сие. Добре е да започнем с предварително избрани и лес­ни движения. Този начин на движение трябва да се практикува не през цялото време, а в определени часове от деня.

Преди да обясня изпълнението на някои двигателни упражнения, ще посоча два експеримента, показващи, че в човек, който се движи съзнателно и целенасочено, се извършва дълбока трансформация.

ЕКСПЕРИМЕНТ А. Изберете момент, когато сте особено изморени или много ви се спи. Започнете да извършвате преднамерени и съзнателни движения в продължение на три минути. Ще забележите как умората и сънливостта постепенно изчезват. Особено важно е напълно да се съсредоточите върху движенията си и да ги правите спокойно, без да бързате.

Целта на всички описани упражнения е изучаващият ХипсоСъзнание да овладее движенията си. В този слу­чай няма да използваме специално подготвени движения, а ще си послужим с тези от всекидневието - пре­димството им е, такава тренировка може да се извър­шва по всяко време на деня.

Да започнем от най-простото - ходенето. Може да изпълнявате упражнението, като вървите по улицата. Определете участък от най-малко три-четири преки, гледайте напред и вървете по-бавно от обикновено, ка­то се съсредоточите напълно върху движението, сякаш ходенето изисква мислене. Трябва да имате ясно усещане за преместване в пространството и да чувствате всяко движение. Това упражнение води до релаксация, отмора и състояние на покой, като същевременно допринася за възстановяване на енергията.

Абсолютно всички движения могат да се извършват съзнателно, така че е излишно да даваме подробен списък. Единствената препоръка е да обърнете особено внимание на движенията на ръцете, защото те са най-чести и най-много. Всяко нещо, което вършите с ръце­те, може да ви послужи за упражнение. Ще подчертаем, че основната трудност при тази техника е съзнател­ното усилие да усъвършенствате движенията, като едновременно ги изпълнявате бавно. Не забравяйте, че не е нужно да мислите за тях - достатъчно е да ги усе­щате. Като пример ще посочим разликата между ми­сълта за дишането и „чувството" за дихателния поток. Може да го „почувстваме" без да мислим - напри­мер, когато лигавицата на носа е възпалена и дишане­то ни изведнъж се затрудни. Тогава си мислим за други неща, но „усещането за дишане" не ни напуска.

Добре е да мислите за движенията, докато постиг­нете съответното кинетично усещане, което най-чес­то се изразява просто в намаляване на двигателната скорост. След известен период на редовно упражняване ще забележите, че новият волеви стил на движение се превръща по силата на навика в автоматичен. Това не бива да ви тревожи, тъй като с промяната сте възбу­дили в себе си верига за релаксация, самоконтрол и будност. Да смените начина си на движение означава да внесете корекция и изменения в автоматизма на дви­женията. По този начин създавате нова нервно-мозъчна верига, коренно различна от предишната: тя е въз­будена чрез съзнателно рефлективно обучение и затова засилва и разширява съзнателността на индивида за разлика от предишната верига, която се е формирала в съвсем ранна възраст и е изцяло доминирана от подсъз­нанието. Всичко, научено чрез разсъждение и осъзнаване, било то някакъв нов елемент или променяне на стар механизъм, издига значително съзнанието и изгражда нови невронни вериги, които сега притежават будност, дължаща се на първоначалния съзнателен волеви импулс.

Съзнателната ръчна работа е най-добрата психоте­рапия. Тя действа като стабилизиращ елемент и притежава неподозирани възможности за изменение на съзнанието.

Не е преувеличено да са каже, че през дългата еволюция на вида човешкият мозък е вървял успоредно с раз­витието на уменията на ръцете, че мозъкът и сръч­ността си взаимодействат и развиват.

Интересно е, че осъзнаването на движенията позво­лява на субекта да изживее напълно настоящия момент, тоест да води реално съществуване, без да проектира себе си в някакъв измислен свят. По този начин съзнателността на движенията до голяма степен прогонва сънното състояние, присъстващо в съзнанието и по време на будност.

Накратко, съзнателното движение ни позволява да повишим нивото на съзнание, да живеем в реалния свят на настоящето, да постигнем релаксация, самоконтрол и да използваме оптимално интелекта си, Като постигнем по-голяма яснота и тонус на мисълта. Техниката на съзнателното движение се свежда до това да придобием възприятие за движение чрез целенасоче­но усилие (но без напрежение), като се стремим към съвършенство в движенията и ги изпълняваме по-бавно от обикновено (ако човек се движи бавно по навик, то това няма да му е особено полезно, защото движенията му са лишени от съзнателност).

Упражнението има общо и конкретно приложение. Прилага се общо всеки ден в определено време, без да се взимат предвид проблемите за момента. Конкретното приложение е насочено към решаване на даден конфликт. Подходящ пример е страхливият човек, изправен пред някакъв социален сблъсък - той се движи бавно и внимателно, за да превъзмогне своята плахост. Може да използваме упражнението и в моменти, когато ни е нужна по-голяма яснота на ума или желаем да премах­нем умората.

Ако упражнението се изпълнява старателно всеки ден, след време се възбуждат и затвърждават нови ве­риги, които създават състояние на съзнателна буд­ност като неделима част от личността.

ГОВОР

В тази глава ще разгледаме само онези особености в механизма на речта, свързани с начина, по който гла­сът въздейства на нивото на съзнателност и оттам на психическото, емоционалното и нервното състоя­ние на човека. За целта ще изследваме модулацията и произношението, като изключваме корекцията на дефекти в тембъра, тона и силата на гласа. Ще дадем само някои общи указания, без да обсъждаме как се пос­тига правилно произношение и модулация в конкретни случаи. Ще се помъчим главно да намерим формула, с чиято помощ да постигнем повишено ниво на съзна­телност чрез говора.

Най-просто казано, речта е звукова материализация на мислите, която позволява да бъдат възприети и раз­брани от другите. За да се изрази, човек трябва да свързва, подрежда и класифицира идеи и понятия много бързо, почти едновременно с изговарянето на думите. Механичното възпроизвеждане на думите е част от всички други видове механизми, описани в предишните глави. Думата е еферентен (низходящ) импулс, който се материализира в звука и при възпроизвеждане предизвиква аферентна (възходяща) модификация. Качес­твото и съвършенството на словото въздействат на съзнанието, като го объркват или избистрят. Правилният изказ и грижливото произнасяне на думите допри­насят за реда, яснотата и разпространението на идеи­те. От друга страна, небрежността в говора нарушава правилното функциониране на мисълта. Освен това, тембърът и тонът на гласа въздействат значително както върху нервната система на говорещия, така и на слушателя. Едни гласове ни изнервят, докато други ни действат успокоително.

Първите няколко упражнения са насочени към подоб­ряване на артикулацията. Те трябва да се разглеждат не като техники за релаксация, а като подготовка.за постигане на съзнателност на гласа - единственото вокално упражнение, което води до издигане на съзна­нието.

Първият елемент, свързан с правилната дикция, е въздухът. Налягането на въздуха трябва да е постоян­но и равномерно, а това се постига с диафрагмено ди­шане (Упражнение 1, Пълно дишане).

Говорната реч се осъществява при издишване - следователно искаме да удължим и измерим именно тази фаза. За тази цел ще дадем три основни упражнения, които помагат за регулиране и дозиране на въздуха.

А. Удължете издишването на въздуха. Вдишвайте през носа бавно, леко, дълбоко, мълчаливо, равномерно и пълно. Задръжте въздуха. Издишвайте през носа бав­но, леко, мълчаливо, равномерно, като удължите максимално издишването.

Б. Вдишването е както при горното упражнение. Задръжте въздуха. Издишвайте през носа, като изтласквате въздуха на струи до пълно издишване.

В. Леко и бавно вдишвайте през носа. Задръжте въз­духа. Издишвайте през устата, като силно изтласквате въздуха и удължавате максимално времето.

Щом постигнете правилно налягане и контролиране на въздуха, трябва да тренирате говорните органи, участващи в артикулацията: езика, устните, челюстта и небцето. Въпреки че всеки от тях се поддава на индивидуално трениране, следващите упражнения са насочени към цялостния механизъм на говора.

А. Четете, без да произнасяте звуците - само движете устните, езика и челюстта си, сякаш четете на глас. За да постигнете волеви контрол върху изговора, трябва да подчертавате движенията. След малко пов­торете същото упражнение, като изговаряте подчер­тано думите, но този път четете на глас.

Б. Говорете на висок глас, като държите молив между зъбите си и се стараете звукът да е възможно най-ясен и чист.

В. Говорете високо на някаква тема, като артикулирате отчетливо и произнасяте всяка сричка. Разделя­нето на срички означава да правите малки паузи между отделните срички, при което изговарянето на всяка дума става много по-ясно. Паузите трябва да бъдат достатъчно кратки, за да произведат положителен ефект, без да оставят впечатлението, че провлачвате думите.

Г. Четете на висок глас скоропоговорки, като се стремите да постигнете съвършено произношение и интонация.

Правилното изпълнение на тези упражнения е от ос­новно значение за придаване на съзнателност на гово­ра. Съзнателността на гласа е особен начин на изговор и включва всички предимства на високото ниво на съз­нателност, които вече изследвахме подробно. Както при изпълнението на горните упражнения, и тук спаз­вайте точно инструкциите.

За да постигнете съзнателност на гласа, трябва да изпълните три основни изисквания:

1) да разделяте думите на срички

2) да артикулирате правилно и съзнателно

3) да придобиете „усещане" за артикулация.

Вече обяснихме в какво се състои разделянето на срички, знаем и какво означава правилна артикулация. За да й придадем съзнателност, трябва да променим говорния автоматизъм, като го заместим с друг, с по-високо качество. Да „усещате" артикулацията означава да задържите в ума си Кинетичното възприятие за говорния апарат, а това отначало се постига, като съсредоточите Вниманието си върху движението на ус­тата и устните.

Може да правите тези упражнения винаги, когато разговаряте, независимо дали държите реч или водите обикновен разговор.

Отначало може да ви се стори, че съзнателната артикулация ви разсейва и пречи да оформяте и изказвате мислите си. Всеки, който започне да изпълнява упражнението, с изненада установява точно обратното въздействие: съзнанието се избистря, мисълта тече по-плавно, мисловната дейност значително се подобря­ва. Както вече знаем, причината е повишената будност, която „събужда" и избистря мисълта.

Тези упражнения са особено полезни, ако имаме рабо­та с хора, от които се страхуваме или просто като средство за успокоение, релаксация и самоконтрол при всякакви обстоятелства.

Ако трябва да говорите пред публика, отначало се съсредоточете върху артикулацията и в първата ми­нута не мислете какво говорите. По този начин съзна­нието бързо се избистря и мислите започват да текат с лекота. Издигането на будността не става рязко, а постепенно, поради което ще постигнете максимално ниво едва след три-четири минути съзнателен говор. По-нататък ще се върнем върху онзи аспект на речта, който е свързан с прилагането й за решаване на конкретни проблеми.